Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 7334 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 291299 от 02.12.2019 г. по гр.д. № 75857/2018 г. Софийски
районен съд, 74 състав отхвърлил предявения от Н.Н.А., ЕГН **********, срещу А.И.Р.,
ЕГН **********, в качеството му на управител на „С.М.К.“ ООД, ЕИК ********,
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 875 лева, частичен от 5 342
лева, съставляваща дължима незаплатена на ищеца от ответника стойност на
хонорари за извършена дейност, свързана с осъществяване на строителен надзор.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
от 220 лева – разноски по делото.
С определение № 50568 от 25.02.2020 г., постановено по същото дело по реда
на чл. 248 ГПК, решението е изменено в частта за разноските, като ищецът е
осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника разноски в размер
на още 500 лв. – възнаграждение за един адвокат.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Н.Н.А., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният
съд тълкувал събраните доказателства едностранчиво и в полза на ответника, без
да вземе предвид, че по делото се събрали многобройни доказателства, доказващи
исковата претенция. Неправилно съдът възприел изцяло заключението на ССЕ, че
счетоводството на дружеството е водено редовно, като не са установени начислени
и неизплатени на ищеца суми. Не били взети предвид доказаните нарушения на
ответника, който в нарушение на закона, дружествения договор и морала извършвал
действия, с които намалявал облагаемата печалба на дружеството, като заплащал и
фактурирал неприсъщи за дейността му разходи, сключвал договори със свързани
лица, на които били изплащани хонорари без да са извършвали дейност за
дружеството. Неправилно съдът приел, че не са доказани двете предпоставки на
чл. 59 ЗЗД – обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, както и връзката
между обогатяването и обедняването. Тези предпоставки били доказани по
безспорен начин. Бил приложен извършен от ищеца анализ на всички разводни
документи и фактури, от който били видни многобройните нарушения на ответника,
водещи до неговото обогатяване и намаляване на облагаемата печалба. Незаконосъобразно
съдът игнорирал доказаните факти, че въпреки свършената от ищеца работа по строителен
надзор в описаните в исковата молба обекти, ответникът не му заплатил за тази
работа суми и хонорари, дължими съобразно представените тарифи за минималните
възнаграждения в областта на строителния надзор. Голословни били твърденията на
съда, че не са установени начислени и неизплатени на ищеца суми. Въз основа на
многодневен труд ищецът бил изготвил справки, приложени по делото и игнорирани
от съда, които касаели направените неприсъщи разходи на дружеството, като било
поискано да бъдат представени описаните фактури и разходни документи, но те не
били представени от ответника. На основание чл. 161 ГПК било поискано всички
тези фактури и документи, описани и непредставени от ответника, да бъдат приети
като доказателства и взети предвид при решаване на делото, но в нарушение на
чл. 161 ГПК това не било направено. Районният съд се основал изцяло на една
оспорена от ищеца експертиза и без да разгледа цялата счетоводна документация
по случая. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта
за разноските и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения частичен
иск. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя
списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна А.И.Р. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
От ищеца Н.Н.А. е подадена и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК при твърдения, че молбата на ответника за изменение на решението в частта
за разноските следвало да бъде оставена без уважение като подадена
несвоевременно и преклудирана. Искането за изменение било направено
несвоевременно, след преклузивния срок за това, посочен от закона. Поради това
моли съда да отмени определението и вместо това постанови друго, с което да
остави без уважение молбата на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по частната жалба А.И.Р. с отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо
по следните съображения:
С исковата молба, уточнена с молби от 12.12.2018 г. и 19.03.2019 г. и с
уточнение в открито съдебно заседание на 08.10.2019 г. ищецът, като управител и
съдружник в „С.М.К.“ ООД, ЕИК ********, твърди, че с ответника са
съдружници при равни дялове и управители на посоченото дружество. Първоначално
съвместната им дейност в дружеството вървяла добре, но постепенно забелязал
редица неправомерни действия в работата на ответника, които подкопали доверието
на ищеца в него. Твърди, че при отсъствие на ищеца преди няколко години
ответникът изцяло узурпирал властта във фирмата и започнал чрез свои еднолични
действия да управлява дружеството, като не зачитал договорите и законите,
касаещи дейността на дружеството и го управлявал по начин, който да намалява
приходите и печалбата на дружеството, като същевременно лично той започнал да
се обогатява неоснователно. Освен това, въпреки извършената от ищеца работа по
строителен надзор в няколко обекта, ответникът не му заплатил и дължимите за
тази работа суми и хонорари. В исковата молба са описани 7 такива обекта, като
ищецът е посочил дължимите му според него суми съответно в размер на 875 лв.,
150 лв., 150 лв., 100 лв., 150 лв. , 400 лв. и 3 517 лв., или общо
5 342 лв., като е заявил, че предявява иска като частичен за 875 лв.,
представляващи дължимото му се от ответника възнаграждение за първия описан
обект – Частна детска градина с лекарски кабинет и физкултурен салон – гр.
София, кв. Малашевци.
