РЕШЕНИЕ
№ 1765
гр. Бургас, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120105583 по описа за 2021 година
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Йет-
тел България” ЕАД /с предишно наименование “Теленор България” ЕАД/ против Ш. А. М.
от гр.Б..
От Съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по
отноше-ние на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 277.03 лв., в това число: 54.67
лв. – неплатени месечни абонаментни такси за отчетен период от 18.05.2019г. до
17.07.2019г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +................... от
15.04.2019г.; 67.47 лв. – неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на абоната, и
154.89 лв. – неустойка за предоставеното му за ползване устройство ”...................” с отстъпка
от стандартната цена, съгласно т.7, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. дело № 2645/2021г. на РС Бургас. Претендират се деловодните разноски.
Ответникът – чрез назначения му особен представител адв. И.И., оспорва иско-вете.
Излага съображения, че ищцовото дружество не е доказало качеството си на изправна
страна по процесния договор за мобилни услуги, както и че го е развалило надлежно – по
реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД, респективно – че за него е възникнало право да получи
уговоре-ната цена и неустойките, клаузите за които прави възражение да са нищожни.
Евентуално, възразява за погасяване на вземанията по давност. Иска от Съда да отхвърли
претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, на-
мира за установено следното:
По заявление на ”Йеттел България” ЕАД /с предишно наименование “Теленор Бълга-
рия” ЕАД/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Ш.М. за исковата
сума – по ч. гр. дело № 2645/2021г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя и наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на
предявените установителни искове.
1
Представен е Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..................., склю-чен на
15.04.2019г. между “Йеттел България” ЕАД и Ш. А. М. за абонамен-тен план ”Тотал 26.99”,
със стандартна месечна абонаментна такса от 26.99 лв. + стойност-та на допълнителните
услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца.
На ответника е предоставено и мобилно устройство ”...................” на преференциална
цена от 179.99 лв. – в брой, при стандартна такава от 399.90 лв.
Това писмено доказателство не е било оспорен по надлежния ред в хода на настоящото
производство, поради което следва да се направи извод, че между страните е възникнало и
съществувало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, включително и
за времето от 18.05. до 17.07.2019г.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по приложе-
ното към настоящото дело ч. гр. дело № 2645/2021г. на РС Бургас, са представени данъчни
фактури, издадени за абонаментните такси и цената на ползваните услуги, дължими от от-
ветника по договора за мобилни услуги – общо 64.25 лв., а именно: № **********/18.06.
2019г. – за отчетен период на потребление от 18.05 до 17.06.2019г., на обща стойност 36.26
лв. с ДДС и № **********/18.07.2019г. – за отчетен период от 18.06 до 17.07.2019г., на об-
ща стойност 27.89 лв. с ДДС. С кредитно известие № **********/18.08.2019г. – не е пред-
ставено по делото, но твърдението за наличие на такова е признание на неблагоприятен за
ищеца факт, е извършена корекция на дълга – сторнирана е сумата 9.58 лв. с ДДС за върна-
ти на абоната пропорционално начислени при сключването на договора такси, и е отразен
незаплатеният баланс за предходните два отчетни периода, като задължението на М. е
преизчислено в общ размер от 54.67 лв.
Счетоводните документи, няма спор между страните, са надлежно осчетоводени в сче-
товодството на ищеца, което е редовно водено – по тази причина не е допуснато извършва-
нето на ССЕ, и съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказа-
телство, досежно отразените в тях обстоятелства по предоставянето на мобилните услуги.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е за-
платил на ищеца дължима сума от 54.67 лв., поради което предявеният установителен иск за
нея е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По ч. гр. дело № 2645/2021г. на РС Бургас е приложена и данъчна фактура /крайна/ №
**********/18.09.2019г., на обща стойност 277.03 лв., в която освен горната сума, са вклю-
чени и неустойки за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги в общ раз-
мер от 222.36 лв.
В чл.11 на сключения от страните договор е предвидено, че ако бъде прекратен преди
изтичането на уговорения срок по вина или инициатива на клиента, или при нарушение на
задълженията му по него, включая и по ОУ, последният дължи неустойка, равна на сбора от
стандартните за съответния план месечни абонаменти до края на срока, но не повече от
трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса без ДДС, както и възстано-
вяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответ-
стваща на оставащия срок. Предвидено е, също така, че ако е предоставено устройство за
ползване на услугите, потребителят дължи и такава част от разликата между неговата стан-
дартна цена /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключването на
договора ценова листа, и платената от него при получаването, съответстваща на оставащия
срок.
Съдът намира, че в случая неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което възраженията на ответната страна, че
клаузата в договора, с която такава е уговорена е нищожна – поради противоречие на зако-
на и добрите нрави, както и на разпоредбите на ЗЗП, са неоснователни.
Безспорно се установи в хода на настоящото производство, че ответникът не е платил на
2
ищеца дължимите месечни абонаментни такси за предоставените му в периода 18.05. –
17.07.2019г. мобилни услуги, както в срока по чл.27 от Общите условия на дружеството –
указания във фактурите такъв, но не по-късно от 18 дни след издаването им, така и към да-
тата на приключването на устните състезания по делото.
Съгласно чл.75 от приложимите Общи условия, при неспазване на което и да е
задъл-жение по Част ХІІІ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задълже-ния на потребителя, мобилният оператор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, а в чл.19б, б.”в” е предвидено, че ако клиентът не е заплатил
дължимите суми след изтичането на сроковете за това, той може да прекрати едностранно
индивидуалния договор с него или да откаже сключването на нов.
Нито в договора, обаче, нито в Общите условия на ”Йеттел България” ЕАД, е уреден
редът за едностранното му прекратяване от доставчика на услугата по вина на абоната, по-
ради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.87, ал.1, изр. посл. от ЗЗД, а
именно – с нарочно писмено изявление, както това е уговорено изрично за потребителя – в
чл.19а от ОУ.
При доказателствена тежест за ищеца да установи пълно и главно обстоятелствата, на
които основава претенцията си – в случая, че надлежно е упражнил правото си да прекрати
действието на процесния договор, сключен с ответника, респективно – в негова полза да е
възникнало вземане за уговорените неустойки, той не е ангажирало каквито и да било ре-
левантни доказателства, а в исковата молба дори не е посочил датата, на която твърди да е
сторил това.
При това положение, следва да се приеме, че за М. не е възникнало валидно за-дължение
да заплати на ”Йеттел България” ЕАД уговорената с договора неустойка, вклю-чително в
претендирания от дружеството размер от общо 222.36 лв., в това число: 67.47 лв. за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги от 15.04.2019г. по вина на
абоната, и 154.89 лв. за предоставеното му за ползване устройство ”...................”, с отстъпка
от стандартната цена, съгласно т.7.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, следва да се отхвърли като неос-
нователен.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и настоящото произ-
водства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 19.73 лв. за държавни
такси, 29.60 лв. – възнаграждение за особения представител и общо 71.04 лв. – платени ад-
вокатски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ш. А. М., с ЕГН:
**********, от ............................, че същият дължи на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК ”Младост 4”, Бизнес Парк
София – сграда № 6, сумата 54.67 лв. – неплатени месечни або-наментни такси и цена на
потребени услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +................... от
15.04.2019г. за отчетен период от 18.05.2019г. до 17.07.2019г., за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2645/2021г. на РС Бургас, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата от общо 222.36 лв. –
неустойки, в това число: 67.47 лв. – за предсрочното прекра-тяване на договора по вина на
абоната, и 154.89 лв. – за предоставено за ползване устрой-ство ”...................”, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7, като неоснователна.
3
ОСЪЖДА Ш. А. М. да заплати на “Йеттел България” ЕАД направени-те в заповедното
и настоящото производства разноски – общо 49.33 лв. за държавни такси и възнаграждение
за особения представител, както и платени адвокатски възнаграждения в общ размер от
71.04 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4