Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 28.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, І
граждански състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена М.нова,
при секретаря Румяна Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1634 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК.
Предявен е иск от *******,
ЕИК *******, с. Сливата, обл. Монтана, чрез пълномощника, адв. К. Б., МАК,
срещу Т.А.С., ЕГН **********,*** и Т.А.Т., ЕГН **********,*** – за установяване
на собственост.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 21436.1.80 в землището на
с. Добри дол, обл. Монтана, с площ от 2494 дка, придобит по давност, чрез
10-годишно непрекъснато владение, продължило от края на 2006 год.
На 22.06.2019 год. ответниците се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост.
Иска се от съда: ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на ПИ с идентификатор
21436.1.80 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1839/13.11.2018 год. на изп.директор на АГКК, с адм.адрес: с. Добри дол, обл. Монтана,
м. Ар-метиля, площ от 2429 кв.м., предназначение – земеделска, начин на трайно
ползване – ливада, трета категория, № по предходен план 001080, при
граници/съседи: 21436.1.74, 21436.1.81, 21436.1.70.
На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 168, т. V,
рег. № 3737, д. № 486/22.04.2019 год. на нот. С.С., рег. № ****в РНК, р-н на действие ЛРС.
Претендира разноски.
Писмен отговор от
ответниците е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответниците, чрез
пълномощника, адв. Б. Н., САК оспорват исковете.
Твърдят, че имота са
придобили като наследници на М.З.и чрез доброволна делба, извършена през 2010
год.
По неизвестни причини
местоположението било променено от ОСЗ Лом и ОДЗ Монтана, след което – по инициатива на ответниците било
върнато в границите си.
Оспорват се
твърденията за упражнявано от ищците владение върху спорния имот. Напротив,
били са търсени от лице, представило се за служител на ищеца с предложение да му отдадат имота си под наем.
Допълнително – от 2012
год. ищцовото дружество не
извършвало стопанска дейност, а от предходната 2011 год. няма осигурени лица.
Оспорват
материално-правната легитимация на ищеца.
Молят исковете да
бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В съдебно заседание, ищецът К. И КО ЕООД се представлява от адв. К.Б., МАК,
който поддържа предявените искове, като счита същите за основателни и доказани
и моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответниците Т.А.С. и Т.А.Т.
се представляват от адв. Б.Н., САК, която оспорва исковете по съображенията в отговора на исковата молба, като счита, че следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Излага съображенията си в писмени бележки.
Претендира разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници, издадено от
кметство с. Арчар, обл. Видин, след смъртта си М.С.З., поч. 15.09.1974 год. е бил наследен от:
1.
Р. И. З., съпруга, поч. 25.08.1989 год.,
2.
Г. М. С., син, поч. 14.08.1998 год., с
наследници:
a.
Е. П.С., съпруга, поч. 18.02.2015 год.,
b.
С. Г. С., син,
3.
А.М.А., дъщеря, поч. 21.05.2014
год., с наследници:
a.
Т.А.С., дъщеря и
b.
Т.А.Т., син.
От удостоверението за идентичнос тна лице с
различни имена се установява, че М.С.З. и М.С.З. са имена на едно и също лице.
Видно от приложените реституционни преписки по
ЗСПЗЗ, със Заявление № 7840/25.11.1994 год., А.М.А., като наследник на М.С.З. е
поискала от ПК Димово, обл. Видин, възстановяване собствеността по отношение на
13 земеделски имота, като под № 8 от Заявлението фигурира НИВА от 2,50 дка, ІV
категория, в м. Метиля, в несъществуващи
реални граници.
С Молба-декларация от 25.11.1991 год. Г. М. С. и А.М.А.декларирали пред нотариус при РС Видин, че притежават по наследство от М.С.З.
общо 41,5 дка земеделски земи, за които да им бъде издаден констативен
нотариален акт за собственост. В декларацията фигурират: 1./нива
от 2,5 дка в м. Горняка, 2./ нива от
8 дка в м. Толовишкото, 3./ нива от 7 дка в м. Татаровото, 4./ нива от 5 дка в м. Бабуя, 5./ ливада от 12 дка в м. Беглик чеир, 6./ нива от 3 дка в м. Умника и 7./ ливада от 4 дка в м. Крушака. Липсва имот в м. Метиля или м. Ар-Метиля.
В последваща декларация без дата, само А.М.А.заявила
вече 49,5 дка – същите като в първата декларация, плюс (под № 7) ливада от 8
дка в м. Бабуя.
С Решение по Протокол № 002/07.09.1993 год. ПК Димово по
заявление № 7840/25.11.1991 год., е възстановила
9 земеделски имота – общо 65,900 дка и е отказала
да признае за възстановяване пет имота, последният от които – нива от 2,5 дка в
м. Метиля – тъй като се намира в
стопански двор на с. Добри дол.
С молба от 09.10.1998 год. от
«наследниците на М.С.З.», подписана неясно от кого, е поискано от ПК Арчар
допълнително да бъде възстановен пропуснат имот от 15,300 дка, от които 11 дка
– в регулация на селото (игрище), а останалите 4,300 дка – в плана за
земеразделяне.
С Решение № 00002/02.02.1999 год. на ПК Димово по пр. № 7840/25.11.1991
год., съгласно план за земеразделяне на насл. М.С.З.
от с. Арчар са възстановени 6 земеделски имота в землището на с. Арчар:
1.
Нива от 3,860 дка, V категория, м. Бабуя, имот № 040001,
2.
Нива от 4,240 дка, ІV категория, м. Бабуя, имот № 043002,
3.
Нива от 41,681 дка, ІІІ категория, м. Горняка, имот № 083027,
4.
Нива от 1,900 дка, ІV категория, м. Горняка, имот № 102012,
5.
Нива от 4,275 дка, ІV категория, м. Долно блато, имот № 125001 и
6.
Нива от 6,649 дка, V категория, м. Потока, имот № 159011.
С Решение № 018/09.09.1993 год. на ПК Димово по пр. № 7840А/25.11.1991
год., на насл. М.С.З. от с.
Арчар е признато правото на собственост по отношение на 8 дка, ІV категория,
землище на с. Септемврийци, обл. Видин, м. Орниците.
С Решение № 00018/22.07.1997 год. на ПК Димово по пр. № 7840А/25.11.1991
год., съгласно план за земеразделяне на насл. М.С.З.
от с. Арчар са възстановен земеделски имот в землището на с. Септемврийци, обл.
Видин:
1.
Нива от 8,006 дка, ІІІ категория, м. Слоговете, имот № 010110.
С Решение № 002П/14.01.2020 год. на ПК Димово по пр. № 7840А/14.01.2020
год., на насл. М.С.З. от с.
Арчар е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановимо право
на собственост по отношение на 11 дка, ІV категория, землище на с. Арчар.
С жалба от 09.06.2000 год., А.А.е поискала от
ОСЗ Димово да бъде обезщетена със земя за отказаните й, невъзстановими 11 дка,
ІV категория.
С писмо, изх. № 96/15.04.1999 год., председателят
на ПК Димово е изпратил по компетентност на ПК Лом преписката на М.С.З., който
имал земя, намираща се в землището на с. Добри дол.
С допълнително искане № ДД709/21.04.1999
год. А.М.А., като наследник на М.С.З. е поискала от ПК Лом да
й бъде възстановена собствеността върху земеделска земя – НИВА от 2,50
дка, в м. Ар-Метиля в землището на с. Добри дол, обл. Монтана, в съществуващи реални граници.
С Решение № ДД709/21.04.1999 год., по преписка № ДД709/21.04.1999 год.,
ПК Лом е възстановила на наследниците на М.С.З., правото на собственост в съществуващи, възстановими реални граници
по отношение на НИВА от 2,500 дка, ІV категория, в м. Ар-Метиля, землище на с. Добри дол, обл.
Монтана.
С Решение № 16/20.09.2002 год. по пр. № ДД709/….. на ПК Лом, на наследниците на М.С.З. е
възстановено в стари реални граници, правото на собственост по отношение на
ЛИВАДА от 2,493 дка, ІІІ категория в м. АР-МЕТИЛЯ, землище на с. Добри дол, имот
№ 001071, ЕКАТТЕ 21436, при съседи: № 000081 –
път ІІІ кл. На МТ, № 001070 – стопански двор, ДПФ – МЗГ, № 001074 – стопански
двор, ДПФ – МЗГ.
Към преписката е приложен Протокол № 16/20.09.2002 год. от заседание на
ПК Лом, на което по т. 9 от дневния ред е взето
рашание на наследниците на М.С.З. да бъде издадена скица на възстановения им
имот.