След дадени му указания за отстраняване на нередовностите на исковата
молба, с молба-уточнение от 12.12.2018 г. ищецът е заявил, че по време на отсъствието
му от оперативното управление на дружеството, ответникът не му заплащал
изработените суми, свеждащи се до част от печалбата и хонорари за извършената
дейност съобразно нормативите и тарифите в областта на строителния надзор, съобразно
които, независимо че е съдружник във фирмата, на ищеца се дължал хонорар за
извършената работа. След като не е заплатил на ищеца исковите суми, с тези суми
ответникът се бил обогатил. Налице били договори между дружеството и трети
лица, а ищецът по поръчка на ответника извършвал съответните действия по
строителен надзор и консултации в тази област. Ставало дума за незаплатена
работа, извършена от съдружник в търговско дружество. Претендираните суми
представлявали хонорар, дължим на ищеца спрямо извършената от него работа,
съобразно неговото дялово участие – 50 %. Сумата 875 лв. била размерът на
дължимата по първия „присъединен“ иск – за обект Частна детска градина с
лекарски кабинет и физкултурен салон – гр. София, кв. Малашевци. Искът бил евентуално
съединен с исковата претенция от 8 342 лв.
След дадени поредни указания, с молба от 19.03.2019 г. ищецът твърди, че
описаните договори били сключени от дружеството с трети лица за дейности по
технически надзор. Ищецът, който бил съдружник с 50 % дял в дружеството, следвало
да получи хонорар, определен от нормативи, определящи минималните хонорари за
този вид дейност. Неоснователното обогатяване в случая било за ответника в
качеството му на управител на фирмата. Тези суми не били постъпвали в
патримониума на дружеството, а на физическото лице А.Р.. С действията си като
управител на дружеството ответникът ощетявал другия съдружник – ищеца. В
резултат на действията на ответника се стигало до неоснователното му
обогатяване, съответно със същата сума намаляло имуществото на ищеца, на когото
не била заплатена полагащата му се сума – хонорар. Договорите, сключени с трети
лица били при ответника и същият отказвал да ги представи. Частичният иск за
сумата 875 лв. бил размерът на дължимата да първия присъединен иск (за
посочения по-горе обект) и бил част от цялата искова претенция по седемте иска
в размер на 8 342 лв.
В открито съдебно заседание на 08.10.2019 г. ищецът е уточнил, че целият
размер на претенцията е 5 342 лв. Посочил е още, че с ответника имат
договор, че работят и това, което остане след като платят за офис, на участниците,
сумата, която остане трябва да я разделят наполовина. Освен дружествения
договор имало и минимални цени за договаряне и на ищеца трябвало да бъде
заплатено съобразно минималната тарифа, и след това печалбата и дивидентите се
разделяли поравно между двамата съдружници.
С оглед така изложените противоречиви твърдения, въззивният съд намира
атакуваното решение за недопустимо като постановено по нередовна искова молба.
Въпреки дадените от районния съд указания, с молбите – уточнения и уточнението
в открито съдебно заседание нередовностите не са били отстранени, което не
позволява правна квалификация на претенцията.
На първо място, така както е заявена, претенцията не е частична, а се
претендира дължимо според ищеца възнаграждение за осъществен от него строителен
надзор за първия описан в исковата молба обект - Частна детска градина с
лекарски кабинет и физкултурен салон – гр. София, кв. Малашевци. Искът би бил
частичен, ако се претендираха части от възнагражденията за седемте обекта,
което в случая не е така.
На следващо място, ищецът противоречиво твърди, че в изпълнение на
договорите, сключени с трети лица били заплащани суми, които ответникът, като
управител на дружеството, бил длъжен да заплаща на ищеца, като сумите не били
постъпвали в патримониума на дружеството, а в патримониума на ответника;
Едновременно с това се твърди, че дължимите възнаграждения за осъществен от
ищеца строителен надзор следвало да се определят по Тарифа за минималните
възнаграждения в областта на строителния надзор, но в тази хипотеза не става
ясно по какъв начин ответникът като управител и съдружник се е обогатил, а
пасивно процесуално легитимиран при тези твърдения – незаплатени на ищеца
възнаграждения за извършена работа за дружеството, е последното, а не
управителят му, респ. другият съдружник. Твърденията, че с неправомерни
действия ответникът намалявал приходите и печалбата на дружеството са
неотносими към горните твърдения, а и при причинени от управителя на ООД вреди
редът за защита е този по чл. 145 ЗЗД, като активно процесуалноправно
легитимиран по такъв иск е дружеството, а не отделеният съдружник в него.
Ето защо атакуваното решение, като
постановено по нередовна искова молба следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК вр. чл. 129, ал. 2 – 4 вр. чл. 273 ГПК, а производството по делото -
прекратено.
При този изход, следва да бъде обезсилено и определението, с което по реда
на чл. 248 ГПК е изменено недопустимото решение.
Тъй като ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК на същия следва да се присъдят направените в
първата инстанция разноски в размер на 220 лв. – депозит за ССЕ, и 500 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой, видно от приложения към
молба вх. № 5157437/01.10.2019 г. договор за правна защита и съдействие.
Противно на поддържаното от въззивника в частната му жалба, разноските са
своевременно претендирани от ответника с горепосочената молба от 01.10.2019 г.
По разноските за въззивното
производство: При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на
600 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от 17.07.2020
г. Съобразно обжалваемия интерес от 875 лв., минималното възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лв. Съобразявайки
извършената от пълномощника на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, вкл.
във връзка със заявените от въззивника доказателствени искания, приложени
възражения и справки, въззивният съд намира, че възнаграждението следва да бъде
намалено на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 291299 от 02.12.2019 г., постановено по гр.д. № 75857/2018 г. на
Софийски районен съд, 74 състав, както и
определение № 50568 от 25.02.2020 г., постановено по същото дело по реда на чл.
248 ГПК, с което решението е изменено в частта за разноските, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
като недопустимо.
ОСЪЖДА Н.Н.А., ЕГН **********,***, да
заплати на А.И.Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата 720.00 лв. (седемстотин и двадесет
лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.