Р
Е Ш Е Н И Е
№
416
гр.
Враца, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.11.2021г.
/шестнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА КАН дело № 467 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
РУ - Бяла Слатина, против Решение № 260061/16.07.2021
г., постановено по АНД № 72 по описа на Районен съд - Бяла Слатина за 2021 г. С оспореното решение е отменено Наказателно
постановление (НП) № 20-0248-000858/24.09.2020 г., издадено от Началник РУ –
Бяла Слатина, с което на Б.К.Д. ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба са релевирани
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че при правилно възприета фактическа
обстановка въззивният съд е формирал неправилни изводи относно липсата на субективния
елемент на нарушението. В подкрепа на тези твърдения в касационната жалба се
цитира съдебна практика на АдмС – Шумен и АдмС – Враца. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП.
Ответникът – Б.К.Д., редовно призован
не се явява и не се представлява в с.з. От същия е депозирана писмена молба делото
да се разгледа в негово отсъствие, по същество на спора намира касационната
жалба за неоснователна, а оспореното решение като правилно и законосъобразно моли
да бъде оставено в сила.
Участващият по делото прокурор от ОП
- Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението
намира за правилно и отправя искане да остане
в сила.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото производство решение
Районен съд - Бяла Слатина е отменил НП №
20-0248-000858/24.09.2020 г., издадено от Началник РУ – Бяла Слатина, с което
на Б.К.Д., на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 22.01.2020 г. около 14:30 часа в с.
Алтимир, по ул. „Георги Д.“ до дом № 84 управлява т.а. Нисан Интерстар с рег. №
***, негова собственост, като МПС е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, с което е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
НП е издадено на основание
Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП - Бяла Слатина
изх. № 107/2020 от 23.07.2020 г., вх.№ 248000-5332/24.07.2020 г. по описа на РУ
- Б. Слатина.
За да постанови този резултат,
въззивният съд е приел в оспореното решение, с оглед събраните по делото
доказателства, за безспорно установено, че ответникът от обективна страна е
извършил визираното в НП нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на посочената
в НП дата 22.01.2020 г. е управлявал не
регистрирано по надлежния ред МПС със служебно прекратена регистрация от 29.11.2019
г. От друга страна е приел, че не е налице субективният елемент на нарушението
от страна на ответника в извършване на административно нарушение, тъй като
лицето не е знаело за служебно прекратената регистрация на автомобила. В тази
връзка съдът е констатирал, че по делото не са налични доказателства за
надлежното уведомяване на собственика за това обстоятелство, поради което е
извел решаващия извод, че водача не е осъществил от субективна страна състава
на вмененото му нарушение и е отменил издаденото НП.
Съдът е констатирал, че разследване по
въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано,
а АНО се е ползвал единствено от констатираното в ИИС - че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация, като в АУАН и НП не се сочи от коя дата е
прекратена същата и от постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателно производство, също не става ясна датата на служебно прекратена
регистрация.
Решението е правилно.
По делото е категорично установено и е
безспорно между страните, че на посочените в наказателното постановление дата,
място и час ответникът в касационното производство е управлявал собствен
товарен автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, предвид което
касационният съдебен състав приема, че от страна на Д. са осъществени
обективните признаци на визираното в процесното НП административно
нарушение.
Правилно въззивният съд е приел, че
нарушението не е осъществено от субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В случая, няма спор, че задълженото
лице Б.Д. не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на т.а. Нисан Интерстар с рег. № *** и към 29.11.2019
г., когато е прекратена служебно неговата регистрация, такава застраховка не е
била налице. Безспорно е също така, че по време на проверката на 22.01.2020 г.
МПС е управлявано без да е сключена задължителната застраховка, като след
установяване на нарушението собственикът е предприел необходимите действия и още
същия ден 22.01.2020 г. е сключил нова застраховка „ГО“, с което регистрацията
на автомобила е възстановена служебно.
Наличието на административно нарушение
съгласно Кодекса на застраховането е извън предмета на настоящото производство,
тъй като отговорността на водача не е ангажирана за липсата на валидна
задължителна застраховка. Ответникът по касация не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен
такъв договор. Той е санкциониран, за това, че на конкретна дата е управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
автомобила, като последица от липса валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ съставлява сложен фактически състав,
включващ задължение да се уведоми собственика - чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Когато
липсват доказателства собственикът, респективно ползвателят да е уведомен, то
тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение. Следва да
се отбележи, че самият факт за липса на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към даден момент не обуславя автоматично прекратяване на
регистрацията. Видно и от разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тези
действия се предприемат след получаване на съответното уведомление от
Гаранционния фонд. Прекратяването на регистрацията се извършва за един следващ
период, т.е. не от датата, до която е била валидна сключената по-рано
застраховка.
По делото не са представени
доказателства за такова уведомяване преди датата на проверката.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
наказващият орган издава наказателно постановление, само ако е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случая, не е осъществено уведомяване на собственика за
прекратената регистрация, поради което не може да се направи извод за виновно
поведение от страна на водача нито умишлено, нито непредпазливо. Както бе
отбелязано, институтът на прекратяване на регистрацията на ППС не се прилага
автоматично, а след уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид
факта, че се извършва служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са
налични в общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на
съответните органи да уведомят собственика. В противен случай, при наличие на
външни белези, сочещи на редовно регистриран автомобил /поставени
регистрационни табели и наличие на свидетелство за регистрация/, липсва
основание да се твърди наличието на вина и в двете ѝ форми – умишленост и
непредпазливост. Водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, ако е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме
управление след узнаване на този факт. Посочената в касационната жалба съдебна
практика е ирелевантна по отношение на настоящото дело. Цитираното КАНД № 407
по описа на АдмС – Враца за 2020 г. касае нарушение по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
съгласно който служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство, като за разлика от нарушението по чл. 143,
ал. 10 не е предвидено уведомяване на собственика.
За пълнота следва да бъде отбелязано,
че към датата на издаване на НП регистрацията на
автомобила не е била прекратена, тъй като за него е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, видно от справка в сайта на Гаранционния
фонд, което обстоятелство не е отчетено от АНО.
По
изложените съображения, като е приел, че липсва
доказан субективен елемент от визираното в акта и в НП нарушение,
районният съд правилно е отменил санкционния акт.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно приложение на закона, поради което
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
От страните по делото не са
претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260061/16.07.2021 г., постановено по АНД № 72
по описа на Районен съд - Бяла Слатина за 2021 г., с което е отменено НП № 20-0248-000858/24.09.2020 г.,
издадено от Началник РУ – Бяла Слатина.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.