Присъда по дело №292/2021 на Районен съд - Разлог

М О Т И В И
изготвени на 20.05.2022 г.
по НОХД № 292 от 2021 г. по описа на Рг.РС, във връзка
с Присъда №9 от 03.05.2022 г., постановена по същото дело

Производството е инициирано е въз основа на обвинителен акт, внесен от РП-Б., ТО-Р., с
който е поискано М.И.Г., роден на 05.11.1992 г. в г.Р., с адрес: г.Р., у.„Д.“№2, българин,
български гражданин, женен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН*, да бъде
признат за виновен в това, че за периода от м.04.2020 г. до м.03.2021 г. включително, след
като с влязло в законна сила на 27.07.2018 г. определение №3955/19.07.2018 г., постановено
по гр. дело 379/2018 г. по описа на Рг.РС, е осъден да издържа свой низходящ - сина си
С.М.Г., роден на 02.06.2015 г., като му заплаща месечна издръжка от 140.00 лева месечно,
платими чрез неговата майка и законен представител А.А.М., живуща в г.Р., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 12 месечни
вноски от по 140.00 лева всяка, на обща стойност 1`680.00 лева.
В проведеното на 03.05.2022 г. открито съдебно заседание се явяват прокурор от РП-Б., ТО-
Р., защитникът на подсъдимия – адв.С., законният представител на частния обвините С.М.Г.
– неговата майка А.А.М. и повереникът на частния обвинител – адв.П..
Представителят на държавното обвинение заявява, че от събраните в хода на наказателното
производство доказателства безспорно се установява, че обвиняемият е извършил
престъпление по чл.183, ал.1 от НК и моли същият да бъде признат за виновен. Пледира, че
подходящо наказание в случай е наказанието „пробация“.
Частният обвинител, посредством своя повереник, заявява, че повдигнатото обвинени е
доказано. Претендира сторени по делото съдебни разноски.
Защитникът застъпва тезата, че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да плаща
издръжка, тъй като има ново семейство, за което се грижи.
В последното съдебно заседание подсъдимият не се е явил.
Относно установената от съда фактическа обстановка
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, в това число и
събраните доказателства и след като изслуша доводите на страните и съобразявайки
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.19 от НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият М.И.Г. е роден на 05.11.1992 г. в г.Р., с адрес: г.Р., у.„Д.“№2, българин,
български гражданин, женен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН*.
Свидетелката А.А.М. и обвиняемият М.И.Г. живели на съпружески начала около 5 години.
През този период, на 02.06.2015 г., се родил синът им С.М.Г..
Тъй като отношенията между двамата партньори се влошили, те се разделили.
С Определение №3955/19.07.2018 г., постановено по гр. д. №379/2018 г. по описа на Рг.РС,
влязло в законна сила на 27.07.2018 г. била утвърдена от съда постигната между А.А.М. и
обвиняемият М.И.Г. спогодба, съгласно която обвиняемият Г., на основание чл.143 от СК,
бил задължен да заплаща месечна парична издръжка на роденото от съвместното им
съжителство дете С.М.Г., родено на 02.06.2015 г., като издръжката е от 140.00 лева, платими
чрез майка и законен представител на малолетния А.А.М., живуща в г.Р. ж.„И.“, б.4, е.1, a.1.
Тъй като след одобряване на спогодбата обвиняемият Г. не изпълнявал задължението си да
плаща месечна издръжка на детето си, свидетелката М. сезирала правораздавателните
органи, във вр. с което било образувано предходно досъдебно производство, различно от
настоящото.
След приключване на разследването по образуваното досъдебно производство, в Рг.РС бил
внесен обвинителен акт срещу М.И.Г. за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, въз
основа на което било образувано НОХД №229 по описа на съда за 2020 г., което
1

приключило с присъда №500584/02.02.2021 г., с която Г. бил признат за виновен в това, че
за периода от м.01.2019 г. до м.03.2020 г. включително в г.Р. не е заплатил 15 месечни
вноски за издръжка на сина си, на обща стойност 2`100.00 лева, която присъда понастоящем
все още не е влязла в законна сила.
Въпреки ангажираната спрямо Г. наказателна отговорност, същият продължил да
бездейства, като не заплатил дължимата издръжка на сина му и за времето от м.04.2020 г. до
м.03.2021 г., а именно не платил 12 месечни вноски, на обща стойност 1`680.00 лева. Във
връзка с тези неизплатени задължения за издръжка било образувано досъдебно
производство, по което е изготвен и внесен обвинителен акт, станал повод за иницииране на
настоящото дело.
Относно доказателствата и доказателствените средства
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство:
По делото като писмено доказателство е приобщен съдебен протокол, съдържащ протоколно
определение №3955/19.07.2018 г., постановено по гр. д. №379/2018 г. по описа на Рг.РС. От
съдържанието на същото е видно, че е влязло в сила, а така също и че М.И.Г. е осъден да
заплаща на сина си С.М.Г. издръжка от 140.00 лева ежемесечно, считано от 01.06.2018 г. В
протокола е отразено, че протоколното определение е постановено по повод постигната и
одобрена съдебна спогодба, а така също и че в съденото заседание, проведено на 19.07.2018
г. е присъствал М.Г..
По делото като свидетел е разпитана А.А.М. – майка на детето С.Г.. Същата заявява, че
подсъдимият не се интересува от сина си и че след определението, с което е осъден да плаща
издръжка, е плати веднъж 200.00 лева, веднъж 140.00 лева и веднъж 240.00 лева, след което
са преустановени плащанията на издръжката.
Постъпило е писмо от ДСИ към Рг.РС, приобщено ката част от доказателствената
съвкупност, в което е посочено, че е образувано изпълнително дело №9 от 2022 г.,
инициирано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. №379/2018 г. по описа на
Рг.РС, което изпълнително дело взискател е С.М.Г., а длъжник - М.И.Г.. В писмото от
съдебния изпълнител е пояснено, че притезанието, предмет на изпълнение, е вземане за
издръжка от 140.00 лева месечно, считано от 01.06.2018 г. и че до момента на изготвяне на
писмото /19.04.2022 г./ по делото не са постъпили суми за изплащане на издръжката. Към
писмото е приложен и препис от изпълнителен лист, от който е видно, че действително за
вземанията, предмет на влязлото в сила протоколно определение №3955/19.07.2018 г., е
издаден и изпълнителен титул.
От приетата справка за съдимост е видно, че по НОХД №229 по описа на Рг.РС за 2020 г.,
което приключило с присъда №500584/02.02.2021 г., М.Г. е осъден за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК и че заради това му е наложено наказание „пробация“, включващо
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
По делото не са събрани каквито и да било доказателства, от които да може да са направи
извод или дори само да се предположи, че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да
плаща издръжката на своя син, заради което неплащане му е повдигнато настоящото
обвинение.
От правна страна
Съгласно нормата на чл.183, ал.1 от НК, който като е осъден да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с
пробация. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от 2 месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно.
2

