Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Кюстендил, 09.08.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на
секретаря: Мая Стойнева,
разгледа
докладваното от младши съдия Симона
Навущанова в.гр.д. № 248/ 2018 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 169/11.04.2018 г., Районен съд – гр. Дупница по гр. дело № 1927/2017 г. по
описа на същия съд е постановил мерки за закрила на основание чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие,
както следва:
Задължил
е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Р.А.Д., ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.Г.Д., ЕГН **********.
Отстранил
е на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН Р.А.Д., ЕГН ********** от съвместно обитаваното семейно жилище, находящо се в ***за срок от 18 месеца.
Забранил е на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок от 18
месеца на Р.А.Д., ЕГН **********, да приближава пострадалото лице – Р.Г.Д., както и
местатоработата и местата за социални контакти и отдих, които той посещава.
Наложил е на основание чл.5 ал.4 от Закона за защита от
домашното насилие на Р.Д. а заплати
глоба в размер на 200 лв. Осъдил е същата да заплати и сторените в
производството разноски- държавна такса в размер от 20 лева в полза на ДРС и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева в полза на молителя.
Не е постановил издаване на заповед,
въз основа на постановените мерки за закрила на основание чл. 16 от ЗЗДН, като
в мотивите си е констатирал, че е налице издадена на 28.09.2017 г. заповед за
незабавна защита, находяща се на лист № 48 от първоинстанционното производство.
Постъпила е въззивна жалба от Р.А.Д., ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. Г.С., АК-Благоевград, против горепосоченото решение,
в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Възивницата
твърди, че няма извършено домашно насилие по отношение на нейния бивш съпруг Р.Д..
Посочва, че описания акт на домашно насилие е представлявал обикновено скарване
с молителя, поради влошените им отношения. Сочи, че районната
инстанция е допуснала процесуални нарушения, като не е съобразила направените
от жалбоподателката възражения, касаещи съдържанието на подадената декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД и не е съобразила, че последната не е конкретна и касае
възникнали между страните предходни семейни скандали. Твърди, че не е извършила никакви
действия на физическо и психическо насилие по отношение на бившия си съпруг,
като РС е дал вяра единствено на показанията на свидетелката Е.Д., сестра на
молителя и
не е отчел в тази връзка нейната евентуална заинтересованост. Моли Окръжния съд, да постанови
решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно обжалваното решение.
По реда на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е
постъпило писмено възражение на депозираната жалба от другата страна – Р.Г.Д.,
чрез процесуалния си представител адв. В.П. ***, в което се излага становище, че жалбата е изцяло неоснователна.
Моли Окръжния съд, да потвърди решението на РС – Дупница като правилно и
законосъобразно.
В
открито съдебно заседание на 25.07.2018
г., жалбоподателката нередовно призована не се явява и не изпраща процесуален
представител. От страна на адв. Г.С., упълномощен представител на въззивницата Р.Д.
е постъпила
молба с вх. № 566324/24.07.2018 г., с която се изразява съгласие за даване ход
на делото в нейно отсъствие, въпреки нередовното призоваване. С молбата
изразява становище, с което поддържа
подадената въззивна жалба по подробно изложените в нея съображения и моли да
бъде отменено в цялост обжалваното решение.
В
съдебното заседание пред КОС
въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. В.П.,***, оспорва подадената
въззивна жалба. Твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и моли то да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени направените
по делото, пред въззивната инстанция разноски, за които прилага списък по чл.
80 от ГПК.
Съдът като взе предви оплакванията във въззивната жалба, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и
допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен
акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258,
ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес
от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд -
Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на
обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на
събраните доказателства, намира, че
обжалваното решение е частично неправилно и
следва да бъде изменено.
Пред Дупнишкия районен съд е развито производство за
налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл. 7 и следващите от ЗЗДН, като първоинстанционният съд е
постановил мерки за защита, съгласно чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН и е наложил на основание чл. 5 ал. 4 от същия закон на Р.Д. да
заплати глоба в определения от закона минимален размер от 200 лв. В подадената молба, молителя Р.Д.
е посочил датите, мястото и начина на извършеното домашно насилие от неговата
съпруга и ответник Р.Д., като е представил декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН за
извършено домашно насилие. В посочената декларация е отразено, че на 18.09.2017
г., на 21.09.2017 г. и на 22.09.2017 г.
в семейното им жилище, находящо се в ***е извършен
акт на психическо, физическо и емоционално насилие спрямо Р.Д. от съпругата му Р.Д.
изразяващо се в отправяне на словесни заплахи и обиди с думите „ще те съсипя“,
„нещастник, побъркан и пр.“, „ще те унищожа“, „ще те уволня от работа“, „ще ти
припиша престъпление“, „ще ти се случат лоши неща-ще те запаля“ и физически
нападки на 21.09.2017 г., изразяващи се в нанесени от ответницата на молителя
няколко удара, всичко това в
присъствието на малолетното им дете А.Р.Д..
В хода на съдебното дирене пред РС са събрани гласни
доказателства, като е разпитана свидетелката Е.Д. – сестра на молителя. От
същите се установява, че молителя Р.Д. и съпругата му Р.Д. / към настоящия
момент бивша съпруга, с оглед на служебно известния на КОС, а и изнесен от
страните факт за наличието на Решение №
170 от 11.04.2018 г., постановено по гр. д. № 1968/2017 г. на Дупнишкия районен
съд (ДРС), с което е постановен развод между страните/ са били във фактическа
раздяла до 17.09.2017 г., когато Р.Д. се е завърнала в семейното жилище. Свидетелката
споделя, че още на следващия ден / 18.09.2017 г./ започнали скандалите между
тях. Разказва, че ответницата обвинявала, провокирала и заплашвала молителя,
като му казвала „сега ще видиш с кои си имаш работа, сега ще ви запаля, ще
видите вие“. Крясъците, заплахите и обидите спрямо молителя се чували ясно от
свидетелката, тъй като същата живеела на третия етаж от къщата, която те
обитавали. На 22.09.2017 г., около 5.30-6.00 часа свидетелката се събудила от
поредния скандал, като чула и племенницата си А. да плаче. След като слязла, за
да провери какво се случва, тя заварила брат си, ответницата Д. и двама
полицейски служители. В нейно присъствие, и в присъствие на представителите на
властта ответницата наругала молителя Р. с думите „млъкни бе нещастник“.
Нападнала и свидетелката с обидни думи и заплахи и поради тази причина и тя
подала молба за незабавна защита. Заплахите и обидите продължили и след това,
като до 10.01.2018 г. се наложило молителя да преспива в автомобила си.
Свидетелката добавя, че през последните седмица-две не е чувала ответницата да
крещи и че смята, че последната става по-агресивна след употреба на алкохол.
В хода на първоинстанционното производство са изискани
и приложени от Районна прокуратура- гр. Дупница заверени копия от пр.пр. вх. №
2969/2017 г., съдържаща преписки с вх. № 348000-7373/22.09.2017 г. и вх. №
348000-7374/22.09.2017 г. От приложеното към преписката постановление от
27.10.2017 г. се установява, че от страна на Районна прокуратура – гр. Дупница
е постановен отказ за образувана на досъдебно производство по входираните от Р.Д.
и Е.Д. за възникнал на 22.09.2017 г. семеен скандал.
Приложена и приета като писмено доказателство е и докладна
записка, съставена във връзка с посетен сигнал от АП-044 на 22.09.2017 г. на
ул. ***, в гр. Дупница /находяща се на лист № 34 от производството пред ДРС/.
От същата се установява, че на 22.09.2017 г. сутринта, около 07.00 часа,
полицейските служители А.М.и Г.В.С., след подаден сигнал посетили горепосочения
адрес. На място установили лицата Р.Д., Р.Д.
