Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 164
19.05.2023 г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Ива Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 752 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество /ЗПКОНПИ/.
Образувано е по жалба на Г.Я.Н. с поС.ен адрес:*** Загора,
подадена чрез пълномощника му адв. С.Д. ***, срещу Решение № РС-34-22-097/
06.10.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, с което е установен конфликт на интереси по
отношение на Г.Я.Н., изпълнителен директор на ИАРА за периода от 09.03.2017г.
до 24.01.2022г., за това, че в качеството си на лице, заемащо висша публична
длъжност по см. на чл.
6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ: 1. Се е подписал като „приел“ на
констативни протоколи, с които приема без възражения извършената от самия себе
си работа по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за всеки един от месеците от
януари до декември 2019 г. вкл., в свой частен интерес, в нарушение на
разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ; 2. Поставил е
резолюция „за изпълнение“ на 10.01.2020 г. на Доклад с вх. № Z- 351/10.01.2020
г. на НАРА, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр.
първо, предл. трето от ЗПКОНПИ и 3. Подписал е Заповед № РД-444/11.11.2020 г.
на ИАРА, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр.
първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ. За всяко едно от посочените три нарушения на
Г.Н. е наложена глоба в размер на 5000 лв. и е постановено отнемане в полза на
държавата на сумите от 7497 лв. и 8467,20 лв., представляващи реализирана
материална облага от деянието,
породило конфликт на интереси, както и отнемане в полза на държавата на сумите
в размер на 1466.36лв. и 136лв., представляващи нетно дневно възнаграждение,
получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл.
81, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на Решение № РС-34-22-097/
06.10.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, по съображения за постановяването му
при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай не са налице законово установените
като кумулативно изискуеми се предпоставки за наличието на конфликт на интереси
по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ, което
опровергавало извода на КПКОНПИ за наличие на нарушения на закона. На първо
място сочи, че изпълнителните деяния, които Комисията е изследвала, са били
осъществени в качеството му на
ръководител на два различни европейски проекта с бенефициент ИАРА, а не в
качеството му на изпълнителен директор на ИАРА и съотв. лице, заемащо висша
публична длъжност. Поддържа, че КПКОНПИ недопустимо е смесила двете качества -
на ръководител на ведомство и ръководител на проект, възприемайки, че Н. в хода
на изпълнение и контрол на дейностите по проектите е действал като изпълнителен
директор на изпълнителната агенция. Касае се за две коренно различни по своя
характер обществени отношения. Ръководителите на администрации, каквато е ИАРА,
са органи на власт, натоварени с упражняване на властнически (публични)
правомощия, докато ръководителите на проекти не са органи на власт, а
обстоятелството, че управляват дейности с европейско финансиране, не
означавало, че упражняват властнически правомощия. Жалбоподателят твърди, че
приемането на констативните протоколи за извършената от него работа по проект №
BG14MFOP001-3.001-0003, както и поставянето на резолюция на Доклад с вх. № Z-351/10.01.2020 г., не са действия,
извършени в качеството му на изпълнителен директор на ИАРА, а е действал в
качеството си на ръководител на проект, като е без значение дали се е подписал,
титулувайки се „изпълнителен директор", или не. От значение било
характерът на извършените дейности, а не писменото им оформление. Отрича и
наличие на частен интерес в случая. Позовава се на чл.5, ал. 1 от Устройствения
правилник на ИАРА, съгласно който изпълнителният директор прилага държавната
политика в изпълнение на ОПР на ЕС, прилага държавната политика по изпълнение
на ОПРСР, планира, разпределя и контролира използването на предоставените на
агенцията финансови и материални ресурси, както и одобрява проекти на програми
за опазване на рибните ресурси, развитие на рибарството и аквакултурите и
подобряване работата на администрацията. Сочи, че проект №
BG14MFOP001-3.001-0003 за „Модернизация на патрулни плавателни средства за контрол
в рибарството, собственост на ИАРА" е бил от изключително значение както
за ИАРА, така и за българската държава, тъй като касаел ремонт на катери във
връзка с изпълнение на задълженията и правомощията на агенцията по
черноморското крайбрежие. Именно поради тези причини от интерес на държавата и
на ИАРА било проектът да се ръководи от ръководителя на ведомството, с оглед
комплексните правомощия и отговорности, с които той е натоварен, както и
спецификите на самия проект, в това число и необходимостта от завишен контрол.
В хода на извършената от КПКОНПИ проверка били събрани достатъчно
доказателства, че в качеството си на ръководител на проекта съвестно и в пълен
обем е осъществявал всичките си предвидени задачи. Сочи за несъстоятелен
аргументът на КПКОНПИ, че в качеството си на изпълнителен директор на ИАРА е
осъществявал контрол върху собствената си дейност, реализирана в друго негово
качество, което е рефлектирало върху обективността и безпристрастността на
преценката му. Поставената на 10.01.2020 г. резолюция „за изпълнение"
върху Доклад с вх. № Z-351/10.01.2020 г. на ИАРА, не би могла да бъде
мотивирана от частен интерес, тъй като, както самата Комисия е установила, с
доклада са представени отчетите за извършена работа, констативните протоколи и
декларации за всеки от членовете на екипа по проекта за периода от 08.01.2018
г. до 31.12.2018 г., поради което не е налице привилегировано отношение или
третиране спрямо себе си. За немотивирано и недоказано сочи твърдението на
Комисията за реализирана нематериална облага под формата на помощ и подкрепа по
отношение на двата визирани проекта. Поддържа, че полученото възнаграждение за
работата му като ръководител на проект № BG14MFOP001-3.001-0003 не е облага по
смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ, тъй като е възнаграждение за действително извършен
труд и то преимуществено в извънработно време. Неговият размер е предварително
определен на база заложени критерии, посочени в условията за кандидатстване по
Програма за морско дело и рибарство 2014-2020, като според т. 14.1.3, подточка
6 от същите - непреки разходи в т. ч. организация и управление на проекта,
следва да бъдат в размер до 5 % от общите допустими разходи по проекта.
Съобразено е и Постановление № 189/28.07.2016 г. на Министерския съвет за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен
период 2014 - 2020 г. /ПМС № 189/ 2016г/.
Относно
твърдяния от КПКОНПИ конфликт на интереси във връзка с подписването на Заповед
№ РД-444/ 11.11.2020г., жалбоподателят сочи, че заповедта за определяне на екип
по проект №BG14MFOP001-3.001-0035
КПКОНПИ е едва първата стъпка, която не води еднозначно до формиране на каквато
и да било облага. Изводът, че Н. е действал в свой частен интерес, като създава
възможност за получаване на възнаграждение, счита за необоснован и базиран на
хипотетично, бъдещо несигурно събитие, което презюмира облага, без да е налице
нито действителна такава, нито възможност за нейното реализиране. Счита, че на
практика му е била наложена санкция не за възникнал конфликт на интереси, а за
бъдещата възможност такъв да възникне, което е незаконосъобразно и представлява
опасна злоупотреба с право от страна на КПКОНПИ. Твърди, че с обжалваният
административен акт, поради чисто формалния, едностранен, необективен и непълен
подход на изследване на фактите, е установен конфликт на интереси на базата на
хипотетичен частен интерес, а не на действително доказан такъв. Според
жалбоподателя оспореният акт е постановен и в противоречие и с целта
на закона - да предотвратява и санкционира действителния конфликт на
интереси, а не хипотетичния такъв. Счита, че с обжалваното решение се
въвежда забрана ръководители на ведомства да упражняват дейности като
ръководители на проекти в рамките на тези ведомства и да получават
възнаграждение за допълнително положения труд, което представлявало
неправомерно ограничаване на правото на труд - следствие от формалния подход, който
административният орган има към института на конфликта на интереси. По така
наведените доводи е направено искане Решение № РС-34-22-097/ 08.10.2022г. на
КПКОНПИ да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане
на разноски по представен списък.
