№ 49
гр. Б., 26.01.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Марина
Николова
при секретаря Гергана
Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 1894
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.В.Г. и И.Г.Г., с адрес: ***
срещу Заповед № 3397/30.09.2022 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност
зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б., с
която е наредено на жалбоподателите да
премахнат незаконен строеж: „Едноетажна постройка с навес с приблизителна
застроена площ на постройката от 61,00 кв.м. и с приблизителна площ на навеса
от 29.60 кв.м., изграден в северозападната част на поземлен имот с
идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Б., ж.к. „Меден Рудник“, гр. Б., откъм
границата с поземлен имот с идентификатор 07079.654.297 по КК на гр. Б.. Г. оспорват заповедта като необоснована и
незаконосъобразна и сочат, че са закупили поземления имот с площ от 1500
кв.метра, с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр.Б., местността „Брястовете”,
през 2009 година с договор за покупко - продажба, обективиран в нот.акт № 156,
том II, рег. № 4495, дело № 313 от 07.7.2009 година. Жалбоподателите твърдят,
че в така закупения от тях имот е имало изградена едноетажна вилна сграда с
приблизителна площ от 60 кв.метра, като по сведения на праводателя им – М. П., вилната
постройка е изградена през 1985 година и от тогава се ползва за живеене. Считат,
че на първо място, при издаването на заповедта органът не се е съобразил с
представените от тяхна страна Декларации на непосредствени съседи, от които се
прави извод, че жилищната сграда е изградена през 1985 година, както и че
същата жилищна сграда е отразена и на кадастралната карта от 2009 година, а на
второ място, че се касае за земеделски терен, в който е разрешено изграждането
на вилни постройки и същите не са незаконно изградени. Относно изложеното в
заповедта, че имотът им попада в зоната на сервитут към продуктопровода, същите
са категорични, че този факт не им е бил известен и са го узнали едва при
извършването на проверката. В заключение искат от съда да отмени оспорената
заповед като необоснована и незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно и
своевременно призовани се представляват от процесуален представител, който
поддържа жалбата. Сочи, че по делото не са представени
доказателства, които да потвърдят наличието на тръбопровод, ограничаващ
възможността за пълно ползване на имота, т.е. застрояването му, като от разпита
на допуснатия от съда свидетел се установява, че въпросната сграда е изградена
„най-малко от 1995 година”, а преди това е имало други постройки, като през
този период от време по никакъв начин не е била ограничавана възможността за
ползване на имотите от страна на собствениците. Излага становище, че ако през
този период е имало основания за налагане на административна санкция или
ограничаване ползването с оглед наличието на сервитутни права, то тази правна
възможност е изчерпване поради продължителния период от време. В заключение
счита, че не се доказва основанието за издаване на заповед за премахване на
постройката, поради което моли същата да се отмени. Ангажира гласни
доказателства. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Б. предоставя административната преписка по
издаване на оспорената заповед и допълнителни писмени доказателства. В съдебно
заседание, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Намира заповедта за правилна и
законосъобразна, издадена от компетентен орган след обстойна проверка от
специалисти по законно строителство при общината. Сочи, че по делото е
приложена извадка от плана на новообразуваните имоти на м. „Брястовете“ в гр.Б.,
одобрен със Заповед № РД09-100/24.03.2005 г. на областния управител на Област Б.,
видно от която към 2005 година в имот е имало две постройки, като жалбоподателите
са извършили ново строителство и като цяло изпълненият строеж не е идентичен с
този, построен към 2005 г., както откъм материали, така и няма две сгради, а
има налична една сграда. Прави извод, че сградата е изпълнена без издадено
разрешение за строеж, без одобрени инвестиционни проекти и в нарушение на чл.146
от ЗУТ, както и че самият имот попада в обхвата на постановление № 181 на МС от
2009 г. за определяне на стратегически обекти и дейности, които са от значение
на националната сигурност. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.02.2022 год. в Община Б.
постъпило и било регистрирано с вх. № 70-00-1378/18.02.2022 год. писмо от
„Лукойл Нефтохим Б.“ АД, в което се съобщавало за изградени огради и постройки
в нарушение на сервитута и охраняемата зона на петролопроводите, собственост на
търговското дружество, находящи се в поземлени имоти с идентификатор
07079.654.296 и 07079.654.297 по КК на гр. Б., ж.к. „Меден Рудник“.
Във връзка с така постъпилото писмо на 22.03.2022 год. служители на отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ при Община Б. извършили проверка на място и по документи, като
установили, че поземленият имот с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр.Б. е
собственост на И.Г.Г. и И.В.Г., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 156, том II, рег. № 4495, дело № 313/07.07.2009г. на БРС.
Служителите констатирали, че в северозападната част на имота откъм границата с
поземлен имот с идентификатор 07079.654.297 по КК на гр. Б. върху бетонова
основа е изградена едноетажна постройка с навес с приблизителна застроена площ
от 61.00 кв.м., с приблизителни размери 9.40м./6.50м./h-3.50м., изпълнена от тухлена зидария, двускатен
дървен покрив, покрит с изолационен материал, монтирани входна врата и прозорци.
В постройката били обособени три самостоятелни помещения, коридор и тоалетна,
като същата била електрифицирана, водоснабдена, обзаведена и се ползвала за живеене.
Откъм южната й страна бил изпълнен дървен навес, стъпил върху четири броя
дървени колони, с приблизителна площ от 29.60 кв.м., с приблизителни размери
7.40м./4.00м/h-3.00м.
Проверката била извършена в присъствието на И.Г.,
който още същия ден със заявление, депозирано в Община Б. с вх. №
70-00-1378/2/22.03.2022г. /л.36/ заявил, че към 07.07.2009г. - деня в който е
закупил поземления имот от 1 500 кв.м. в него е имало жилищна сграда.
С писмо изх. № 70-00-1378/4/12.04.2022 година /л.32/
двамата жалбоподатели били уведомени за започналото административно
производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на установените в имота им
незаконни строежи /само един от тях предмет на настоящата заповед/, като им
била указана възможността в 7 (седем) дневен срок да представят документ за собственост, строителни
книжа, данни за годината на изграждане на строежите и други, свързани с факти и
обстоятелства от значение за започнатото административно производство. Било им
указано и да се явят за съставяне и връчване на констативен акт по реда на чл.
225а от ЗУТ.
Писмото било връчено лично на И.Г. на 13.04.2022 год.,
като в указания 7 (седем) дневен срок с писмо вх. № 70-00-1378/6/19.04.2022г. на Община Б. /л.30/,
жалбоподателите И. и И. Г. информирали Началник отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ при Община Б.”, че съществуващата едноетажна постройка с навес
/обект № 1 по схема/ е построена през 1985г. от предишния собственик на имота М. С. П. /починал на 05.12.2006г./, като предвид факта, че
имота е закупен от наследник, не разполагат със строителни книжа и документи,
удостоверяващи кореспонденция с Община Б. и Лукойл Нефтохим Б.. Към писмото си
Г. приложили Документ за
собственост, скица, както и копия
на нотариално заверени клетвени декларации от Н.М.К.и Г. М. И., собственици
на съседни имоти, деклариращи, че постройката намираща се в поземлен имот с
идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Б., собственост на И.Г.Г. и И.В.Г. е
построена от бившия собственик на имота М. С. П. през 1985г.
В материалите по делото се съдържа и писмо изх. №
300-01-1212/04.05.2022 год. на техническия директор на „Лукойл Нефтохим Б.“ АД,
адресирано до Г.Г. – пълномощник на жалбоподателите и до Община Б., в което е
посочено, че имот 07079.654.296 попада в сервитутната и охранната зона на
магистрални продуктопроводи, които са собственост на “Лукойл Нефтохим Б.” АД,
като съгласно чл.21б на Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на
енергийните обекти, не се
допуска строителство в сервитутната зона на нефтопроводите и
нефтопродуктопроводите и съоръженията за добив, съхранение, пренос и
преобразуване на нефт и нефтопродукти.
По делото е представено и писмо с рег. № 94-01-31127/1/16.09.2016
год., подписано от арх. Тихомир Райчев – главен експерт в Община Б. /л.44/, видно
от съдържанието на което И.Г. е бил уведомен, че съгласно действащият общ
устройствен план /ОУП/ на гр.Б., одобрен с Решение № 51-1/21.07.2011 г. на
Общински съвет Б., обнародвано в Държавен вестник бр.71, 13.09.2011 г., имот с
идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Б., находящ се в местността “Б.“ не попада в строителните граници на населеното място. Същият попада в
зона представляваща „земеделски територия със забрана за промяна на предназначението”, попадаща в
сервитута на линейни съоръжения - продуктопроводи. Процесният документ е бил
издаден във връзка с предходна кореспонденция между Община Б. и жалбоподателят Г.,
с отправено от него искане вх. № 94-01-31127/14.09.2016 год. /л.43/ за издаване
на служебна бележка, която да послужи пред Дирекция МПДТР, с оглед изразеното
от Г. желание да не му се начисляват такси за битови отпадъци.