и Е.Д., които били предупредени да прекратят саморазправата. В присъствие на
полицейските служители, Р.Д. се държала арогантно и обидила Р.Д. с думите „
боклук и нещастник“.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода
и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат
молителят и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл.
2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона
е да се изследва поведението на ответницата не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се
преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
В закона липсва легална дефиниция
на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния
случай се твърди наличие на психическо и емоционално, осъществено чрез вербално
насилие – крясъци, обиди и заплахи отправени към молителя на 18.09.2017 г., на
21.09.2017 г. и на 22.09.2017 г. и физически нападки на 21.09.2017 г.,
изразяващи се в нанесени от ответницата на молителя няколко удара, всичко това в присъствието на малолетното им дете А.Р.Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 13,
ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба
за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената
декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този
случай, в доказателствената тежест на ответницата при направеното оспорване, че
е извършила акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
относно нейната доказателствена сила.
Ответницата не е провела никакво оборване на обстоятелствата посочени в декларацията. В
конкретният случай представената от молителя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице
домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни
фактически действия / системно упражнявано на заплахи и закани за саморазправа
и обиди/. Действията на ответницата представляват
домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН. Безспорно е, че отношенията между
страните са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си
проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда.
Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се
извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази
причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на жертвата на
домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства. В конкретният случай обаче, изложените факти в
декларацията се подкрепят и от събраните в хода на производството
доказателства. По безспорен начин се
установи, че на твърдяната дата и място действително е бил осъществен акт на
насилие върху молителя, за което е издадена докладна записка, съставена във връзка с посетен
сигнал от АП-044 на 22.09.2017 г. на ул. ***, в гр. Дупница /находяща се на
лист № 34 от производството пред ДРС/, която е приета и не е оспорена от страна
на ответницата.
Изложените факти в тази декларация се подкрепят и от
показанията на разпитаната хода на съдебното дирене свидетелка Е.Д., а именно,
че действително е имало такъв инцидент в семейното жилище на страните.
Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло споделеното от свидетелката,
отчитайки нейната евентуална заинтересованост, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. КОС
подложи на внимателна преценка и анализ дадените показания, съпостави с ги с останалите
по делото доказателства, като констатира, че те са логични, последователни и
подкрепящи се от останалите доказателства и не е налице основание да бъдат
дискредитирани. В тази връзка, неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателката в тази насока.
Неоснователно е и възражението на въззивницата в
досежно твърденията, че районната
инстанция е допуснала процесуални нарушения, като не е съобразила направените
от жалбоподателката възражения, касаещи съдържанието на подадената декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД и не е съобразила, че последната не е конкретна и касае
възникнали между страните предходни семейни скандали. Видно е, че подадената
декларация е конкретна, същата касае осъществено
вербално насилие – крясъци, обиди и заплахи отправени към молителя на
18.09.2017 г., на 21.09.2017 г. и на 22.09.2017 г. и физически нападки на
21.09.2017 г., изразяващи се в нанесени от ответницата на молителя няколко
удара. Вярно е, че в подадената пред РС молба, с която е образувано
производството е посочено, че между молителя и ответница са били налице и други
предходни скандали, но това обстоятелство правилно не е отчетено и не е взето
предвид при постановяване на първоинстанционното решение. За пълнота,
настоящата инстанция, намира за нужно да отбележи, че дори при липса на
конкретика, съгласно
практиката на ВКС / Определение № 27 от
27.01.2011г. по ч.гр.д№584/2010г. IV г.о. ВКС/ в случаите, когато в молбата са изнесени данни за
постоянен ежедневен физически или психически тормоз или постоянно, ежедневно
повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в родствена
връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени
конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия, молбата следва да се счита в срок и когато се твърди
трайно установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните
права, което не е прекратено и към момента на подаване на молбата, поради което
направеното възражение в тази посока и при липса на конкретика би било
неоснователно.
Въззивната инстанция счита, че независимо от
показанията на разпитаната свидетелка, съдът издава заповед за защита, дори
само въз основа на приложената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, а в настоящия
случай същата се подкрепя и от представената в производството докладна записка
на полицейските служители и от показанията на разпитаната свидетелката. Поради това,
настоящия състав намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а
налагането на мерки за закрила по реда
на чл.5 ал.1 от ЗЗДН от страна на първоинстанционния съд за правилно.
Съгласно ТР 3/2013 г. на ВКС във връзка
с чл. 3, т. 3 от Закона за защита на детето, въззивният съд следи служебно за
интересите на децата не само в производството по брачни дела, а и с още
по-голяма сила в производствата по спорна съдебна администрация, каквото е
настоящото. Поради това въззивният съд не е ограничен с релевираните от
въззивника оплаквания. Съгласно постановките на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при определянето на защитната мярка по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да
се даде пълна и ефективна защита на пострадалото лице. По аргумент на
по-силното основание, следва и въззивният съд да има самостоятелност да измени
определените с първоинстанционното решение мерки и да определи най-подходящите
като вид и срок, без да е обвързан от доводите в жалбата. Поради това,
настоящият състав смята че обжалваното решение е неправилно по отношение на срока, за който са
наложени мерки за защита от домашно насилие, а именно: мярката по чл. 5 ал. 1
т. 3 от ЗЗДН - забрана на Р.Д. да приближава Р.Д., както и жилището, в което
същия живее, местоработата и местата за социални контакти и отдих и мярката по 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, с която е отстранена Р.Д. от съвместно обитаваното семейно жилище, находящо се в ***за срок от 18 месеца. Така определеният срок е максимален, съобразно ал.3
на чл.5 от ЗЗДН, като въззивната инстанция счита, че същият не съответства на
извършения акт на домашно насилие от страна на Р.Д., изразяващ се в психическо
насилие и не съобразен с обстоятелството, че страните са родители на малолетното дете А.и следва да общуват помежду си във връзка
с упражняване на родителските права и
лични отношения с детето.
По отношение на срока, за който следва
да бъдат наложени мерките за защита по ЗЗДН, съдът намира, че същите следва да
бъдат наложени за срок от десет месеца, считано от датата на постановяване на
решението и издаване на заповедта. Така определения срок за защита е подходящ и
съобразен със степента и интензитета на извършеното от ответницата насилие.
Определянето на по-дълъг срок би допринесло за допълнително влошаване на
отношенията и личните контакти между страните, което не е в интерес на малолетното
им дете, с оглед на обстоятелството че с Решение № 170 от 11.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1968/2017 г. на Дупнишкия районен съд упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете А.Д., ЕГН ********** са
предоставени на майката Р.А.Д., като на бащата Р.Д. е определен режим на лични
отношения с детето. По отношение на
семейното жилище, находящо се в гр. гр. Дупница, ул. „***, лична собственост на
молителя ДРС не се е произнесъл в хода на бракоразводното дело, поради което за
настоящата инстанция остава неясен въпросът дали същото е предоставено за
ползване на майката Р.Д., понастоящем Симеонова. Поради това, КОС счита, че
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, с която е
отстранена Р.Д. от съвместно обитаваното семейно жилище не следва да
бъде отменяна, а само да бъде изменен срока, за който е постановена.
По изложените причини и на
основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН следва да бъде изменено обжалваното решение на
ДРС, като по отношение на ответницата бъдат наложени мерките по чл.5, т.2, и
т.3 от ЗЗДН за един средно продължителен срок от 10 месеца /чл.5, ал.2 от ЗЗДН/, през който съдът намира, че същата би могла да свикне да съобразява
поведението си със закона и правилата на морала и най-вече с оглед
предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на
извършваното спрямо молителя от ответницата домашно насилие.
КОС констатира, че в хода на първоинстанционното производство не е издадена
Заповед на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. ДРС
е постановил издаване на заповед, въз
основа на постановените мерки за закрила на основание чл. 16 от ЗЗДН, като в
мотивите си е констатирал, че е налице издадена на 28.09.2017 г. заповед за
незабавна защита, находяща се на лист № 48 от първоинстанционното производство.
При извършване на настоящата въззивна проверка, бе установено, че цитираната от
ДРС, находяща се на лист № 48 от първоинстанционното производство, заповед е
издадена по гр. дело № 1957/2017 г. и не се отнася за молителя в настоящото
производство. Видно от същата, с нея се задължава Р.Д. да се въздържа от
извършване на домашно насилие, но не спрямо Р.Д., а спрямо Е.Д..
С оглед на това и на обстоятелството, че настоящата
инстанция изменя срока на част от постановените мерки следва да бъде издадена
нова заповед за постановяване на мерки за закрила на основание чл. 17 ал. 5 от ЗЗДН въз основа на решението на КОС.
По разноските:
Въпросът за разноските и таксите за въззивното производство следва да се
разреши съобразно правилото на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН,
съгласно което молителят (т. е. пострадалото лице) заплаща държавната такса и
разноските по делото само при отказ за издаване на заповед или при отмяна на
заповедта, при
съобразяване на Следва да се отбележи, че тази
норма, която е специална по отношение на общото правило на чл. 78 ГПК дерогира
неговото приложение. В случая, макар въззивната жалба да е уважена отчасти, не
са налице предпоставките на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН за
възлагане на таксите и разноските за въззивното производство в тежест на
въззиваемия, тъй като решението, с което е констатирано осъщественото от
въззивницата домашно насилие и са наложени мерки за защита на въззиваемия само се
изменя по отношение на срока на постановените мерки.
Въпросът за размера на дължимата държавната такса в производството по налагане на мерки за защита от
домашното насилие – чл.
11, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН е разрешен в в т. 22 от
ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че това производство не е исково, че в него е
съчетана съдебната защита по реда на съдебно администриране с налагане на
административни мерки и в крайна сметка съставлява спорна съдебна
администрация. С оглед на това е и изразеното разрешение, че размерът на
държавната такса следва да се определя по чл. 16 ТДТГПК.
С оглед на изложеното и на осн. чл. 11
ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от ТДТГПК, ответницата –въззивница в настоящото производство, следва да заплати
държавна такса държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 12.50 лева по сметка на ОС-Кюстендил. Видно от приложеното платежно
нареждане, /находящо се на лист № 8 от производството пред КОС/, същата е
внесла в полза на въззивната инстанция само сумата от 10.00 лева, поради което
следва да бъде осъдена да довнесе държавна такса в размер на 2, 50 лева /два
лева и петдесет стотинки/ по сметка на КОС, както и да заплати на ответника по
въззивната жалба, сторените от него разноски за въззивната
фаза на процеса/ в размер на 400 лева, платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
на основание
чл. 17 ал.5 от ЗЗДН Решение № 169/11.04.2018 г. на Районен съд – гр. Дупница,
постановено по гр. дело № 1927/2017 г. по описа на същия съд в частта му, в
която са постановени мерки за закрила на основание чл.5 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДН,
като вместо него по съществото на спора ПОСТАНОВЯВА:
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** от съвместно
обитаваното с
Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** семейно жилище, находящо се в ***за срок
от 10 (десет) месеца.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да приближава
пострадалото лице – Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, както и местатоработата и местата за социални контакти и
отдих, които той посещава за срок от 10 (десет)
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169/11.04.2018 г. на
Районен съд – гр. Дупница, постановено по гр. дело № 1927/2017 г. по описа на същия съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати сумата от 2,50 лева (два лева и
петдесет стотинки) лева по сметка на КОС, представляваща доплащане на държавна
такса за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Р.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
фаза на процеса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН нова заповед за защита
съгласно постановеното с настоящото съдебно решение, която заедно с преписите
от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН на
страните и на Районните полицейски управления по настоящия адрес на извършителя
и на пострадалото лице, като в нея лицето Р.А.Д. да бъде уведомено за
последиците от неизпълнението на заповедта, а именно: ще бъде задържана от
полицейските органи и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.