Решение по дело №10300/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 декември 2019 г.
Съдия: Павлина Тонева Борисова
Дело: 20197060710300
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

234

 

гр. Велико Търново, 27.12.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в открито съдебно  заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

                                                                                                            ЕВТИМ БАНЕВ     

                                                                                              

При участието на секретаря Д.С.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно НАХД № 10300/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез *** Д.В. от ВАК, срещу Решение № 353/16.10.2019 г. по АНД № 619/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2306318, издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново, с който на М.С.Б., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с  чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон, му е наложена глоба в размер на 650 лв. В касационната жалба се развиват съображения за постановяването на решението при неизяснена в пълнота фактическа обстановка и в разрез със събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. По съществото се твърди, че в случая образуваното административнонаказателно производство е следвало да бъде прекратено, тъй като е изтекъл едногодишният давностен срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН от извършване на нарушението. Предвид съдържанието на жалбата настоящият състав квалифицира наведените в нея оплаквания като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да разреши спора по същество, като отмени решението на ГОРС и потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не  ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Посочва, че от извършване на нарушението до издаване на електронния фиш е изтекла повече от една година, поради което електронният фиш се явява незаконосъобразен. Предлага решението да бъде отменено, както и да бъде отменен потвърдения с него електронен фиш. 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.

На 08.06.2016 г. в 19:49 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 автомобил „***** ЦДИ” с рег. № ****, движещ се в посока към град Варна със скорост 149 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против К.К.Б.в качеството й на собственик на заснетия автомобил, бил издаден Електронен фиш серия К № 1253206 на ОД на МВР – гр. Велико Търново. В законоустановения срок, с декларация от 04.09.2018 г., заведена на 13.09.2018 г. Б. декларирала, че автомобилът й е управляван от жалбоподателя. Издаденият Електронен фиш серия К № 1253206 бил анулиран. На 01.10.2018 г., видно от справката на л.17, бил издаден обжалвания Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2306318, с който на М.С.Б., в качеството на ползвател на заснетия лек автомобил, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с  чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон, е наложена глоба в размер на 650,00 лева. В електронния фиш било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 145 км/ч. Липсват доказателства относно датата на връчване на електронния фиш на адресата му. Електронният фиш е бил обжалван от Б. пред РС – Горна Оряховица, като районният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима и се е произнесъл по същество. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС, снимковия материал, собствеността на автомобила, датата на връчване на фиша и допълнително изисканите от съда такива за пътната сигнализация в участъка. С жалбата пред районния съд нарушителят е оспорил констатациите във фиша с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържал, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден след изтичане на законоустановените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове – от датата на извършване на нарушението 08.06.2018 г., до най – ранната дата, на която е могъл да бъде издаден електронния фиш е изтекъл срокът от една година от извършване на нарушението и се е погасила възможността за осъществяване на наказателно преследване. В условията на евентуалност възразил, че от датата на нарушението към 08.06.2019 г. е изтекла тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т.5 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН. Възразил, че техническото средство е било технически изправно и нормално функциониращо, както и че е било надлежно и предварително обозначено. Възразил, че към момента на извършване на нарушението участъкът от пътя е бил сигнализиран с пътни знаци Е24 и В26. Поддържал, че невръчването на фиша го е лишило от възможността да упражни правата си по чл. 189, ал. 5 и ал. 8 от ЗДвП. Изброените възражения са били преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на извършването му, годността на техническото средство да установи това нарушение, и надлежното му използване, удостоверено с протокол за използване на АТСС. Приел е, че не е изтекла обикновената давност за административнонаказателно преследване. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя като ползвател на лекия автомобил към датата на нарушението. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от М.Б. жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието, като е изложил и нарочни мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Постановеното от Районен съд – Горна Оряховица потвърдително решение е неправилно. Касационната жалба е основателна.

Основателно е възражението, че в случая образуваното административнонаказателно производство е следвало да бъде прекратено, тъй като е изтекъл едногодишният давностен срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН от извършване на нарушението. Същото е заявено и поддържано пред районният съд, който не го е обсъдил.

В случая от датата на извършване на нарушението – 08.06.2016 г., до най-ранната дата, на която е могъл да бъде издаден Електронен фиш серия К № 2306318 на М.Б. – 13.09.2018 г. /датата на получаване в ОД на МВР – Велико Търново на декларацията, подадена от К.Б.– собственик на автомобила, с който е извършено нарушението/, е изминал период над една година. Т.е. давността по чл.34, ал.1 ЗАНН - една година от извършване на нарушението, безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу М.Б.. Вярно е, че анулирането на Електронен фиш серия К № 1253206, издаден на К.Б., и издаването на новия Електронен фиш серия К № 2306318 на 01.10.2018 г. /справка на л.17/ е станало в изпълнение на регламентираната в чл. 189, ал.5 от ЗДвП процедура, което е абсолютно допустимо и съобразено с приложените по делото доказателства, но провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване - тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен от извършване на нарушението, който в случая не е спазен. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/. Разлика се установява с АУАН и НП относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН обаче са напълно приложими и в производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП и след като в конкретния случай, именно поради провеждане на процедурата по анулиране на предходно издаден на друго лице електронен фиш, който не е бил своевременно връчен, се е стигнало до издаване на процесния електронен фиш на М.С.Б. след изтичането на една година от датата на извършване на самото нарушение, което е недопустимо от гл.т. на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН и е основание за отмяната на Електронен фиш серия К № 2306318, като незаконосъобразен.   

Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона. Той е следвало да констатира незаконосъобразността на развилото се административнонаказателно производство и да отмени приключващия го Електронен фиш. Като не го е извършил, съдът е приложил неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и решението му следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 2306318, издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият състав не споделя останалите доводи, развити в касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 353 от 16.10.2019 г., постановено по АНД № 619 от 2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и ПОСТАНОВЯВА друго вместо него, с което:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 2306318, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на М.С.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон.

Решението не подлежи на обжалване.      

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.