С Договор за доброволна делба на недвижим имот от 01.12.2010
год., вписан в сл.вп. Видин под дв.вх.рег. №
5109/02.12.2010 год., акт № 58, т. VІ и с Акт № 65, т. 16, парт. № 43375, 43376
(дата не се чете) на Сл.вп. Лом, наследниците на М.С.З.
извършили доброволна делба на останалите в наследството му недвижими имоти,
като дъщеря му А.М.А.получила Дял ІІ, включващ шест земеделски имота,
последният от които: ЛИВАДА в м. Ар-Метиля, с площ от 2,493
дка от масив І, съставляващ имот № 001071
по картата на землището, при граници/съседи имоти: - № 000081 – път ІІІ кл., -
№ 001070 – на ДПФ и № 001*** (не се чете).
Ответниците са наследници, низходящи на А.М.А., поч. 21.05.2014 год.
Видно от цифров модел на имот № 001071,
предоставени от Министерство на земеделието, Дирекция «Поземлени отношения и
комасация» (т. II, стр. 655-661 от делото), към
11.03.2015 год., към 24.02.2016 год., към 06.03.2017 год. и към 13.03.2018 год., имот №
1.71 – естествена ливада от 2,49 дка в м. Ар-Метиля е собственост на А.М.А..
Приложени са снимки от заснемането на имот № 21436.1.80 в землището на с.
Добри дол.
От приложената пълна история на имот № 001071
към 17.12.2019 год., открита партида на 08.10.2002 год. е видно, че
собственик на имота е А.М.А.– по силата на делба, Договор за доброволна делба
от 01.12.2010 год., а бивши собственици са наследниците на М.С.З., по силата на
Решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в стари реални
граници № 16/20.09.2002 год., издадено от ОСЗГ Лом.
Видно от приложената от ответниците скица от
17.09.2011 год., имот № 001071 в
землището на с. Добри дол, обл. Монтана – ливада от 2,493 дка, трета категория
в м. Ар-Метиля, при съседи: 0 000081 – Път ІІІ кл., - № 001070 – стопански двор на К. и КО ЕООД и № 001074 – стопански двор на К. и КО ЕООД.
В тази скица е отразено, че имотът е образуван от имот № 001061.
От справката за ищеца от Сл.вп. Лом и
приложените копия от нотариални актове се установява, че съседните имоти - № 001070, с площ от 1,639 дка и № 001074, с площ от 22,495 дка, са
продадени от ищеца К. и КО ЕООД на ф.л. П. М. К. на 30.12.2013
год.
От своя страна ищецът К. и КО ЕООД е придобил имоти
№№ 001070 и 001074 по силата на Договор за замяна на недвижими имоти №
45-01-08/23.09.2008 год., от
Държавата, Министерство на земеделието и храните като свободни, негодни за
земеделско ползване имоти в стопански двор.
Друг съседен имот - № 001069
с площ 3,900 дка, автосервиз също е собственост на К. и Ко ЕООД от 15.12.2006 год., когато е закупен от
ТУБЕЛЕС-СЕРВИЗ ЕООД, представлявано от собственика О.
Д. И..
С Договор за заем за послужване, датиран 01.09.2011 год., К. и КО ЕООД е
предоставило на П. ЕООД, за временно и
безвъзмездно ползване за срок от 25
години, имот № 001069, в с.
Добри дол, обл. Монтана, представляващ цех за
дървообработване и дървопреработване.
С Договор за заем за послужване, датиран 01.09.2011 год., К. и КО ЕООД е
предоставило на П. ЕООД, за временно и безвъзмездно ползване за срок от 25 години, имот № 001070,
в с. Добри дол, обл. Монтана, представляващ стопански двор, имот № 001074
– представляващ стопански двор и имот № 001071
– представляващ ливада.
И двата договора са без достоверна дата.
От Удостоверение за идентичност на имот, изх. №
АР-1088/28.02.2019 год., издаден от ОСЗ Лом е видно,
че имот № 001071 е идентичен с ПИ с
идентификатор 21436.1.80 по КККР за
землището на с. Добри дол, обл. Монтана.
Установано е, че «местоположението» на имот с идентификатор 21436.1.71
по КККР на с. Добри дол, обл. Монтана е променено по неизвестни причини. Всъщност
промяната е в номерацията на имота.
С Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 168, т. V, рег. № 3737, д. № 486/22.04.2019
год. на нот. С.С., рег. № ****в
РНК, р-н на действие ЛРС, ответниците Т.А.С. и Т.А.Т. са признати за собственици по наследство и
с равни права на ПИ с идентификатор 21436.1.80 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-1839/13.11.2018 год. на изп.директор
на АГКК, с адм.адрес: с. Добри дол, обл. Монтана, м. Ар-метиля, площ от 2429 кв.м., предназначение –
земеделска, начин на трайно ползване – ливада, трета категория, № по предходен
план 001080, при граници/съседи:
21436.1.74, 21436.1.81, 21436.1.70.
На 29.07.2019 год. отв. Т.С. *** искане за изземване
на имота от М.Н.К. и същият с писмо от 15.08.2019 год. е поканен да представи
пред общинската администрация документи, доказващи правото му на ползване.
На 18.03.2019 год. М.Н.К., като управител на К. и КО ЕООД е декларирал
пред НАП, че за 2018 год. предприятието не е осъществявало
дейност по смисъла на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството. На
23.03.2018 год. – декларация,
че не е осъществявана такава дейност през
2017 год.
От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Д.М.Т. се установява, че измерването
на процесния имот (към датата на огледа – на непосочена дата), е било
невъзможно, тъй като целият имот е бил
зает от дървен материал, камиони, тирове и др.машини и
недостъпен за измерване. Окомерно, в края на имота има действаща работилница за преработка на дървен материал, която към
момента работела и имотът бил затрупан с отпадъци и обработена дървесина. От към улицата има изградена плътна ограда от бетонови тухли, с
обща дължина 120 метра, а за процесния имот – 30 метра. Към съседния
имот № 1070 има изграден метален портал, монтиран на същата ограда, а към
останалата си част имот № 1070 не е ограден. Към съседния имот № 1074 също няма
изградена ограда. Вещото лице изказва предположение, че оградата е изградена преди около една
година (т.е. през 2019 год.).
Процесният имот попада в производствения терен на дружеството-ищец, без
последният да е обособен по някакъв специален начин. Имотът е извън
регулационната граница на с. Добри дол.
Според това вещо лице, местонахождението на имота не е променяно и то съвпада с описания в
представеният от ответниците Договор за доброволна делба дял на тяхната
наследодателка. Предназначението на
земята – земеделска не е променяно, въпреки, че теренът се ползва фактически
като производствен. В.л. не може да отговори на въпроса как имот № 001071 е
станал ПИ 21436.1.80.
В съдебно заседание в.л. Д.Т. пояснява, че работилницата е временна
постройка, немасивна, с навеси. Допълва, че от скицата на стр. 63, т. І от делото (справка от СГКК
Монтана – бел.на съда) е установила, че ПИ с идентификатор 21436.1.80 – ливада
с площ от 2494 кв.м. в м. Ар-Метиля е земи по чл. 19, ЗСПЗЗ, стопанисван от
общината, съгл. Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ № 02/21.05.1999 год., със стар № 001080. Като съседни имоти са посочени: ПИ
21436.1.70, ПИ 21436.1.74, ПИ 21436.1.81.
На следващата страница, 64 се намира справка от същата дата за ПИ с идентификатор 21436.1.71 – ливада
от 2494 кв.м. в м. Ар-Метиля,
собственост на А.М.А.съгл. Договор за добр.делба, вписан в Сл.вп.
Лом на 14.12.2010 год. Като съседни
имоти са посочени: ПИ 21436.1.1, ПИ 21436.1.10, ПИ 21436.1.11, ПИ 21436.1.19.
И двете справки са към 12.02.2019 год.
Видно от приложеното на л. 285, т. І от делото Разрешение за строеж №
27/21.11.2017 год., на П. М. К., като физическо лице – собственик на имот № 001074
е разрешено извършването на строителство на ограда на имота.
С Разрешение № 29/28.11.2017 год. на П. ЕООД, с управител П. М. К. е
разрешено изграждането на кабелно ел.захранване, склад
за негорими машини и оборудване и плътна ограда в ПИ № 001074.
С Разрешение № 21/18.08.2020 год., на П.М. К.,
като физическо лице е разрешено изграждането на навес за съхранение на инвентар в ПИ 21436.1.69 (л. 286, т. І).