Престъплението по чл.183 от НК, е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, което бездействие е трайно и
непрекъснато в определен период от време.
В настоящия случай, въз основа на обсъдените по-горе доказателства и доказателствени
средства, безспорно се установява, че подсъдимият Г., след като с влязло в законна сила на
27.07.2018 г. определение №3955/19.07.2018 г., постановено по гр. дело 379/2018 г. по описа
на Рг.РС, бил осъден да издържа свой низходящ - сина си С.М.Г., роден на 02.06.2015 г.,
като му заплаща месечна издръжка от 140.00 лева месечно, платими чрез неговата майка и
законен представител А.А.Методиева, живуща в г.Р., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски –
от м.04.2020 г. до м.03.2021 г., от по 140.00 лева всяка, на обща стойност 1`680.00 лева. По
този начин подсъдимият извършил от обективна страна престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимият е осъзнавал факта на влязлото в сила определение, но въпреки това и
съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, не е престирал надлежно своето
задължение.
Предвид горното привлеченото към наказателна отговорност лице е извършило
престъпление по чл.183, ал.1 от НК и същото следва да бъде признато виновно и да му се
наложи наказание.
Следва да се посочи, че подсъдимият е мъж в трудоспособна възраст, по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че съществуват пречки да работи и да
бъде трудово зает, поради което съдебният състав приема, че е способен да изкарва средства,
необходими за изплащане на дължимата от него издръжка.
Относно вида и размера на наказанието:
За престъпление по чл.183, ал.1 от НК, законодателят е предвидил, при условията на
алтернативност, наказания „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“.
В разглеждания казус при определяне на вида и размера на наказанието не се установяват
смекчаващи отговорността обстоятелства, освен доброто процесуално поведение на
подсъдимия. Отегчаващо отговорността обстоятелство е продължителният период от време,
през който липсват каквито и да е било плащания по повод възникналото задължение за
издръжка, а така също и предходното осъждане на подсъдимия за деяние по чл.183, ал.1 от
НК, за което му е било наложено наказание „пробация“. Отчитайки всичко това, настоящият
съдебен състав приема, че справедливо наказание, което трябва да се наложи на
подсъдимото лице, е наказанието „пробация“, включващо следните пробационни мерки: 1)
задължителна регистрация по настоящ, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок
от 12 месеца и 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12
месеца.
С така определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен биха се постигнали
целите, визирани в чл.36 от НК.
По изложените по-горе мотиви, съдът постанови присъдата си.
Само за пълнота следва да се посочи, че не са налице основания за групиране /кумулиране/
на наказанията по настоящото дело и по НОХД №229 по описа на Рг.РС за 2020 г.
Съображенията за това са следните:
По НОХД №229 от 2020 г. е признат М.Г. за виновен за това, че е извършил престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, като присъдата е постановена на 02.02.2021 г. и е влязла в сила на
23.07.2021 г. Настоящото обвинение също е за престъпление по чл.183, ал.1 от НК
/продължено престъпление/, което е извършено във времевия интервал от м.04.2020 г. до
м.03.2021 г. включително. Това означава, че към момента, когато е довършено настоящото
престъпление, вече е имала влязла в сила присъда за друго деяние, което обстоятелство
прави неприложима разпоредбата на чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК.
3

Относно разноските
По делото, в неговата съдебна и досъдебна фаза, не са сторени съдебни разноски от съда и
от разследващите органи.
В съдебната фаза на процеса, обаче, пострадалият се е конституирал като частен обвинител,
като същият е представляван от адв. П.. От представен в досъдебното производство договор
за правна защита и съдействие е видно, че на адв. П. е заплатен адвокатски хонорар от
250.00 лева. Именно тази сума, на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва да бъде присъдена
в тежест на подсъдимия.
20.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………….
4

Номер на акта:	9
Дата:	3 май 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия:	Александър Трионджиев

Дело:	20211240200292
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юни 2021 г.

Присъда по дело №292/2021 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите