Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 258 ГПК . Образувано е по въззивна жалба на „Р.” О., Й. и В. Б., против решение № /14.06.2012 г. постановено от ВТРС по гр. дело № /2011 г. С това решение са били отхвърлени предявените субективно съединени искове по 441 ГПК, във вр. чл. 45 ЗЗД. В жалбата ес правят следните оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт : неправилен е извода на съда, че събарните доказателства не доказват противоправно поведение на Ч. В.Г. , тъй като видно от приложените изп.д. № /2010г. и /2010г. същите не са получавли наделжно уведомления за извършваните от него принудителни действия, а съставените от него актово/: проотоколи ,описи, обявления нямат законоустановеното съдържание. На второ М. неправилно вТРС е приле, че в това производство не може се решава въпроса за незаконосъборазни едйстивя на Ч., същите могат да се установявават само по съдебен ред по Р. на тяхното обжалавне. На следващо М. извършениите принудителни действия са били по един невлязъл в сила съдебен акт, като развиват подробни аргументи в тази насока. Друга незаконосъбаразност на неговите дейстивя е факта, че имотите са продадени при неустановена собственост , по отоншение на автосервиза - не се съобразил с факта, че само земята е СИО,а сградата е собственост на Р. О.. Освен това е продал имотите на занижени цени, като е събрал и повече такси и разноски, за които се е произнесло вещото лице. Молят съда да отмени изцяло обжалваното решение и уважат частично предявенияте искове. Претендират разноски. В получения отговор на Ч. В.Г. подробно се аргументира правилността на първонистанционното решение , поддържа се направения отговор пред първата инстанция и съответно се прави извод, че в производството пред първата инстанция е останало недоказан ФС на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД - противоправното поведение на Ч., както и причинената вреда, която да е пряка и непосредствена последица от това противоправно поведение на Ч.. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Трето лице помагач ЗПАД А. не заема становище по спора. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Й. и В. Борисови и Р. О. против Ч. В. Г., вписан под № , с район на действие ВТРС. Искът е в размер на 50 000 лв. и представлява частичен иск от иск в размер на 427 822.43 лв. В исковата молба се правят оплаквания за множество незаконосъобразни действия, извършени от Ч., в резултата на което са настъпили вреди за ищците в горепосочения размер. Основните оплаквания са, че Ч. незаконосъобразно е възобновил производството по изпълнителното дело, провел е изцяло незаконосъобразно изпълнение по ИД 664 /2010 и 943/2010, незаконосъобразно е определил цената на недвижимите имоти. Молят съда да осъди ответника да заплати сумата 3755 лв., представляваща част от стойността на всички продадени движими вещи, при публичната продан, като това касае първият ищец „Р.” О., по отношение на втория ищец се претендира заплащане на сумата 23 122,50 лв. Половината от стойността на продадените 2 недвижими имота, и същата сума за последният ищец. Ответникът В. Г. оспорва така подадената искова молба. Смята, че същата се явява недоказана и неоснователна. Подробни съображения развива в писмена защита. Третото лице помагач З. „А.”, гр. С., оспорва предявените искове. Твърди, че няма настъпили вредни последици за ищците. Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата, приема за установено следното: Изпълнителното производство /2011 на Ч. В.Г. е започнало въз основа на издаден ИЛ от ВТРС по гр. дело № /2010 след издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 № от 11.10.2010 г. , с която и тримата ищци са осъдени солидарно да заплатят сумата от 40 000 лв. – заем от 17.05.2010 г., 1041 лв. лихва за забава и 820.81 лв. Деловодни разноски. Заповедта е издадена въз основа на нотариално заверен договор за заем. В срок срещу заповедта е подадено възражение, като в предвидения по чл. 422 ГПК срок, не е предявен установителен иск от страна на молителя в заповедното производство. С определение от 16.3.2011 г.на ВТРС ео безсилиил изздаденият изпълнителен лист. От приложените към настоящото дело ч. гр. дело № 594/2011 г на ВТОС, се установява, че е било обжалвано определението на ВТРС за обезсилване на изпълнителния лист и същото е било отменено с определение от 14.6.2011г., което от своя страна е било отменено по Р. на касационния контрол от ВКС по ч. гр. дело № /2012 г. с определение № от 19.03.2012 и от тази дата влязло в сила определението на ВТРС за обезсилване на издадения ИЛ. Това е развитието на въпроса за наличието на изпълнителен титул за започване на изпълнително производство. По отношение на самото изпълнително производство: Същото е започнало въз основа на подадена молба на взискателя Георги А., като е образувано изп.д.664/2010г. с представяне на редовния към този момент изпълнителен лист от 11.10.2011г. Тъй като е вписана възбрана върху недвижим имот,с предоставен като обезепечение за банков кредит към УНИКРЕДИТ БУЛБАНК същата се е снабдила с изпълнитилени листове 6 бр,а именно: .ИЛ /20.12.2010г.,против тримата ищци, ИЛ /21.12.2010г. против тримата ищци , изп.лист №/21.12.2010г. против тримата ищци, ИЛ /29.12.2010г. и ИЛ /2010г против Р. О. като с молба от 12.1.2011г. този всикател се е присъединил към първоначално образуваното изп.д./2010г. По едлото са представени от ответник жалба Ч. В.Г. всички определения на ВТОС ,с която са обжлавани и потвръдени всички изпълнителни действия по изп.д./2010г. Твърдението, че не са били призовавани редовно по двете изпълнителни дела не отговаяр на истината, от пирложениет перписи от двете изпълнителни дела се установява, че за всяко действие те са били уведомявани, като по- голяма част от тях са обжлавали-. По делото безспорнао се установява, че имотите са продадени на публична продан, като Ч. не е прекратил изп.д. /2010г. след обесирването на изпълнителния лист от ВТРС,нито след влизане в сила на това определение. Изпълнителното производство е било спряно на основание чл.454 от ГПК, с постановление от 18.2.2011г. и след невнасяне на дължимата сума , на 19.3.2011г. същото е било възобновено. лоб молителя в исковото производство, тъй като същият не е посочил способ за изпълнение. След извършена възбрана на недвижим имот, подробно описан в протокол за обявяване на купувач, проведена на 18.03.2011 г. в 08:40 часа, е обявен за купувач Георги Н. А., молител в заповедното производство. Движимите вещи, собственост на „Р.” също са били продадени на публична продан на 18.03.2011 г. ПРи така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи : Подадената въззивна жалба е процесуално допустима , подадена в срок от надлежна страна, но разгледана по същество неоснователна по следните съображения. ВТРС правилно е разпределил в доклада си по чл. 146 от ГПК доказателствената тежест, като ищците е следвало да докажат всичик елементи на ФС на непозволеното увреждане: противоправното поведение на Ч., настъпилия за тях вредоносен резултат и пряката причинно- следствена връзка между двете. Вината се предполага до доказавне на противното. Основният аргумент за противоправно поведение от страна на Ч. се счита, че ИЛ, въз основа на който е запозначо производството е бил обзсилен с влязло в сила определение на ВТРС и производството по изпд./2010г. е следвало ва бъде прекратено. Страната счита, че до произнасяне на определението на ВКС Ч. е следвало да спре изпълнението по производството и да изчака тоз исъдебен акт. ГПК в никоя от своите разпоредби по чл. 432 от ГПК не задължава Ч. да стори това. Досежно прекратявенот респ. след като е налице присъединен взискател, какъвто се явява УНИКРЕДИТ БУЛБАНК , която съгласно нормата на чл. 457 ал 1 он ГПК има същите права като първоначалния взискател, и съответно се ползва от извършениете изпълнителни действия до момента на присъединяването, то респ. не може да бъде прекретоно изпълнителното прозиводство въз основа на факта, че първоначалният ИЛ е бил обезсилен. Следователно в тези действия Ч. няма противоправно поведение. Досежно другите бланкетнти оплаквания : касаещи неоформени протоколи, обявление и други,от всички с които се запозна по делото настоящият състав не откри такива, чието съдържание да не съответства на закона. Наистина настоящата инстанция не споделя извода на ВТРС, че е необходимо тези противоправни действия да се установят по пътя на обжалването им, те могат да се установят и в това производство, но същите следва да бъдат конкретни, да се посочва точно коя правна норма е била нарушена, за да е налице противправно поведение на Ч.. Че в закона съществувува определена празнота и съответно една несправедливост по отношение на длъжника, това не означава задължително противоправно поведение на Ч.. Доесенж твръдението за неправомерно възобновяване на сппряното по искане на длъжинка изпълнително производство в тази инстанция не се правят оплаквания. Носежно наличието на вреда, самота продажба на имущество на публична продан не представлява само по себи си вреда, тъй като получениет от продажбата суми погасяват задължения на длъжниците т.е. касае се за разместване на блага, но не и за вреда. И този елемент от ФС на незопзоволеното увреждане е останал недоказан в процеса. Досежно начислените такси и комисионни от страна на Ч., те не предтавляват вреда, по отношение на тях това са действия които поделжат на обжлаване. С оглед на горното ВТОС намира, че следва да потвърди изцяло решението на ВТРС ПРи този изход на делото в полза на Ч. следва да се присъдят направените разноски в размер на 1500 лева. Водим от горното ВТОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение № /14.06.2012 г. постановено от ВТРС по гр. дело № /2011 г ОСЪЖДА "Р. "О. гр.В.,ул.М. № 33да запалти на Ч. В. Г. Г. РЕГ.№ с район на действие ВТОС разноски по делото в размер от 1500-хиляда и петстотин- лева. Решението , подлежи ан касационно обжлаване при условията на чл. 280 ал 1 от ГПК пред ВКС в едномесечн срок от връчването на съобщението до страните.. ПРедседател: Членове:1. 2. |