Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
гр. Велико Търново, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в открито съдебно
заседание на двадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С.и прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Тонева касационно
НАХД № 10300/
2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез *** Д.В. от ВАК, срещу Решение № 353/16.10.2019 г. по АНД № 619/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С
решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия
К № 2306318, издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново, с който на М.С.Б., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон, му е наложена глоба в размер на 650 лв. В касационната жалба се развиват съображения за
постановяването на решението при неизяснена в пълнота фактическа обстановка и в
разрез със събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилно
прилагане на материалния закон. По съществото се твърди, че в случая
образуваното административнонаказателно производство е следвало да бъде
прекратено, тъй като е изтекъл едногодишният давностен срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН от извършване на нарушението. Предвид съдържанието на жалбата настоящият състав
квалифицира наведените в нея оплаквания като такива за неправилност на
обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От
настоящата инстанция се иска да разреши спора по същество, като отмени
решението на ГОРС и потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание,
касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, Областна
дирекция на МВР – гр. Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на касационната
жалба. Посочва, че
от извършване на нарушението до издаване на електронния фиш е изтекла повече от
една година, поради което електронният фиш се явява незаконосъобразен. Предлага решението да бъде отменено, както и да бъде отменен потвърдения с него електронен фиш.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът не
установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
На 08.06.2016
г. в 19:49 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна
система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 автомобил „***** ЦДИ”
с рег. № ****, движещ се в посока към град Варна със скорост 149 км/ч при
въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против К.К.Б.в
качеството й на собственик на заснетия автомобил, бил издаден Електронен фиш
серия К № 1253206 на ОД на МВР – гр. Велико Търново. В законоустановения срок, с
декларация от 04.09.2018 г., заведена на 13.09.2018 г. Б. декларирала, че
автомобилът й е управляван от жалбоподателя. Издаденият Електронен фиш серия К
№ 1253206 бил анулиран. На 01.10.2018 г., видно от справката на л.17, бил
издаден обжалвания Електронен
фиш за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К № 2306318, с който на М.С.Б., в
качеството на ползвател на заснетия лек автомобил, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.
2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон, е наложена глоба в размер на 650,00 лева. В електронния фиш било прието, че в момента на
заснемането автомобилът се е движел със скорост от 145 км/ч. Липсват
доказателства относно датата на връчване на електронния фиш на адресата му. Електронният фиш е бил обжалван от Б. пред РС – Горна Оряховица, като районният съд е приел, че жалбата е
процесуално допустима и се е произнесъл по същество. Тази фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с
административната преписка доказателства за годността и техническата изправност
на АТС, снимковия материал, собствеността на автомобила, датата на връчване на
фиша и допълнително изисканите от съда такива за пътната сигнализация в
участъка. С жалбата пред районния съд нарушителят е оспорил констатациите във
фиша с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържал, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден след
изтичане на законоустановените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове – от датата на
извършване на нарушението 08.06.2018 г., до най – ранната дата, на която е
могъл да бъде издаден електронния фиш е изтекъл срокът от една година от
извършване на нарушението и се е погасила възможността за осъществяване на
наказателно преследване. В условията на евентуалност възразил, че от датата на
нарушението към 08.06.2019 г. е изтекла тригодишната давност по чл. 80, ал. 1,
т.5 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН. Възразил, че техническото
средство е било технически изправно и нормално функциониращо, както и че е било
надлежно и предварително обозначено. Възразил, че към момента на извършване на
нарушението участъкът от пътя е бил сигнализиран с пътни знаци Е24 и В26.
Поддържал, че невръчването на фиша го е лишило от възможността да упражни
правата си по чл. 189, ал. 5 и ал. 8 от ЗДвП. Изброените възражения са били преценени като неоснователни от
решаващия състав, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е
приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на
извършването му, годността
на техническото средство да установи това нарушение, и надлежното му използване,
удостоверено с протокол за използване на АТСС. Приел
е, че не е изтекла обикновената давност за административнонаказателно
преследване. Приел е, че административнонаказващият орган правилно
е ангажирал отговорността на жалбоподателя като ползвател на
лекия автомобил към датата на нарушението. При така
изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от М.Б. жалба за неоснователна, като е преценил, че
извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна
признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6
от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по
издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние,
правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието, като е
изложил и нарочни мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица потвърдително
решение е неправилно. Касационната жалба е основателна.
Основателно е възражението, че в случая образуваното
административнонаказателно производство е следвало да бъде прекратено, тъй като
е изтекъл едногодишният давностен срок по чл. 34,
ал. 1, пр. 2 от ЗАНН от извършване на нарушението. Същото е заявено и
поддържано пред районният съд, който не го е обсъдил.
В случая от датата на
извършване на нарушението – 08.06.2016 г., до най-ранната дата, на която е
могъл да бъде издаден Електронен фиш серия К № 2306318 на М.Б. – 13.09.2018 г.
/датата на получаване в ОД на МВР – Велико Търново на декларацията, подадена от
К.Б.– собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението/, е изминал период над една
година. Т.е. давността по чл.34, ал.1 ЗАНН - една година от извършване на
нарушението, безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за
осъществяване на наказателно преследване срещу М.Б.. Вярно е, че анулирането на
Електронен фиш серия
К № 1253206,
издаден на К.Б., и издаването на новия Електронен фиш серия К № 2306318 на 01.10.2018 г.
/справка на л.17/ е станало в изпълнение на регламентираната в чл. 189, ал.5 от ЗДвП
процедура, което е абсолютно допустимо и съобразено с приложените по делото
доказателства, но провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в
рамките на регламентираните в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за
наказателно преследване - тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е
спазен, и едногодишен от извършване на нарушението, който в случая не е спазен.
При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приложими в производствата
по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП по
отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/. Разлика
се установява с АУАН и НП относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити
и процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Сроковете по чл. 34, ал.1
от ЗАНН обаче са напълно приложими и в производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП и след като в конкретния случай, именно поради провеждане на процедурата
по анулиране на предходно издаден на друго лице електронен фиш, който не е бил
своевременно връчен, се е стигнало до издаване на процесния електронен фиш на М.С.Б.
след изтичането на една година от датата на извършване на самото нарушение,
което е недопустимо от гл.т. на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН и е
основание за отмяната на Електронен фиш серия К № 2306318, като незаконосъобразен.
Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е
постановил решението си при неправилно приложение на закона. Той е следвало да констатира незаконосъобразността
на развилото се административнонаказателно производство и да отмени приключващия го Електронен фиш. Като не го е извършил, съдът е приложил
неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и решението му
следва да бъде отменено. Настоящият
съдебен състав намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 222,
ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 2306318,
издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че настоящият състав не споделя останалите доводи, развити в
касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл. 222,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 353 от 16.10.2019 г., постановено по АНД № 619 от 2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и ПОСТАНОВЯВА друго вместо него,
с което:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 2306318,
издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на М.С.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес *** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет
лева/, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.