С Разрешение № 24/24.09.2020 год., на П.М. К.,
като физическо лице е разрешено изграждането на цех за производство на обла дървесина и производство на пелети и цех за производство на палета в ПИ 21436.1.74. (л. 288, т. І).
От писмо от 30.11.2021 год. на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД е видно,че дружеството има сключен договор за доставка на
ел.енергия за обект, с адрес: ******** с М.Н.К. от 2007 год., а за обект
«Постройка» в с. Добри дол, обл. Монтана, имот № 001074 е имало сключен договор
за времето от 14.11.2017 – 31.10.2018 год. с П. ЕООД, ЕИК ********.
С К. и КО ЕООД, ЕИК ******* дружеството има сключен договор за доставка
на ел.енергия от 27.02.2007 год. за обект «Автосервиз»
в с. Добри дол, обл. Монтана, който договор е действащ и към момента.
От писмо от 11.11.2021 год. на ВиК ООД – гр. Монтана се установява, че
дружеството има сключен договор за доставка на вода за ПИ № 001069, с площ от 3,900 дка в м.
Ар-Метиля, землището на с. Добри дол, обл. Монтана, с К. и КО
ЕООД, от 21.02.2007 год., за обект «Автосервиз».
От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещите лица арх. Г.П.Л., инж. С.М.Р. и инж. М.Д.В. се
установява, че производствения терен на К. и КО ЕООД е разположен на терен в
землището на с. Добри дол, обл. Монтана, в
непосредствена близост до пътя Видин – Монтана. Като производствен терен (установено при
оглед на място) се използва повече от един поземлен имот, а именно ПИ с
идентификатори: 21436.1.74; 21436.1.80;
21436.1.70 и 21436.1.69.
След въвеждане в КККР на землището има промяна в номерацията на всички
имоти, но основната номерация е запазена.
След справка в ОСЗ Лом, Техническа служба при Община Лом и АГКК Монтана
вещите лица могат да посочат само местонахождението на имота към днешна дата и
към датата на издаване на заповедта за одобряване на КККР на землището на с.
Добри дол, обл. Монтана № РД-18-1839/13.11.2018 год. на изп.директор
на АГКК, а именно: ПИ 21436.1.80, м. Ар-Метиля, с. Добри дол, общ. Лом, при
съседи: ПИ 21436.1.70, ПИ 21436.1.74 и път от републиканската пътна мрежа. В
електронните регистри е записано, че старият номер на ПИ 21436.1.80 е № 001080,
но в историята на имота от ОСЗ – Лом е записано, че имот със стар
№ 001071 е идентичен с ПИ с идентификатор 21436.1.80.
Установено е също, че оградата на ПИ 21436.1.69 е видимо по-стара от
оградата на ПИ 21436.1.74; ПИ 21436.1.80 и ПИ 21436.1.70. Изказват
предположение, че първата част е изградена около 2006 год., а
останалата част е не по-стара от 4-5 години.
Строителството на ограда, в отклонение от изискванията на чл. 48, ал. 5
и 7 ЗУТ се разрешава от гл.архитект на Общината, въз
основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на УПИ. В случая, ПИ 21436.1.74, ПИ 21436.1.69 и ПИ 21436.1.70 са
урегулирани имоти и за тях е възможно да се издаде разрешение за строеж на
плътна ограда съгл. чл. 48, ал. 9 ЗУТ, но ПИ 21436.1.80 е земеделски имот и за
него такова разрешение не може да се издаде и няма издадено.
В допълнителното си заключение, трите вещи лица посочват, че според тях процесният имот попада в
производствения терен на К. и КО ЕООД. Конкретното местоположение на процесния ПИ 21436.1.80 е между ПИ
21436.1.70 – от запад, ПИ 21436.1.74 – от север и
изток и от юг – път от републиканската пътна мрежа. Процесният
имот е ограден само откъм пътя с плътна ограда, с височина 2,00 м., а от към ПИ
21436.1.70 – само дотолкова, че единият от подходите към производствения терен
на дружеството е именно връзката между ПИ 21436.1.70 и ПИ 21436.1.80. това се
налага, тъй като ПИ 21436.1.69 няма пряк достъп до уличната мрежа, а достъпът
се осъществява през ПИ 21436.1.70, който се ползва и за паркинг.
Към процесния ПИ 21436.1.80 има
оформен един подход, защото той е частично ограден. Подходът е откъм ПИ 21436.1.70. Към останалата част
от производствения терен не са оформени подходи, тъй като имотът не е ограден
спрямо вътрешната страна на производствения терен. Достъпът от ПИ
21436.1.74 е свободен.
От предоставените от пълномощника на ответниците извадка от Google street view и от кадастрално-административната информационна
система, както и при направена от вещите лица справка, ясно се виждало, че през
2012 год. (когато е направено засемането на Google), на процесното място не е имало масивна ограда,
която да разделя ПИ 21436.1.80 и ПИ 21436.1.74 от републиканския път. Ясно се виждало също,
че тези имоти не са използвани за какъвто и да било производствен
терен. Ограда е имало само за ПИ 21436.1.69, а част от ПИ
21436.1.70 е била използвана за тир-паркинг.
В съдебно заседание
трите вещи лице поясняват, че са посетили процесния имот при изготвяне на
заключението си и направили необходимите им измервания и на място установили
къде точно е производствения терен на
ищцовото дружество. Теренът обхващал
четири поземлени имота според КККР, като три от тях били с променени
предназначения и територията им била урбанизирана. Процесният имот, ПИ с
идентификатор 21436.1.80
бил поземлен, със статут на земеделска земя. Имотът е ограден, като това е станало след 2011 год., но на мястото на
новоизградената ограда е имало стара ограда преди това. Производственият
терен се ползва фактически от ищеца. Под «производствен терен» вещите лица
разбират терена, на който се извършва дадена
производствена деяност – включително застроените и незастроените части от него.
От съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. Н.Т.И., със
специалност геодезия и картография, допусната по допълнително поставени
от страните въпроси и извършена въз основа на
приложените по делото доказателства, две посещения и огледи на място и справки
и изискани документи от ОСЗ Лом и Община Лом се установява:
1.
От представената Скица № 15-1109140/04.12.2019 год.
на ПИ с идентификатор 21436.1.80 по КККР на с.
Добри дол, м. Ар-Метиля – че процесният имот продължава да бъде с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – ливада.
От Справка за ПИ с идентификатор 21436.1.80, издадена на 12.02.2019 год.
на СГКК – Монтана се установява, че в КККР, одобрени със Заповед №
РД-1839/13.11.2018 год. на изп.директор на АГКК,
имотът е земеделски, с начин на трайно ползване: Ливада, с площ от 2494 кв.м.,
стар № 001080 в м. Ар-Метиля и представлява Земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, съгл. Решение
на ПК за възстановяване на право на собственост в стари реални граници №
02/21.05.1999 год. на ОСЗГ
Лом. Съседи: 21436.1.70, 21436.1.74, 21436.1.81.
Посоченото Решение на ПК не е
представено по делото, а след снабдяване със съдебно удостоверение от ОСЗ –
Лом са отговорили на в.л., че то НЕ Е
ЗАПАЗЕНО нито на хартиен, нито на магнитен носител,
поради което не може да бъде предоставено.
2.
От Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, землище на с. Добри
дол, ЕКАТТЕ 21436 – пълна история на имот № 001071, м. Ар-Метиля към
17.12.2019 год., открита партида на 08.10.2002 год. – че този имот продължава
да бъде естествена ливада с площ 2,493 дка в м. Ар-Метиля.
От Справка за ПИ с идентификатор 21436.1.71, издадена на 12.02.2019 год.
на СГКК – Монтана се установява, че в КККР, одобрени със Заповед №
РД-1839/13.11.2018 год. на изп.директор на АГКК,
имотът е земеделски, с начин на трайно ползване: Ливада, с площ от 2494 кв.м.,
стар № 001071 в м. Ар-Метиля, собственост
на А.М.А.съгл. Договор за делба на земеделски имот с нотариална заверка на
подписите, вписан в Сл.вп. Лом № 65, т. 16, рег. №
7272/14.12.2010 год. Съседи: 21436.1.1, 21436.1.10, 21436.1.11, 21436.1.19.
Същевременно с Удостоверение за
идентичност № АР-1088/28.02.2019 год., издадено от
ОСЗ – Лом е удостоверено, че описаният в Договор за доброволна делба имот №
001071 е идентичен с ПИ с идентификатор 21436.1.80.
