РЕШЕНИЕ
№ 293 04.03.2020
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V наказателен
състав
на единадесети февруари през
две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №5858 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Производството
е образувано по повод жалбата на И.Г.Н., с ЕГН **********, от гр.Б., кв.К.,
ул.“Г.“ № ... и съдебен адрес *** чрез адв.Д.О.
срещу наказателното постановление № 02-142 от 11.12.2019 г., издадено от
началник-отдел „Рибарство и контрол-Черно море“–Бургас към ГД „Рибарство и
контрол“ при ИАРА със седалище в гр.Бургас, с което за нарушение на чл.17 ал.1
т.1 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА) и на основание чл.56 ал.1 от ЗРА
му е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл.90
ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 20 кг рапани (върнати обратно в
морето), 1 брой уред тип „драга“ с размери 130/25 мм и едни брой дървена лодка синя на цвят с
размери дължина от 4 метра и ширина 120 см оставена на отговорно пазено у жалбоподателя
и на основание чл.90 ал.2 от ЗРА е осъден за заплати обезщетение за причинените
от вреди на рибните ресурси в размер на 100 лева за 20 кг рапани (по 5 лева за
1 кг рапани съгласно т.66 от Наредба за обезщетенията за причинените вреди на
рибните ресурси в полза на републиканския бюджет по сметка на ИАРА).
Недоволен
от постановлението останал жалбоподателят. С жалбата се моли съдът да го отмени изцяло поради
незаконосъобразност. Навежда съображения, че уловът на рапани не бил изчислен с
точност и че не е налице „стопански риболов“ по смисъла на легалната дефиниция
в ДР на ЗРА §1 т.28 по смисъла на ЗРА. Навеждат се доводи, че джи пи ес координатите
в акта и в наказателното постановление се различават. Възразява се по отношение
на определения размер на обезщетението от 100 лева, като се счита същото за
неоснователно, тъй като целият улов от 20 кг рапани били върнат в морето.
Навеждат се доводи за маловажен случай.
Редовно
призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се представлява. Не се сочат нови доказателства.
АНО редовно
призован, явява се ЮК А. – надлежно упълномощена. Не се сочат нови доказателства. Моли да бъде потвърдено
НП и присъждане на ЮК възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното :
Относно процесуалната допустимост на жалбата:
Жалбата е депозирана в срок, изхожда от легитимирано да обжалва лице и е предявена пред материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред БРС е редовно образувано.
Относно основателността на жалбата съдът намира същата за неоснователна по следните причини:
В АУАН като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя е посочено, че на 18.06.2019 г., в 12,20 часа, в акваторията на Ч. М., в близост до местността „Г.“ с джи пи ес координати 42 градуса 26 минути и 42 секунди северна ширина и 27 градуса 28 минути и 7 секунди източна дължина, жалбоподателят Н. управлявал рибарска лодка синя на цвят немаркирана с дължина от 4 (четири) метра ширина от 120 см и в нея имало около 20 кг рапани. Проверяващият Р., в качеството на главен специалист в ИАРА, установил, че уловът на рапани ставал с помощта на забранения от закона уред наречен „драга“, като жалбоподателят нямал разрешително за стопански риболов. С помощта на служебния джи пи ес били установени координатите на лодката. На жалбоподателя му било наредено, след като било измерено количеството рапани да ги изхвърли отново в морето, а при пристигане на брега на същия му бил съставен акт за установяване на административно нарушение с акт № В 0016562 (лист 6 от делото). В акта била вписана правната квалификация на нарушението по чл. 17 ал.1 т.1 от ЗРА. Лодката била оставена на отговорно пазене у жалбоподателя. Последният подписал акта без възражения и му бил даден екземпляр от същия.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Като взел предвид акта и събраните писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 02-142 на 11.12.2019 г. (лист 7 от делото). В него при същата фактическа обстановка и същата квалификация на нарушението на основание чл.56 ал.1 от ЗРА на жалбоподателя била наложена глоба в размер от 1500 лева. На основание чл. 90 ал.1 от ЗРА били отнети в полза на държавата – рапаните с тегло около 20 кг (които били изхвърлени обратно в морето) и 1 брой уред тип „драга“ с размери от 130/25 мм като и един брой дървена лодка с размери 4 метра на 120 см синя н цвят немаркирана. Последната била оставена на отговорно пазене у жалбоподателя. Жалбоподателят бил наказан на основание чл.90 ал.2 от ЗРА да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 100 (така е определена цифром сумата, а словом като „четиристотин шестдесет и четири лева“ вероятно поради недоглеждане и техническа грешка от страна на органа.) Сумата от 100 лева била определена съгласно т.66 от Наредбата за размерите на обезщетенията за причинените вреди на рибните ресурси в сила от 07.12.2001 г в полза на републиканския бюджет по сметка на ИАРА.
В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетел актосъставителя О.Р. на длъжност главен специалист в ИАРА. Съдът кредитира показанията му като ги счита за безпристрастни и последователни.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На първо място както актът, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон (листи №№ 9 и 10 от делото) и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не кредитира възраженията за допуснати неточности в описанието на джи пи ес координатите. Не кредитира и възражението, че жалбоподателят не е осъществил „стопански риболов“ съгласно легалната дефиниция на §1 т. 28 от ДР на ЗРА. Съгласно тази дефиниция „стопанския риболов“ се смята и такъв извършван с уреди различни от тези изброени по чл.24 ал.1 от ЗРА (въдици и чепаре). В настоящия случа съгласно изречение второ предложение първо на легалната дефиниция жалбоподателят служейки си със забранения уред тип „драга„ всъщност покрива признаците за извършване на „стопански риболов“ независимо от количеството.
Съдът не приема и възражението относно наложеното обезщетение и начинът, по който е определено същото. Размерът му се определя съгласно таблица в наредбата за обезщетенията и размера е строго фиксиран.
Съдът не счита, че процесното нарушение представлява „маловажен случай“. Това е така, тъй като уредът „драга“ представлява метален кош с отри зъби изкривени под 30 градуса към дъното. Този уред се тегли по дъното и всичко което е закрепено по дъното влиза в драгата. Този уред е абсолютно забранен заради това, че с него се унищожава не само рибния ресурс, но и хайвера на рибата, популацията на водни организми. Щетите, които се нанасят с него са необратими. Поради тази причина съдът не счита извършеното за маловажно. Относно определянето на размера на наложената глоба съгласно чл.56 ал.1 от ЗРА са взети предвид обществената опасност на дееца и на деянието и същото е определено в минималния предвиден в закона размер. Правилно и законосъобразно на основание чл.90 ал.1 и ал.2 ЗРА са наложени и кумулативните наказания отнемане в полза на държавата на уредите и средствата за извършването на умишленото деяние както и правилно е наложено предвиденото в ал.2 на чл.90 ЗРА обезщетение.
Горните констатации водят да извода, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде безусловно потвърдено.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на административнонаказващия орган жалбоподателят дължи на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което следва да заплати в полза на ИАРА със седалище в гр.Бургас.
Предвид гореизложеното на основание чл.63 предложение първо от ЗАНН Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №02-142 от 11.12.2019 г издадено от началник-отдел „Рибарство и
контрол-Черно море“–Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в
гр.Бургас , с което на И.Г.Н., с ЕГН **********, от гр.Б., кв.К., ул.“Г.“ № ...
и съдебен адрес *** чрез адв.Д.О., за нарушение на чл.17 ал.1 т.1 от Закона за
рибарство и аквакултури (ЗРА) и на основание чл.56 ал.1 от ЗРА му е наложена
глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл.90 ал.1 от
ЗРА са отнети в полза на държавата 20 кг рапани (върнати отново в морето), 1
брой уред тип „драга“ с размери 130/25 мм
и един брой дървена лодка синя на цвят с размери дължина от 4 метра и
ширина 120 см оставена на отговорно пазене у жалбоподателя и на основание чл.90
ал.2 от ЗРА е осъден за заплати обезщетение за причинените вреди на рибните
ресурси в размер на 100 (сто) лева за 20 кг рапани (по 5 лева за 1 кг рапани съгласно
т.66 от Наредба за обезщетенията за причинените вреди на рибните ресурси в
полза на републиканския бюджет по сметка на ИАРА).
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ И.Г.Н. с ЕГН ********** от гр.Б., кв.К., ул.“Г.“ № ..., да заплати в полза на ИАРА със седалище в гр.Бургас възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд –Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.