Ответникът
по жалбата – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, гр. София, чрез процесуалния си представител по
делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че съответен на
събраните доказателства в хода на проведеното административно производство по
реда на чл. 71 и
сл. от ЗПКОНПИ, са направените от решаващия орган изводи за
установен конфликт на интереси по см. на чл. 52
от ЗПКОНПИ по отношение на Г.Н. във връзка с подписването му като
„приел“ на констативни протоколи, с които приема без възражения извършената от
самия себе си работа по проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за всеки един от месеците от януари до
декември 2019г. вкл; че е поставил резолюция „за изпълнение“ на 10.01.2020г. на
Доклад с вх.№ Z-35110.01.2020г.
на ИАРА и че е подписал Заповед № РД-444/ 11.11.2020г. на ИАРА в свой частен
интерес, в нарушение на разпоредбите на чл.58, изречение първо, предложение
трето и четвърто от ЗПКОНПИ. Твърди, че обжалваното решение е постановено при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с нормативно
регламентираната цел на ЗПКОНПИ, вкл. за защита на обществените отношения,
свързани със законосъобразното, обективното и безпристрастното упражняване на
властнически правомощия, за което излага подробни съображения.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Административното производство пред КПКОНПИ е образувано въз основа на
Решение за образуване на производство за конфликт на интереси № №
КИ-021 от 26.01.2022г. по сигнал с рег. № ЦУ 01/С-34/11.01.2022 г., обединен
със сигнал с рег. № ЦУ01/С-48/14.01.2022 г. на КПКОНПИ. В първоначално
подадения сигнал се е съдържало твърдение за участието на Г.Н. като ръководител
на проекти и допълнително получено от него възнаграждение за това. В
допълнително подадения сигнал са посочени номерата на конкретните проекти -
Проект № BG14MFOP001-3.001-0035 „Доставка на персонални 60 преносими компютъра,
120 мобилни устройства - таблети - за служители на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, изпълняващи контролни дейности“ и Проект №
BG14MFOP001-3.001-0003 „Модернизация на патрулни плавателни средства за контрол
в рибарството, собственост на ИАРА“.
Във връзка с подадения сигнал са събрани доказателства за служебното
качество на Г.Н., като антикорупционната комисия е установила, че той е заемал
длъжността изпълнителен директор на ИАРА от 10.03.2017 г по силата на трудов
договор № РД-15-83 от 09.03.2017 г., сключен между Н. и министъра на
земеделието и храните, до 24.01.2022г., когато е било прекратено трудовото му
правоотношение.
В хода на административното производство е изискана информация от министъра
на земеделието и от ръководителя на Инспектората към Министерство на
земеделието, въз основа на която е установено, че от м. януари 2019 г. до 24.01.2022г. Г.Н., в качеството си на
изпълнителен директор на ИАРА, е бил ръководител на два проекта, финансирани със средства
от Европейския съюз - Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 „Модернизация на патрулни
плавателни средства за контрол в рибарството, собственост на ИАРА“ и Проект № BG14MFOP001-3.001-0035 „Доставка на
персонални 60 преносими компютъра, 120 мобилни устройства - таблети - за
служители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, изпълняващи
контролни дейности“.
С
писмо изх. № 04-20-145-1/17.02.2022 г. от Изпълнителния директор на ИАРА е била
представена на КПКОНПИ цялата документация по тези два проекта. Установява се,
че проектните предложения са
финансирани от Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014-2020
г., мярка 3.1, съфинансирана от
Европейския съюз чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство. Между
ръководителя на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство
(ПМДР) - Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, и ИАРА като
бенефициент, представлявана от изпълнителния директор Г.Н., е бил сключен
Административен договор № МДР-ИП-01-81/16.07.2018 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ПМДР 2014-2020 г. по процедура чрез директно
предоставяне BG14MFOP001-3.001 за Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 „Модернизация
на патрулни плавателни средства за контрол в рибарството, собственост на НАРА“,
на стойност 999 900,00 лева. Първоначалният срок за изпълнение на договора е от
16.07.2018 г. до 16.07.2019 година, като договорът е бил изменен с няколко
допълнителни споразумения, последното от които е с № МДР-ИП-01-81/27.05.2020
година. Видно от съдържанието на сключения административен договор /т.5.5/, са
предвидени разходи за екип за организация, управление и изпълнение на проектно
предложение, като според т. 8.1. от договора плащането по заложените в проекта
активи и дейности се извършва на база на реално извършените от бенефициента
разходи, съгласно одобрените от ФК разходи, след представяне от бенефициента на
искане за междинно и окончателно плащане и съпътстващите го документи и след
направени административни проверки и проверка на място (в случаите, когато е
приложимо).
По
Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 Н. е издал три заповеди - № РД- 589/10.11.2017
г., № РД-804/28.11.2017 г. (с която се изменя Заповед № РД-589/10.11.2017 г.) и
№ РД-3/08.01.2018 г., с които се сформира екип за организация, управление и
изпълнение на проектното предложение за модернизация на патрулни плавателни
средства за контрол в рибарството, собственост на ИАРА. Със Заповеди №
РД-589/10.11.2017 г. и № РД- 3/08.01.2018 г. Н. се определя за ръководител на
проекта, в качеството си на изпълнителен директор. Останалите членове в екипа,
според издадените заповеди в различни периоди от време са М.Х., И.К., Д.И., И.П.,
Д.Е., В.К.и П.И.. При извършената от антикорупционната комисия справка за
родство и семейно положение на Г.Н. не е било установено същият да се намира в
роднински връзки с членовете на сформирания екип за организация и управление на
проект № BG14MFOP001-3.001-0003.
определения екип по проекта.
В
документацията по проект № BG14MFOP001-3.001-0003 се съдържат Констативни
протоколи за приемане на работата на членове на екипа за организация,
управление и изпълнение по проекта, подписани от Г.Н., като към всеки от
констативните протоколи е представен и отчет за извършената по проекта работа
за съответния период.
Г.Н.
се е подписал като „приел“ и на констативни протоколи за извършената от него
работа по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003, като в същите се урежда и изплащане
на съответното възнаграждение, на основание Заповед № РД-3/ 08.01.2018г. Видно
от протоколите, часовата ставка на Н. се формира на база работната му заплата
като изпълнителен директор на ИАРА за съответния месец. Констативните протоколи
за приемане на извършената от Г.Н. работа са както следва:
1.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец януари
2018 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 940,80 лв.;
2.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец февруари
2018 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 940,80 лв.;
3.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец март
2018 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 940,80 лв.;
4.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец април
2018 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 940,80 лв.;
5.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец май 2018
г. и изплащане на възнаграждение в размер на 940,80 лв.;
6.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец юни 2018
г. и изплащане на възнаграждение в размер на 573,30 лв.;
7.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец юли 2018
г. и изплащане на възнаграждение в размер на 940,80 лв.;
8.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец август
2018 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 940,80 лв.;
9.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец
септември 2018 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 661,50 лв.;
10.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец октомври
2018 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 176,40 лв.;
11.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец ноември
2018 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 235,20 лв.;
12.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец декември
2018 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 235,20 лв.;
13.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец януари
2019 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 676,20 лв.;
14.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец февруари
2019 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 705,60 лв.;
15.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец март
2019 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 705,60 лв.;
16.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец април
2019 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 499,80 лв.;
17.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец май 2019
г. и изплащане на възнаграждение в размер на 793,80 лв.;
18.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец юни 2019
г. и изплащане на възнаграждение в размер на 676,20 лв.;
19.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец юли 2019
г. и изплащане на възнаграждение в размер на 558,60 лв.;
20.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец август
2019 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 588,00 лв.;
21.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец
септември 2019 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 558,60 лв.;
22.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец октомври
2019 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 676,20 лв.;
23.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец ноември
2019 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 558,60 лв.;
24.
Констативен протокол за приемане на работата на Н. по проекта за месец декември
2019 г. и изплащане на възнаграждение в размер на 499,80 лева.
За
периода от м. януари до м. декември 2018 г. вкл., общата сума, която Г.Н.
следва да получи, съгласно горепосочените констативни протоколи е в размер на
8467,20 лв., а за периода от м. януари до м. декември 2019 г. вкл., в размер на
7497,00 лева.
