Присъда по дело №391/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД № 391 по описа за 2022г. на ШРС

На 07.03.2022г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от А.А.А., ЕГН
********** от гр.Шумен срещу И.П.И. с ЕГН ********** от гр.Шумен, във връзка с
извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.2 от НК, по
която е образувано производство пред първа инстанция.
В частната тъжба е посочено, че на 02.12.2021г. в гр.Шумен в магазин за
биопродукти й нанесъл побой, в резултат на което й причинил лека телесна повреда
изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл.130 ал. 2 от НК. Тъжителката
твърди, че на 02.12.2021г. подсъдимият, който бил син на колежката й П.П., паркирал
автомобилът си пред магазина на тъжителката. Слязъл насочил се към нея видимо ядосан,
крещейки, нанесъл й два удара с юмрук по лицето, ритал я, вкарал я в магазина й, ритнал я
няколко пъти, блъснал я в бюрото и я натиснал върху него, хванал я с две ръце за
мишниците като продължавал да крещи, след което напуснал магазина и влязъл в магазина
на Й.Д., където И.И. проявил агресия спрямо друга колежка на тъжителката, а именно
Б.Т..Твърди, че при опит на тъжителката да спаси колежката си Т., И. се обърнал, хванал
тъжителката и я блъснал силно в ъгъла на помещението, след което напуснал магазина на
Д., разхвърлял част от стоката на Б.Т., качил се в автомобилът си и тръгнал. Междувременно
тъжителката подала сигнал на тел.112 и на место дошъл полицейски екип. На 03.11.2021г.
била прегледана от съдебен лекар, който й издал медицинско удостоверение. Посочва, че
наред с физическите страдания, нанесеният й побой й причинил и душевни терзания,
изпадане в стресово състояние, изпитвала страх. Засегнати били личното й достойнство и
чест.
С разпореждане от 29.04.2022г. И.П.И. е предаден на съд за възведеното с частната
тъжба обвинение по чл.130 ал.2 от НК.
Преди началото на съдебното следствие срещу подсъдимия са предявени граждански
искове в размер на 4000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието и в размер на 35 лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието. Прави се искане да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа възведеното
обвинение, както и гражданските искове и предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение като му наложи справедливо
наказание. Относно гражданският искове счита, че същите са доказани, поради което моли
да бъдат уважени в предявеният размер като бъдат присъдени и направените разноски.
В хода на съдебното следствие подсъдимият се възползва от правото си да дава
обяснения. Излага своята версия за случилото се. Признава, че е бил афектиран и говорел на
висок тон, но категорично отрича да е блъскал или удрял тъжителката или други лица.
Посочва, че само я избутал, тъй като тя посегнала да го удари първо с метла, която той
взел, след което посегнала и с ръце. Защитникът на подсъдимия излага доводи, че не е
доказано по безспорен начин осъществено от подсъдимия деяние по чл.130 ал.2 от НК,
поради което моли да бъде оправдан. В тази връзка по отношение на гражданските искове
моли същите да бъдат отхвърлени като бъдат присъдени направените разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката А.А.А. и свидетелките Й.С. Д., Б.Г. Т., П.П.П. стопанисвали магазини,
разположени в съседство на ул. „Цар Освободител“ в гр.Шумен. През годините между тях
възниквали конфликти по различни поводи. В край на месец ноември 2021г. между тях
възникнал поредния конфликт. Тъж. А.А.А. и свидетелките Й.С. Д. и Б.Г. Т., решили да
потърсят сметка на св.П.П.П., която според тях говорила неприятни неща за св.Б.Г. Т., а по
отношение св. Й.С. Д. поводът бил, че св. П.П.П. искала да вземе нейния магазин, поради
което между тях отново възникнали пререкания. На 02.12.2021г. преди обяд възникнало
поредното спречкване между тъжителката и св. Б.Г. Т., от една страна и св. П.П.П., от друга
страна. Разстроена от случилото се, св.П. се обадила по телефона на сина си – подс. И.П.И..
Притеснен и афектиран от случилото се, подс. И. заедно с съпруга си – св. Ж.Н.Ж.,
1

пристигнали на ул.“Цар Освободител“. Подсъдимият спрял автомобила пред магазина на
тъжителката, слязъл и се насочил към нея. Последната в този момент била пред обекта и
държала в ръката си метла. Подсъдимият на висок тон й поискал обяснение защо се
занимават с майка му и какво искат от нея. Според подсъдимия тъжителката посегнала да го
удари с метлата, но той хванал метлата и я хвърлил на земята. Тогава според него тя
посегнала да го удари с ръце, поради което той я хванал за елека, с който била облечена и я
избутал в магазина й, но тъй като тя посегнала втори път да го удари с ръце, подсъдимият
отново я избутал в помещението и затворил вратата. В това време св. Б.Г. Т. отишла в
обекта на св. Й.С. Д. и я уведомила, че подсъдимият влязъл в магазина на тъжителката. В
този момент при тях отишъл и подсъдимия като хванал св. Б.Т. за раменете и я попитал
защо тормозят майка му. След като в магазина дошла и тъжителката, подсъдимият я
сграбчил и я хвърлил върху стола на св.Й.С. Д., след което напуснал обекта, качил се в
автомобила си и заминал. Пред св. Й.С. Д. тъжителката споделила, че подсъдимият я
ударил по крака и след като си махнала чорапогащника, св. Д. забелязала на единия й крак,
в задната част под коляното, зачервяване. Според св. Г. устата на тъжителката била подута и
имала синини по краката.
На 02.12.2021г. в 12.22 часа тъжителката подала сигнал на тел.112 като посочила, че
подсъдимият е отишъл на работното й място и я ударил, без да уточнява с какво я е ударил
и в коя област на тялото.
Във връзка с подадения сигнал на место бил изпратен полицейски екип от РУ –
Шумен, а именно – свидетелите С.К.Й. и Д.В.Д.. След проведен разговор с тъжителката,
свидетелките - Б.Г. Т. и П.П.П., и снемане на писмени сведения от трите, както и от св.
И.П.Б., полицейските служители съставили протоколи за предупреждение на тъжителката и
свидетелките Б.Г. Т. и П.П.П. да не нарушават обществения ред и да не се саморазправят
помежду си. Изготвили и докладна записка по случая.
По – късно същият ден св. П.П.П. подала жалба до РУ – Шумен срещу тъжителката,
св.Й.С. Д. и св. Б.Г. Т.. От своя страна на 03.12.2021г. тъжителката А. и св. Б.Г. Т. също
депозирали жалби до Районна прокуратура – Шумен. След извършване на проверка, с
постановление от 26.01.2022г. прокурор при Районна прокуратура – Шумен отказал да
образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от
общ характер.
На 03.12.2021г. тъжителката била освидетелствана от съдебен лекар и й било
издадено съдебномедицинско удостоверение №233/2021г. При извършване на прегледа
заявила, че на 02.12.2021г. около 12 часа й били нанесени удари с юмруци от познат мъж по
лицето и тялото, и я притиснал в ръба на бюрото.
Видно от заключението на съдебно-медицинското удостоверение, от извършеното
освидетелстване се установява, че на тъжителката са причинени следните травматични
увреждания: охлузване на лява предмишница, две кръвонасядания по задната страна на
дясната подбедрица – едното с охлузване, палпаторна болезненост в областта на дясната
скула външно и по задно-външната страна на лявата мишница без видими травматични
увреждания. Според съдебния лекар уврежданията могат да бъдат получени по време и
начин, съобщен от тъжителката. В резултат на получените травматични увреждания на
тъжителката е причинена болка и страдание.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели -
Й.С. Д., Б.Г. Т., П.П.П., И.П.Б., В.Й.М., Ж.Н.Ж., С.К.Й. и Д.В.Д., както и от приложените
по делото и приети от съда писмени доказателства и вещественото доказателство - диск,
съдържащ файлове от Дирекция „Национална система 112 – МВР“.
При освидетелстването от съдебен лекар, тъжителката е посочила, че са й били
нанесени удари с юмруци от познат мъж по лицето и тялото, както и, че я притиснал в ръба
на бюрото. Същото е посочила и в депозираната до съда тъжба.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
на 02.12.2021г. на тъжителката са били причинени травматични увреждания. Наличието на
такива по безспорен начин се установява от изготвеното съдебномедицинско удостоверение
и от показанията на свидетелките Й.С. Д. и Б.Г. Т., които възприели синини в областта на
краката на тъжителката, поради което показанията им в тази част са пряко доказателство по
делото, относно наличието на травматични увреждания. Показанията на свидетелките в
2

тази част кореспондират с констатираните при извършеното освидетелстване травматични
увреждания - две кръвонасядания по задната страна на дясната подбедрица, т.е. в
посочената от свидетелките област. Констатираните при освидетелстването охлузване на
лява предмишница, две кръвонасядания по задната страна на дясната подбедрица – едното
с охлузване, палпаторна болезненост в областта по задно-външната страна на лявата
мишница, предвид анатомичните области, в които са разположени, кореспондират с
посоченият от тъжителката механизъм на причиняване на травматичните увреждания –
блъскане, натискане върху бюрото, хващане с две ръце за мишниците. Това обстоятелство
доказва част от твърденията на тъжителката за упражненото спрямо нея насилие.
Кореспондира и с обясненията на посъдимия, че е на два пъти е избутал тъжителката в
обекта й, хващайки я за елека, както и с показанията на свидетелките Б.Г., В.М. и Ж.Ж..
Въз основа на тези гласни доказателства по безспорен начин се доказва, че е имало
физическо съприкосновение между подсъдимия и тъжителката. Не се доказват твърденията
на тъжителката, че подсъдимият й е нанесъл удари с юмрук в областта на лицето. При
извършеното освидетелстване, в областта на лицето е констатирана единствено палпаторна
болезненост в областта на дясната скула външно, което не е достатъчно да обоснове извод
за нанесени удари от страна на подсъдимия по лицето на тъжителката. Направените
констатации при освидетелстването, което е било извършено на следващият ден, не
доказват и твърденията на св. Б.Г., че устата на тъжителката била подута, поради което
съдът не кредитира показанията й в тази част.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено, че на посочената в
тъжбата дата подсъдимият е причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се
в болка и страдание. Не са установени каквито и да е данни тъжителката да е травмирана
от някого другиго въпросния ден или в по-късен период, както и констатираните
увреждания да са били причинени по друг начин. От анализа на събраните по делото
доказателства, съдът намира че са налице доказателства установяващи виновността на
подсъдимият.
Показанията на св.И.П.Б., че тъжителката нанесла удари с дръжката на метлата по
гърба на подсъдимия, не кореспондират с обясненията на подсъдимия, според който
тъжителката само посегнала да го удари. В обясненията на подсъдимия не се съдържат
твърдения за реално нанесени удари от страна на тъжителката. Показанията на св.Б. не
кореспондират и с показанията на св. Ж.Ж., св.В.М., които също посочват, че тъжителката
само посегнала да удари подсъдимия като вдигнала метлата, след което подсъдимият я
избутал в областта на гърдите вътре в обекта. Поради което съдът намира, че не се доказва
от събраните по делото доказателства тъжителката да е нанесла удари на подсъдимия.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда, че
подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.130 ал.2, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал на организма
на частната тъжителка, с което й е причинил болка и страдание;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл
– предвиждал е конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е
целял настъпването на съставомерния резултат;
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената
опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия:
*смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, обстоятелството, че е
3

бил афектиран от отношението на тъжителката към неговата майка;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по
следния начин: Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към момента на
извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от
съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв,
когато за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за
престъплението по чл.130 ал.2 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем
законодателят e предвидил при условията на алтернативност наказания "лишаване от
свобода” до 6 месеца, “пробация” или глоба от 100 до 300 лева. Освен това видно от
справката за съдимост подсъдимият е бил осъждан, но реабилитиран, няма налагани
наказания по чл.78а от НК и в резултат на деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това,
съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият
от наказателна отговорност като наложи административно наказание “глоба”.
С оглед на вмененото си от закона задължение съдът освободи подсъдимият от
наказателна отговорност като намери за справедливо да му наложи административно
наказание "глоба" в размер на 1000лв. Така определеното наказание, съдът счита за
справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявените граждански искове за претърпените от частната
тъжителка имуществени и неимуществени вреди, съдът намира следното: Претендира се
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за
пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение
от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалата за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на
здравето, причинените морални страдания и др. На тъжителката са причинени травматични
увреждания изразяващи се в охлузване на лява предмишница, две кръвонасядания по
задната страна на дясната подбедрица – едното с охлузване, палпаторна болезненост в
областта на дясната скула външно и по задно-външната страна на лявата мишница без
видими травматични увреждания. Касае се за повърхностни увреждания на необширна
ограничена площ, за чието разнасяне и пълно възстановяване не е необходимо много
време.В резултат на получените травматични увреждания на тъжителката е причинена болка
и страдание. Съобразявайки вида и характера на причинените травматични във връзка с
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, както и обстоятелствата при които е
4

извършеното, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният
граждански иск да бъде уважен до размер 500 лева, ведно със законната лихва, считано от
02.12.2021г. В останалата му част до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен.
Изцяло основателен се явява иска предявен срещу подсъдимия за причинени
имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130 ал.2 от НК в размер на 35 лева,
доколкото претендираната сума е била платена от тъжителката за издаване на съдебно
медицинско удостоверение, т.е. причинените вреди са пряка и непосредствена последица от
деянието по чл.130 ал.2 от НК и която сума не е възстановена. Законната лихва съдът
присъди от 03.12.2021г., на която дата тъжителката е извършила акта на имуществено
разпореждане.
Въз основа на направено искане от частния тъжител за заплащане на направените от
него разноски, съдът осъди подсъдимият да заплати на тъжителката сумата от 512 лв.,
представляваща направените разноски по делото за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата и държавната такса върху
уважената част на гражданските искове.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	44
Дата:	27 септември 2022 г.
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20223630200391
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 март 2022 г.

Присъда по дело №391/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите