№ 37300
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110126017 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. А. Ч., с ЕГН: **********, адрес гр. София, ж.к. „КС“, бл.211, вх.
Е, ет. 4, ап. 100, чрез адв. М., със съдебен адрес: гр. пл, бул. „пш“ №81, ет.3, ап.Б, против „ск“
ООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“цш“ № 115Е, ет.5, за
обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 961627/13.11.2023г.,
сключен между страните, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и
чл.19 ал.4 от ЗПК, в условията на евентуалност е предявен иск за обявяване за нищожна на
неустоечната клауза на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит №961627/13.11.2023г
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.143, ал. 1 от ЗЗП и чл.146, ал.
1 от ЗЗП.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба е представено извлечение за извършени и предстоящи плащания по
договор за потребителски кредит № 961627/13.11.2023г.
Иска се ответникът да бъде задължен да представи договор за потребителски кредит
№ 961627/13.11.2023г.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Предявени са насрещни осъдителни искове от „ск“ ООД срещу М. А. Ч. с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 737 лева, частично предявена от
общия размер на иска от 3 121,63 лв., представляваща падежирала главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № 961627/13.11.2023г г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателното плащане, а в условията на
евентуалност, в случай че договорът бъде прогласен за нищожен, „ск“ ООД предявява срещу
М. А. Ч. осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за същата сума в размер на 737 лева,
частично предявена от общия размер на иска от 3 121,63 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателното плащане.
Представени са следните документи: Договор № 961627 от 13.11.2023 г., извлечение
за извършените и предстоящи плащания по Договор № 961627 от 13.11.2023 г., справка за
движенията и актуалния размер на дълга по Договор № 961627.
В срока за отговор, ответницата по насрещните искове е депозирала такъв, с който
изразява становище по допустимостта и основателността на същите.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
1
редовността на исковата молба и на предявения иск, както и другите искания и възражения
на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора на исковата молба и насрещната искова молба документи като относими към
предмета на спора.
Искането на ищеца за задължаване на ответника „ск“ ООД да представи договор за
потребителски кредит № 961627/13.11.2023г г. е неоснователно, доколкото същият е
представен с отговора на исковата молба.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск от М. А. Ч., с
ЕГН: **********, адрес гр. София, ж.к. „КС“, бл.211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, чрез адв. М., със
съдебен адрес: гр. пл, бул. „пш“ №81, ет.3, ап.Б, против „ск“ ООД, ЕИК 22, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“цш“ № 115Е, ет.5, за обявяване нищожността на Договор
за потребителски кредит № 961627/13.11.2023г., сключен между страните, на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, в условията на
евентуалност е предявен иск за обявяване за нищожна на неустоечната клауза на чл.11, ал.1
от договор за потребителски кредит №961627/13.11.2023г на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД, както и на основание чл.143, ал. 1 от ЗЗП и чл.146, ал. 1 от ЗЗП.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 13.11.2023г. сключил със „ск“ ООД договор за потребителски
кредит № 961627 за сума в размер на 5 100 лева, който следвало да бъде погасен на 23
вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 7 659 лева, при месечна
вноска от 333 лв.
Сочи, че в чл.5, ал.1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова
гаранция в полза на кредитодателя. Поради непредставяне на обезпечението, още със
сключване на договора, на основание чл.11, ал.1 на ищеца била начислена неустойка в
размер на 2 082,67 лева.
Счита, че Договор за потребителски кредит № 961627/13.11.2023г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че
неустоечната клауза по чл. 11, ал. 1 била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр.
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.
Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22
ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишен лихвен процент.
Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е
променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на възнаградителна лихва за целия
период на договора и какво е съотношението му с главницата по кредита, както и с
предвидената неустойка, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговарял на действително прилагания от заемодателя.
На следващо място, договорът не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че в
договора за кредит липсва методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно
какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена
дължимостта на неустойката.
2
Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем
начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от
ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за неустойка не била включена в ГПР и ГЛП.
Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка, се заобикаляла и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Счита, че посочването в договора на размера на ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП.
В условия на евентуалност счита, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 961627/13.11.2023г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Намира, че неустоечната клауза е нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице липса на еквивалентност, тъй като
сумата, която се претендира като неустойка е в размер на над 40 % от сумата на отпуснатия
кредит.
Счита, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй
като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.
Излага, че процесната неустойка била нищожна и поради това, че излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване за
кредитодателя, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Счита, че неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора, като
основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния
интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ск“ ООД, чрез адв. М., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения за
валидност на процесния договор и оспорената неустоечна клауза. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 „ск“ ООД предявява насрещни осъдителни искове от срещу М. А.
Ч. за заплащане на сумата от 737 лева, частично предявена от общия размер на иска от
3 121,63 лв., представляваща падежирала главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № 961627/13.11.2023г г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.06.2024г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност, в случай че
договорът бъде прогласен за нищожен, „ск“ ООД предявява срещу М. А. Ч. осъдителен иск
3
за същата сума в размер на 737 лева, частично предявена от общия размер на иска от
3 121,63 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до
окончателното плащане.
Твърди, че между страните е налице Договор за потребителски кредит, по силата на
който "ск" ООД, ЕИК 22, е предоставило на ответника по насрещния иск заемна сума в
размер на 5100 лева. Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на
сключване на договора в брой, като същият служел за разписка за изплатените суми – чл. 4,
ал. 1 от Договора. Сочи, още, че кредитополучателят се е задължил да върне главницата при
фиксиран лихвен процент от 35 % на 23 седмични вноски с дата на първо плащане
20.11.2023 г. и последна вноска на 22.04.2024 г. Твърди, че кредитополучателят е погасявал
вноските си по кредита до 08.04.2024 г., като след тази дата е преустановил плащанията.
Непогасани били следните суми: 3121,63 лева - главница, 27,42 лева - възнаградителна
лихва, 206,80 лева - договорна неустойка и 73,30 лева - такси. Излага, че на 22.04.2024 г.
договорът за кредит бил изцяло падежирал, поради което предявява настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове по основание и размер.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявени са за разглеждане евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД и насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и евентуално чл.
23 ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
ищеца и ответника, по силата на който ищецът е получил заемна сума в размер на 5 100 лв.;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между ищеца и ответника, по силата на който ищецът е получил заемна сума в размер на
5 100 лв.;
- разпределение на доказателствената тежест – В тежест на ищеца по
първоначалните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената
клауза, която противоречи на императивни материалноправни разпоредби и на добрите
нрави.
В тежест на ответника по първоначалните искове е да докаже: наличието на валидно
договорно правоотношение и валидно обвързваща страните клауза.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото съдържание и
предоставяне на заемната сума на ответника.
В тежест на ответника по насрещните искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване връщане на заемните средства в уговорените размери и срокове, за което
не сочи доказателства.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът по насрещните
искове не сочи доказателства за връщане на заемните средства в уговорените размери и
срокове;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: извлечение за извършени и предстоящи
плащания по договор за потребителски кредит № 961627/13.11.2023г., Договор № 961627 от
13.11.2023 г., извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор № 961627 от
4
13.11.2023 г., справка за движенията и актуалния размер на дълга по Договор № 961627.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи по делото договор за потребителски кредит № 961627/13.11.2023г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г. от
11.30 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните, а на ответника"ск"
ООД и препис от отговора на исковата молба по насрещните искове.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5