Така е издаден процесният Нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 168, т. V, рег. № 3737, д. №
486/22.04.2019 год. на нот. С.С.,
рег. № ****в РНК, р-н на действие ЛРС, с който ответниците са признати за
собственици на ПИ
с идентификатор 21436.1.80.
В представената Скица на ПИ № 15-250943/22.03.2019 год.,
издадена от СГКК Монтана на ПИ с идентификатор 21436.1.80 е отразено, че
имотът НЯМА стар идентификатор и е
собственост на А.М.А.по силата на Договор за доброволна делба.
3.
Производствен терен на ищеца:
След оглед на място се установява, че в обхвата на
границата между част от ПИ с идентификатор 21436.1.70 и ПИ с идентификатор
21436.1.80 съществуват сгради: Дърводелски цех и Навес за съхранение на инвентар.
Тези сгради са изградени в ПИ с идентификатор 21436.1.69, но част от тях
попадат в ПИ с идентификатор 21436.1.70. Има изградена и постройка от
изолационни панели върху бетонова основа, която се използва за Сушилня за
дървесина.
Във връзка с изграждането на Цех за дървообработване и
дървопреработване на вещото лице са представени: Разрешение за изработване
на Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ),
издадено от кмета на Община Лом, издадена Виза за инвестиционна инициатива,
издадена от гл.архитект на Община Лом, Проект ПУП .
ПРЗ за имот № 001069 в землището на с. Добри дол за Дърводелски цех, с
легенда и обозначение: 1. Дърводелски цех, 2. Битова сграда. Проектът
е одобрен от Община Лом през 2007 год., видно от положения печат върху
чертежа.
Относно изграденият Навес за съхранение на инвентар, намиращ се в
ПИ с идентификатор 21436.1.69, на в.л. е предоставено Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж № ТУ-07.33/22.10.2021 год., издадено от гл.архитект на Община Лом.
Относно постройката, предназначена за Сушилня на дървесина със
з.п. от 76,30 кв.м., изградена изцяло в ПИ с идентификатор 21436.1.80 от
изолационни панели върху бетонова основа с размери 4,10м х 18,60м, на вещото
лице не са били предоставени строителни книжа, тъй като няма такива.
Разстоянието от границата с ПИ с идентификатор 21436.1.70: в двата края
по дължина, сградата е на 1,30м и 1,00м.
С извършеното геодезическо заснемане и координиране на имота вещото лице
е установило местоположението на координираните точки (границите) на ПИ с
идентификатор 21436.1.80 по КККР, които са отразени в приложената към
заключението скица, видно от която:
Точка 1 попада и направо тангира до
външната стена на дърводелския цех, в непосредствена близост до водосточната
тръба на сградата.
Точка 2 попада на пътя по който преминават камионите с
дървените трупи.
Точка 3 попада вътре в имота, тъй
като изградената масивна ограда е изнесена с 36 см навън към път III клас на Държавата – Лом – Видин, който представлява ПИ с идентификатор 21436.1.81.
Точка 4 попада извън оградения ПИ
с идентификатор 21436.1.80, на разстояние 43 см.
Поради това, категоричното
заключение на вещото лице е, че процесния
ПИ с идентификатор 21436.1.80 ПОПАДА в производствения терен на
дружеството-ищец. Неговото местоположение е между ПИ с идентификатор
21436.1.70, ПИ с идентификатор 21436.1.74 и ПИ с идентификатор 21436.1.81
(който представлява път III клас на Държавата Лом – Видин).
Производственият терен на ищцовото дружество се състои от ПИ с
идентификатор 21436.1.69, част от ПИ с идентификатор 21436.1.70, ПИ с
идентификатор 21436.1.74, но в него попада и ПИ с идентификатор 21436.1.80, тъй
като точно в него попада постройката Сушилня за дървесина.
4.
Ограда
С Разрешение за строеж № 27/21.11.2017 год. на гл.архитект
на Община Лом е разрешено на П.М. К., в качеството му на собственик, съгл. Н.А. № 69, т. 28, рег. № 13684, д. № 2195/30.12.2013 год., да
извърши строителство на ОГРАДА на ПИ № 001074. Разрешението е издадено
само за този имот.
Производственият терен на ПИ с идентификатор 21436.1.74 има изпълнена
ограда, като откъм път III клас Лом –
Видин тя е плътна, масивна, с височина 2,00 м. Откъм регулационните граници на
селото и откъм съседния ПИ с идентификатор 21436.1.56 отрадата е изпълнена с оградна мрежа.
Доколкото разрешението е издадено през 2017 год., вероятно оградата е изпълнена
през 2018 год.
Производственият терен на ПИ с идентификатор 21436.1.69 също е ограден,
но тази ограда е изпълнена още от предишния собственик на имота. Тя е в
декоративен стил, измазана и боядисана. Вещото лице
допуска, че е изградена през 2005
год., тъй като през 2006 год. е
извършена сделка с имота.
Площта на част от ПИ с идентификатор 21436.1.70
не е оградена и се ползва за паркинг.
5.
Подходи:
Процесният ПИ с идентификатор
21436.1.80 НЯМА собствена ограда. Достъпът до него може да се осъществи от работещите в цеховете
отвсякъде – т.е. както от ПИ с идентификатор 21436.1.69, така и от ПИ с
идентификатор 21436.1.70, така и от ПИ с идентификатор 21436.1.74. Към
процесния имот служи същия подход, който
обслужва и ПИ с идентификатор 21436.1.74 и през който се извършва
разтоварване на дървените трупи от камионите.
6.
Скица – приложена е към заключението.
7.
Има ли промяна в номерацията
на имотите и местоположение на имот № 001071 към 31.12.2016 год.
Местонахождението на имота не е
променяно и не може да бъде променено.
Т.е. имотът може да бъде преномериран, но не и преместен.
Решението на ПК е валидно само ако е придружено със скица, изготвена и заверена от фирмата, разработила КВС. Заверената
скица е неразделна част от решението на ПК. При издаване на решението е
задължително конкретният имот да бъде идентифициран на място и след
установяване на границите и съседите и извършване на трасиране на място
границите на имота се определят координатните точки и разстоянията между тях. Издаването на скица означава, че имотът
съществува както на място, така и в КВС.
В случая първата скица,
издадена на 08.10.2002 год. е
изработена от проектантската фирма АГРОГЕОМЕТЪР АД и е заверена на 18.06.2010
год. от Председателя на ПК (т. ІI, л. 492). Тази
скица е изготвена за имот № 001071.
Когато се касае за съседи на имотите, навсякъде процесният имот № 001071 не е
пропускан и е отбелязван именно с този номер и като собственост на наследниците
на М.С.З..
След това имотът има
нова номерация, но неговите координати са запазени и не могат да бъдат
променяни.
Затова е издадено и
приложеното по делото Удостоверение за идентичност на имоти на ОСЗ Лом, с което
се установява, че се касае за един и същи имот.
В съдебното заседание вещото лице Н.Т. отново категорично заявява, че
процесният ПИ
с идентификатор 21436.1.80 попада в
производствения терен на ищцовото дружество, като пояснява, че това заключение
е въз основа на извършеното от нея геодезическо заснемане. Освен сградата,
озползвана за сушилня на дървесина (изградена без строителни книжа), през имота
преминава и въздушен тръбопровод, извеждащ трината от дърводелския цех към
контейнер. Самите сушилни са изградени на клетки, като изсушената дървесина се
обработва и се зарежда нова част и това е непрекъснат
процес.
Пояснява, че е извършила два огледа на място – на 25 Август, 2022 год. и на 14 Октомври, 2022 год.
Допълва, че от
представените от ищеца строителни книжа е установила кога са въведени в
експлоатация цеховете. Няма информация
за това какъв е бил производствения терен на ищеца през годините 2006, 2010,
2013 и 2018. Справка може да се получи от други източници, но не е от
технически характер. Установила, че през
2012 год. не е имало изградена ограда. Относно предявените ѝ от
пълномощника на ответниците снимки (т. II, л. 657-661) вещото лице пояснява, че при
изготвяне на заключението си ги е прегледала, но те били с друго предназначение
и от тях е видно, че са правени при разлистени дървета и храсти, поради което не могат да се считат за достоверни относно спорните въпроси.
Отново е категорична,
че спорният ПИ
с идентификатор 21436.1.80 е преномериран, но не и преместен. Имотът си е
същия. Има идентичност между имота,
възстановен на ответниците и този, за който претендират ищците.
