№ 26238
гр. София, 26.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110140829 по описа за 2022 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Производството е образувано по искова молба на Л. В. С. срещу „С. к.“ АД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които са допустими и необходими,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че същото
е допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.11.2023г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Определя депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В. Д. П.,
със специалност счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от Л. В. С. срещу „С. к.“ АД установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза /чл. 24/ от
1
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние № 627808 от 20.07.2020г., е нищожна, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лева,
представляваща недължимо платена сума по договора въз основа на нищожна неустоечна
клауза, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба- 28.07.2022г., до
окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че на 20.07.2020г. е сключила с ответното дружество договор за
кредит, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на
400 лева при фиксиран лихвен процент по заема 36,00%, ГПР- 42,58 %. Съгласно чл. 13 от
договора за заем същият е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването
на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се
одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение се дължала неустойка в размер
на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено
обезпечение или сумата от 1008 лева, като начислената неустойка се заплащала заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Сочи,
че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не била дължала плащания за лихва и неустойка, тъй
като договорът бил нищожен. Поддържа, че посоченият в договора фиксиран лихвен
процент не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената
неустойка представлявала добавък към договорна лихва. Счита, че с договорения фиксиран
лихвен процент, към който се кумулирало вземането, представляващо скрита печалба,
визирана в договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатявал, се
нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в негов ущърб, което водело до нищожност на договорното
съглашение. Сочи, че договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти
законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерии за норми на
поведение, установени в обществото. Поддържа, че неустойката за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била
загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция. Заемодателят не търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, като неустойката водела до скрито
оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на потребителя. Горното водело и до нарушение на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Неустойката била извън присъщата й обезпечителна функция също, тъй като
кредитодателят бил поставил ограничения и бил дал неизпълнимо кратък срок за
осигуряване на поръчители. Сочи, че кредитодателят следва да извърши преценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Твърди, че
неустойката е в разрез с добросъвестността и е извън присъщите й функции. Било
предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на
търговеца-заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата била
цената на услугата по предоставения заем и в този смисъл представлявала печалба на
заемодателя. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е посочено, че действително бил сключен между страните Договор за потребителски
кредит № 627808, по силата на който кредиторът се задължил да предостави на ищеца сума
в размер на 400 лева. Договорът бил сключен от разстояние при спазване на изискванията
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В изпълнение на задълженията си по договора дружеството
предоставило сумата от 400 лева чрез превеждане на сумата за изплащане от ищеца в брой
на каса „И.“ съгласно желанието в попълнената заявка. Поддържа, че неустойка не е
начислявана и не е събирана от дружеството. Въпреки това твърди, че същата е валидна и
отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи, че в случая
неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на
обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а видът се
определял в зависимост от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент свое
2
задължение. С оглед на което размерът на неустойката се определял като процент от заетата
сума, като същата се начислявала докато не бъде изпълнено задължението, което зависимо
изцяло от волята на заемателя. Т.е причина за евентуалното начисляване на неустойка би
било единствено виновното поведение на ищеца. Поддържа, че неустойката имала
стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен
случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и
техният размер. В случая вредите за кредитора били очевидни, като при непредоставяне на
обезпечение щял да бъде лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засягало неговият интерес. Доколкото по-големият размер
на неустойката бил обусловен от бездействието на длъжника, то не можело да се приеме, че
е изначално договорен в противоречие с добрите нрави. Счита, че ако се приеме, че
неустойката е прекомерно голяма, то нейният размер би следвало да бъде намален, а не
цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Поддържа, че уговорената неустойка
отговаря на присъщите й функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна. Счита, че
не е налице изначална невъзможност да се осигури и уговореният в договора срок
поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Твърди, че ищецът е бил запознат с
условията на договора преди да бъде сключен като не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на
определените в договора изисквания и което да е съгласно да бъде солидарно отговорно с
него и след това да премине към подписването му. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД-
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената
клауза; 2) по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на
исковата сума в полза на ответника на основание процесната договорна клауза.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 627808
от 20.07.2020г., по силата на който е предоставен заем на ищцата в размер на 400 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
3
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4