Установява
се от проектната документация, че на Г.Н. е бил представен Доклад с вх. №
Z-351/10.01.2020 г., изготвен от експерт, отговорен за финансовото и счетоводно
отчитане и обслужване на Проект № BG14MFOP001-3.001-0003, с който са
предоставени отчетите за извършената работа, констативните протоколи и
декларации за всеки от членовете на екипа за периода от 08.01.2018г. до
31.12.2018г. вкл. Според същия, на основание Заповед № РД-3/08.01.2018 г. и
Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за
допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските
структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г. и с цел
отчитане период по проекта, на членовете на екипа следва да бъдат изплатени
средства, посочени в приложените към доклада документи. Иска се да бъде
одобрена осъществената дейност и разпоредено изплащането на средствата на
членовете на екипа за управление и отчитане на проекта, като изплащането да
бъде осъществено авансово по проекта или с трудовите възнаграждения на
служителите на ИАРА. Върху доклада е поставена резолюция „за изпълнение“, с
посочена дата – 10.01.2020г. и положен подпис на Н..
Между
ръководителя на Управляващия орган на ПМДР и ИАРА като бенефициент,
представлявана от изпълнителния директор Г.Н., е бил сключен още един
Административен договор № МДР-ИП-01-145/29.10.2021 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ПМДР 2014-2020 г. по процедура чрез директно
предоставяне BG14MFOP001-3.001-003 „Контрол и изпълнение“ за Проект №
BG14MFOP001-3.001-0035 „Доставка на персонални 60 преносими компютъра, 120
мобилни устройства - таблети - за служители на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, изпълняващи контролни дейности“. Срокът за изпълнение
на договора е от 29.10.2021 г. до 29.10.2023 година. Проектът е на стойност 180
200,00 лева. Една от основните дейности по проекта, съгласно т. 5.3. от
Договора, предвижда разходи за екип за организация, управление и изпълнение на
проектно предложение. Според т. 8.1. от Договора плащането по заложените в
проекта активи и W дейности се извършва
на база на реално извършените от бенефициента разходи, съгласно одобрените от
ФК разходи, след представяне от бенефициента на искане за междинно и
окончателно плащане и съпътстващите го документи и след направени
административни проверки и проверка на място (в случаите, когато е приложимо).
По
Проект № BG14MFOP001-3.001-0035 Н. е издал Заповед № РД- 444/11.11.2020 г., с
която се сформира екип за организация, управление и изпълнение на проектното
предложение, като за ръководител на проекта определя себе си. Останалите
членове на екипа са А.Л., П.П.и К.Г.. При извършена от КПКОНПИ справка за
родство и семейно положение на Г.Н. не е било установено същият да се намира в
роднински връзки с членовете на екипа.
От
КПКОНПИ е била изискана информация относно изплатени суми на Г.Н. по проект №
BG14MFOP001-3.001-0003 и Проект № BG14MFOP001-3.001-0035. С писмо изх. №
37-00-18-1/ 28.07.2022г., подписано от Х.П.– изпълнителен директор на ИАРА, са
предоставени доказателства – платежно нареждане за сумата 7 620.48лв.,
изплатена на Н. по проект № BG14MFOP001-3.001-0003. В същото писмо е посочено,
че по отношение на другия проект няма извършени плащания към екипа за
управление, тъй като от същия не са били
съставяни констативни протоколи за извършена и приета работа.
С
писмо изх. № ЦУ-01-8531#2/05.08.2022 г. от КПКОНПИ са изискани, съотв.
представени от Инспектората към Министерство на земеделието два броя
справки за полученото от Г.Н., в качеството му на изпълнителен директор на ИАРА, възнаграждение за месеците от януари до декември 2019
г. вкл., както и за месец ноември 2020 година.
За
образуваното производство жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № ЦУ-01-8531#4/
30.08.2022г./съотв. писмо изх.№ ЦУ-01-8531#5/ 30.08.2022г/, като
на основание чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ във
вр. с чл. 45 от АПК, Г.Н. е поканен
на 14.09.2022г. от 10. 00 часа да се яви лично в качеството му на лице, срещу
което има постъпил сигнал за нарушение на ЗПКОНПИ, за изслушване по
образуваното в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество производство рег. № ЦУ 01/С-34/ 11.01.2022 г. Със
същите писма на Г.Н. са указани правата му по чл. 72, ал. 6 и ал. 7 от ЗПКОНПИ и
последиците от неявяването на лицето без уважителни причини на изслушването и
респ. от непредставянето на писмени възражения и обяснения. Поради обективна
пречка /участие в международна научна конференция в периода 14-16.09.2022г/
изслушването на Н. е отложено за друга дата – 21.09.2022г. от 10:15ч. На 21.09.2022 г Н. се е запознал с
всички материали, съдържащи се в административната преписка, за което е подписал декларация.
Видно
от приетия като доказателство по делото Протокол № 1078/ 21.09.2022г. от
редовно заседание на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, на определената дата – 21.09.2022г., е било
проведено изслушване по сигнал рег. № ЦУ 01/С-34/ 11.01.2022 г. срещу Г.Я.Н. –
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, при
което изслушване след докладване на сигнала е била предоставена възможност на Н.
и неговия процесуален представител – адв.Д., да изразят становище във връзка с
изнесеното в сигнала. Н. не е отрекъл,
че действително се е определил за ръководител на Проекти № 03 и № 0035, но
мотивите му за това са били изключителната важност на тези проекти, както за
ИАРА, така и в национален аспект, поради което е искал лично да проследи цялата
дейност по тяхното изпълнение с оглед успешното им приключване. Относно
получаваното възнаграждение като ръководител на проекта сочи, че същото е за
изпълняваните от него допълнителни задачи като ръководител на проекта, различни
от задълженията, които има като изпълнителен директор на ИАРА. Освен това
поддържа, че сумата, която е получил е била определена на база работната му
заплата към момента, а плащането е било одобрено от Управляващия орган на
Програма „Морско дело и рибарство“, Държавен
фонд „Земеделие“ и едва след това с неговия подпис. Сочи,
че по проекта са били извършвани проверки от два одитни органа - един към Министерство на земеделието, и един
от европейски одитен орган към Европейската комисия. Счита, че вторият проект въобще
не следва да бъде разглеждан, тъй
като не е стартирал и по него не е била извършвана никаква дейност.
Според пълномощника на Н. – адв.Д., в случая не бил налице частен интерес, тъй
като Н. е получил възнаграждение за допълнително престиран от него труд, а
отделно от това поддържа, че в качеството си на ръководител на проекта Н. не се
явява лице, заемащо висша публична длъжност, тъй като при осъществяване на
дейностите по организация и контрол по изпълнението на проекта не е действал в
качеството на изпълнителен директор на ИАРА.
С
допълнително писмено становище вх.№ ЦУ-01-
8531# 10/28.09.2022 г. жалбоподателят, чрез адв.Д., е изложил подробни
съображения за липса на конфликт на интереси при осъществената от Н. дейност в
качеството му на ръководител на проект. Към становището са приложени Указание за регламентиране и отчитане на
възнагражденията на екипите за изпълнение на проекти по ПМДР 2014-2020 г. и
Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ПМДР 2014-2020 г., финансирана от Европейския
фонд за морско дело и рибарство.
С
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № РС-503-18-028/
22.05.2019 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество:
1.Установен е конфликт на интереси по
отношение на Г.Я.Н. с ЕГН **********, изпълнителен директор на ИАРА за периода
от 09.03.2017 г. до 24.01.2022 г., и в това му качество лице, заемащо висша
публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ, за това, че се е подписал
като „приел“ на констативни протоколи, с които приема без възражения
извършената от самия себе си работа по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за всеки
един от месеците от януари до декември 2019 г. вкл., в свой частен интерес, в
нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ;
наложена е глоба на Г.Я.Н. в размер на 5 000 лв., на основание чл.171, ал.1 ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, за
нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ,
извършено в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла
на чл.6, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ и са отнети в полза на държавата сума в размер
на 1466,36 лв., представляваща получено нетно дневно възнаграждение за месеците
от януари до декември 2019 г. вкл., получено от деянието, породило конфликт на
интереси, на основание чл.81, ал.1 ЗПКОНПИ и сума в размер на 7497,00 лв. без
ДДС, представляваща материална облага, реализирана от него;
2.
Установен е конфликт на интереси по отношение на Г.Я.Н., изпълнителен директор
на ИАРА за периода от 09.03.2017 г. до 24.01.2022 г., и в това му качество
лице, заемащо висша публична длъжност, по чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ, за
това, че е поставил резолюция „за изпълнение“ на 10.01.2020 г. на Доклад с вх.
№ Z- 351/10.01.2020 г. на ИАРА, в свой частен интерес, в нарушение на
разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ. Наложена е глоба
на Г.Я.Н. в размер на 5000лв. на основание чл.171, ал.1 ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, за
нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ,
извършено в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла
на чл.6, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ и са отнети в полза на държавата сума в размер
на 136 лв., представляваща получено нетно дневно възнаграждение за 10.01.2020
г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81,
ал. 1 от ЗПКОНПИ, и сума в размер на 8467,20 лв. без ДДС, представляваща
материална облага, реализирана от него;
3.
Установен е конфликт на интереси по отношение на Г.Я.Н., изпълнителен директор
на ИАРА за периода от 09.03.2017 г. до 24.01.2022 г., и в това му качество
лице, заемащо висша публична длъжност, по чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ, във
връзка с това, че е подписал Заповед № РД-444/11.11.2020 г. на ИАРА, в свой
частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл.
четвърто от ЗПКОНПИ. Наложена е глоба в размер на 5000лв. на Г.Я.Н., на
основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл.
52 от ЗПКОНПИ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо,
предл. четвърто от ЗПКОНПИ, в качеството му на лице, заемащо висша публична
длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ и от Г.Н. е отнета в
полза на държавата сума в размер на 133,14 лв., представляваща получено нетно
дневно възнаграждение за 11.11.2020 г., получено от деянието, породило конфликт
на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
От фактическа страна обжалваният акт се
основава на обстоятелството, че Г.Я.Н., в качеството си на изпълнителен
директор на ИАРА за периода от 09.03.2017г. до 24.01.2022г. и съотв. лице,
заемащо висша публична длъжност по см. на чл.6, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ, е
упражнил свои правомощия по служба в рамките на заеманата от него висша
публична длъжност, като е подписал 12 броя констативни протоколи /КП/ за
приемане на извършената от него работа по проект № BG14MFOP001-3.001-0003, съответно изплащане
на възнаграждение, за всеки от месеците от януари до декември 2019г.
включително. Комисията е приела, че по
своята правна същност и с оглед обективираното в тях, констативните протоколи,
с които Н. е приел извършената от самия себе си работа и е определил размера на
възнаграждението, което следва да му бъде изплатено, имат характер на актове по
см. на чл.58 от ЗПКОНПИ, поради което като е участвал в приемането на актове в
свой частен интерес, Г.Н. е нарушил разпоредбата на чл.58, изречение първо,
предл. трето от ЗПКОНПИ. Сочи се, че описаните 12бр. КП имат отчетен характер и
са свързани с отчитането на изпълнената по проекта работа, като същевременно с
тях се определя и дължимото възнаграждение. Съобразено е, че тези документи са
били съставени в изпълнение на Заповед № РД-3/ 08.01.2018г., с която се сформира
екип за организация, управление и изпълнение по Проект №
BG14MFOP001-3.001-0003. По отношение на тази заповед обаче, както и на
предходно издадената Заповед № РД-589/10.11.2017 г. и констативните протоколи
за приемане на работата си по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за 2018 г.,
КПКОНПИ е приела, че същите не попадат в релевантния за производството период
по чл. 73 от ЗПКОНПИ /от м. януари 2019 г. до 24.01.2022 г./, тъй като
производството за установяване на конфликт на интереси се образува в срок до 6
месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на
нарушението, а в случая производството е било образувано въз основа на Решение
за образуване на производство за конфликт на интереси № КИ-021 от 26.01.2022 г.
Въпреки това не се преграждала възможността за извършване на проверка за
установяване конфликт на интереси, респ. за ангажиране на отговорността на
лицето, относно извършените от него действия във връзка с отчитането на
дейността му по проекта и осъществения върху нея контрол.
Позовавайки
си на приложената документация по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003, съгласно
която членовете на екипа за организация, управление и изпълнение по същия,
отчитат извършената работа пред ръководителя на екипа ежемесечно чрез
горепосочените констативни протоколи, като същото е валидно и за самия
ръководител на проекта, Комисията е достигнала до заключение за възникване на
недопустима съгласно ЗПКОНПИ ситуация на самоконтрол - ръководителят на проекта отчита своята работа
пред самия себе си ежемесечно чрез представяне на констативен протокол. Прието
е, че по своята правна същност и с оглед обективираното в тях, констативните
протоколи, с които Г.Н. приема извършената от самия себе си работа и определя
размера на възнаграждението, което следва да му бъде изплатено, имат характер
на „актове“ по смисъла на чл. 58 от ЗПКОНПИ. В резултат на тези волеизявления
извършената от него работа по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 е одобрявана без
възражения, като сам е определял и размера на възнаграждението, което следва да
му се заплати. Въз основа на това е прието и наличието на частен интерес,
изразяващ се в получаване, от една страна, на нематериална облага по см. на
чл.54 от ЗПКОНПИ – помощ и подкрепа лично за себе си, и от друга – до
материална облага, представляваща получения от Н. доход в пари – изплатени
възнаграждения по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за периода от м. януари 2019
г. до м. декември 2019 г. вкл., в общ размер на 7497,00 лева.
По
тези съображения е направен извод, че в конкретния случай е осъществен
фактическия състав на конфликт на интереси.
Г.Н., в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6,
ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ - изпълнителен директор на ИАРА, е подписал като приел
констативни протоколи за месеците от януари до декември 2019 г. вкл., с които
приема извършената от самия себе си работа по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 и
определя своето възнаграждение, с което е нарушил разпоредбата на чл. 58, изр.
първо, предл. трето от ЗПКОНПИ, като е участвал в приемането на актове в свой
частен интерес
Така
установеното от КПКОНПИ нарушение на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ
е прието и като основание за налагане на предвидената в чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ
глоба, в нейния минимален размер и постановяване на отнемане в хипотезата на чл. 81 от ЗПКОНПИ на
възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт
на интереси, за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, както и
на получената материална облага от деянието.
На
следващо място в обжалваното решение е прието, че като е поставил резолюция „за
изпълнение“ на 10.01.2020 г. на Доклад с вх. №Z-351/10.01.2020 г. на ИАРА, Г.Н.
е упражнил свое правомощие по служба във връзка със заеманата от него висша
публична длъжност. С този доклад са били представени отчетите за извършена
работа, констативните протоколи и декларации за всеки от членовете на екипа по
проекта за периода от 08.01.2018 г. до 31.12.2018 г. включително. А от
съдържанието на същия се установявало, че на основание Заповед № РД-3/08.01.2018
г. и Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила
за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските
структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г. и с цел
отчитане период по проекта, на членовете на екипа следва да бъдат изплатени
средства, посочени в приложените към доклада документи и се моли за одобрението
на Н. на осъществената дейност и за разпореждането му относно изплащането на
средствата на членовете от екипа за управление и отчитане на проекта, като
изплащането да бъде осъществено авансово по проекта или с трудовите
възнаграждения на служителите на ИАРА. Комисията е приела, че поставената от Г.Н.
резолюция „за изпълнение“, представлява акт по см. на чл.58 ЗПКОНПИ, с оглед на
това, че същата представлява волеизявление на лице, заемащо висша публична
длъжност - изпълнителния директор на ИАРА, с което се поражда задължение за
изплащане на възнаграждения на екипа за организация, управление и изпълнение по
Проект № BG14MFOP001-3.001-0003, в това число и на неговия ръководител - Г.Н.,
съгласно представените към доклада отчети за извършена работа, констативни
протоколи и декларации за всеки от членовете на екипа по проекта за периода от
08.01.2018 г. до 31.12.2018 г. включително. Прието е, че извършвайки
горепосоченото действие, Н. е нарушил разпоредбата на чл. 58, изречение първо,
предл. трето от ЗПКОНПИ, като е участвал в приемането на акт в свой частен
интерес.
Частният
интерес от упражненото от Н., в качеството му на изпълнителен директор на ИАРА
и лице, заемащо висша публична длъжност, правомощие е обосновано с наличие на
нематериална облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ, изразяваща се в помощ и
подкрепа лично за себе си, както на материална облага, изразяваща се във
възможност за получаване на доход в пари - получаване на плащания по Проект №
BG14MFOP001-3.001- 0003 /в случая възнагражденията, обективирани в
констативните протоколи за приемане на неговата работа за периода от м. януари
до м. декември 2018 г., включително, в общ размер на 8467.20лв./ заедно с
работната му заплата.
За
установеното нарушение на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ
е наложена глоба в минималния, предвиден в чл.171, ал.1 ЗПКОНПИ размер и са
приложени последиците по чл.81 от същия закон.
Третото
установено нарушение в процесното решение на КПКОНПИ се изразява в подписването
на Заповед № РД-444/11.11.2020 г. от Г.Н., в качеството му на изпълнителен
директор на ИАРА и лице, заемащо висша публична длъжност по см. на чл.6, ал.1,
т.18 ЗПКОНПИ, с която сформира екип за
организация, управление и изпълнение на проектното предложение по Проект №
BG14MFOP001-3.001-0035 и определя себе си за ръководител на проекта. Решаващият
административен орган е приел, че с издаването на тази Заповед Н. е упражнил
свое правомощие по служба в свой частен интерес, в нарушение на чл.58,
изр.първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ. Посочено е, че независимо от
установеното в хода на проверката, че по Проект № BG14MFOP001-3.001-0035 не е
извършвана работа от сформирания екип за управление и изпълнение, в това число
и Н., не са били издавани други актове и не са определяни възнаграждения и
такива не са изплащани, като е определил себе си за ръководител на проекта Г.Н.
е действал в свой частен интерес, тъй като е създал възможност за получаване на
допълнително възнаграждение. Изложени са съображения, че законът не изисква
облагата да е постигната или да е реализирана, а е достатъчно частният интерес
да съществува като възможност, която мотивира лицето да действа, упражнявайки
правомощията си. За недопустимо се сочи създаването на фактически ситуации, в
които дадено лице, заемащо висша публична длъжност, би могло да повлияе в
частен интерес, като по този начин компрометира висшата публична длъжност, реда
и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното
учреждение или ведомство.
Прието
е, че в случая частният интерес от упражненото от Н., в качеството му на
Изпълнителен директор на ИАРА и лице, заемащо висша публична длъжност,
правомощие води до нематериална облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ,
изразяваща се в помощ и подкрепа лично за себе си, и създаване на възможност за
получаване на доход в пари.
За
установеното нарушение на чл.58, зр.първо, предл.четвърто от ЗПКОНПИ са
приложени санкционните последици по чл.171, ал.1 от същия закон, както и
отнемане на основание чл.81, ал.1 ЗПКОНПИ на сума в размер на 133.14лв., представляваща
получено нетно дневно възнаграждение за 11.11.2020г., получено от деянието,
породило конфликт на интереси.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспореното Решение № РС-34-22-097/
06.10.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество.
По
делото е разпитан като свидетел С.К.К. – директор на Дирекция „Морско дело и
рибарство“ към министерство на земеделието. Свидетелят заявява, че е запознат и
с двата проекта- ремонт на катери и закупуване на таблети и компютърна техник
за ИАРА. Дирекция „Морско дело и рибарство“ към МЗ е била Управляващ орган по ПМДР 2014-2020г. ИАРА е директен бенефициент,
когато се касаело за проекти по мярка 3.1 – контрол и правоприлагане, като
предварително били зададени редът и общите условия за кандидатстване по
програмата, общите условия към договорите за БФП и самите договори. Оценката на
проектното предложение се осъществявало от УО на МЗ , а контролът по
изпълнението на проекта се извършвал от МЗ, ДФЗ, заедно с редица други
институции. Сочи, че УО получава проектното предложение, придружено с
автобиографиите на предложените членове на екипа, като оценката на предложението
се извършвала от специално назначена комисия, в чийто състав са служители на
дирекцията. Според свидетелят във функциите на ръководителя на проекта е да
подписва документите за отчет на дейността на екипа и за себе си включително, както и за възнагражденията,
които следва да се изплащат. Неговото мнение, без да е специалист по
верификация, е че всяка дейност следва да е отчетена по реда, който е бил
заложен предварително. Заявява, че от гледна точка на УО и функциите, които
изпълнява, не са били установени проблеми във връзка с процесните проекти.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗПКОНПИ, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Оспореното
Решение № РС-34-22-097/ 06.10.2022 г. е прието от материално компетентен орган
по чл. 7, ал. 1 от ЗПКОНПИ -
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, в рамките на нормативно регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 1, т. 4 във вр. с
чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗПКОНПИ.
Решението е валиден акт на специализирания колективен административен орган,
тъй като отговаря на условията по чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и
дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество да е прието с мнозинство повече от половината от
всички членове на Комисията. Актът е постановен в предвидената от закона
писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и по
чл. 59, ал. 2 от АПК.
Посочени са както правните основания за упражненото административно правомощие,
така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
органа наличие на конфликт на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ и за
разпоредените правни последици. Дали посочените в Решение № РС-34-22-097/
06.19.2022 г. на КПКОНПИ факти и обстоятелства са правилно установени и доколко
същите съответно на закона са квалифицирани като такива, обуславящи извод за
установения конфликт на интереси по отношение на Г.Я.Н. – изпълнителен директор
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за периода от 09.03.2017г.
до 24.01.2022г. и за допуснати от лицето
нарушения на чл. 58, изр. първо, предл. трето и предл. четвърто от
ЗПКОНПИ, е въпрос на материална, а не на формална
/процесуална/ законосъобразност на оспореното решение.
Не се
констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
образуването и провеждането на административното производство по чл. 71 и сл. от ЗПКОНПИ. Не
може да бъде споделено оплакването на жалбоподателя, че производството е било
инициирано по нередовен сигнал, поради липсата на посочено ЕГН на лицето, което
го е подало. Действително съгласно разпоредбата на чл.48 ЗПКОНПИ всеки сигнал
трябва да съдържа три имена, единен граждански номер, адрес, телефон,
факс и електронен адрес, дата на подаване на сигнала и подпис на подателя;
имената на лицето, срещу което се подава сигнала и заеманата от него висша
публична длъжност; данни за твърдяно нарушение на ЗПКОНПИ, като място и период
на извършване на нарушението и описание на деянието, както и позоваване на
документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното
в сигнала. При извършен в съдебно заседание преглед на подадения сигнал с рег.№ № ЦУ
01/С-34/11.01.2022 г се установи, че същият е подписан саморъчно от
неговия подател, но липсва вписан единен граждански номер на физическото лице,
което го подава. Този недостатък във формата на сигнала обаче съдът приема за
несъществено нарушение. Смисълът на поставеното от закона изискване за
посочване на ЕГН на сигналоподателя е с оглед възможност за неговата
идентификация, доколкото не се допуска образуване на производство по анонимни
сигнали /арг. чл.47, ал.6 ЗПКОНПИ/. В случая обаче, с посочването на други
индивидуализиращи белези - длъжността, заемана от подателя на сигнала, е
възможно да бъде проверена неговата самоличност, което е и било сторено в
случая. С оглед на което инициираното по този сигнал административно
производство не е в нарушение на чл.71, ал.2 от ЗПКОНПИ.
В хода
на производството по установяване на конфликт на интереси, приключило с
обжалваното решение, Комисията е изискала необходимите за произнасянето й
информация и документи; събрани са относимите доказателства; проведено е
изслушване на лицето, срещу което е образувано производството, като му е
предоставена възможност да се запознае с всички събрани доказателства, да сочи
нови доказателства и да направи възражения.
Следователно,
извършената проверка за спазване на относимите административно-производствени правила
при издаване на обжалвания акт, обуславя извод, че те са били спазени и не е налице основание за отмяна на
това основание.
При проверка съответствието на акта с
приложимия материален закон, съдът съобрази следното:
Съгласно легалната дефиниция по чл.
52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо
висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху
безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му
по служба. Съответно частен интерес е всеки интерес, който води до облага от
материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност,
или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение /чл.
53 от ЗПКОНПИ/, а облага представлява всеки доход в пари или в
имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне,
прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на
цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас,
подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа,
длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност,
санкция или друго неблагоприятно събитие /чл. 54
от ЗПКОНПИ/.
Въз основа на посочената по-горе
нормативна регламентация следва извода, че фактическият състав на конфликта на
интереси по см. на чл. 52
от ЗПКОНПИ, изисква кумулативното наличие на три материалноправни
предпоставки, а именно: 1. Лице, което заема висша публична длъжност по см. на чл.
6 от ЗПКОНПИ; 2. Частен интерес на това лице по см. на чл.
53 във вр. с чл. 54
от ЗПКОНПИ и 3. Възможност този частен интерес да повлияе на
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо
висша публична длъжност, или на задължението му по служба.
Конфликт на интереси
може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо висша
публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически
правомощия.
Съгласно разпоредбата
на чл.6, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ лица, заемащи висши публични длъжностни по
смисъла на този закон са председателите и заместник-председателите на държавни
агенции, председателите и
членовете на държавни комисии, изпълнителните директори на изпълнителните
агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с
постановление на Министерския съвет, и техните заместници.
Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
земеделието, която се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл.5 от
Закона за рибарство и аквакултури и чл.4, ал.1 от Устройствения правилник на
ИАРА/.
В случая не е спорно, а и се установява
от доказателствата по делото, че Г.Я.Н. е бил изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури през периода от 09.03.2017г. до
24.01.2022г. и съответно лице, заемащо висша публична длъжност по см. на чл.6,
ал.1, т.18 ЗПКОНПИ. Следователно при упражняване на правомощията си като
изпълнителен директор спрямо жалбоподателя са били приложими забраните,
въведени в Глава осма, Раздел II
от ЗПКОНПИ.
Първото деяние, за което решаващият
състав на КПКОНПИ е приел, че е такова, пораждащо конфликт на интереси, се
изразява в подписването от Г.Н. като „приел“ констативни протоколи, с които
приема без възражения извършената от самия себе си работа по проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за всеки един от месеците от януари до декември 2019г. вкл., в свой
частен интерес,
в
нарушение на чл.58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ.
Съгласно изложеното в обстоятелствената
част на обжалваното Решение № РС-34-44-097/ 06.10.2022г. на КПКОНПИ,
подписвайки като „приел“ 12 броя констативни протоколи, описани на стр. 6 от
решението, от № 13 до № 24 вкл., Г.Н. е упражнил свои правомощия по служба в
рамките на заеманата от него публична длъжност – изпълнителен директор на ИАРА.
Вторият елемент от правопораждащия конфликта на интереси фактически състав по чл.
52 от ЗПКОНПИ /частен интерес на лицето, заемащо висша публична
длъжност по см. на чл. 6 от ЗПКОНПИ/, Комисията обосновава с обстоятелството, че в случая
констативните протоколи, които имат отчетен характер и са свързани с отчитането
на изпълнената по проекта работа и същевременно с тях се определя и дължимото
възнаграждение, са били одобрени без възражения, което е предпоставило и
получаването на последното. При липса на изявление за приемане на свършената от
ръководителя на екипа работа не би се заплатило и възнаграждение. Съответно
облагата по см. на чл.54 от ЗПКОНПИ, до която води частният интерес е
материална, изразяваща се в получения от Н. доход в пари – изплатени
възнаграждения по проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за периода м.янури – м. декември 2019г. вкл. /сума в общ
размер на 7 497.00лв/, както и нематериална облага – „помощ и подкрепа
лично за себе си“.
Не се оспорва от Комисията, че съгласно
одобрената документация по проект № BG14MFOP001-3.001-0003, членовете на екипа за организация,
управление и изпълнение на същия е следвало да отчитат извършената работа пред
ръководителя на екипа ежемесечн, чрез посочените констативни протоколи, като
същото е било валидно и за самия ръководител на проекта. Според КПКОНПИ като е
определил себе си за ръководител на проекта /Заповеди № РД-585/ 10.11.2017г. и
№ РД-3/ 08.01.2018г/ Г.Н. се е поставил в ситуация да издава актове, с които да
отчита своята работа пред самия себе си, осъществявайки самоконтрол, какъвто
ЗПКОНПИ не допуска.
Настоящият съдебен
състав не споделя извода на решаващия състав на КПКОНПИ за осъществен състав на
конфликт на интереси в конкретния случай. Необосновано и в противоречие с
цитираните в решението одобрени правила за отчитане работата по проекта,
Комисията е приела, че с описаните дванадесет броя констативни протоколи за
приемане на извършената от Г.Н. работа по проект №№ BG14MFOP001-3.001-0003,
съставени за месеците от януари до декември вкл. 2019г., са били подписани от Н.
в качеството му на изпълнителен директор на ИАРА, а не като ръководител на
екипа за организация, управление и изпълнение на проектното предложение,
съобразно издадената Заповед № РД-3/ 08.01.2018г. Установява се от приобщеното
към административната преписка Указание за регламентиране и отчитане на
възнагражденията на екипите за изпълнение на проекти по ПМДР 2014-2020г, с
което са конкретизирани и детайлизирани разпоредбите на ПМС № 189/ 2016г, че при отчитане на разходите за извършени
дейности по изпълнение и/или управление на проекта, задължително, наред с останалите изброени
документи, в това число заповедта за определяне на конкретен служител за
ръководител на проекта, трябва да се представи и отчетен доклад от служителя за
извършената работа, приет от съответния ръководител/отговорен служител на
проекта. В посочените указания не е
предвидена възможност работата на ръководителя на проекта да се отчита и
съотв. приема от друго лице, различно от определеното за ръководител екипа,
отговорен за организацията и изпълнението на проекта. Действително създава се
положение на самоконтрол – лицето /ръководител на проект/ само да приема
извършената от себе си работа, но то е следствие от утвърдените с цитираните указания ред и начин
за документално оформяне на извършените от екипа, в т.ч. и ръководителя му,
дейности по подготовка, изпълнение и управление на проекта. От съдържанието на
съставените констативни протоколи не може да се достигне до заключението, което
е направила Комисията, че същите са подписани за „приел“ от Н. именно в
качеството му на лице, представляващо бенефициента /т.е. като изпълнителен
директор на ИАРА/. Нито в текстовата част на протоколите, нито на мястото,
където е положен подписа, фигурира означение на публичната длъжност, която е
заемал жалбоподателят към датите на тяхното съставяне. Ето защо съдът намира за
основателно твърдението на жалбоподателя, че описаните в обжалваното решение
констативни протоколи са били съставени и приети от него единствено в
качеството му на ръководител по проекта.
Тези негови действия не могат да бъдат квалифицирани като изпълнение на
функциите, произтичащи от висшата публична длъжност, заемана от Н. към
релевантния момент. Следователно липсва първия нормативно изискуем елемент по
чл.52 ЗПКОНПИ /деянието да е извършено при осъществяване на властнически
правомощия във връзка със заеманата от лицето висша публична длъжност/, което
изключва наличието на конфликт на интереси в конкретния случай. Съответно
незаконосъобразен се явява и формирания извод за допуснато нарушение на чл.58,
ал.1, предл. трето от ЗПКОНПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 58, изр. първо /в приложената от
КПКОНПИ хипотеза/, лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да приема
актове в частен интерес. Както правилно се сочи в обжалваното решение законът и съдебната практика не
ограничава съдържанието на понятието „акт“ само до административните актове, но от КПКОНПИ
в случая не е съобразено другото законово изискване – юридическият акт да е
издаден, приет или постановен при упражняване на публичната власт, притежавана
от лицето, заемащо висша публична длъжност, каквито актове обаче не се явяват
съставяните частни документи по изпълнение на проект, финансиран по силата на
сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
По тези съображения
съдът приема, че необоснован от гл. т на събраните по делото доказателства и
установените въз основа на тях факти, и неправилен от гл. т на закона е
направения от решаващия състав на КПКОНПИ извод, че е налице деяние, породило
конфликт на интереси – упражняване от изпълнителния директор на ИАРА – Г.Н.,
като лице, заемащо висша публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ,
на правомощия по служба в частен интерес за това, че се е подписал като „приел“
на констативни протоколи, с които приема без възражения извършената от самия
себе си работа по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за всеки един от месеците от
януари до декември 2019 г. вкл., в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр.
първо, предл. трето от ЗПКОНПИ и съответно че е налице основание за
постановяване на решение за установяване на конфликт на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ по
отношение на Г.Я.Н. – изпълнителен директор на ИАРА за периода от 09.03.2017г.
до 24.01.2022г.
Липсата на установения
конфликт на интереси във връзка със съставомерно изпълнително деяние,
изразяващо се в неспазване на законово регламентираната забрана лицето, заемащо
висша публична длъжност, да приема актове в частен интерес, обуславя извод за
липсата на основание за налагане на глоба по чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ и
определяне на нейния размер с решението по чл. 74 от ЗПКОНПИ, както и за липсата на
основание да бъдат приложени санкционните последици по чл.81, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ за отнемене в полза на държавата на сума в размер на
1466,36 лв., представляваща получено нетно дневно възнаграждение за месеците от
януари до декември 2019 г. вкл., получено от деянието, породило конфликт на
интереси, както и на сумата от 7497,00 лв., представляваща материална облага,
реализирана от него. Ето защо Решение № РС-34-22-097/ 06.10.2022г. на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
в тази му част, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон, следва да бъде отменено.
Относно
второто твърдяно деяние, породило конфликт на интереси по см. на чл.52 ЗПКОНПИ, изразяващо се в поставяне на
резолюция „за изпълнение“ на 10.01.2020г. на Доклад с вх.№ Z-35/ 10.01.2020г. на ИАРА, съдът съобрази
следното:
С
Доклад вх№ Z-351/10.01.2020г, съставен от експерта, отговорен за финансовото и
счетоводното отчитане и обслужване на Проект № BG14MFOP001-3.001-0003, подаден
до изпълнителния директор на ИАРА, е направено искане за изплащането на
средствата на членовете от екипа за управление и отчитане на проекта, като
същото бъде осъществено авансово по проекта или с трудовите възнаграждения на
служителите на ИАРА. Посочено е, че искането се прави с цел отчитане период по
проекта и въз основа на изготвени отчети за извършена работа на екип, сформиран
със Заповед № РД-3/ 08.01.2018г., приложени към доклада.
Съгласно
направеното в доклада искане за съдържание на разпореждането, което да изхожда
от изпълнителни директор на ИАРА, в негова компетентност е да разпореди
изплащане на възнаграждение за участие в проекта – авансово или ведно с
трудовите възнаграждения. С поставянето на резолюция „за изпълнение“ върху
Доклад № BG14MFOP001-3.001-0003 Н. без съмнение е упражнил правомощие като
изпълнителен директор на ИАРА, доколкото направеното от него волеизявление по
същността си представлява разрешение за разходване на средствата по проекта. По аргумент от разпоредбата на чл.11,
ал.2 от Закона за публичните финанси, съгласно която разпоредители със сметки
за средства от Европейския съюз са ръководителите на бюджетни организации или
други длъжностни лица в качеството им на органи за финансово
управление и контрол на средства от Европейския съюз и/или бенефициенти на
съответните средства, именно изпълнителния директор на ИАРА, която е
бенефициент по сключения административен договор Административен договор №
МДР-ИП-01-81/16.07.2018 г. за предоставяне на БФП по ПМДР 2014-2020 г., е
компетентен да се разпорежда с постъпилите по проекта средства от ЕС, в т.ч. и
за извършени непреки разходи за организация и управление на проекта.
Следователно поставената от Н. резолюция върху доклада има характеристиките на
акт по см. на чл.58, ал.1 от ЗПКОНПИ, издаден от лице, заемащо висша публична
длъжност. Установява се и следващият елемент от фактическия състав на
твърдяното нарушение по чл.58, ал.1, предл. трето ЗПКОНПИ – актът да е приет в
частен интерес. Не се оспорва от жалбоподателя, а и от съдържанието на самия
доклад е видно, че неговото приемане е основание за начисляването и изплащането
на възнаграждение на екипа за организация, управление и изпълнение по проект № BG14MFOP001-3.001-0003, в т.ч. и на неговия
ръководител, за извършената работа в периода 08.01.2018г. до 31.12.2018г.
Именно това обстоятелство обуславя и наличието на частен интерес за Н. като
лице, заемащо висша публично длъжност – възможност да реализира материална
облага от получаването на средства за участие в проекта /като негов
ръководител/, както и нематериална облага под формата на помощ и подкрепа лично
за себе си. Ирелевантни са наведените от жалбоподателя доводи, че действията му
са били напълно правомерни, тъй като екипът за управление на проекта, вкл. и
ръководителят на същия са, са изпълнили задълженията си коректно и
добросъвестно, поради което полученото възнаграждение е за действително
положения допълнителен труд и не е налице обогатяване. Обстоятелствата дали от
екипа са били спазени правилата за изпълнение на проекта по програмата и съотв.
дали същият е завършил успешно, респ. са били налице условията за изплащане на
възнаграждения за дейността по неговото изпълнение и управление, са въпроси,
които ЗПКОНПИ не регулира като правно значими факти. Конфликт на интереси е
налице тогава, когато лицето, заемащо публична държавна длъжност е упражнило
правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното
прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес. Не е
необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици,
т.е. че не е била извършена в пълен обем
отчетената дейност от членовете на екипа и ръководителя на същия, и съотв. не
се е следвало начисляване и изплащане на възнаграждение. За съставомерността на
деянието по чл.58, изр.първо, предл.трето от ЗПКОНПИ е достатъчно да е налице
формално нарушение, водещо до съмнение в начина, по който са осъществени
правомощията на лицето, заемащо висша публично длъжност. Дори само възможността
съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно
изпълнение на задълженията, води до съС.ие, което компрометира публичната
длъжност поради което не следва да бъде допускано.
По
тези съображения съдът намира, че с поставянето на резолюция „за изпълнение“
върху Доклад с вх. № Z-351/10.01.2020г.,
Г.Н., в качеството си на изпълнителен директор на ИАРА и лице заемащо
висша публично длъжност, е упражнил свои правомощия по служба в частен интерес,
с което е осъществил фактическия състав на конфликт на интереси по см. на чл.52 ЗПКОНПИ и нарушение по чл.58, ал.1 предл. трето от ЗПКОНПИ.
Ето
защо обжалваното решение, в частта в която е установен конфликт на интереси по
отношение на Г.Я.Н. за това деяние, представляващо нарушение на забраната по
чл.58, изр.първо, предл.трето от ЗПКОНПИ и е наложена глоба в размер на
5000лв., се явява законосъобразно. Правилно е приложена от КПКОНПИ и разпоредбата
на чл.81.ал.1 от ЗПКОНПИ, като е отнета в полза на държавата сума в размер на
136 лв. представляваща получено нетно дневно възнаграждение за 10.01.2020 г.,
получено от деянието, породило конфликт на интереси.
Незаконосъобразно
обаче с процесното решение е разпоредено отнемане в полза на държавата на сума
в размер на 8467,20 лв., представляваща материална облага, реализирана от
деянието, породило конфликт на интереси.
В
мотивната част на решението е посочено, че материалната облага в размер на
8 467.20,лв. е определена като сбор от часовите ставки по констативни
протоколи от 2018г. за приемане работата на Н. като ръководител на проекта, но
няма описани фактически установявания, нито дори твърдения, че тази сума е била
изплатена на жалбоподателя. В представената по делото административна преписка
също не се съдържат доказателства /напр. платежно нареждане или др.счетоводни
документи/, удостоверяващи изплащането и съотв. получаването от Н. на
посочената сума. Доказателства в посочения смисъл не са представени и в хода на
съдебното производство, въпреки че в тежест на административния орган бе да
установи съществуването на фактическото основание за прилагане на
законоустановените в Глава осма, раздел VI последици при установяване на конфликт на
интереси. Ето защо обжалваното решение в
частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата от Г.Я.Н.,
изпълнителен директор на ИАРА за периода от 09.03.2017 г. до 24.01.2022 г., на
сума в размер на 8467,20 лв., представляваща материална облага от извършено на
10.01.2020г. деяние, породило конфликт на интереси, следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Третото
деяние, описано в обжалваното решение, за което КПКОНПИ е приела, че е породило
конфликт на интереси, се изразява в подписването на Заповед № РД-444/11.11.2020
г. Г.Н., в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност, в негов частен
интерес, с което са осъществява състава на нарушението по чл.58, изр. първо,
предл. четвърто от ЗПКОНПИ.
От
данните по делото се установява и не се оспорва от жалбоподателя, че на
11.11.2020г., в качеството си на изпълнителен директор на ИАРА, е подписал
Заповед № РД-444/11.11.2020 г, с която е сформирал екип за организация,
управление и изпълнение на проектното предложение по Проект №
BG14MFOP001-3.001-0035 и определил себе си за ръководител на проекта.
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.4 от Закона за държавния служител, чието правило е
следвано и в разпоредбата на чл.10 от ПМС № 189/ 28.07.2016г., със заповед на
органа по назначаването може на държавния служител, с негово съгласие и срещу
допълнително възнаграждение, да се възлагат допълнителни задължения във връзка
с изпълнението и/или управлението на проекти, съфинансирани със средства от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната
администрация е бенефициент, при условията на чл.
49, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /вече с променено наименование-Закон за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/.
Изпълнителният директор на ИАРА, съгласно чл.5, т.16 от Устройствения правилник
на ИАРА, упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на
държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по
трудово правоотношение в агенцията, и определя индивидуалния размер на
възнагражденията в съответствие с изискванията на нормативните актове.
Следователно в кръга на служебните задължения на лицето, заемащо висша публична
длъжност /изпълнителен директор на ИАРА/, е да издава актове от вида на
процесния, поради което се установява
съществуването на първата предпоставка, регламентирана в чл.52 ЗПКОНПИ за
възникване на конфликт на интереси.
Именно
заемането на висшата публична длъжност е обстоятелството, което е позволило на Н.
да създаде за себе си привилегията да бъде ръководител на проект №
BG14MFOP001-3.001-0035, по който да получи заплащане, чрез издаване на акт в
упражняване на компетентностите, произтичащи от длъжността му. Поради това
напълно се споделя направения от КПКОНПИ извод за наличие на частен интерес,
независимо че в случая е установена липсата на предприети последващи действия в
изпълнение на издадената заповед за сформиране на екип, вкл. и изплащане на
възнаграждения. Частният интерес се изразява в нематериална облага – помощ и
подкрепа лично за себе си, доколкото по силата на заеманата длъжност
жалбоподателят е разполагал с възможността и се е самоопределил за ръководител
по проекта, като е създал и възможност за получаване на доход в пари, без
значение че материалната облага не е била реализирана. Законът не поставя
изискване облагата да е постигната. Достатъчно е частният интерес да съществува
като възможност, която мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията
си. Несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя че липсва специфичната
цел, мотив и насоченост на конфликта на интереси, доколкото в конкретния случай
необходимостта от осъществяване на завишен контрол по проекта е наложила
определянето на Н. за ръководител на екипа. Целесъобразността на едно такова
решение не може да предотврати възникването на съмнение, че лицето е изпълнило
обективно и безпристрастно правомощията и задълженията си по служба, а не е
издало акт в частен интерес /за определяне на себе си като ръководител на
проекта с цел осигуряване на възможност за реализиране на доход в пари/. Именно
с оглед избягването на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните
публични длъжности законодателят е въвел забраната по чл.58 ЗПКОНПИ лице,
заемащо публична длъжност, да участва във визираните в разпоредбата дейности,
вкл. в издаването на или постановяването на актове в частен интерес.
Осъщественото от Н. деяние притежава всички признаци на нарушение по чл. 58
изр. първо предл. четвърто от ЗПКОНПИ.
При
проявлението на трите кумулативни предпоставки, регламентирани в чл.52 ЗПКОНПИ,
законосъобразно Комисията е приела, че е налице деяние, породило конфликт на
интереси – упражняване от изпълнителния директор на ИАРА – Г.Н., като лице,
заемащо висша публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ,
на правомощия по служба в частен интерес за това, че е подписал Заповед №
РД-444/11.11.2020 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл.
четвърто от ЗПКОНПИ.
Размерът
на наложената глоба по чл.
171, ал. 1 ЗПКОНПИ е правилно определен към минимума, както и
размера на сумата, която следва да бъде отнета в полза на държавата по реда на чл.
81, ал. 1 ЗПКОНПИ, представляваща нетно дневно възнаграждение за
11.11.2020 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси.
С
оглед на изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта относно установен конфликт на интереси спрямо Г.Я.Н., за
това, че като лице, заемащо висша публична длъжност - изпълнителен директор на
ИАРА за периода от 09.03.2017 г. до 24.01.2022 г., се е подписал като „приел“ на констативни
протоколи, с които приема без възражения извършената от самия себе си работа по
Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за всеки един от месеците от януари до декември
2019 г. вкл., в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58,
изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ; наложената глоба от 5 000лв. за
нарушение по чл.58, изр.първо, предл.трето от ЗПКОНПИ; за отнетата сума в
размер на 1 466.36лв. на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ и отнетите на
основание чл.81, ал.2 от същия закон суми в размер на 7 497.00лв и
8 467.20лв.
В
останалата част обжалваното решение е законосъобразно – издадено е от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава,
при спазване на административно-производствените правила и е съобразено с целта
на закона, регламентирана в чл.2, ал.2 ЗПКОНПИ - да бъдат защитени иннтересите
на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични
длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено, при
спазване на Конституцията и законите. Съответно жалбата в тази й част се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и
своевременно направеното искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се
дължат направените по делото разноски, съразмерно
с уважената част от жалбата. Претендират се такива в размер на 1510лв.
/съгласно представен списък/ и по съразмерност следва да се присъдят разноски в
размер на 1045лв. Ответникът не претендира разноски и такива не следва да му
бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Я.Н. с поС.ен адрес:***
Загора, Решение № РС-34-22-097/ 06.10.2022г. на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта, в която:
По отношение на Г.Я.Н. с ЕГН **********,
изпълнителен директор на ИАРА за периода от 09.03.2017 г. до 24.01.2022 г., и в
това му качество лице, заемащо висша публична длъжност, по чл. 6, ал. 1, т. 18
от ЗПКОНПИ, е установен конфликт на интереси, за това, че се е подписал като
„приел“ на констативни протоколи, с които приема без възражения извършената от
самия себе си работа по Проект № BG14MFOP001-3.001-0003 за всеки един от
месеците от януари до декември 2019 г. вкл., в свой частен интерес, в нарушение
на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ;
Наложена е глоба в
размер на 5000 (пет хиляди) лв. на Г.Я.Н. с ЕГН **********, на основание чл.
171, ал. 1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. трето от ЗПКОНПИ;
Отнета
е в полза на държавата от Г.Я.Н. сума в размер на 1466,36 лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
получено нетно дневно възнаграждение за месеците от януари до декември 2019 г.
вкл., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81,
ал. 1 от ЗПКОНПИ;
Отнета
е в полза на държавата от Г.Я.Н. сума в размер на 7497,00 лв. (седем хиляди
четиристотин деветдесет и седем лева) без ДДС, представляваща материална
облага, реализирана от деянието, породило конфликт на интереси;
Отнета
е в полза на държавата от Г.Я.Н. сума в размер на 8467,20 лв. (осем хиляди
четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) без ДДС,
представляваща материална облага, реализирана от деяние, породило конфликт на
интереси.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Я.Н. срещу Решение № РС-34-22-097/ 06.10.2022г. на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в
останалата й част, като неоснователна.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Г.Я.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1045.00лв /хиляда и четиридесет и
пет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: