№ 2517
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110216699 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КВ.Л.БЛГ” ЕООД, представлявано от
управителя А.-М.К. срещу наказателно постановление № 92-02-
303/09.12.2022г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с
което за нарушение на чл.63, ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари /ЗМИП/ вр. чл.6, ал.2 от Закона за Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., на основание чл.118,
ал.1, т.2 ЗМИП. Съгласно мотивите на наказателното постановление
„КВ.Л.БЛГ” ЕООД не вписал в закконния срок от настъпване на събитието
/прехвърляне на дружествен дял/ действителния си собственик.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на наказателното
постановление са извършени съществени нарушения на материалния и
процесуален закон – твърди, че реално при прехвърлянето на дружествения
дял не била настъпила промяна на действителните собственици на капитала
1
на дружеството, текстовото описание на нарушението не било подведено под
относимия за това нарушение текст на закона, не били посочени датата и
мястото на нарушението. Прави възражение за маловажност на деянието, на
основание чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда
да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Представя писмена защита.
Въззиваемият Изпълнителният директор на Агенцията по
вписванията се явява в съдебно заседание и изразява становище за
неоснователност на жалбата. Депозира писмена защита, с която аргументира
налагане на административното наказание за констатирано нарушение на
чл.63, ал.3 ЗМИП вр. чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от обратна разписка, наказателно постановление № 92-02-
303/09.12.2022г. на Изпълнителният директор на Агенцията по вписванията е
връчено на „КВ.Л.БЛГ” ЕООД на 09.12.2022г. Жалбата срещу наказателното
постановление е депозирана на 22.12.2022г. - в законния срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
На 13.09.2022г. по партидата на „КВ.Л.БЛГ” ЕООД в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/
постъпило Заявление № 20220913140023 за вписване на ново обстоятелство:
прехвърляне на дружествени дялове и промяна на едноличния собственик на
капитала „КВ.Л.БЛГ” ЕООД с дружеството „КВ.ЛОД.ГМБХ, регистрирано в
Австрия. Заявление № 20220913140023 било вписано в ТРРЮЛНЦ на
19.09.2022г. На 31.10.2022г. бил съставен Констативен протокол № 92-02-303,
с който било установено, че до датата на съставянето на констативния
протокол „КВ.Л.БЛГ” ЕООД не заявило в ТРРЮЛНЦ в законния срок от
2
вписването на новото обстоятелство, а именно – до 26.09.2022г.,
действителния собственик на дружеството. За констатираното нарушение
свидетелката Е. С. С. съставила акт за установяване на административно
нарушение № 92-02-303/08.11.2022г., надлежно връчен на нарушителя на
същата дата, като субсумирала нарушението под текста на чл.63, ал.3 ЗМИП
вр. чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят се възползвал от правото си да
възрази в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН като представил писмено възражение
/допълнителни обяснения/ срещу констатациите по АУАН.
Административнонаказващият орган не приел за основателно депозираното
възражение и издал наказателно постановление № 92-02-303/09.12.2022г., с
което наложил „КВ.Л.БЛГ” ЕООД, имуществена санкция в размер на 1 000
лв., на основание чл.118, ал.1, т.2 ЗМИП.
От правна страна и доказателствата
Съдът констатира:
Съдът приема, че е спазена процедурата по съставянето на акт за
установяване на административно нарушение № 92-02-303/08.11.2022г. и
наказателно постановление № № 92-02-303/09.12.2022г., същите отговарят по
форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, издадени са
от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното
нарушение е изчерпателно описано, съответно на фактическите
обстоятелства, подведено е под относимата норма на материалния закон.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление, са посочени ясно
датата и мястото на нарушението - 26.09.2022г., гр.София. Акт за
установяване на административно нарушение № 92-02-303/08.11.2022г. и
наказателно постановление № 92-02-303/09.12.2022г. са надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права във всички фази на
административнонаказателния процес.
По отношение на твърденията за нарушение на материалния закон
съдът намира:
Съгласно чл.63, ал.5 ЗМИП учредените на територията на Република
България юридически лица и други правни образувания, с изключение на
едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал.1
действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако
същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на
3
капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични
собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни
образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1/Ако
действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са
вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици
на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост
юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на
Република България, или 2/Ако тези юридически лица или други правни
образувания не са учредени на територията на Република България.
Страните по делото не спорят, че новият притежател на акциите и
собственик на„КВ.ЛОД.ГМБХ е регистриран в Австрия, който факт определя
задължението по чл.63, ал.1, т.2 ЗМИП.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се
прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което е задължено да заяви
вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър,
трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството,
съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.
Поради тази причина съдът приема за безспорно установено, че
„КВ.Л.БЛГ” ЕООД е извършил нарушение на чл.63, ал.3 ЗМИП вр. чл.6, ал.2
ЗТРРЮЛНЦ.
Административнонаказващият орган твърди, че „КВ.Л.БЛГ” ЕООД е
депозирал необходимото Заявление Б7 с вх.№ 20221107133627/07.11.2022г.,
което е вписано на 11.11.2022г. – преди издаване на обжалваното наказателно
постановление № 92-02-303 /09.12.2022г., което обстоятелство не се оспорва
от жалбоподателя.
По отношение на размера на наказанието, определен от
административнонаказващия орган, съдът намира:
Санкционната разпоредба на чл.118, ал.1, т.2 ЗМИП предвижда
налагане на имуществена санкция на виновните лица в интервала от 1 000лв.
до 10 000 лв. С оглед обстоятелството, че нарушението е отстранено
незабавно – до издаване на обжалваното наказателно постановление, съдът
намира, че административнонаказващият орган е приложил правилно закона
4
като е наложил минималния размер на предвиденото административно
наказание – в размер на 1 000 лв.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление №
92-02-303/09.12.2022г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
В случая не може да се приложи и институтът на „маловажен случай“
поради следните причини:
Разпоредбата на чл.28 ЗАНН урежда хипотезата на освобождаване от
административнонаказателна отговорност при маловажни случаи,
предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание
/по арг. на чл.83, ал.2 ЗАНН/, като предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния
орган, обаче, не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на
компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за
законосъобразност.
Със ЗМИП се регулират специфичен кръг обществени отношения,
свързани с превенция на използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари. В закона са очертани ясни критерии на понятието
„изпиране на пари“ като в най-общия случай това е преобразуването или
прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или активно
участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход
на имуществото, или да се подпомогне лице, което участва в извършването на
такова действие, с цел да избегне правните последици от деянието си. Т.е.
общественоопасните последици от всяко от деянията, визирани в закона и
предмет на административните санкции по него, са с изключително тежки
последици за обществото. По този начин и деянията, обект на
административните санкции, не могат да бъдат окачествявани като
маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
С оглед претенцията на Изпълнителния директор на Агенцията по
вписванията за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че такива са дължими. Жалбоподателят
следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл.63,
ал.3 ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за
правна помощ.
5
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 92-02-303
/09.12.2022г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с
което на „КВ.Л.БЛГ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Кремиковци”, ..., представлявано от управителя А.-М.К. за нарушение
на чл.63, ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари вр. чл.6, ал.2 от
Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска целе наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., на
основание чл.118, ал.1, т.2 Закона за мерките срещу изпирането на пари.
ОСЪЖДА „КВ.Л.БЛГ” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Кремиковци”, ..., представлявано от управителя А.-М.К. да
заплати на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията разноски
по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6