РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300503219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Фератум България ЕООД, ЕИК *********
против Решение № 260327 от 13.09.2021 г. по гр.д. № 251/2020 г. по описа на РС-
Асеновград, с което е осъден „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК200599406, със седалище
и адрес на управление гр. София бул „Александър Малинов“ № 51, представлявано от И.
Д. да заплати на Н. ИВ. Г. ЕГН********** с адрес гр. А** ул. „**** сумата от 100(сто)
лв., предявен като частичен иск от цялата сума в размер на 2000(две хиляди) лв., платена
по договор за кредит от 28.04.2017г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 10.02.2020г до окончателното изплащане, както и разноски по производството в
размер на 50(петдесет)лв., както и на основание чл. 38 ал.2 ЗА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД ЕИК200599406, със седалище и адрес на управление гр София бул „Александър
Малинов“ № 51, представлявано от И. Д. е осъдено да заплати на адв. Д.Г. Б. АК Пловдив,
личен № ***гр. Пловдив ул. „** сумата от 400(четиристотин) лв. адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по изложените
в жалбата съображения. Твърди, че потребителите на Фератум България сами избират дали
да ползват услугите на Фератум Банк за целите на обезпечението или личен гарант –
1
физическо лице, посочено от тях. Посочва се, че ищецът е изпълнил всички стъпки по
кандидатстването, вследствие на което е сключен процесният договор за кредит, като е
избрана от ищеца и допълнителната незадължителна услуга – гаранция. Твърди се, че е
сключен и отделен договор за гаранция между Фератум Банк и ищеца. Излагат се
съображения относно необходимостта от обезпечение. Относно договора за гаранция
посочва, че не е страна по него и съответно е налице отделно облигационно
правоотношение. Оспорва изводите за неравноправност на клаузата на т. 1.6 от договора за
гаранция. Излага съображения за съответствие на клаузите на договора, уреждащи ГПР със
ЗПК. Относно плащането на сумите от кредитополучателя – ищец посочва, че последният
сам е избрал да заплаща възнаграждението за Фератум Банк по договора за гаранция на
Фератум България, като сумите за възнагражденията по договора за гаранция за преведени
на Фератум Банк. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. ИВ. Г., ЕГН ********** чрез адв. Д.Б. оспорва жалбата като
неоснователна по изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Оспорва по
делото да е установено по категоричен и безспорен начин сключването на сочения от
ответника договор за кредит в съответствие с разпоредбите на ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП. Обсъжда
се приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза. При условията на
евентуалност се правят възражения за недействителност на договора за кредит поради липса
на информация по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. Оспорва се сключването на договор за гаранция. В
случай, че съдът не приеме, че договорът за кредит е недействителен, то се посочва, че
структурата на дълга по договора е следната – 2000 лв. – заемна сум, 460 лв.-
възнаградителна лихва и 540 лв.- възнаграждение за поръчителство, съгласно представения
договор за поръчителство, който обаче се оспорва да е сключен. В тази връзка въззиваемата
страна счита, че остава недължимо платена сумата от 1540 лв. – разлика между платената
сума от 4000 лв. и посочената в договора за кредит – 2000 лв.- главница и 460 лв.-
възнаградителна лихва. Претендира се възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество. При извършената служебна проверка на решението
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Следва да се разгледат възраженията на жалбоподателя за
неправилност на обжалваното решение.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявен от Н. ИВ. Г.
от гр А. ул „**** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр София бул „Александър Малинов“ № 51 иск с правно основание чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лв., предявен като
2
частичен иск от цялата сума в размер на 2000лв, платена при начална липса на основание,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 28.04.2017г в резултат на подадена електронна заявка е получила
заемната сумата от 2000 лв. от ответното дружество. В нарушение на чл. 18 от Закона за
предоставяне на финансови инструменти от разстояние не е получила преддоговорна
информация, договор за кредит, общи условия или други подобни. След като усвоила
сумата от 2000лв, представители на ответника се свързвали многократно с ищцата, като
настоявали освен заемната сума от 2000 лв. да възстанови още 2000 лв. , без да посочват на
какво основание и какво представлява този добавък. Ищцата е заплатила сумата от 4000 лв.
на 22.12.2017 г., за което е съставена разписка. Твърди, че сумата от 2000 лв. е платена без
основание. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че
ищцата е кандидатствала за потребителски кредит в размер на 2000лв за 360 дни на
интернет страницата на „Фератум“ на 28.04.2017г, заявлението е отправено от IP адрес
94.236.188.192, а всички изискуеми документи съгласно ЗПК кредиторът е изпратил на
електронната поща *************@*****.***. Същата електронна поща е използвана и в
последваща комуникация с кредитополучателя. Във връзка с доказване дохода на
кредитоискателя и извършването на кредитна оценка от страна на кредитора ищцата е
използвала посочената ел поща, за да предостави документи от работодателя, както и копие
на личната карта. Сочи, че при кандидастване за кредит при ответника, потребителят
попълва и подава искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на
интернет страницата на ответника, с исканите от потребителя параметри на кредита и
предпочитаното от него обзезпечение, след което кредиторът извършва преглед и оценка
кредитоспособността на потребителя. В случай на одобрение кредиторът изпраща на
електронната поща, посочена от потребителя преддоговорна информация под формата на
стандартен европейски формуляр, ведно с всички проекти на документи за сключване на
договора за кредит, и последният етап от сключване на договора е потвърждение чрез
съобщение по телефона от страна на потребителя, съгласен да сключи договор за кредит при
посочените условия. Твърди, че при сключване на договора с ищцата са изпълнени всички
посочени стъпки, поради което е сключен договор за кредит. Ищцата е избрала да се
възползва от допълнителна услуга – гаранция, предоставена от Фератум Банк а размерът на
избраната услуга е 1540 лв., като при този избор системата автоматично показва и таксите
които потребителят ще трябва да заплати на Фератум Банк преди да бъде сключен
договорът за кредит. Процесният кредит е станал предсрочно изискуем, поради липса на
плащане от ищцата на седем поредни вноски съгласно погасителния план, като по този
начин е възникнало и задължение за заплащане на дължимите съгласно договора такси.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК,
тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия,
3
респективно общо дължимата сума по него, като е приел направеното от ищцата възражение
в тази насока и е уважил предявения иск.
В случая по делото няма спор с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и на
ответното дружество в отговора, че между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит от 28.04.2017 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца
сумата от 2000 лв., както и че по така сключения договор ищецът е заплатил на ответника
сумата от 4100 лв., която сума се удостоверява и от приетото по делото доказателство -
справка за извършени плащания на л. 28 от първоинстанционното дело. Няма спор и че
договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което същият
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.
6 от ЗПФУР.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно – техническата експертиза, че между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИ ЕООД гр София -
кредитор и Н. ИВ. Г. - кредитополучател е сключен Договор № 502090 от 28.04.2017г, с
предмет на договора – предоставяне сумата от 2000лв, платима на 12 погасителни вноски,
всяка една в размер на 205лв. Като обща сума, която следва да бъде върната от
кредитополучателя е посочена сумата от 2460лв, представляваща главницата от 2000лв и
лихва от 460лв, с посочен ГЛП от 23%, и ГПР от 49,11%, падеж на първата погасителна
вноска - 28.05.2017г. Съгласно представения погасителен план, дължимите вноски от 205лв
се разпределят, както следва: 11 вноски всяка една от – 166,67лв главница , 38,33лв лихва, и
една изравнителна от 166,63лв главница, 38,37лв лихва. Към договора са представени
стандартен европейски формуляр, Общи условия уреждащи отношенията между
ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити, тарифа към Общите условия, извлечение от интернет страница на
ответника(л.16). В справката за получени и дължими плащания(л.28) по Договор 502090 на
Н. ИВ. Г. е посочена сумата от 100лв, платена чрез ДСК БАНК на 18.09.2017г, сумата от
4000лв , платена чрез E-PAY на 22.12.2017г. Представеният договор е подписан с
електронен подпис за кредитополучател 8347, на 28.04.2017г от електронната поща *** са
изпратени до*** фишове на Н.Г. за получена заплата за периода януари- март 2017г вкл,
както и копие от лична карта(л.32-37вкл). Представя се от ответника извлечение от
изпратени съобщения до мобилен номер **********, видно от които след изпратено
съобщение от 13.00ч, с което се изиква изпращане до i*** на копие от лична карта, е
регистрирано съобщение от 17.12ч, по отношение одобрение за заем от 2000лв за срок от 12
месеца с месечна вноска от 333,33лв, като за сключване на договор следва да бъде изпратено
съобщение FER PRIEMAM на 1917 или потвърждаване по електронен път с уеб код 8347
на ***Info *********. Представя се от ответника договор за гаранция(поръчителство),
сключен между Фератум Банк със седалще и адрес на управление Малта – гарант и Н. ИВ.
Г. – клиент, по силата на който гарантът се е задължил да обезпечи изпълнението на
задълженията по договор за потребителски кредит от 28.04.2017г с номер 502090, срещу
такса от 1540лв, дължима от клиента разсрочена на 12 вноски с падеж на първо плащане
4
28.05.2017г и краен срок за издължаване 28.04.2018г., подписан за клиента с електронен
подпис 8347.
Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните, което правилно е
кредитирано от първоинстанционния съд като пълно компетентно и безпризстрастно
изготвено, IP адрес 94.236.188.192 е регистриран на името на VIVACOM, този IP адрес се
използва в гр. Ябланица, област Ловеч. След проверка във вътрешните системи на Фератум
България и проведена видео среща на 26.02.2021г, вещото лице е установило че в
прикачените файлове при кандидатстване за заем се съдържа преддоговорна информация, и
номера на договора. След проверка в архива на Фератум в секцията „Actions“ експертът е
констатирал, че след натискане на бутона „print secci“ се визуализира конкретната
преддоговорна информация по договор за кредит 502090, а от бутона „print contact“ се
визуализира Договор № 502090 да предоставяне на потребителски кредит. Вещото лице е
констатирало, че от съдържанието на архива при ответника се установява, че на
28.04.2017г е изпратено съобщение: „получихме потвърждението на заема ви. Сумата ще
бъде наредена към каса на EASY PAY“ , а в полетата „Confirmed by“ и „Confirmed date“ се
виждат направено потвърждение от номер ********** на 28.04.2017г в 17:16:15ч.
Изслушано в съдебно заседание вещото лице е заявила, че задължителни полета, маркирани
със звездичка включват името на кандидата, неговият e-mail и телефон за контакти и ако не
бъдат попълнени, не може да се продължи напред. При кандидатстването от падащо меню се
избира „Фератум Банк“ като гарант или друг гарант, ако се избере друг гарант задължително
излиза отново име, телефонен номер и e-mail на гаранта, който ще бъде. Според експерта,
няма опция без гарант, трябва да се избере гарант задължително, а в e-mail - ите които се
получават се виждат погасителните вноски като информация, и този e -mail се получава при
кандидатстване. Софтуерът е автоматичен и при заявяване на кредит по електронен път
автоматично се генерира e-mail и прикачени документи към него, като всички документи се
появяват автоматично от формуляра в уеб сайта към системата на Фератум, пренасят се
автоматично елементите като име на кандидата, e-mail, телефон и над него се вижда IP
адреса.
С оглед на така приетото заключение и събраните в хода на делото писмени
доказателства правилно е преценено от първоинстанционния съд, че между страните е
сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 2000лв. Не
се спори и относно обстоятелството, а и се установява от ангажираните доказателства, че
ответникът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума. Правилно е преценено
като неоснователно възражението на ищцата, че не е получила преддоговорна информация
и погасителни вноски, тъй като вещото лице в неоспореното и прието по делото заключение
посочва, че при кандидатстването за кредит, на посочен от потребителя e-mail се изпращат
прикачени файлове, в които се съдържа преддоговорна информация, номера на договора,
както и дължимите погасителни вноски.
Съдът счита за неоснователни възраженията на въззиваемата страна за липса на
сключен договор за кредит и неполучаване на преддоговорна информация. Договорът е
5
сключен по реда на ЗПФУР и съгласно текста на чл. 18 от с з в тежест на ответника –
доставчик на финансови услуги - е да установи, че е изпълнил задълженията си по чл. 8 от
ЗПФУР, което се установява от приетото и неоспорено заключение на съдебно – техническа
експертиза, както и факта на получаване на заемната сума от ищцата, който не се оспорва.
Отделно от това няма данни ищцата да се е възползвала от правото си по чл. 15 от ЗПФУР
да прекрати сключените договори, с което право тя е разполагала в случай, че ответното
дружество не е изпълнило информационните си задължения по чл. 8-10 от ЗПФУР. Освен
това разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР изрично препраща по отношение на
изявленията на страните, отправени по реда на закона, към чл. 293 от ТЗ, уреждащ формата
на търговските сделки, ал. 3 от който предвижда, че страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението. В настоящия случай по делото не се спори, а и се установява от
представените разписки, че ищцата лично е получила в брой сумите по договорите за
кредит, както и че е заплатила дължимите по тях погасителни вноски, от което може да се
направи извод, че не е оспорвала действителността на изявленията си за сключването им.
При това положение същата не може да се позовава на евентуалната им нищожност поради
несключването им в предвидената форма или неподписването им с електронен подпис.
Предвид горното следва да бъдат разгледани доводите на ищцата за нищожност на договора
поради неспазване на императивни разпоредби на ЗПК и направените от жалбоподателя
възражения в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, т. 9,
10, 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно от представения от ответника с отговора на исковата молба на хартиен носител
договор № 502090/28.04.2017 г. и погасителен план към него, в него е посочен лихвен
процент по заема- 23, 00%, годишен процент на разходите- 49, 11%, брой погасителни
вноски- 12, падежна дата на първа погасителна вноска- 28.05.2017 г., размер на
погасителната вноска- 205 лв. и разпределение на същата на главница и лихва, общ размер
на лихвата- 460 лв. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от "Ferratum bank" в полза на дружеството.
От изложените от ответника в отговора на исковата молба и във въззивната жалба твърдения
и приложената разпечатка от интернет- страницата му се установява, че за така
предоставената гаранция кредитополучателят следва да заплати на "Ferratum bank"
възнаграждение, което в случая възлиза на 1540 лв. Не се установява от събраните по делото
писмени доказателства и приетото заключение на съдебно – техническата експертиза този
договор да е сключен от ищцата и съответно тя да е поела задължението за заплащане на
посочената в договора такса. Съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че не е страна по този договор и не следва да установява неговото сключване. Доколкото
същият е получил плащане от страна на ищцата, с което твърди, че е погасено задължение
по договор за гаранция, то e следвало да установи тези обстоятелства.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя -ответник, че не следва да дължи връщане на
6
заплатените суми за гаранция, тъй като същите са заплатени в полза на друго лице-
"Ferratum bank" ЕАД. От приложените към исковата молба разписки се установява, а и по
това няма спор между страните, че сумата от 4100 лв. е била заплатена от ищцата на
ответника "Фератум България" ЕООД. Доколкото сумата е постъпила в патримониума на
ответника като плащане по процесния договор, то именно той дължи връщане на
недължимата част от нея на ищцата. По делото не са били ангажирани никакви
доказателства от ответното дружество при получаването на сумите същото да е действало
като представител на "Ferratum bank" ЕАД и да е превеждало в негова полза някаква част от
тях. Не се установява изпълнение на цитираната разпоредба на чл. 16.2. б. а) от Общите
условия на Фератум България от страна на жалбоподателя
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно
т. 10- годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на
разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в
договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя
задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая и без да се ползват специални знания, а и доколкото се
признава от жалбоподателя, че дължимата такса гарант не е включена в ГПР, е видно, че
общата дължима от потребителя сума по договора не съответстват на посочените в
договора размери на лихвения процент /23, 00%/, на годишния процент на разходите /49,
11%/ и на общата сума, дължима от потребителя- 2460 лв. Както от справката за получени и
дължими плащания, така и от твърденията на ответника – жалбоподател, както и
предвиденото в договора за кредит, че е необходимо да се обезпечи изпълнението му с
поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството става ясно, че общата
дължима сума по договора включва и соченото от ответника задължение за такса гарант в
размер на 1540 лв., което представлява 77 % от предоставената в заем сума и би довело до
увеличаване на ГПР до размера от 126,11 %. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
7
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно цитираната разпоредба,
уреждаща включените в ГПР разходи, то в същия следва да се включат всички разходи по
договора за кредит, включително и таксата гарант. Независимо че посочените разходи се
дължат на друго лице, различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за
кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР.
Предвид горното настоящият състав на съда намира, че при сключването на процесния
договор за потребителски кредит чрез предвиждане на гаранция под формата на
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид
горното посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива и са
нищожни. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11,
т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния
ГПР освен, че представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на
лихвата, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК същият правилно е приет от
първоинстанционния съд за недействителен. При това положение и съгласно чл. 23 от ЗПК
за ищеца, като кредитополучател, е възникнало задължението да върне на ответника само
8
действително получената сума по договора в размер на 2000 лв. Тъй като ищцата е
заплатила по договора обща сума в размер на 4100 лв., то частичната претенция за връщане
на сумата от 100 лв. от общо платената в размер на 2000 лв. се явява основателна и
първоинстанционният съдебен акт, с който тя е уважена следва да се потвърди, като
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски. Процесуалният представител на въззиваемата страна – адв.
Д.Б. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като сочи и
от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че е оказал безплатна
правна помощ на същата на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, предвиждаща,
че адвокатът може да оказва безплатна правна помощ на материално затруднени лица. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Д.Б. адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. за въззивната инстанция, определено съгласно действащата към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие редакция на Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260327 от 13.09.2021 г. по гр.д. № 251/2020 г. по описа на РС-
Асеновград.
ОСЪЖДА "Фератум България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, ЕИК *********, да заплати на адв. Д.Г.
Б., с личен номер ***, гр. Пловдив, ул. „****, сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната пред въззивната инстанция безплатна правна помощ на Н.
ИВ. Г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9