№ 1183
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от СВ. Й. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 260269/01.02.2021 год., постановено по гр. дело № 18304/2019 год. по
описа на РС-Варна, поправено с Решение № 260516/17.02.2021 год., В ЧАСТТА МУ, с която
е отхвърлен за разликата над 6000 лева до претендираните 25 000 лева (т. е., е отхвърлен за
сумата от 19 000 лева), предявеният от СВ. Й. К. от гр. Варна срещу Община Варна иск по
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на
инцидент, настъпил на 11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена
дупка, находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане;
ІІ. Въззивна жалба от Община Варна, подадена чрез процесуален представител,
срещу горното решение В ЧАСТИТЕ, с които Община Варна е осъдена да заплати на СВ. Й.
К. от гр. Варна сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки, страдания и психически стрес, в резултат на инцидент, настъпил на 11.07.2019 г.
вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на пътното платно
на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 190, 87 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия инцидент, както следва: 17 лева –
заплатена сума за кръвни изследвания по фискални бонове от 22.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до окончателното и изплащане;
́
31, 22 лв. - заплатена сума за закупени лекарства по фискален бон от 23.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното и изплащане;
́
110, 77 лв. - заплатена сума за оптични материали по фискален бон от 06.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2019г. до окончателното и
́
изплащане и 31, 88 лв. – заплатена сума за закупени капки „монопрост“ по фискален бон от
1
07.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до
окончателното и изплащане.
́
В жалбата на СВ. Й. К. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от нея
част е неправилно и незаконосъбразно, постановено е в наршение на материалния закон и
при допуснати наршения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до
неправилна преценка и анализ на събраните доказателства относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди, както и до неотчитане на всички обстоятелства относими към
размера на обезщетението, в резултат на което и неправилно е приложена нормата на чл. 52
ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не са отчетени
продължителният възстановителен период, факта, че ищцата продължава да търпи
неудобства, че не се е възстановила напълно от преживения стрес, че пълно възстановяване
от психическа гледна точка е трудно възможно и че функцията на ръката и няма да се
́
възстанови напълно.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от СВ. Й. К. част и за
постановяване на друго, с което искът и по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
́
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на гореописания инцидент,
настъпил на 11.07.2019 год., да бъде уважен в пълния предявен размер. Претендира и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника Община Варна и от третите лица-
помагачи на страната на ответника – „Автомагистрали София“ ЕООД, със седалище гр.
София и „Инжстройинженеринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна, не са подадени писмени
отговори на жалбата на ищцата.
В жалбата на Община Варна срещу горното решение са наведени оплаквания, че
решението в атакуваните от общината части е неправилно и незаконосъобразно, като се
настоява за отмяната му в тези части и за постановяване на дпруго, с което исковете да се
отхвърлят изцяло, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Твърдят се
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесалните правила, в резултат на
което решението е постановено при неизяснена фактическяа обстановка, както и че не е
обсъдено направеното от него възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от община Варна части и за
постановяване на друго, с което исковете на ищцата да бъдат отхвърлени в цялост.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищцата
СВ. Й. К. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба на
ответника, счита решението в обжалваните от него части за правилно и настоява да бъде
потвърдено в тези части.
В съдебно заседание всяка страна поддържа жалбата и оспорва жалбата на
насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД
В исковата си молба, уточнена с молби от 26.11.2019 год. и от 04.03.2020 год. ищцата
СВ. Й. К. от гр. Варна е навела следните твърдения: На 11.07.2019 г. около 13:30 часа, в гр.
Варна, при управление на велосипед по ул. „Кирил и Методи", кв. „Аспарухово“,
пропаднала в неизправна, необезопасена и дълбока дупка на пътното платно, като ударила
силно лявата си ръка, главата, лицето, гръдния кош, получила охлузвания и натъртвания по
цялото тяло. Мястото на инцидента е гр. Варна, кв. “Аспарухово“, ул. „Кирил и Методи“,
посока спирка „Зора“ – „Билла“ – Аспарухово, срещу магазин за хранителни стоки „Марго“,
с настоящо наименование „Бункера“, находящ се вляво по посоката на движение/ и
2
Гробищен парк „Аспарухово“ находящ се вдясно по посоката на движение, с GPS
координати: 43о10`32.2“N, 27`53.21.1”E; 43.175606, 27.889194.
В резултат на произшествието ищцата за кратко изпаднала в безсъзнание, получила
две средни телесни повреди и множество леки телесни повреди, изразяващи се в: комоцио
церебри, контузия на лакътя (Contusio cubiti), съмнение за фрактура на главата на радиуса
(At obs fracture capiris radii) и множество кръвонасядания и охлузвания. Същият ден лявата и
́
ръка се подула, получил се оток. На следващия ден (12.07.2019 год.) сутринта ищцата
посетила спешен кабинет в МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Поставена и е диагноза:
́
контузия на лакътя, травма на главата и челото и множество охлузвания. В резултат на
получените травматични увреждания лявата лакътна става на ищцата била обхваната от
гипсова имобилизационна превръзка. Наложило се да приема и определени медикаменти, за
които заплатила сума в общ размер на 190, 87 лева, вкл. и заплатени кръвни изследвадния.
Вследствие на получените увреждания ищцата е със силни и непрестанни болки. За период
около два месеца след инцидента К. била затруднена да обслужва ежедневните си нужди. В
продължение на два месеца било затруднено движението и. Вследствие на инцидента
́
ищцата получила сериозни психически промени и посттравматичен стрес. Твърди се също,
че и към настоящия монет ищцата не е възстановена напълно – ръката и не е изправена и
́
фиксирана в нормално анатомично положение, а е изкривена, продължава да изпитва болки
в областта на ръката, не може да я изпъва пълноценно, не може да вдига по – тежки
предмети, изпитва затруднения пир обличане и събличане; вследствие на претърпяното
комоцио от инцидента изпитва постоянна болка в главата, при излагане на слънце изпитва
туптене, често залита, вие и се свят, в резултат на което не може да се придвижва сама
́
поради опасността от нараняване.
Ищцата счита, че Община Варна не е изпълнила задълженията си по чл. 48, ал. 1, т. 2,
б. "в" от Правилника за приложение на ЗП по организацията на дейността по поддържането
на пътищата, вследствие на което са настъпили и уврежданията.
Съобразно наведените твърдения са и отправените искания: за осъждането на Община
Варна да и заплати следните суми: сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за
́
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на
инцидент, настъпил на 11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена
дупка, находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане;
сумата от 190, 87 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се претърпени загуби (направени разходи за закупуване на медикаменти), в
резултат на инцидент, настъпил на 11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в
необезопасена дупка, находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методий", в гр.
Варна, както следва: 17 лева – заплатена сума за кръвни изследвания по фискални бонове от
22.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до
окончателното и изплащане; 31, 22 лв. – заплатена сума за закупени лекарства по фискален
́
бон от 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до
окончателното и изплащане; 110, 77 лв. – заплатена сума за оптични материали по фискален
́
бон от 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2019г. до
окончателното и изплащане и 31, 88 лв. – заплатена сума за закупени капки „монопрост“ по
́
фискален бон от 07.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.08.2019г. до окончателното и изплащане.
́
В писмен отговор, подаден в сротка по чл. 131 ГПК, ответникът община Варна
оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Оспорва обстоятелството, че на 11.07.2019г.
на посочената улица е съществувала дупка на пътнто платно, която да е съдържала
потетнциал за причиняване на твърдените от ищцата увреждания. Оспорва и твърденията, че
ищцата е получила описаните от нея увреждания при управление на велосипед по ул.
„Кирил и Методий“ в гр. Варна и попадане в дупка на тази улица. Твърди, че в случай, че
3
уврежданията на ищцата са получени вследствеие от падане от велосипед, то те са
причинени поради поведението на ищцата, която в качеството си на водач на велосипед не е
положила необходимите усилия и внимание за безопасно управление на велосипеда; наред с
това управлението на велосипеда е било през светлата част на деня, в разгара на лятото, т. е.,
няма данни за трудно възприемане на пътната обстановка поради тъмнина или усложнена
метеорологична обстановка. При положение, че уврежданията на ищцата са получени от
падането и от велосипед, то това се дължи не на дупка на пътното платно, респ. не се дължи
́
на неизправност на пътя, а на недостатъчното внимание и следене на пътната обстановка от
страна на ищцата. С оглед изложеното ответникът счита, че изключителна вина за
настъпването на твърдяните вреди има ищцата, евентуално – същата с поведението си е
станала причина за настъпването на вредите.
Третото лице помагач на страната на ответника – „Инжстройинженеринг“ ЕООД, със
седалище гр. Варна изразява становище за неоснователност на иска, като излага идентични
на наведените от ответника възражения, оспорвания и съображения.
Третото лице помагач на страната на ответника – „Автомагистрали София“ ЕООД,
със седалище гр. София също оспорва исковете, изцяло се придържа към изразеното от
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От лист за преглед на пациент в спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна - Варна“
АД, амб. лист № 103/12.07.2019 год. и от допълнителен лист към лист за преглед на пациент
от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, е видно, че на посочената дата на ищцата е извършен
медицински преглед, при който са констатирани травма на глава с рана на челото; травма на
ръка и на коляно. При прегледа ищцата е съобщила, че не е губила съзнание; поставена и е
́
диагноза – контузия на лявата лакътна става; съмнения за счупване на главата на лявата
лъчева кост. от амб. лист № 987/23.07.2019 год. е видно, че напосочената дата на ищцата е
извършен медицински преглед и е поставена диагноза контузия на лакът. При прегледа е
констатирано, че след имобилизация движенията на лявата ръка на ищцата са силно
ограничени и болезнени, установен е оток на лакътя.
От ищцата са представени касови бележки за закупени медикаменти и оптични
материали на обща стойност от 190, 87 лева.
По делото са представени Договор за изпълнение с рег. № Д19000195ВНот
12.02.2019 г., Възлагателно писмо с рег. № Д19000195ВН_001ВН от 13.03.2019 г. ,
Допълнително споразумение с рег. № Д19000195ВН_005ВН_002ВН от 30.05.2019 г.,
Протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР ,
Тристранен протокол за установяване качеството на изпълнените СМР и годността за
ползване на строежа от 31.07.2019 г.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и психологическа експертиза,
неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, и от
изявленията на вещшите лица в съдебно заседание, се установява следното: На 11.07.2019
год. ищцата СВ. Й. К. е получила разкъсно-контузни рани по лицето, контузия на лявата
лакътна става. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, отговарят да са получени при падане от велосипед и удар на тези
анатомични области в подлежащата настилка. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в известно затруднение в
движенията на левия горен крайник за период от около 20 – 25 дни. Според вещите лица
между описаните травматични увреждания и отразеното в исковата молба е налице пряка
причинно следствена връзка. След получаване на такива травматични увреждания е налице
болка, ограничени движения на левия горен крайник за гореописания период. Към
4
настоящия момент е налице ограничено разгъване на лвата лакътна става. След инцидента
ищцата е била на легло за период от около два месеца, в който за нея са се грижили съпругът
и децата и. Наложило се да я обслужват изцяло заради получените физически наранявания.
́
Ищцата била в невъзможност да изпълнява ежедневните си задължения и това се отразило
както на физическото, така и на психическото й състояние. Периодът на затруднение
продължава и към момента. Възстановителният процес зависи от личностните
характеристики и възможности на потърпевшата. Повлияли се социалните контакти,
ограничени били възможностите да се самообслужва, появили се кошмарни сънища,
ограничена била възможността да се грижи за децата в семейството, което се отразило
негативно на осв. Появили се страхове да излиза, както и да кара колело. Станала
раздразнителна, чувствителна, лесно ранима, апатична. Описаните смущения са причинили
на осв. силен емоционален и психологичен стрес, болки, страдания, лишения, неудобства и
други негативни емоции за дълъг период от време, някои от които продължават и днес. Във
времето след инцидента осв. С.К. не е потърсила психологична и/или психиатрична помощ
и покрепа за преодоляване на негативните емоции, страхове и депресивни състояния.
Същата се очертава като тревожна личност с преживяваните житейски трудности. Налице са
сериозни здравословни проблеми, които са повлияли негативно общото функциониране.
Емоционалните преживявания са свързани с диапазона на негативните емоции като
тревожност и депресивност със съпътстващи психо-вегетативни симптоми. За редукция на
тевожно депресивните реакции е препоръчително да се проведе лечение под контрола на
психиатър и психолог за редифиниране на проблема и подобряване на качеството на живот.
Психотерапия към момента осв. не е готова да предприеме. Психологически при
предприемане на необходимите интервенциии е допустимо да се подобри качеството на
живот. Пълно възстановяване е трудно предвид личностната структура на осв. К. се
очертава тревожно личност, насочена към своите собствени преживявания.
В съдебно заседание вещото лице д-р Д. Д. е пояснило, че ищцата има предхождаща
травма в областта на лявата лакътна става. Получената по – рано травма и тази, получена
при падането от велосипед на 11.07.2019 год. допълнително е натоварила възстановяването
в областта на лявата лакътна става и в този смисъл към настоящия момент е налице известно
ограничение в разгъването на лявата лакътна става, което ограничение ще остане в този
обем – около 140-150 градуса, при нормално разгъване на ръката в лакътя от 180 градуса, т.
е., не може да си разгъне изцяло лявата ръка.
От показанията на свидетелката М.П. К. – дъщеря на ищцата, ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се устаановява следното: През месец юли 2019 год. майка и
́
претърпяла инцидент – докато карала велосипед по ул. Кирил и Методий в кв. Аспарухово в
гр. Варна, преминала през голяма дупка на пътното платно и паднала. Непосредствено след
инцидента ищцата била в шок, в кръв, имала рани, сини, охлузвания по ръцете, краката,
корема, гърдите; ръката и била подута, с кръв по лицето и със счупени очила; чувствала се
́
зле, изпитвала болки. След прегледа на следващия ден установили, че ръката и е счупена,
́
имала и сътресение на мозъка, поставили и гипс - от рамото до пръстите на ръката. Била с
́
гипсирана ръка около месец, не можела да се обслужва, изпитвала болка, била нервна и
раздразнена. След като свалили гипса се оказало, че костта е зараснала накриво, но ищцата
отказала по – нататъшно лечение, не искала да и чупят отново ръката, тъй като изпитвала
́
силни болки, а не можела да взима обезболяващи, защото е с един бъбрек. Останалите
травми преминали за около два месеца, но ръката и не се възстановила напълно. В период от
́
около половин година след инцидента не можела да се качва на автобус, при затопляне на
времето и ставало и лошо и започвала да и се вие свят и да повръща.
́́́
От показанията на свидетеля А.Е.А., без родство със страните, в съдебен спор с
община Варна с предмет чл. 1 от ЗОДОВ, ценени при условията на чл. 172 ГПК, се
установява следното:
Свидетелят познава ищцата, знае за инцидента от месец юли 2019 год. – ищцата му
5
споделила, че паднала от велосипеда си докато карала по ул. „Кирил и Методий“ в кв.
„Аспарухово“ в гр. Варна – пропаднала в дупка на пътното платно, която е точно до магазин
„Марго“, а сега „Бункера“. Видял ищцата около седмица след инцидента, била в окаяно
състояние, с гипсирана ръка, с ожулени крака. Инцидентът се отразил зле върху психиката
на ищцата – често плачела, не можела да си използва ръката пълноценно. Свидетелят знае за
дупката на ул. Кирил и Методий в гр. Варна, която била точно до магазин „Марго“,
понастоящем „Бункера“. Дупката била голяма, дълбока 15-20 см., сам свидетелят е попадал с
автомобила си в нея.
От показанията на свидетелката Р.Х.Т., без родство и дела със страните, се установява
следното: Свидетелката работи като продавач в магзин за хранителни стоки „Бункера“ в кв.
Аспарухово, гр. Варна, ул. Кирил и Методий № 187. През месец юни или юли на 2019 год.
свидетелката била на работа, била вън от сградата на магазина, когато чула трясък, обърнала
се наляво и видяла ищцата, паднала на земята, с колело, опитвала се да се изправи. Лицето
на ищцата било в кръв, свидетелката и помогнала да се изправи, вдигнала очилата и от
́́
земята и и ги подала; отдръпнала я от платното. На платното имало дупки, малки и една
́
голяма, чувало се колите да издават шум (тропане) като преминават през голямата дупка.
Велосипедът на ищцата бил паднал до тези дупки. Според свидетелката ищцата е попаднала
в голямата дупка, защото ако била минала през по-малките е щяла да продължи.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.П. К. в частта им, в която същата
заявява, че в резултат от падането от велосипеда на 11.07.2019 год. майка и е получила
́
сътресение на мозъка, тъй като в тази част показанията и не се подкрепят от нито едно друго
́
доказателство по делото, и по – конкретно – не се подкрепят от представените и обсъдени
по–горе медицински документи и от заключението на комплексната съдебно-медицински и
психологична експертиза.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявенитe искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищцата да докаже при
условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:
извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от лице, изпълняващо
възложена му работа; причинени вреди – имуществени или неимуществени; причинна
връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя.
В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността
на възложителя на работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна. В тежест на
ищцата е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта.
Ищцата претендира обезщетение за вреди, настъпили от лошото качество на пътя,
следователно причина за увреждането е начина на поддържането и стопанисването на пътя,
тъй като съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, в който смисъл е и нормата на чл. 48, т.
2, б. „а“ от ППЗП. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата задължава
лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние. Според чл. 47, ал. 1
от ППЗП поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на
неговите съоръжения и принадлежности.
Установено е по делото, че на 11.07.2019 год. на ул. Кирил и Методий в гр. Варна, в
посока спирка „Зора“ – „Билла – Аспарухово“, срещу магазин за хранителни стоки „Марго“,
понастоящем с наименование „Бункера“ е имало дупка на пътното платно, която е
6
затруднявала движението на пътните превозни средства. Установено е също, че на
посочената дата ищцата е управлявала велосипед по ул. „Кирил и Методий“ в гр. Варна и е
паднала от велосипеда в близост до описаната по – горе дупка в резултат на което е
получила и горните увреждания. Т. е., установени са деянието и вредите – два от
обективните елементи от фактическия състав на деликта.
Настоящият състав намира, че не е установено при условията на пълно доказване, че
именно дупката на пътното платно (неизправността на пътното платно) и съответно
неизпълнението на задължението на общината да поддържа в изправност пътя с оглед
осигуряване на целогодишната му нормална и безопасна експлоатация е причина за
настъпилите вреди, т. е., не е установен при условията на пълно доказване един от
обективните елементи от фактическия състав на деликта, а именно причинна връзка между
деянието и вредите.
От анализа на доказателствата извод за причинна връзка между дейнието и вредите не
може да бъде изведен. Липсват доказателства как точно се е случил инцидента; очевидци на
инцидента няма – в тази насока са единствено твърденията на ищцата, че е пропаднала в
дупката на пътното платно. Изнесеното от свидетелите, че ищцата е пропаднала в дупката
на пътното платно, не е пряко възприет от тях факт, а е факт, който им е споделен от самата
ищца, при което и показанията им тази насока са опосредени. Изнесеното от свидетелката
Р.Х.Т., че ищцата „…е попаднала в голямата [дупка], защото ако беше в по-малките, щеше
да си продължи“, по същността си е оценъчно съждение, а не пряко възприет от нея факт,
поради което и съдът не приема изнесеното от свидетелката като елемент от фактическата
обстановка по делото.
Недоказването на един от обективните кумулативно проявени елементи от
фактическия състав на делкита има за последица неоснователност на предявените искове.
Изложеното налага решението в частите, с които са уважени предявените от СВ. Й. К.
от гр. Варна против община Варна искове по чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД да бъде отменено
и да се постанови друго, с което исковете в уважените от първоинстанционния съд размери
да се отхвърлят. В частта му, с която искът на СВ. Й. К. от гр. Варна за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 6000 лева до
претендирания размер от 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното и изплащане е правилно и следва да бъде потвърдено в тази част.
́
Като последица от изхода делото, предвид отправените искания и представените
доказателства, в полза на Община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 200 лева – по 100 лева за всяка една инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260269/01.02.2021 год., постановено по гр. дело № 18304/2019
год. по описа на РС-Варна, поправено с Решение № 260516/17.02.2021 год., В ЧАСТИТЕ, с
които Община Варна, представлявана от кмета на общината, с административен адрес: гр.
Варна, бул. Осми Приморски полк № 43 е осъдена да заплати на СВ. Й. К. ЕГН **********
от **** следните суми: 1) сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на инцидент, настъпил на
11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на
пътното платно на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата
7
на увреждането – 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане; 2) сумата от 190, 87 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия инцидент, както
следва: 17 лева – заплатена сума за кръвни изследвания по фискални бонове от 22.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до окончателното и изплащане; 31,
́
22 лв. - заплатена сума за закупени лекарства по фискален бон от 23.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното и изплащане; 110, 77
́
лв. - заплатена сума за оптични материали по фискален бон от 06.08.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.08.2019г. до окончателното и изплащане и 31, 88 лв. –
́
заплатена сума за закупени капки „монопрост“ по фискален бон от 07.08.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до окончателното и изплащане, както и
́
в частта му за разноските, вкл. и за присъдените в тежест на община Варна на основание чл. 78, ал.
6 ГПК разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СВ. Й. К. ЕГН ********** от **** против Община
Варна, представлявана от кмета на общината, с административен адрес: гр. Варна, бул. Осми
Приморски полк № 43 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата
следните суми: 1) сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки, страдания и психически стрес, в резултат на инцидент, настъпил на 11.07.2019 г.
вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на пътното платно
на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане; 2) сумата от 190, 87 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се претърпени загуби
(направени разходи за закупуване на медикаменти), в резултат на инцидент, настъпил на
11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на
пътното платно на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, както следва: 17 лева – заплатена сума
за кръвни изследвания по фискални бонове от 22.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.07.2019г. до окончателното и изплащане; 31, 22 лв. - заплатена сума за
́
закупени лекарства по фискален бон от 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.07.2019г. до окончателното и изплащане; 110, 77 лв. - заплатена сума за оптични
́
материали по фискален бон от 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.08.2019г. до окончателното и изплащане и 31, 88 лв. – заплатена сума за закупени капки
́
„монопрост“ по фискален бон от 07.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.08.2019г. до окончателното и изплащане;
́
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260269/01.02.2021 год., постановено по гр. дело №
18304/2019 год. по описа на РС-Варна, поправено с Решение № 260516/17.02.2021 год., В
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за разликата над 6000 лева до претендираните 25 000 лева
(т. е., е отхвърлен за сумата от 19 000 лева), предявеният от СВ. Й. К. ЕГН ********** от
**** срещу Община Варна, представлявана от кмета на общината, с административен адрес:
гр. Варна, ул. Осми Приморски полк № 43, иск по чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за
заплащане на сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на инцидент,
настъпил на 11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка,
находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА СВ. Й. К. ЕГН ********** от **** да заплати на Община Варна,
представлявана от кмета на общината, с административен адрес: гр. Варна, ул. Осми
Приморски полк № 43, на основание чл .78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, сумата от 200 лева (двеста лева) – разноски за двете
инстанции, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9