От счетоводната
експертиза, изготвена от в.л. П.А.Р. се установява, че в годишните
финансови отчети за годините от 2006 до 2011 год. К. и КО ЕООД няма конкретна
информация от каква дейност са приходите на дружеството, с изключение на 2009
год., за която е подадена информация, че 28% от нетните приходи на дружеството
са от дърводобив. Останалата част от приходите за тази година е посочено да е
от товарен морски и крайбрежен транспорт. За останалите години от този период
не е представена справка за икономическа дейност, поради което вещото лице не
може да отговори на въпроса дали дружеството е извършвало дейност по дърводобив
и дървообработване. За годините 2012 – 2016 год. включително, дружеството е
подавало нулеви годишни финансови
отчети, т.е. не е осъществявало дейност,
а за периода 2017 – 2019 вкл. се е възползвало от облекчение, предоставено му
от Закона за счетоводството да НЕ подава годишен финансов отчет в търговския
регистър и е подавало само декларация по чл. 38, ал. 9 ЗСч – че не извършва
дейност.
От изготвената от
вещото лице таблица се установява, че последната
година с декларирани приходи на ищцовото дружество е 2011 год.
Предвид срока за
съхранение на документи от типа „позволителни за сеч“ и „превозни билети“ – 3
години, такива не са съхранени към момента на изготвяне на заключението.
При изготвянето на
заключението, на вещото лице не са били предоставени документи, от които да се
установява, че ищцовото дружество е собственик на „дървесните трупи“ и за това
не може да отговори на такъв въпрос.
За периода 2006 –
2019 год. в активите на дружеството няма
вписани земи, включително процесният
имот. Дълготрайните материални активи, вписани в активите на дружеството са
сгради и конструкции, машини и оборудване, транспортни средства, съоръжения и
други.
С договор за заем за
послужване от 01.09.2011 год.,
сключен между К. и КО ЕООД, управлявано от М.Н.К. и П. ЕООД, управлявано от П.М.
К., имоти № 001070 и № 001074 са предоставени на заемателя П.
ЕООД за временно и безвъзмездно ползване.
В този договор за ползване е предоставен имот № 001071 – ливада от 2,494 дка и това
е единственото споменаване на процесния имот в документацията на ищеца.
Разходи за заплати и
осигуровки са осчетоводявани до 2011 год., след което дружеството не декларира
дейност. Няма данни за сключен трудов договор с лицето А.М..
Приложени са 8 бр.
фактури, издадени от П. ЕООД за доставка на дървесина за периода м. Октомври
2011 – м. Април 2012 год.
В съдебно заседание
вещото лице П.Р. пояснява, че с изтекъл срок за съхранение са годините до 2011
год., за дружеството-ищец няма информация в ТР след 2012 год., но според
капитала на дружеството, това е микропредприятие и не е задължено да дава
пълната част на баланса си в годишния финенсов отчет (ГФО). В активите са са
посочени сгради, но от тях няма как да се установи в кои имоти са сградите. Единствено
когато имотът е собственост на дружеството, се отразява задължително в ГФО.
Според счетоводната документация, последната година, през която дружеството е
развивало дейност е 2011 год.
Изработката на
дървени елементи е свързана с дейността „дърводобив“. Вещото лице не може да
каже дали е водено редовно счетоводството на ищеца.
От предоставената от
мобилния оператор ТЕЛЕНОР информация се установява, че от 07.04.2015 год.
мобилен номер +359 897 303 959 е собственост на П. ЕООД. За
периода 01.01. – 31.12.2019 год. тази фирма е регистрирала трудов договор с
Анелия Огнянова Михайлова. Ответниците твърдят, че от този телефонен номер им е
звъдяло лице, представило се за служител на ищеца, с предложение за закупуване
на имота.
От показанията на
свидетелите се установява:
Според свид.
М.И.М.-М., без родство, проблемът е с М.К. (управителят на П. ЕООД –
бел. на съда), в смисъл, че срещу него „има нещо“. До 2019 год. тя, свид. М.М.-М.е
била кметски наместник на с. Добри дол, общ. Лом, а преди това, от 2004 год. до
2015 год. е била финансист в кметството. Познава и предишните собственици на
обекта. Човекът, който бил собственик на
стопанския двор до 2000 год. – Б.А.,
бил неин родственик (вуйчо).
От него стопанския двор бил закупен от друг
човек, който бил от Стара Загора, а М.Н. го купил от него през 2005 или 2006
год. Не може да каже колко декара е стопанския двор, но бил голям.
След като го взел М.Н.,
в началото там имало дървени трупи, той се занимавал с дървопреработване. От
едната част мястото било заградено от първия собственик, след това той (М.К.)
го заградил отпред, сложил си за ел.енергията. До м. Декември, 2019 год. никой не бил идвал и не бил предявявал
претенции. При нея идвали много хора да проверяват дали имотите им са в
регулация или извън регулация, в т.ч наследници на реституирани имоти. Защото
техническата служба е към общината, но в Кметството има трасировъчна книга за
имотите в регулация. Имало и карти за имотите извън регулация.
По отношение на
стопанския двор: има улица и до улицата е терена, ползван от М.К.. Свършва
селото, има черен път и веднага след него започва имота.
По отношение на
спорните 2,400 дка свидетелката заявява,че доколкото знае, проблемът не е от сега. Но в самия стопански двор имало имот с друг
статут – на земеделска земя. И никой
не бил идвал да заявява, че е собственик или да пита за него. В този имот
винаги било имало материали, поставени от М.К., дървени трупи, тополи, а след
това дворът бил заграден.
Когато М. започнал да
ползва процесния имот първоначално той не бил заграден откъм шосето Видин-Лом,
там оградата била направена впоследствие.
Имота се ползвал от М.К. през цялото време. Имало периоди, когато дървените трупи се
изчерпвали, той докарвал нови и така си работел. След като затворил, преди 4-5 години направил друг цех – за пелети и
друг – за дървени палета. Тогава вече го заградил и отпред и складирал там
готова продукция. Целия терен, ползван от М.К. бил около 20-30 дка. М.К. работел със сина си П. До м. Декември,
2019 год. никой друг не бил ползвал терена и не знае да е имало проблеми.
По предявената й
скица свидетелката сочи като ползвано от М.К. от 2005 или 2006 год. цялото
място от пътя Лом-Видин към р. Дунав. Твърди, че и в момента там има дървени
трупи. Познава мястото, помни го от
дете, когато цялото е било стопански двор. В него имало сгради, които после
били съборени. Събарянето започнало още от първия собственик, Б.А., следващия
собственик, О. продължил. Там имало паркинг за тирове, място за ремонти, а сега
(сочи на скицата) имало за производство на пелети, изграден трансформатор, за
производство на палета. За тирове се
ползвало от 2000 год., при първия собственик Б.А.. В цялото пространство няма място, което да не е било ползвано от М.К..
През 2006 цех за пелети не е имало, но
той складирал там. Цеха за пелети бил направен през 1017 – 2018 год. Автомивка
не е имало, но е имало дълго хале, имало и тирове. В халето не била влизала,
виждала го е отвън. Това цялото (сочи имоти с кратки №№ 74, 80, 69 и 71 на
предявената й скица). Доколкото знае, спорният
имот се намира до самия портал на стопанския двор, от дясната страна като се
застане срещу него. Този имот никога
не е бил отделян от останалата част на стопанския двор. Никога не е имало и
период от време, през което М.К. да не го ползва. По номер не може да каже кой
е имота, но от 2019 год. М.К. чакал
собственици да го купува, защото бил земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, проверявали са го.
Ходили са по този повод и в поземлената комисия.
Докато била кметски
наместник знае и за други проблеми по отношение на ползвани от М.К. имоти,
затрупвани с дървени трупи.
Процесният имот преди е бил със статут на стопански
двор. Нито земеделски имот, нито пасище. Винаги е бил
стопански двор. За периода, през който била кметски наместник – 2015 – 2019
год., вероятно около 2017 год., бил изграден цехът за пелети. Другият, за
палета бил изграден преди това.
Свид. З.М.П., без родство, сочи, че цехът за дърводобив работи от 2004, 2005, 2006 год. Първо имотът
бил закупен от „Боро Ганиния“ и направил сервиз за тирове, негови си и поправял
и други. След това го купил О. и заградил още няколко декара. Той обаче нищо не
направил, купил сграда във Видин и се преместил там. От как било създадено
ТКЗС-то това било стопански двор. Освен сега съществуващата, преди имало още
три сгради, страничен вход, от дясно на
портала имало голям гараж за товарни автомобили, след гаража – дърводелска
работилница, железарска работилница. Никога не е било земеделска земя.
Земеделските земи били откъм блатото, в ниската част. Там в ниското имало и
сгради, дето се гледали кокошки и една малка постройка, която стои и до днес и
била свинарник. Имало и още една сграда.
След О. дошъл М.. Дошъл около 2004, 2005 или 2006
год. Той правел дървен материал. Режат дървен материал
и правят палета и пелети. Имал цех за пелети. М. заградил цялото място. Имал
и собствен трафопост. Работел със сина си Павлин.
До това дело не знае
някой да е претендирал за мястото (защото според свидетеля било държавно).
На предявената му
снимка от Google street view (на стр. 165, т. І) свидетеля сочи земеделските
машини, къде сега е цехът за пелети, тогава бил извън оградената част, сега
вече било оградено отвсякъде. Първият собственик бил заградил до средата на снимката,
останалата ограда била изградена от М. след като го взел, но не може да каже
кога точно. После той направил цех за пелети, който не се вижда на снимката.
По-малката сграда, която била свинарник и също не се виждала на снимката, около
нея трябвало да има трафопост. Това, което се виждало на снимката било около
половината. Знае, че М.К. не е имал спорове с други хора за границите на имота
и ползването му. Целия терен бил стопански двор откакто е бил дете. Бил
израснал там. Познавал М.К.,***.
Свид. Б.Н.К., без родство, живее на семейни начала с дъщерята
на ответницата от 2010 год. живеят в гр. Нови Искър. Знае, че има дело, което
се води за ливада или пасище, използвано
в момента със стопанска цел. Знае, че имота
се намира в с. Добри дол, на влизане в с. Добри дол, ако се пътува от с. Арчар.
От 2010 год. до 2016 год. пътували
по-често и тогава, пътувайки със съпругата си А. и нейният вуйчо Т. (отв. Т. Т.)***,
по пътя им казвал „тук имаме ниви“. От него знаел. Минавайки през тези
места, свидетелят не откривал нищо нередно. Не бил видял някой да развива
някаква дейност в това, което отв. Т.Т. му показвал. След раждането на първото
им дете, редуцирали пътуванията си до с. Арчар и ходели по-рядко. След 2016 год. не може да каже дали е
извършвано нещо там, защото пътят бил в ремонт и ползвали друг маршрут.
След 2020 год. изобщо спрели да пътуват до там. Тогава се родило третото им
дете, обявили и извънредното положение за Ковид-19. Спомените на свидетеля са към 2014-2015 год. Тогава му направило
впечатление, че в съседство с този имот имало сграда. Имало ограда близо до
имота. Не са коментирали в семейството, че се извършва някаква дейност там,
няма такъв спомен. Единственото, което
знае за тези места е посоченото му от ответника Т.Т.. Разговорът, който си
спомня бил докато пътували от гр. Видин към гр. Нови Искър, минавайки през с.
Арчар. От мотела има бегли спомени, не го бил впечатлил. Като се спускали от
хълма, докато свидетелят шофирал, чичо им Т. им казвал „ето там ни е ливадата“.
Теренът и съседните му изглеждали съвсем обикновено. Не може да каже, че е
имало дръвче или нещо друго. Просто чул,
че теренът бил по-близо до пътя, който влиза в селото. Не може да каже какво представлявали съседните на този имот терени.
С допълнителна молба
от 28.11.2022 год. ответниците, чрез пълномощника си адв. Б. Н., САК са
поискали възобновяване на съдебното дирене, тъй като е установила нова
информация, съдържаща се в писмо, изх. № 2430/17.11.2022 год. на Министерство на земеделието,
Дирекция «Поземлени отношения и комасация».
Съдът констатира, че в представеното писмо, досежно процесния ПИ с
идентификатор 21436.1.80 не се съдържа информация, относима към предмета на
делото, поради което не се налага възобновяване на съдебното дирене с оглед
приобщаването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В случая се иска:
1./ ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Т.А.С., ЕГН **********,*** и Т.А.Т.,
ЕГН **********,***, че ищецът *******, ЕИК *******, с. Сливата, обл. Монтана е
изключителен собственик по давностно владение при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС
– с владение, установено през 2006 год. и продължило непрекъснато повече от 10 години на ПИ с
идентификатор 21436.1.80 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1839/13.11.2018
год. на изп.директор на АГКК, с адм.адрес: с. Добри
дол, обл. Монтана, м. Ар-метиля, площ от 2429 кв.м., предназначение – земеделска,
начин на трайно ползване – ливада, трета категория, № по предходен план 001080,
при граници/съседи: 21436.1.74, 21436.1.81, 21436.1.70.
2./ На осн. чл. 537,
ал. 2 ГПК ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 168,
т. V, рег. № 3737, д. № 486/22.04.2019 год. на нот. С.С., рег. № ****в РНК, р-н на действие ЛРС.
Относно иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви
иск за да възстанови правото си когато то е нарушено или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на една право
когато има интерес от това.
Предмет на настоящото разглеждане е положителен
установителен иск за собственост, допустимостта на който предполага наличието
на правен интерес от търсената с иска защита.
В конкретния случай искът
е допустим, като правният интерес на ищеца от предявения иск произтича
от обстоятелството, че правото му на собственост се отрича.
Основен елемент на фактическия състав на
придобивната давност е владението. То се дефинира от чл. 68 ЗС като
„упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично
или чрез другиго“.
Владението се характеризира основно с двата
признака - упражняване фактическа власт върху вещ /обективен/ и това, че лицето
което държи вещта, я държи като своя /субективен/.
Промяната в намерението, с което се упражнява
фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен
начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на
собствениците, като в исковия процес следва да бъде установено, че
противопоставянето е достигнало до знанието им. Промяната в намерението не
трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия, тъй като собствеността не се губи при неизползването на
имота.
Активното поведение трябва да бъде предприето от
този, който променя намерението си и от държател става владелец.
Тежестта на доказване при този иск е на ищците по делото, които следва да установят правата си, които
претендира върху имота.
От своя страна
ответникът по предявения положителен установителен иск може само да отрича
правото на ищците, като по предвидения процесуален ред
чрез възражения може да сочи фактите, които опорочават твърдяното придобивно
основание, като изключват възникването на правото.
С оглед твърдяното
правно основание, в тежест на ищеца е
доказването на факта на изтекла придобивна давност в
негова полза.
В настоящото
производство, спорът между страните е концентриран върху два основни въпроса:
Първият: Налице ли е
идентичност между реституираният на наследодателя на ответниците земеделски имот № 001071, м.
Ар-Метиля в землището на с. Добри дол, обл. Монтана с процесният ПИ с
идентификатор 21436.1.80 в същата местност.
И вторият въпрос:
Изпълнено ли е изискването на чл. 79, ал. 1 ЗС по
отношение на ищеца.
По
първия спорен въпрос, след изслушване на три съдебно-технически експертизи,
едната от които – тройна, като в заключенията на вещите лица в тази им част
няма противоречие, съдът приема за установено по несъмнен начин, че имот № 001071 е идентичен с ПИ
с идентификатор 21436.1.80 по КККР
за землището на с. Добри дол, обл. Монтана.
Това се установява и
от Удостоверението
за идентичност на имот, изх. № АР-1088/28.02.2019 год., издадено
от ОСЗ Лом.
Т.е., възстановеният с
Решение № 16/20.09.2002 год. по пр. № ДД709/….. на ПК Лом, на наследниците на М.С.З. в
стари реални граници, земеделски имот – ЛИВАДА от 2,493 дка, ІІІ категория в м.
АР-МЕТИЛЯ, землище на с. Добри дол, имот № 001071, ЕКАТТЕ 21436, при съседи: № 000081 – път ІІІ кл. На МТ, № 001070 –
стопански двор, ДПФ – МЗГ, № 001074 – стопански двор, ДПФ – МЗГ, който
имот, по силата на Договор за доброволна делба на недвижим имот от 01.12.2010
год., вписан в сл.вп. Видин под дв.вх.рег. № 5109/02.12.2010
год., акт № 58, т. VІ и с Акт № 65, т. 16, парт. № 43375, 43376 (дата не се
чете) на Сл.вп. Лом,
е поставен в дял на дъщеря му А.М.А.е същият имот, вече ПИ с идентификатор 21436.1.80
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1839/13.11.2018 год. на изп.директор на АГКК, с адм.адрес: с. Добри дол, обл. Монтана,
м. Ар-метиля, площ от 2429 кв.м.,
предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, трета
категория, № по предходен план 001080,
при граници/съседи: 21436.1.74, 21436.1.81, 21436.1.70, по отношение на който,
с процесния
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 168, т.
V, рег. № 3737, д. № 486/22.04.2019 год.
на нот. С.С., рег. № ****в РНК, р-н на действие ЛРС, ответниците Т.А.С. и Т.А.Т.
– низходящи на А.М.А.са признати за собственици по наследство и с равни права.
По втория спорен въпрос: изпълнено ли е
изискването на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ищеца:
Последният твърди непрекъснато владение от 2006 год.
и до момента, като искът е предявен на 12.09.2019 год. – т.е. близо 13
години.
Съгл. разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.
Съгл. приетото в т. 2 на ТР № 4/17.12.2012
год., по т.д. № 4/2012 год., ОСГК на ВКС, «изтичането на срока на
придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в
полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно. Необходимо
е позоваването от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за
собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с
нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание
давностно владени. … Позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. …
Позоваването на придобивна давност след
изгубване на владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и
неговите правоприемници поради прекъсването на давността с изгубване на
владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на
давностния срок.“
Според чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя.
Обективният елемент на владението –
упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният
елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Действията, които прекъсват давността, са
определени в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, във вр. с чл.
84 ЗС. Същевременно, съгласно чл. 81 ЗС,
давността се прекъсва с изгубването на владението в продължение на повече от
шест месеца.
Това поставя и въпроса за вида действия,
които владелецът следва да извършва, за да се приеме, че осъществява
непрекъсната фактическа власт върху имота.
Този въпрос е изяснен в съдебната практика. Така
в Определение № 50071/27.02.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 3089/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Розинела Янчева:
„… в утвърдената си практика (напр. решение № 17/19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г., ІІ
г. о.), ВКС приема, че владението по смисъла на чл. 79 ЗС не се изразява в непрекъснато
осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване,
облагородяване, поставяне на ограда и др., а фактическата власт може да се
упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
След като е доказано, че фактическата власт е установена към определен начален
момент, за да се приеме, че владението е постоянно, т. е. израз на воля да се
държи и запази вещта, не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия,
чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя.
Достатъчно е владелецът във всеки момент, когато пожелае, да може да реализира
владелческата си власт. Без правно значение е дали същият се е възползвал от
тази възможност, щом спрямо имота не са осъществявани действия на трети лица,
създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му. Дори
владелчески действия да не са осъществявани през продължителен период от време,
то по силата на презумпцията на чл. 83 ЗС следва, че владението е
продължило през целия период. Самите действия, чрез които се изразява
волята за владение на вещта, зависят от нейното предназначение, начин на
ползване и състояние. Преценката дали е осъществен обективният елемент на
владението се извършва конкретно при отчитане установен начален момент на
фактическата власт, предприети спрямо имота действия на владелеца, дори и през
значителен интервал от време, липсата на фактически действия от трети лица
и при приложение на презумпцията на чл. 83 ЗС. Съгласно решение № 197/7.12.2017 г. по гр. д. № 1024/2017 г. на
ВКС, І г. о., когато владелецът обработва и засажда земеделски култури в един
имот и извлича плодовете от него, всички, включително и собствениците му, могат
да установят, че той осъществява фактическа власт върху имота с намерение за
своенето му. Чрез стопанисването на имота се разкриват признаците на
владението, тъй като с това владелецът извършва действията, които са в
правомощията на собственика. В решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015
г. на ВКС, ІІ г. о. е визирано, че „постоянно владение" не означава
осъществяване на непрекъснато фактическо въздействие; фактическата власт може
да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение
за своене на имота и не са прекъсвани от действия на трети лица.
В подкрепа твърдението
на ищцовата страна, че дружеството осъществява фактическата власт по отношение
на процесния имот от края на 2006 год. и до сега са показанията на двамата свидетели – З.М.П. и
Младена И.М.-М.. И двамата безпротиворечиво установяват, че:
1./ там винаги е било
стопански двор.
2./ през годините този
стопански двор се е ползвал първо от Б.А., после от О.И. (собственикът на
ТУБЕЛЕС-СЕРВИЗ ЕООД), а после от ищеца, като твърдят, че последният го ползва и
досега, заедно със сина си Павлин, като никой друг не се е интересувал
(«питал») за имота. Свидетелите твърдят, че винаги – от 2006 год. и досега е бил ползван целия
стопански двор, в т.ч. и процесния имот, който се падал непосредствено «вдясно
от портала, като се застане срещу него».
От писмените
доказателства по делото се установява, че ищецът К. и КО ЕООД на 15.12.2006 год. е закупил от ТУБЕЛЕС ЕООД
съседния, също част от б. Стопански двор имот № 001069 от 3,900 дка, а чрез
договор за замяна от 23.09.2008 год. е придобил от МЗХ други два имота, част от
б. Стопански двор - № 001070 от 1,639 дка и № 001074 от 22,495 дка.
Така, след тази сделка
процесният имот, тогава още с № 001071 се е оказал изцяло между имоти,
представляващи производствен терен на ищеца. От заключенията и на трите съдебно-технически експертизи се установява, че
процесният имот е част от този производствен терен. В
заключението на в.л. Н.Т. е уточнено, че освен изградената в част от него
(незаконна) постройка – «сушилня за дървесина», през процесния имот преминава и
въздушен пръбопровод за трина, преминават и камионите с дървен материал и
готова продукция. Това е видно и от предоставените от
Министерство на земеделието цифрови модели на имота и
съседните му, най-ранният от които актуален към 2015 год., на които се вижда
как първоначално през него е имало път, а постепенно е усвоен напълно към
производствения терен.
Възниква обаче
въпросът чии е този производствен терен. Този въпрос
ответниците поставят още с отговора си на исковата
молба, като въвеждат твърдение, че ищцовото дружество всъщност не развива
търговска дейност.
В подкрепа на това си твърдение
са представили ГФО на К. и КО ЕООД, от които, както и от заключението на
назначената в хода на делото счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. П.А.Р. се установява, че за
годините 2012 – 2016 год. включително,
дружеството е подавало нулеви годишни
финансови отчети, т.е. не е
осъществявало дейност, а за периода 2017 – 2019 вкл. се е възползвало от
облекчението, предоставено му от Закона за счетоводството да НЕ подава годишен
финансов отчет в търговския регистър и е подавало само декларация по чл. 38,
ал. 9 ЗСч – че не извършва дейност.
Това обаче не означава, че не е притежавало собственост.
Ищецът
е представил два Договора от 01.09.2011 год., за заем за послужване, сключени
между него като заемодател и П. ЕООД, представлявано от управителя П.М.славов К.
като заемател (т. ІІ, л. 505 – 508), с първия от които предоставя на П. ЕООД свои недвижими имоти - № 001069, представляващ цех за
дървообработване и дървопреработване, а с втория и имоти: № 001070 – стопански двор, № 001074 – стопански двор и № 001071 – ливада – безвъзмездно, за срок от 25 години.
Двата договора са
сключени в обикновена писмена форма и нямат удостоверена дата, поради което и
датирането им е оспорено от ответниците.
В случая действително
няма преки доказателства, които биха потвърдили, че договорите за послужване са
сключени именно на 01.09.2011 год. Както се посочи по-горе обаче, счетоводната
експертиза на в.л. П.Р. установява, че според годишните му финансови отчети
(ГФО) от 2012 год. и до момента
дружеството-ищец К. и КО ЕООД на практика не осъществява стопанска дейност.
Нещо повече, с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2013 год. (т. І, л. 218) ищецът е продал на
физическото лице П.М.славов К. два свои имота, които са предмет и на договорите
за послужване – имот № 001070 –
стопански двор от 1,639 дка и имот № 001074
– стопански двор от 22,495 дка.
За разположеният в
имот № 001069 «Цех за
дървопреработване и дървообработване», на ищеца К. и КО ЕООД е издадена виза по
чл. 140 и чл. 150 ЗУТ на 28.03.2007 год. (т. ІІ, л. 684).
На 22.10.2021 год. е въведен в експлоатация строеж
«Цех за производство на обла дървесина и производство на палети и Цех за
производство на пелети» в ПИ 21436.1.74 с възложител П.М.славов К..
На 22.10.2021 год. е въведен в експлоатация строеж
«Навес за съхранение на инвентар» в ПИ 21436.1.69 с възложител П.М.славов К..
Горното
налага извод, че макар дружеството на ищеца да е прекратило дейността си, то
преди това е извършило действия на управление по отношение на свой собствен и
друг, а именно процесният недвижими имоти, а също така действия на управление и
на разпореждане по отношение на други два имота, всички – и четирите от които
са част от бившия стопански двор, понастоящем производствен терен.
В случая се касае за
търговски сделки по смисъла на чл. 229, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД - с оглед лицата,
които имат характер на разпоредителни такива, по силата на
които П. ЕООД упражнява държане по отношение и на процесния имот вместо
владелеца – ищецът К. и КО ЕООД.
Така се налага извод
за непрекъснато владение упражнявано от ищеца К. и КО ЕООД по отношение на
процесния имот – първоначално от 15.12.2006 год. лично, а от 2011 год. и до сега – чрез другиго – заемателят П.
ЕООД.
В случая правото на
собственост на ответниците е възникнало първо по силата на Решение № 16/20.09.2002
год. по пр. № ДД709/….. на ПК
Лом, с което на наследниците на М.С.З. е възстановено в стари реални граници,
правото на собственост по отношение на ЛИВАДА от 2,493
дка, ІІІ категория в м. АР-МЕТИЛЯ, землище на с. Добри дол, имот № 001071,
ЕКАТТЕ 21436, при съседи: № 000081 – път ІІІ кл. На МТ, № 001070 – стопански
двор, ДПФ – МЗГ, № 001074 – стопански двор, ДПФ – МЗГ.
Осем години по-късно,
с Договор за
доброволна делба на недвижим имот от 01.12.2010 год., вписан
в сл.вп. Видин под дв.вх.рег. № 5109/02.12.2010 год., акт № 58, т. VІ и с Акт №
65, т. 16, парт. № 43375, 43376 (дата не се чете) на Сл.вп.
Лом, наследниците на М.С.З. извършили доброволна делба на останалите в
наследството му недвижими имоти, като дъщеря му А.М.А.получила Дял ІІ, включващ
шест земеделски имота, последният от които: ЛИВАДА в м.
Ар-Метиля, с площ от 2,493 дка от масив І, съставляващ имот № 001071 по картата на землището, при
граници/съседи имоти: - № 000081 – път ІІІ кл., - № 001070 – на ДПФ и № 001***
(не се чете).
След смъртта на А.М.А., на 21.05.2014 год., нейни единствени наследници
по закон са ответниците Т.С. и Т.Т.. На 22.04.2019 год.
те са се снабдили с процесния Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 168, т.
V, рег. № 3737, д. № 486/22.04.2019 год. на нот. С.С., рег. № ****в РНК, р-н на
действие ЛРС, скойто са признати за собственици на имота по наследство.
Единствените
им действия по отношение на процесния имот през визирания период от края на
2006 год. до 2019 год., а и отпреди, от 2002 год., когато им е възстановен
имота до 2019 год., когато са се снабдили с нотариален акт за собственост са процедурни
– реституционното производство, проведено от тяхната наследодателка, договорът
за доброволна делба и нотариалното производство. Видно от показанията на свид. Б.К., който живее на семейни
начала с дъщерята на отв. Т.А., другият ответник Т.Т. само е посочвал имота по време на пътуванията им. Че се касае именно за процесния
имот този свидетел е узнал именно по този начин и то от отв. Т. Т..
По делото няма данни ответниците и
праводателката им, тяхната наследодателка А.М.А.да са извършили някое от
действията по чл.
116 ЗЗД за целия период от възстановяването на имота с Решение № 16/20.09.2002
год. по пр. № ДД709/….. на ПК Лом или от сключването а Договора за доброволна
делба от 01.10.2010 год. до
предявяването на иска – 12.092019 год.
Не се установява по
делото ответниците по някакъв, какъвто и да било начин да са се
противопоставяли на ищеца и да са отблъсквали владението му, което е било явно,
необезпокоявано и непрекъснато.
По
прилагане института на придобивната давност е налице константна практика на
ВКС, според която владението се определя като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е
основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.
Спокойно
е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие.
Предявяването
на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
С
разпоредбата на чл.
116 ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност, съобразно чл. 84 ЗС,
са очертани хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от
длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за започване на помирително
производство, предприемане на действия за принудително изпълнение.
Действия,
които не попадат в обхвата на посочените, не могат да прекъснат течението на
придобивната давност /решение
№ 115/2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г., ВКС, І г. о., решение № 376/2013 г.
по гр. д. № 260/2012 г., ВКС, Іг. о. и др. /.
За
да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на
фактическата власт с намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се
приеме, че то е такова, следва да е установен началният момент, както и че
владелецът във всеки момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си
власт. Не е необходимо да се повтарят действия от негова страна, респ. той да
се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение, след като
спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до прекъсването
му или създаващи съмнения за явността на владението.
Само
обстоятелството, че владелецът не осъществява непрекъснато действия в един
имот, а през интервали от време, не води до изгубване на установената
фактическа власт, а по силата на презумпцията на чл. 83 ЗС
следва че владението е продължило през целия период /решение № 330/2011 г.
по гр. д. № 1519/2010 г., ВКС, ІІг. о., решение № 17/2016 г.
по гр. д. № 4335/2015 г., ВКС, ІІ г. о. и др./.
Горното обуславя
извод, че предявеният установителен иск е основателен и доказан и подлежи на
уважаване.
По
иска по чл.537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт:
Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК,
когато охранителния акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор,
ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу
лицата, които се ползват от акта, като при уважаване на иска издаденият акт се
отменя или изменя.
В случая и с оглед изрично предвидената с последното
изречение на процесуалната норма последица от уважаването на предявения за
защита на засегнатото материално право иск, ищецът е поискал да бъде отменен
констативния нотариален акт, с който ответниците са
признати за собственици, по наследство от А.М.А.на процесния имот.
Тъй като предявеният
положителен установителен иск е уважен в пълен размер, то същия има за
последица и отмяната на нотариалния акт по отношение на имота, за който ищецът установи
своето право на собственост на оригинерно основание.
За разноските:
При този изход от спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
по делото разноски, които – видно от представеният списък по чл. 80 ГПК са в
размер на 3287,14 лв., а от приложените писмени доказателства са в общ размер
на 3217,50 лв., от които 2000 лв. за процесуално
представителство (1000 лв. – първоначални и 5х200 лв. – за следващи съдебни
заседания), 1060 лв. за съдебни експертизи и 157,50 лв. държавни такси и
съдебни такси (за съд.удостоверения).
Разликата от 69,64 лв. представлява включените
от ищцовата страна разходи за копирни и куриерски услуги и банкови преводи,
които настойщият състав не приема да е доказано да са били необходими разноски
за съдебното производство.
Своевременно е въведено и като така – съдът е
задължен да го обсъди, възражението на ответниците за прекомерност на сторените
от ищеца разноски за процесуално представителство.
Възражението е неоснователно. Предмет на
разглежданев настоящото производство са два иска - установителен за собственост
и субсидиарният по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е налице фактическа сложност на
казуса. Ангажирани са множество писмени и гласни доказателства, проведени са 11
открити съдебни заседания, последното от които – след изменението на Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДВ,
бр. 88/2022 год.
По тези съображения, ответниците ще следва да
понесат – поравно, сторените от ищеца разноски в общ размер на 3217,50 лв., или
по 1608,75 лв. за всеки от тях.
Воден от горните мотиви и на осн. чл. 124, ал. 1
и чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Т.А.С., ЕГН **********,*** и
Т.А.Т., ЕГН **********,***, че ищецът К. И КО ЕООД, ЕИК *******, с. Сливата,
обл. Монтана е изключителен собственик по давностно владение при условията на
чл. 79, ал. 1 ЗС, с владение, установено в края на 2006 год.
и продължило непрекъснато повече от 10 години до
предявяването на иска на 12.09.2019 год., на ПИ с идентификатор 21436.1.80 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1839/13.11.2018 год. на изп.директор на АГКК, с адм.адрес: с. Добри дол, обл. Монтана,
м. Ар-Метиля, площ от 2429 кв.м., предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – ливада, трета категория, номер по предходен план
001080, при граници/съседи ПИ с идентификатори: 21436.1.74, 21436.1.81,
21436.1.70.
ОТМЕНЯ, на осн.
чл. 537, ал. 2 ГПК, НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ № 168, т. V, рег. № 3737, д. № 486/22.04.2019 год. на нот. С.С., рег. № ****в РНК,
р-н на действие ЛРС.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.А.С.,
ЕГН **********,*** и Т.А.Т., ЕГН **********,*** да
заплатят на К. И КО ЕООД, ЕИК *******,
с. Сливата, обл. Монтана, по 1608,75 лв. (хиляда шестстотин и осем лв., 75
ст.), или общо 3217,50 лв. разноски по делото пред първата инстанция.
ДАВА на ищеца,
съгласно чл. 115, ал.2 от ЗС, 6-месечен срок от влизане в сила на решението да
отбележи същото, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено,
вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :