Решение по дело №189/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260001
Дата: 28 януари 2022 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Иванка Георгиева Илинова
Дело: 20205200100189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260001

28.01.2022г.,гр.Пазарджик

 

В          И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия,в проведеното на дванадесети януари  през две хиляди двадесет и втора   година   в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНКА ИЛИНОВА

 

В присъствието на секретаря Петя Борисова,като разгледа докладваното  от  съдията търговско дело №189   по описа на съда  за   2020  година,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно  съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против „Уникредит Булбанк“ АД ищецът С.Т.Б. *** твърди,че  сключил  договор за ипотечен кредит на 26.03.2007г.с „Банка Хеброс“ АД,чийто правоприемник е ответната страна,по силата на който му била предоставена сумата 77500 CHF, част от която за лично семейно ползване, а друга – за рефинансиране на банков кредит от Банка ДСК АД. На 10.03.2016г.ищецът сключил договор за банков кредит със СИБАНК ЕАД за рефинансиране на кредита от 26.03.2007г.и на 05.04.2016г.и на 07.04.2016г.извършил плащания,с които напълно и предсрочно погасил задълженията си към ответната страна.

Твърди,че в резултат на неравноправна клауза от договора изцяло понесъл риска от промяната във валутния курс на чуждата валута,а банката се е обогатила от това неоснователно.Неравноправността на клаузата мотивира с това,че банката разполагала с предварителна информация относно очакването повишение в курса на швейцарския франк,с която той не разполагал и не му били предварително разяснени възможните рискове за него в тази насока и как това ще се отрази на размера на задължението му.

С оглед на горното сезира съда с искане да осъди банката да плати сумата 37332,23лв.,от които 1500,00лв.представляват недължимо надвзети суми от него по главница,лихви и такси за периода от 09.03.2015г.до 04.04.2016г.поради промяна на курса на франка към лева, и 35832,23лв.представляващи недължимо получена от ответната банка сума явяваща се курсова разлика при извършеното предсрочно погасяване на дълга на 05.04.2016г.и на 07.04.2016г.,ведно със законната лихва върху всяка една от главниците,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ответната страна оспорва иска като неоснователен по съображения,че  не се касае до неравноправна клауза в договора – чл.10 ал.9 от същия,тъй като същата е индивидуално договорена и ищеца е разполагал с информация за валутния риск.Оспорва също и по съображения,че съгласно чл.10 ал.4 от договора ,ищецът във всеки един момент е могъл да иска превалутиране на дълга,както и че кредита е погасяван предимно във валутата ,в която е отпуснат.

Представя  доказателства и формулира  доказателствени искания.

В хода на производството по делото на основание чл.214 ал.1 от ГПК по искане на ищеца съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск с протоколно определение от 24.02.2021г.в частта представляваща курсова разлика за периода от 09.03.2015г.до 04.04.2016г.от 1500,00лв.на 4678,11лв.,или увеличение с 3178,11лв.

Окръжният съд,като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като взе предвид  твърденията, изложени в исковата молба,становището на ответника,изразено в хода на производството по делото,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

             Като доказателство по делото е представен договор за ипотечен кредит №1650 от 26.03.2007г., по силата на който   Банка „Хеброс “ АД,чийто правоприемник е ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, се е задължило да предостави на ищеца в качеството му на кредитополучател  и Н.Д. Б., за която не се спори ,че е негова съпруга и солидарно задължена с него  по процесния договор, ипотечен кредит в размер на 77500 швейцарски франка,от които 44790,68 шв.франка за лично и семейно ползване и 32709,32 шв.франка за погасяване на потребителски банков кредит ,отпуснат на кредитополучателя от Банка ДСК ЕАД по договор от 29.12.2006г.Не се спори от страните по делото,че кредита е изцяло усвоен от кредитополучателите във валутата,в която е отпуснат. Уговорено е погасяването на кредита  да стане с 264 погасителни вноски,представляващи сбор от главница и лихви,дължими  на 30 календарно число от всеки месец от срока на действие на договора. Посочено е, че първата вноска е с падеж 30.04.2007г.,а последната – на 30.03.2029г. В чл.4 е постигната уговорка,че първите 12 вноски са равни в размер на по 397,44шв.франка  и включват главница и лихва при  фиксиран  в чл.9 ал.1 от договора лихвен процент,а останалите 252 броя вноски се формират от сбора на главницата плюс лихва,определена на база плаващ лихвен процент,съгласно чл.9 ал.2 от договора. Посочено е,че към момента на подписване на договора размера на тези погасителни вноски е 534,24 шв.франка,както и че актуализацията на лихвения процент се отразява върху размера на вноските ,за което кредитополучателя и солидарния длъжник дават съгласието си. Досежно лихвата страните са постигнали съгласие по чл.9 ал.1 за фиксирана лихва в размер на 2,9% на годишна база през първите 12 месеца от действието на договора,а в чл.9 ал.2 от договора е уговорено,че след това лихвата се образува като сбор от Базовия лихвен процент на банката в шв.франка и надбавка,представляваща постоянна величина като един от лихвообразуващите компоненти.В чл.10 ал.6,7 и 8 се съдържат определения на понятията валутен риск,лихвен риск  и превалутиране,а в ал.9 е отразено ,че кредитополучателя и солидарния длъжник, декларират,че са запознати с обстоятелството,че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарския франк  към българския лев или евро,както и превалутирането по смисъла на договора,може да има за последица повишаване на месечните вноски при издължаването му в български лева,в резултат на приложен по-висок лихвен процент ,съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. Същите в тази връзка декларират,че приемат напълно да носят за своя сметка валутния и лихвен риск,свързан с промяната на фиксинга или превалутирането,както и че се съгласяват да поемат всички евентуални вреди и пропуснати ползи,произтичащи от промяната на валутните курсове и лихвите след превалутирането.Декларират в чл.10 ал.10,че при подписване на договора са им били разяснени разпоредбите на чл.10 ал.4- 9 и са напълно запознати и разбират смисъла и последиците от същите,включително и от поетия валутен риск,който съгласно чл.9 ал.6 от договора представлява промяната  на фиксинга на БНБ за швейцарския франк към българския лев или евро за срока на действие на договора.

По делото е допусната съдебно икономическа експертиза,по която са изготвени и приети като доказателство по делото първоначално и две допълнителни заключение.Установява се,че кредита е напълно усвоен от ищеца на 12.04.2007г.През периода от 09.03.2015г.до 05.04.2016г.ищецът е направил погасителни вноски общо в размер на 7243,21шв.франка,включващи главница,лихви за редовна и просрочена главница и периодична такса за обслужване на кредита като по делото не е спорна дължимостта на всеки един от елементите формиращ погасителните вноски.На 05.04.2016г.по обслужващата кредита сметката на ищеца в ответната банка е внесена сумата 58866,32 шв.франка,а на 07.04.2016г.сметката е заверена с още 58,82шв.франка.Страните не спорят,че с така извършените плащания задълженията по процесния договор за кредит са погасени изцяло.

От заключението на вещото лице депозирано по делото на 14.04.2021г.,изготвено на база допълнително представени от страните доказателства- вносни бележки ,представени от ищеца и контролни листове с отразени продажби на валута,представени  от ответната страна, се установява,че всички погасителни вноски са извършени във валутата по договора ,а именно швейцарски франкове,като тези през периода от 09.03.2015г.до 05.04.2016г.са извършени касово,а вноската за предсрочното погасяване на задължението е извършена по банков път на 05.04.2016г.като счетоводно операцията е отразена на две дати:на 05.94.2016г и на 07.04.2016г.

В последното депозирано по делото заключение на 04.01.2022г.вещото лице изчислява левовата равностойност на курсовата разлика  на шв.франк към лева в два варианта:към датата на усвояване на сумата предмет на договора-12.04.2007г.,респ. към датата на подписване на договора  и датата на всяка една от погасителните вноски.В първия вариант левовата равностойност на курсовата разлика при безспорно установеното покачване на курса на валутата по кредита отнесен към курса на лева възлиза на  4564,78лв. за периода от 09.03.2015г.до 05.04.2016г.,а във втория вариант за същия период разликата е 4471,93лв.По същия начин, в два варианта вещото лице изчислява левовата равностойност в курсовата разлика на вноската направена на 05.04.2016г.за предсрочното погасяване на дълга,която в това заключение обаче е неправилно посочена в размер на 58312,04 шв.франка,за разлика от сумата посочена в първоначалното заключение в размер на 58924,32шв.франка.,представляваща сбор от сумата 58866,32шв.франка.и 58,00шв.франка,внесени на 05.07.2016г.и осчетоводени,съответно на 05.04.2016г.и на 07.04.2016г.Досежно общия размер на сумата внесена от ищца за предсрочно погасяване на задължението по кредита съдът  цени и кредитира първото  заключение на вещото лице,защото в тази си част същото кореспондира с представеното от ищеца по делото с исковата молба писмено доказателство,неоспорено от ответната страна – извлечение по разплащателна сметка в CHF №4/03.05.2016г.,изходящо от ответната банка.При това положение и на основание чл.162от ГПК,в случай на доказана основателност на исковата претенция,съдът може да определели размера й по своя преценка,което в случая е възможно предвид установения размер на внесената на 05.04.2016г.сума от 58924,32шв.франка и данните за курса на посочената валута към лева на тази дата,предоставени от експерта към момента на усвояване на сумата и към момента на  погасяване на задължението.

В първоначалното заключение на вещото лице назначено по делото е посочено в графичен и  табличен вид колебанието в курса на шв.франк към лева  за периода след деноминацията на лева ,или от 1999г.до 2012г.Вижда се,че през първата половина на периода от 1999г.до 2006г.курса с леки колебания варира в порядъка от 1,2 до към и малко над 1,3.За чувствителен спад на курса на франка под ниво от 1,2  може да се говори в края на 2006г.като най-ниския курс е именно през 2007г.на нива твърдо под 1,2.Още в началото на 2008г.курса бележи покачване ,което е по-скоро рязко нагоре през 2009г.около и над 1,3 и достига максимални стойности към 2012г.над ниво от 1,7.

Експерта обяснява и общоизвестни обстоятелства относно валутните курсове,вкл.и курса на шв.франк,който се определя от търсенето и предлагането на финансовия пазар,върху което пък влияние оказват редица фактори обобщени като такива от икономически и политически характер.Известната стабилност на курса на шв.франк вещото лице обяснява с почти нулевата инфлация в страната през периода от 1920г.насам и факта,че 40% от платежното средство в обръщение е обезпечено със злато.Редом с това обаче друга особеност на коментираната валута е нейната податливост към политиката на централната банка на Швейцария,която от своя страна може да е изключително непредвидима,което прави прогнозата за движението на курса трудна и несигурна.

Като свидетел на ответната страна е разпитана Е. Д.В.- служител на „Уникредит булбанк“ от 2005 година.Свидетелката установява,че  С.Б. към 2006– 2007г. бил клиент на банката с искане за отпускане  на ипотечен кредит.Тя консултирала него и съпругата му за сключването на договора като специалист продажби на продуктите на  банката:ипотечни кредити,потребителски кредити,депозитни продукти.Ищецът искал да погаси свое старо кредитно задължение към друга банка.Не си спомня  в каква валута бил стария кредит.Установява,че Банката към онзи момент предлагала ипотечен кредит в лева,в евро и в долари като имало и кампания за отпускане на ипотечни кредити в швейцарски франкове.Предлагането на кредити в  шв.франкове не било стандартна практика.Това било решение на  съответния управителния орган на банката и свидетелката не може да каже по какви  съображения е било взето същото.С ищеца били обсъдени всички възможни варианти  за кредитиране,което било  практика в работата й–да установи какви са исканията на клиента  и да му се предостави цялата информация,за да може той да вземе своето решение.Свидетелката установява,че със сигурност са обсъдени вариантите относно избора на валутата по договора и то нееднократно като тя самата не насочва клиентите кой вариант да избере.Предоставя се право на избор на клиента да избере.На него му била отпусната сума в швейцарски франкове.Отпуснатата му сума била пренасочена за погасяване на негово задължение към друга банка,по негово нареждане.В  кампанията по предоставяне на кредити в швейцарски франкове клиентът  избирал дали да връща сумата във  франкове,дали в лева,дали в евро,по курса на франка към съответната валута към деня на плащането,по курса на кредитиращата банка.

С оглед на изложената по-горе и приета за установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че предявените искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД са частично основателни.

Ищецът е предявил  два обективно съединени осъдителни иска, относими към различни времеви периоди от съществуването на правоотношението им с ответника, на основание сключен договор за ипотечен кредит, като с първия от тях претендират ответната страна да бъде осъдена да им заплати сумата от 4678,11лв., която сума съставлява разлика между курса на швейцарския франк спрямо лева към датата на усвояване на сключения договор за кредит и курса на същия към  лева към всяка от датите на погасителните вноски за периода от 09.03.2015г.до 05.04.2016г.,а вторият иск цели осъждането на банката да заплати сумата от 35832,23лв.представляваща разликата между курса на швейцарския франк спрямо  лева към датата на усвояване на сключения договор за кредит и курса на същия към  лева към момента на предсрочното погасяване на задължението–05 и 07.04.206г. Ищецът, за да обоснове предявените осъдителни претенции, се позовава  на нищожност, на основание чл.146  във вр. с чл.143 вр.   на клаузата  на чл.10 ал.9  съгласно която валутния риск при кредитирането е възложен изцяло и единствено на кредитополучателите, като твърди,че при сключването му не са били информирани относно реално съществуващия валутен риск при кредитиране в швейцарски франкове.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съобразявайки доводите и възраженията на страните по делото, включително  задължението си да се произнася служебно  във връзка със защита на потребителите при наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори,доколкото е безспорно,че кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – търговец по смисъла на § 13 т. 2 от ДР на ЗЗП, съдът намира следното:

За валутата  на процесния  кредит съдът,съобразявайки клаузите на договора,обсъдени по-горе,приема,че става дума за договор за кредит в чуждестранна валута–швейцарски франкове и задължението за погасяването му е в същата валута. По делото не се спори,че сумата предмет на договора е усвоена от кредитополучателя в швейцарски франкове,а от събраните по делото доказателства – писмени и заключението на СИЕ,се установи, че погашенията през периодите визирани  в исковата молба са направени в швейцарски франкове.

За този договор съгласно приетото в т.20 от определение  по дело С-119/17 на СЕС  при преценката за наличие на неравноправни клаузи  по смисъла на чл. 3, §1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13, транспонирани в чл. 145 ал. 1 ал. 2 от ЗЗП   се прилагат критериите, възприети с решение  по дело С -186/2016 година  на СЕС.Съобразно тези критерии и съобразно  разпоредбата на чл.145 ал. 2 от ЗЗП  преценката  за неравноправния характер на клаузи от потребителски договор не се свързва с основния му предмет,нито със съответствието на цената и възнаграждението от една страна и по отношение на доставените стоки и предоставените услуги от друга, при условие,че те са изразени на ясен и разбираем език.

Относно  клаузата на чл.10 ал.9  от договора,с която валутният риск се прехвърля изцяло върху кредитополучателите,следва да бъде извършена преценка за  неравноправност,респ.нищожност съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, доколкото не се установи да е налице пречка за това по смисъла на цитираната законова разпоредба, а именно клаузата да е уговорена   индивидуално-ответната страна не излага обстоятелства в тази насока в смисъл кога ,при какви обстоятелства и в резултат на какви причини страните са постигнали такова съгласие,което очевидно поставя едната от тях в положение да носи целия валутен риск от сделката. Не се събраха и   доказателства  в тази насока.

Според чл.143, ал.1 от ЗЗП  неравноправна е  клауза в договор,сключен с потребител,съдържаща уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В чл.145,ал.1 на ЗЗП,законодателят сочи,че неравноправната клауза в договор, сключен с потребител се преценява,като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от които той зависи.

По делото не се твърди и не е установено при сключване на  процесния договор за кредит в съответната чуждестранна валута, в случая в швейцарски франкове,банката да е предоставила на  потребителя пълна и подробна информация за последиците от процесната сделка, която  да му даде възможност за преценка и то в дългосрочен план / договорът е за 22 години / на икономическите последици от валутния риск за поетите финансови задължения при  описаните по-горе договорни клаузи  и  за опасността да не може да заплаща вноските  при значително обезценяване на валутата,в която получава доходите си спрямо швейцарския франк, който не е с фиксиран курс към лева.

Липсата на такава информация лишава кредитополучателя от възможността да прецени последиците от поетия от него риск,сключвайки договора  с клаузата  по чл.10 ал.9 , която следва да бъде приета за нищожна съгласно чл.146 ал.1 от ТЗ.Същата не отговаря на изискването за добросъвестност и създава  неравновесие в отношенията между банката и потребителя,с тях се постигна пълно  прехвърляне на валутния риск върху потребителя,при това без да са разяснени последиците от това във времето  на ясен и разбираем за потребителя език.От депозираните по делото  показания на св.В.,ангажирана от ответната страна,не се установи нито въпросната клауза да е била предмет на обсъждане с кредитополучателите,при което същите да са изразили становище по приемането и като част от съдържанието на договора,нито да са им били разяснени реалните рискове от това да бъдат кредитирани във валута,която не е с фиксиран курс към лева и икономическите последици за тях от това.Банката не е предоставила информация за ниския курс на шв.франк към лева към този момент,което е нетипично за тази валута и за прогнозите  за покачването на  курса на фона на известните към онзи момент  глобални обществено икономически и политически реалности,с които банката предвид изискуемия професионализъм и специална компетентност е следвало да е запозната.Очевидно ответника като търговец,извършващ дейност по кредитиране е разполагал с нужната информация,извод за което може да се направи както от съдържанието на самия договор,в който са залегнали редица механизми за гарантиране интересите на банката в случай на промяна на валутния курс към поевтиняване на шв.франк:чл.10 ал.4 изр.2 и ал.5 от договора,така също и от показанията на св. В., която установява,че към момента на сключване на процесния договор банката предприела кампания по решение на управителния орган да отпуска кредити в швейцарски франкове.Горният извод на съда не се променя от обстоятелството изтъкнато от ответната страна,че ищецът имайки висше икономическо образование и личен опит в областта на кредитирането се явява в по-висока степен информиран от средния потребител и в тази връзка следва да се приеме,че е бил наясно с последиците от взетото решение.На първо място ответникът не е установил какви са конкретните професионални умения на ищеца,а на следващо място съдът приема,че дори да разполагаше с определени специални знания , същите биха могли да му помогнат да вземе решение само и  едва след като му е предоставена нужната информация,което както се изтъкна по-горе не е сторено от търговеца.    

Приемайки нищожност на клаузата от договора, с които валутният риск е прехвърлен изцяло върху кредитополучателя,без той да може да прецени  на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност,съдът счита,че тази нищожна клауза не създават задължение на потребителя.Той не следва да носи риска от тяхното прилагане,свързано с промяната в курса на швейцарския франк както към лева и увеличаването на левовата   равностойност на дължимите вноски в швейцарски франкове.И тъй като нищожността на цитираната договорна клауза не води до нищожност на целия договор,съдът приема,че  задължението на ищеца се ограничава до заплащане на усвоената сума по кредита по курса на швейцарския франк към лева,посочен при усвояването ѝ на 12.04.2007г., а именно 1,1939 лева за един швейцарски франк   посочен в таблицата на стр.4 от заключението на СИЕ с вх.№260001 от 04.01.2022г. Без значение за горния извод на съда  е факта,че вноските и по двете претенции са правени във валутата по договора, че ищецът не е закупувал валутата от ответната банка и не е имало превалутиране на дълга. Нищожността на клаузата следва от разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП във вр.с чл.146 от същия закон,а последиците от тази нищожност са уредени в разпоредбата на чл.146 ал.5 от ЗЗП. Платеното в повече представляващо разликата  в левовата равностойност на дълга към момента на усвояване на кредита и левовата равностойност на погасителните вноски през процесните периоди от време ,се явява платено при начална липса на основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД и подлежи на връщане от ответната страна.

         При това положение съдът при определяне размера на заявените претенции ,взема предвид следното:

         По иска за периода от  09.03.2015г.до 05.04.2016г. се установи от заключението на вещото лице от 04.01.2022г.,че ищецът е направил погасителни вноски в размер общо на 7243,21 шв. франка с левова равностойност изчислена по курса на деня за всяка една погасителна вноска общо в размер на 13212,38лв. При левова равностойност на същата сума швейцарски франкове при курс  от 1,1939 за деня на усвояване на кредита -12.04.2007г.,в размер на 8647,60лв.е видно, че заради промяната на валутния курс погасената във валутата на кредита сума е с левова равностойност с 4564,78лв. повече в сравнение с тази към момента на усвояване на сумата.В този размер иска се явява основателен и ответника ще следва да бъде осъден да заплати посочената сума ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020г.до окончателното й изплащане,а за разликата до пълния размер на 4678,11лв.след увеличението по реда на чл.214 ал.1 от ГПК,иска ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         По иска за заплащане на сумата от 37332,23лв.представляваща левовата равностойност на промяната в курса на швейцарския франк към лева от момента на  усвояване на кредита до момента на предсрочното му погасяване -05.04.2016г.,когато се установи,че всъщност е внесена сумата от 58924,32шв. франка, макар и при ответника същата да е осчетоводена на двете дати :на 05.04.2016г.-58866,32шв.франка и на 07.04.2016г.-58,00шв. франка,съдът установява,че при курс от 1,1939 към деня на усвояване – 07.04.2007г. 58924,32шв.франка се равняват на 70349,75лв.,а към датата на погасяване левовата равностойност е в размер на 105545,24лв. Видно е,че заради промяната на валутния курс погасената във валутата на кредита сума е с левова равностойност с  35195,49лв.в повече в сравнение с тази към момента на усвояване на сумата. В този размер иска се явява основателен и ответника ще следва да бъде осъден да заплати посочената сума ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020г.до окончателното й изплащане,а за разликата до пълния размер на 37332,23лв.,иска ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         Страните претендират присъждане на деловодни разноски.

         Ищецът е направил разноски в размер на 5270,39лв.,от които изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00лв.Ответната страна е формулирала възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.Съдът намира възражението за неоснователно.С оглед общия размер  на двата осъдителни иска от 42010,34лв.минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение ,определено при условията на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 1790,31лв. Предвид проведените осем съдебни заседания възнаграждението подлежи на увеличаване със сумата от 700,00лв.на основание чл.7 ал.9 от същата Наредба, или минималния размер възлиза на 2490,31лв. Предвид  правната сложност на казуса ,изплатеното възнаграждение в размер на 3000,00лв.не се явява прекомерно и не подлежи на намаляване в хипотезата на чл.78 ал.5 от ГПК.

С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 4987,74лв.

Ответната страна е направила разноски по водене на делото в размер на 2850,00лв.,от които с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени 152,65лв.

         Воден от горното Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

 

                                        Р     Е     Ш     И

 

ОСЪЖДА  „Уникредит Булбанк“ АД ,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София,пл.Света Неделя №7 да заплати на ищеца С.Т.Б. ,ЕГН-********** *** основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от  4564,78 лв., представляваща платена без основание за периода от 09.03.2015г. до 04.04.2017 г. сума по договор за ипотечен кредит  №1650 от 26.03.2007г., формирана в резултат на курсовата разлика   швейцарски франк / лев , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане,като за разликата до предявения размер   от 4678,11лв.ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА  „Уникредит Булбанк“ АД ,ЕИК ********* да заплати на ищеца С.Т.Б. ,ЕГН-**********    на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от  35195,49 лв., представляваща платена без основание   сума по договор за ипотечен кредит  №1650 от 26.03.2007г.при предсрочното погасяване на задължението на 05.04.2016г./осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана в резултат на курсовата разлика   швейцарски франк / лев , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане,като за разликата до предявения размер   от 37332,23лв.ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА   „Уникредит Булбанк“ АД ,ЕИК ********* да заплати на ищеца С.Т.Б. ,ЕГН-**********   деловодни      разноски   съобразно уважената част от исковете в размер на    4987,74лв.   

ОСЪЖДА   С.Т.Б. ,ЕГН-**********      да заплати разноски в полза на ответника  „Уникредит Булбанк“ АД ,ЕИК *********    направени в настоящото производство съобразно отхвърлената част от исковете в размер на  152,65лв. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред Апелативен съд Пловдив.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