След анализ на всичко изложено по-горе, служителите в
отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Б. съставили констативен акт № В-8/19.07.2022 год. (л.23-24), в който описали и обобщили резултатите от извършената
от тях проверка на място и по документи, като изрично посочили, че се касае за
строеж V- та категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.5, буква "а" от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи, изпълнен в нарушение на изискванията на Приложение № 1 към
чл.8, ал.6, във връзка с ал.1 от Наредбата за минимално разстояние в метри от
сгради и промишлени обекти до тръбопроводи. В констативния акт като извършители и възложители на строежа били посочени
жалбоподателите И.Г.Г. и И.В.Г., като било отразено и че за строежа –
едноетажна постройка с навес не са представени строителни книжа и документи.
Изрично бил отразен и факта, че в плана на новообразуваните имоти на местност „Б.“,
гр. Б., одобрен със Заповед № РД-09-100/24.03.2005г. на Областен управител на
Област Б. на мястото, където е изградена постройката с навеса са нанесени две
сгради, обозначени като „паянтова стопанска сграда“ и „паянтова жилищна
сграда“, а в кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК на мястото, където е
изградена постройката с навеса са заснети и нанесени сгради с идентификатори
07079.654.296.1 с площ от 28 кв.м. и 07079.654.296.2 с площ от 16 кв.м. Като
установени нарушения било посочено, че строежът е изпълнен без одобрени
инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, както и в нарушение
на изискванията за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти
до тръбопроводи. Констативният акт е връчен на пълномощника на жалбоподателите – Г.Г.
на 02.08.2022 год. /л.21/, като в указания 7-дневен срок за възражения, такива
не са постъпили /л.20/.
Въз основа на документите в преписката, зам.-кметът по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б. издал оспорената
Заповед № 3397/30.09.2022 год., с която било наредено
на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж: „Едноетажна постройка
с навес с приблизителна застроена площ на постройката от 61,00 кв.м. и с
приблизителна площ на навеса от 29.60 кв.м. изграден в северозападната част на
поземлен имот с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Б., ж.к. „Меден
Рудник“, откъм границата с поземлен имот с идентификатор 07079.654.297 по КК на
гр. Б..
В заповедта установената фактическа обстановка и
направените въз основа на нея изводи в констативния акт били изцяло възприети и
преповторени. Отново било заключено, че строежът е изпълнен без одобрени
инвестиционни проекти, без издадено разрешение за строеж и е в нарушение на
чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и е в
нарушение на изискванията за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени
обекти до тръбопроводи, регламентирано в чл.8, ал.1 и ал.6 от Наредбата за
минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи. Изрично
било допълнено и че процесният незаконен строеж не попада в хипотезите на §16
от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПРЗ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и
не следва да се счита за търпим строеж.
Заповедта е връчена на жалбоподателя И.Г. на
10.10.2022 год., а на И.Г. на 26.10.2022 год., а жалбата, сезираща
Административен съд - Б. е подадена чрез Община Б. на 24.10.2021 год.
В хода на настоящото съдебно производство по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя като свидетел е разпитан
Н. М. К., чиято клетвена декларация е налична по делото
/л.26/ и в която К. лаконично е декларирал, че постройката, намираща се в
поземлен имот с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Б., местността
Брястовете, собственост на И.В.Г. и И.Г.Г. е построена от предишния собственик
М. С. П. през 1985 год. Пред съда, разпитан в качеството на
свидетел, Н.М.К.е заявил, че през 1995 година са му
разрешили да плати неговата земя, като от 1995 г. най-редовно работи местото си.
Посочил е, че не може да кажа откога е къщичката, но през 1995 година я е заварил
там. Споделил е, че в имота е имало „една стара къщичка”, навремето е имало и
конюшня, като сегашният собственик е направил ремонт на къщичката, направил е
нов покрив, мазилка, а относно конюшнята е посочил, че същата е била много
стара, в страни от къщата и е „паднала”.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбоподателите И.В.Г. и И.Г.Г. са адресати на
оспорената заповед, правата им са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за тях е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена
и в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което съдът
счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед
№ 3397/30.09.2022 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б..
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ или на части от тях.
Съдът приема, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в обема на правомощията му, предоставени със Заповед № 2894/06.10.2021г. на Кмета
на Община Б., която е представена на л.12-13 от
делото и е цитирана в оспорения акт.
Заповедта е издадена и при спазване на процесуалния
ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, в изискуемата от закона
писмена форма, съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за
нейното издаване и всички реквизити по чл.59, ал. 2 АПК.
Не се установи да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила при нейното издаване.
Съгласно чл.225а, ал.2, изр.първо от ЗУТ, заповедта по ал.1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2. От
приложения констативен акт № В-8/19.07.2022 год., съставен от служители при Община Б., се установява, че така
указания ред е спазен. Жалбоподателите са запознати както с извършваната
проверка на място и по документи, така и със съставения впоследствие
констативен акт. Стоежът е индивидуализиран и категоризиран, като съдът намира,
че заповедта е издадена след изясняване и при ясно описание на фактическите
обстоятелства от съществено значение за случая, поради което възражението за
необоснованост на оспорения акт се явява неоснователно.
Относно съответствието на оспорения административен
акт с материалноправните разпоредби на ЗУТ следва да се отбележи следното:
За да бъде издадена заповед по този ред е необходимо
да са налице следните материалноправни предпоставки – да е налице обект, който
да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на
извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл.161, ал.1 ЗУТ. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и
приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния
административен орган.
В случая, видно от описанието на
процесния строеж в констативния акт и оспорената Заповед, се касае за „Едноетажна постройка с навес с приблизителна
застроена площ на постройката от 61,00 кв.м. и с приблизителна площ на навеса
от 29.60 кв.м.” – строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ, V- та категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.5, буква "а" от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи.
По отношение липсата на одобрен проект и на разрешение
за строеж съдът приема следното:
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл.137, ал.3
от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на този закон.
Възраженията на
жалбоподателите, че жилищна сграда е
отразена на кадастралната карта от 2009 година, като се касае за земеделски
терен, в който е разрешено изграждането на вилни постройки и същите не са
незаконно изградени, съдът намира за неоснователни и недоказани, предвид
установеното по делото обстоятелство, че в плана на новообразуваните имоти на
местност „Б.“, гр. Б., одобрен със Заповед № РД-09-100/24.03.2005г. на Областен
управител на Област Б. на мястото, където е изградена постройката с навеса са
нанесени две сгради, обозначени като „паянтова стопанска сграда“ и „паянтова
жилищна сграда“, а в кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК на мястото, където е
изградена постройката с навеса са заснети и нанесени сгради с идентификатори
07079.654.296.1 с площ от 28 кв.м. и 07079.654.296.2 с площ от 16 кв.м.
Очевидно тези две сгради съществено се различават по характеристики и обем от
визираният в оспорената заповед строеж, от което следва извод, че не е налице
идентичност между същите. От показанията на свидетеля Н.М.К.също
се установява, че жилищната сграда е била ремонтирана от сегашния собственик, като К. в противоречие с
посоченото от него в клетвената декларация е заявил пред съда, че не може да кажа откога е къщичката, но през 1995 година я е
заварил там.
От страна на жалбоподателите не са представени
доказателства за наличие на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж.
Приложените по делото доказателства изцяло подкрепят и
извода на административния орган, че процесният строеж е в имот 07079.654.296,
който попада в сервитутната и охранната зона на магистрални продуктопроводи,
собственост на “Лукойл Нефтохим Б.” АД, като е изграден в нарушение на
изискванията за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до
тръбопроводи, регламентирано в Приложение № 1 към чл.8, ал.6 - минимално
разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи по чл.1 от
Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи. Без значение се явява обстоятелството, дали този факт е
бил или не е бил известен на жалбоподателите, въпреки че от представеното по
делото писмо с рег. № 94-01-31127/1/16.09.2016 год., подписано от арх. Т. Р. – главен
експерт в Община Б. е видно, че И.Г. е бил запознат с факта, че съгласно
действащият общ устройствен план /ОУП/ на гр.Б., одобрен с Решение № 51-1/21.07.2011
г. на Общински съвет Б., обнародвано в Държавен вестник бр.71, 13.09.2011 г.,
имота му с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр.
Б., находящ се в местността “Б.“ не е в строителните граници на населеното място, а е зона представляваща
„земеделски територия
със забрана за промяна на предназначението”, попадаща в сервитута на линейни
съоръжения - продуктопроводи.
Още с определението на съда за насрочване на делото на
страните е указана доказателствената тежест, като в настоящото съдебно
производство, жалбоподателите не са ангажирали доказателства, които да
опровергаят констатациите на административния орган. Приетите
по делото доказателства и установените с тях факти кореспондират помежду си.
Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките,
установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да
се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, строежът следва да
е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до
30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3,
като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е декларирана пред
одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от
обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. Следва да се
отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от
26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва приложението на §16 от ПР
за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти
период за обявяване на строежите за „търпими“ и се отнася до строежите,
изградени през периода след изтичането на срока по §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до
31.03.2001 год. Следователно, за да е търпим един строеж и да не подлежи на
премахване той следва да отговаря на следните няколко кумулативно дадени
условия, а именно: да е построен в посочените по-горе четири периода, да е бил
допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и
нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или
по сега действащите такива, като законът изисква кумулативното наличие на
посочените условия, за да се приеме строежът за търпим.
В приложения по делото нотариален акт № 156, том II,
рег. № 4495, дело № 313 от 07.07.2009 година не се съдържа информация за
наличието на постройка в поземления имота с площ 1500 кв. метра. Нещо повече, както
вече се посочи по-горе, в плана на новообразуваните имоти на местност „Б.“, гр.Б.,
одобрен със Заповед № РД-09-100/24.03.2005г. на Областен управител на Област Б.
на мястото, където е изградена постройката с навеса са нанесени две сгради,
обозначени като „паянтова стопанска сграда“ и „паянтова жилищна сграда“, а в
кадастралната карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК на мястото, където е изградена постройката с
навеса са заснети и нанесени сгради с идентификатори 07079.654.296.1 с площ от
28 кв.м. и 07079.654.296.2 с площ от 16 кв.м. Следователно, доказателства, че
строежът, предмет на оспорената заповед е построен в някой от горепосочените
четири периода, по делото не се събраха. Удостовереното в Клетвената декларация
на Н. М. К., че постройката, намираща се в поземлен имот с
идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Б., местността Брястовете, собственост
на И.В.Г. и И.Г.Г. е построена от предишния собственик М. С. П. през 1985 год., също не се потвърди от проведения му
пред съда разпит в качеството на свидетел, поради което съдът намира, че не
следва да кредитира приложените по делото клетвени декларации с посочена в тях
дата - 1985 год. и извършител на строежа – М. С. П., не само поради заявеното пред съда, че не може да кажа от кога е къщичката, но през 1995 година я
е заварил там, а и поради липсата на достатъчно описание на строежа в
декларациите, както и поради очевидната липса на идентичност, още повече, че в
имота на жалбоподателите са констатирани общо три постройки, за които са
съставени три констативни акта и са издадени три заповеди за премахване.
Следователно, строежът не е построен в посочените
по-горе четири периода, т.е. не е налице първата предпоставка. Въпреки, че
изследването на останалите предпоставки се явява ирелевантно за правния спор в случая,
съдът намира за необходимо да посочи, че стоежът не е и допустим, с оглед
факта, че се явява изпълнен в нарушение на изискванията за минимално разстояние
в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи, тъй като видно от писмо
с рег. № 94-01-31127/1/16.09.2016 год., подписано от арх. Тихомир Райчев –
главен експерт в Община Б. /л.44/, съгласно действащият общ устройствен план
/ОУП/ на гр.Б., одобрен с Решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет Б.,
обнародвано в Държавен вестник бр.71, 13.09.2011 г., имот с идентификатор
07079.654.296 по КК на гр. Б., находящ се в местността “Б.“ попада в зона представляваща „земеделски територия със забрана за промяна на предназначението”, попадаща в
сервитута на линейни съоръжения – продуктопроводи, а съгласно чл.21б на Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти,
не се допуска строителство в сервитутната зона на нефтопроводите и
нефтопродуктопроводите и съоръженията за добив, съхранение, пренос и
преобразуване на нефт и нефтопродукти.
Съдът приема, че обжалваният акт не
противоречи и на целта на закона, доколкото с него се цели да бъде премахнат
един незаконен строеж, какъвто е установен.
Във връзка с всичко изложено по-горе
следва да се заключи, че безспорно е установен строеж, за който не са
представени строителни книжа по см. на чл.148 от ЗУТ, който е изграден в
нарушение на изискванията за минимално разстояние в метри от сгради и
промишлени обекти до тръбопроводи, не е търпим и неподлежащ на премахване,
поради което изложените в жалбата възражения се явяват неоснователни, а
заповедта, с която е наредено премахването му е издадена
от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалният
закон и неговата цел. Предвид горното, съдът намира, че жалбата срещу
оспорената заповед се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на
спора, предвид своевременно направеното искане от страна на ответника и на
основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на Община Б. следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено по реда на чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК,
Административен съд Б., XVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Г. и И.Г.Г., с
адрес: *** срещу Заповед № 3397/30.09.2022 год., издадена от инж. Ч.К., на
длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Б..
ОСЪЖДА И.В.Г. и И.Г.Г., с адрес: *** да заплатят на Община Б.
разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: