РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20251001000169 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 12022/31.01.2025 г. от „ДИАПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Гюешево“, № 85, ет. 3 срещу Решение № 1768/23.12.2024 г., по т.д. №
1213/2024 г., на СГС, ТО, VI-16 с., с което са отхвърлени исковете за
осъждането на М. П. С., ЕГН **********, с местожителство в адрес ***, да
преустанови по всякакъв начин използването на песен със заглавие „Марка
черна рокля“ (звуко и видеозапис), като нарушаваща авторското право върху
текста на песен със заглавие „Моят номер“, с продуцент на звукозаписа и
носител на изключителни права за използване на текста „Диапазон рекърдс“
ООД и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие, на осн. чл. 95б, ал. 1, т. 2 и 6 ЗАПСП.
Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва
мотивите на съда досежно авторството на текста на песента „Моят номер“,
която е предмет на нарушението, като направен в резултат на едностранчива
преценка на събраните свидетелски показания и поведението на свидетелите.
Излага анализ на показанията на св. Г. и счита, че същите са не по-малко
последователни и логични от показанията на св. А., които са кредитирани от
съда. Неправилен бил и извода, че показанията на св. А. се подкрепяли и от
другите доказателства по делото, които всъщност произхождали от същото
1
лице. Същевременно съдът не бил анализирал в съвкупност представените от
ищеца писмени доказателства, които не били оспорени. Твърди, че решението
е необосновано в частта, в която е прието за успешно проведено оборването на
презумцията за авторство в полза на Д. Г.. В този смисъл съдът бил приел за
доказано съгласието за използване на текста на песента „създаден“ от А. да е
дадено при условия за разгласяване на произведението под чужда
самоличност, като същевременно било прието, че не е налице отчуждаване на
права, които по силата на законовите правила са признати на друго лице.
Прието било, че А. някак е запазила, зад чуждата самоличност, набор от
авторски правомощия, в т.ч. и неотчуждимите неимуществени авторски права
като правото на авторство и на авторско име върху произведението. Тези
права самата А. твърдяла и с поведението си повече от 14 години не оспорва,
че са притежание на автора Д. Г.. По същество моли за отмяна на атакуваното
решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. С.
депозира отговор на въззивната жалба вх. № 22969/24.02.2025 г., в който счита
въззивната жалба за неоснователна, Счита, че оплакванията на въззивника не
почиват на събраните в хода на производството доказателства. От своя страна
счита показанията на св. Г. за неубедителни, за разлика от показанията на св.
К.. Сочи, че ищецът не е доказал да има договорни отношения със сочения
„автор“ за използване на текста. Излага доводи във връзка и с останалите
оплаквания във въззивната жалба. По същество моли за оставяне на
въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата, чрез процесуални
представители, поддържат изложените във въззивната жалба и отговора
оплаквания и доводи.
Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази
следното: Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
67060/11.06.2024 г., с която „ДИАПАЗОН ПЪБЛИШИНГ“ ООД, ЕИК
********* и „ДИАПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД, ЕИК ********* са предявили
срещу М. П. С., ЕГН ********** искове за защита на авторско право върху
литературна творба, чрез осъждането й да преустанови по всякакъв начин
използването на песен със заглавие „Малка черна рокля" (звуко и видеозапис),
с което се нарушавало авторското право върху текста на песен със заглавие
„Моят номер", с продуцент на звукозапис и носител на изключителни права за
ползване на произведението „ДИАПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД, с автор на текста
Д. Г. С., представляван от неговия музикален издател „ДИАПАЗОН
ПЪБЛИШИНГ“ ООД и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното
решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие, на осн. чл. 95б ЗАПСП.
С Определение № 2701/12.07.2024 г. производството по предявените от
„ДИАПАЗОН ПЪБЛИШИНГ“ ООД, ЕИК ********* искове е прекратено, в
хипотезата на чл. 233 ГПК.
Ищецът е твърдял, че по силата на сключен договор „Диапазон
пъблишинг“ ООД, в качеството му на музикален издател е придобил от Д. Г.
С., в качеството му на автор на текста на песента със заглавие „Моят номер“,
правата да управлява и да упражнява авторските му права върху текста като
литературно произведение по см. на чл. 3 ЗАПСП. Впоследствие „Диапазон
пъблишинг“ ООД отстъпило на ищеца изключителни права за използване на
горепосоченото произведение, а именно правата да свърже текста на песента
2
„Моят номер“ с музика и аранжимент и да го запише в изпълнение на Т. и
***, с цел последващо използване на записа и възникване на продуцентски
права върху него в полза на ищеца. Твърди се, че ответницата се свързала с
ищеца и поискала да използва оригиналния текст на български език за своя
нова кавър версия, което й било изрично отказано. Независимо от това на
27.05.2024 г. песен със заглавие „Малка черна рокля“, в изпълнение на
ответницата и С. С. било публикувана на официалния Ютуб канал на
ответницата. Песента била пусната в социални мрежи и онлайн платформи
като Спотифай и Фейсбук. Твърди, че при съпоставяне на текстовете на
песните „Моят номер“ и „Малка черна рокля“ се установявало, че последната
съдържа по-голяма част от текста на първата песен, правата върху който текст
са отстъпени на и/или се управляват от ищеца. Извежда, че било налице
неразрешена преработка на оригиналния текст на български език, чийто автор
бил Д. Г., извършена за целите на свързване на преработения текст със същата
музикална композиция, послужила за основа на песента продуцирана от
ищеца. С посочените действия ответницата като продуцент на звукозаписа
била нарушила изключителните права на ищеца като продуцент на песента
„Моят номер“, да използва произведението.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответницата М. П. С., ЕГН
**********, депозира отговор вх. № 88943/12.08.2024 г., в който счита, че
ищецът не разполагал с право да упражнява правата на автора върху
процесното произведение. Счита исковете по същество за неоснователни, тъй
като автор на текста била М. А. К., която прехвърлила правата за използването
му на ответницата. Сочи, че К. през 2010 г., когато бил създаден текста била
ангажирана от продуцентска компания „Пайнер“ и нямала желание да показва
името си като текстописец за трети лица като ищеца, поради което в
публичното пространство в песента на Т. страните се съгласили да запишат
трето лице – Д. Г., брат на Т. и по този начин автор и текст да бъдат
регистрирани в „Музикаутор“. Сочи, че К. не е подписвала договор с ищеца по
отношение на текста, поради което съобр. Чл. 36 и чл. 56 ЗАПСП, при липса
на уговорен срок, правото да се използва произведение е всякога 3 години.
Твърди, че договорът между „Диапазон Пъблишинг“ и Д. Г. е нищожен и
унищожаем, и е бил подписан с оглед ситуацията по-горе. Сочи, че договорът
е сключен в противоречие на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗАПСП, в която е
бил предвиден максимален 10 годишен срок на договорите. Към момента
правата върху текста, в т.ч. доработка и преработка, са били предадени на
ответницата, което я правело единствен надлежен притежател. Отделно сочи,
че текстът, използван от нея бил преработка, а преработката всякога
представлявала нов обект на интелектуална собственост.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен от страна на ищеца е Договор от 10.08.2010 г., сключен
между Д. Г. С., ЕГН **********, в качеството си на автор и „Диапазон
Пъблишинг“ ООД, в качеството на издател, по силата на който на последния
издателят е приел да управлява и администрира срещу възнаграждение,
правата на автора върху оригинален текст на песен със заглавие „Моят
номер“. Авторът е отстъпил на издателя всички свои имуществени и
отчуждими неимуществени права по чл. 15 и чл. 18 ЗАПСП върху
произведението посочено в чл. 1, на изключителна основа. Авторът отстъпил
3
на издателя и изключителното право да предоставя на трети лица по своя
преценка правото на използване и условията за използване на произведението
или на части от него. Договорът бил сключен за максимално допустимия по
закон срок, но не по-малко от 10 години. Неразделна част от договора е
Приложение № 1, което обективира текстът на произведението „Моят
номер“.
Представен по делото е и Договор от 20.08.2010 г., сключен между
„Диапазон Пъблишинг“ ООД, в качеството на издател и „Диапазон Рекърдс“
ООД, в качеството на продуцент, по силата на който издателят като
представител на Д. Г., автор на оригинален текст на песен с работно заглавие
„Моят номер“ е отстъпил на продуцента изключителното право да свърже
произведенията – аранжимент и текст, с музика и да ги запише, като
организира и финансира създаването на звукозапис на песен. По силата на
договора продуцентът придобива и всички имуществени и неимуществени
права да използва звукозаписа или части от него, съответно съдържащите се в
него произведения, включително на продуцента – ищец в производството били
отстъпени на изключителна основа прехвърлимите неимуществени права
върху произведенията, съдържащи се в звукозаписа и производните на него
обекти.
Представена по делото е Декларация за използване на текст от
22.05.2024 г., в която М. А. К. е обективирала волеизявление, че тя е
действителният автор на текста към песента на Т. „Моят номер“, продуцирана
от „Диапазон Рекърдс“ ООД, като с нейно съгласие и без противопоставянето
й като автор бил вписан Д. Г.. В декларацията изрично е заявено съгласие от
страна на К. текстът да бъде използван от М. С. по всички позволени от закона
начини за целите на създаването на песента „Малка черна рокля“,
включително с правото да извърши преработка, доработка или добавка в
текста, самостоятелно или чрез друг автор. Обективирано е и признание, че за
отстъпването на правата К. е получила възнаграждение.
Представен по делото е Договор от 22.05.2024 г., по силата на който А.
Й. П. и П. Г. П., в качеството на автори са отстъпили на М. С., в качеството на
ползвател, правата за използване на авторски текст на песен с работно
заглавие „Малка черна рокля“, който текст представлявал преработка на текст
на песен, създаден от М. А.. Страните се съгласили имуществените и
прехвърлимите неимуществени авторски права върху текста в Приложение №
1 към договора, да възникват директно или ако това е незаконосъобразно, се
отстъпват изключително в полза на ползвателя. Представено е и Приложение
№ 1 към договора, съдържащ текстът, предмет на договора.
В хода на първоинстанционното производството са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Д. Г. С. и М. А. К.. Показанията на
свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на лични възприятия и не
противоречат на останалите приети за установени факти, обстоятелства и
събрани доказателства.
От показанията на св. С. се установява, че се преместил да живее в
София през 2008 – 2009 г., като работил на няколко различни места. Започнал
работа при ищеца, след като сестра му му споделила за такава възможност.
При ищеца работел обща работа – разнасял касетки, дискове, помагал в
складовете, озвучавал певици. Работил във фирмата до 2015 г. Докато работил
във фирмата помагал за създаването на песни, писал текстове, в т.ч. и за
сестра си – Т. С.а. Завършил бил музикално училище с народна музика, като
4
писането му било хоби. Писал си разни неща в Бургас, където живеел, но
нямал публикации. Писал бил за певеца Е., но не си спомня за други, защото
било отдавна. Заявява, че текста на песента „Моят номер“ е негов и го създал
в края на лятото на 2010 г. След написването на текста отишъл със сестра си в
студиото, тя харесала текста, преработили го и така се получила песента
„Моят номер“. Посочените действия били извършени съвместно с „Диапазон
рекърдс“ ООД и песента била записана в студиото. По отношение процеса на
създаване на текст излага, че създаването отнема няколко дни, може и
седмици, че прави някакъв текст, сестра му му казва тук не ми харесва и дали
може да го преработи малко. По отношение на конкретния текст заявява, че е
авторски, а не опит да преведе поетично текста на грацката песен. След като
създаде текст подписвал договор, като „Диапазон рекърдс“ му давали пари на
ръка най-вече. Заявява, че писането му е хоби и не се занимава
професионално, че е музикант. Още излага, че никакво стихче „не му идва на
акъла“ при разпита. Не познава М. А. и за пръв път я вижда в съдебното
заседание, не познава и М. С., която е виждал само на участия. Правата за
песента „Моят номер“ ги дал на „Диапазон рекърдс“ ООД.
Още излага, че правата ги е дал като сигурно е разписал договор за
авторските права. Не знае колко песни е написал за „Диапазон рекърдс“, тъй
като в момента се занимава с други работи и е изтекъл продължителен период.
С ищеца е бил на граждански договор, не може да каже дали е получават
допълнително пари за написването на песни и не помни да са му давали
отчети. Написал бил текстовете на песента „Отличен 6“ на Т. С. и песента „В.“
на Е..
От показанията на св. К. се установява, че около 2010 г. се занимавала
единствено с писане на текстове на песни, като започнала около 2002-2003 г.
по-активно да пише. Заявява, че няма стихосбирки издадени, но има издаден
диск с песни само по нейни тестове. Сочи, че в последните години 90 % от
песните на В. М. са по нейн тест, а много от хитовете на попфолк певците през
последните двадесет години също са по нейни текстове. Цитира части от
текстове, имена на певци и заглавия на техни песни по нейни текстове.
Заявява, че за ищеца е написала текстове за около 50 песни, като в последните
години ищецът решил да я пише като автор. В предходни години имали
уговорка, с нейно съгласие, под нейните текстове да стои името Д. Г.. Излага,
че не познава човека и не го е виждала преди. Доколкото знаел Г. е брат на
певицата Т.. По отношение на процесния текст разказва, че е бил написан от
нея през 2010 г., малко преди да излезе албума, в който песента била включена,
като си спомня, че текстът бил приет без никакви корекции. Съгласно
уговорките й с „Диапазон“ й били изпращани мелодии, а тя пишела текста.
Контактите им били в повечето случаи по електронна поща. За конкретната
песен имала запазена електронна поща от Н. К., представляващ „Диапазон“, с
която с кратко съобщение с текст „спешно за Т. и ***“, й бил изпратен
оригиналът на песента. Свидетелката заявява, че причината да се съгласи
текстовете й да бъдат подписани под друго име е, че в този период имала
договор с „Пайнер“ ООД и въпреки, че не била сигурна дали й се налага да
крие името си, преценила така от някакъв вид колегиалност.
Още излага, че ответницата поискала съгласието й да преработи и
използва написания от нея текст, като й отговорила, че тя не е подписана под
този текст и не е наясно дали има право да й дава съгласие и как стоят
юридически нещата, но ползването на текста от ответницата било с нейно
5
съгласие. Заявява, че се опитвала да уреди среща между Н. К. и ответницата,
но не се получило.
При извършена очна ставка между свидетелите и двамата заявяват, че са
написали текста на песента „Моят номер“ и, че и двамата казват истината.
Между страните не е било предмет на спор, а и се установява при
обикновен прочит, за което не са необходими специални знания, че текстът
обективиран в Приложение № 1 към Договор от 23.05.2024 г. е в основната си
част идентичен с текста на песента „Моят номер“, представляващ
Приложение № 1, към договор от 10.08.2010 г. Разлики се установяват да са
налице само в първите три строфи на втори и четвърти куплет от общо 7
куплета. Не е било спорно и, че песента „Малка черна рокля“ е с продуцент
ответницата и се изпълнява от същата и С. С. (***).
По реда на чл. 192 ГПК по делото е постъпила молба вх. №
121329/06.11.2024 г. от третото за спора лице – М. К., към която е приложена
заверено за вярност разпечатка на електронно писмо от 09.08.2010 г., с
приоритет „Спешно“, изпратено от ел. поща ****@***.** и с адресат
**********@abv.bg. Писмото е с текст „novo – *** i ***“ и съдържа прикачен
файл със заглавие „***“.
Посочената разпечатка е приобщена към доказателствата по делото с
определение от с.з. на 26.11.2024 г., като е оспорена нейната доказателствена
стойност.
При тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд достигна
до следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 177/18.03.2025 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
решението е валидно. Предявените искове са правилно квалифицирани като
такива с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 2 и 6 ЗАПСП и произнасянето
съответства на заявените за разглеждане осъдителни претенции, поради което
решението е и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращата жалба.
С разпоредбата на чл. 95б ЗАПСП законодателно са закрепени другите
искове, освен исковете за обезщетение, които носителят на правото или
лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване на
определено произведение или друг обект под закрила на закона, може да
предяви пред съда. В случая предявените искове са за преустановяване на
неправомерното използване и за разгласяване за сметка на нарушителя на
6
диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда
часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Исковете са
предявени от лице, което твърди да е продуцент на песен и, което да е носител
на изключителни права за използване на произведение.
За установяване на това си качество ищецът е представил по делото
обсъдените във фактическата установеност Договор от 10.08.2010 г., сключен
между Д. Г. С., ЕГН **********, в качеството си на автор и „Диапазон
Пъблишинг“ ООД, в качеството на издател и Договор от 20.08.2010 г.,
сключен между „Диапазон Пъблишинг“ ООД, в качеството на издател и
„Диапазон Рекърдс“ ООД, в качеството на продуцент. По силата на тези
договори се твърди, че авторът на текста на песента „Моят номер“ Д. С. е
прехвърлил на издателя „Диапазон Пъблишинг“ ООД правата си на автор
върху оригинален текст на песен със заглавие „Моят номер“ (Приложение № 1
към този договор), като впоследствие издателят като представител на Д. Г.,
автор на оригинален текст на песен с работно заглавие „Моят номер“ е
отстъпил на продуцента изключителното право да свърже произведенията –
аранжимент и текст, с музика и да ги запише, като организира и финансира
създаването на звукозапис на песен.
Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, обект на
авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е обективна форма. Тъй като изброяването на видовете
произведения в чл. 3 ЗАПСП е неизчерпателно, то за да бъде признато
произведението за обект на авторското право, е достатъчно същото да не
попада в посочените в чл. 4 ЗАПСП изключения и да е създадено в резултат от
творческа дейност. Не се е спорило между страните, че текстът на песен е
произведение на литературата и е защитен от закона обект на авторското
право. По отношение на понятието „автор“ в ЗАПСП се съдържа легална
дефиниция – чл. 5, която сочи, че автор е физическото лице, в резултат на
чиято творческа дейност е създадено произведение, като други физически или
юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите,
предвидени в този закон. Следователно качеството автор се свързва от
законодателя с творческата дейност по създаването на определено
произведение.
Същевременно в разпоредбата на чл. 6 ЗАПСП е установена и оборима
презумция, че за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг
идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху
оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните
опаковки. В случая като автор на спорния между страните текст на
продуцираната от ищеца песен „Моят номер“ е посочено лицето Д. Г. С., а от
страна на ответника се твърди, че действителния автор на текста не е С., а М.
А. К.. Това е и основния спорен между страните въпрос, пренесен за
разглеждане и пред въззивния съд.
Настоящият състав намира, че събраните в хода на производството и
обсъдени доказателства водят до извод, че установената презумция за
авторство на текста, по който е създадена песента „Моят номер“ е била
успешно оборена от ответника. В тази насока съдът кредитира в пълнота
показанията на св. М. К., които са конкретни, пълни и плод на непосредствени
възприятия. Свидетелката описва процеса на създаване на текстове и
дългогодишната си творческа дейност, както и начина по който се
7
осъществявало сътрудничеството й с Н. К., представляващ по закон, както
„Диапазон Пъблишинг“ ООД, така и „Диапазон Рекърдс“, в т.ч. и, че възлагане
на К. е създавала текстове, като с нейно съгласие, като автор и бил посочван
Д. Г., когото не познава. За оборване на тези показания от страна на ищеца не
са били ангажирани доказателства.
Тук следва да бъде посочено, че показанията на св. Г., не следва да бъдат
кредитирани. Това е така, защото като цяло показанията са лишени от
конкретика, досежно твърдяната творческа дейност на свидетеля, с обяснения,
че свидетелят не си спомня, тъй като било отдавна, същевременно обаче
свидетелят категоричен, че текстът на песента „Моят номер“ е написан от
него, без обаче да може да цитира част от нито едно свое произведение, дори и
от процесната песен, за която категорично твърди да е написал текста.
Свидетелят също не си спомня и да е получавал някакви възнаграждения за
написаните от него текстове.
На следващо място, показанията на св. К. кореспондират, както с
твърденията на ответницата, така и с приобщеният към доказателствата по
делото електронен документ, разпечатан на хартиен носител, който обсъден
във възприетото по фактите установява, че написването на текста за песента,
изпълнена впоследствие от Т. и ***, под заглавие „Моят номер“ е възложено
на свидетелката от Н. К.. По отношение на този електронен документ искане
по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК от страна на ищеца не е било отправяно и
истинността на същият не е била предмет на оспорване. Този документ като
частен свидетелстващ следва да бъде ценен с оглед на всички други
доказателства и макар информацията в него да е оскъдна, същата също
кореспондира, както твърденията на ответницата, така и показанията на св. К..
В този ред на мисли, представената писмена декларация, изходяща от св. К.
няма да бъде ценена като доказателство, доколкото същата представлява
писмени свидетелски показания, които съобразно принципът на
непосредственост при събиране на доказателствата, закрепен в разпоредбата
на чл. 11 ГПК.
След като презумцията за авторство е успешно оборена от ответната
страна и авторските права върху текста на песента със създаването му са
възникнали в патримониума на К. и не са налице доказателства същите да са
били обект на валидно прехвърляне – с изричен договор, сключен в писмена
форма, съобр. изискванията на чл. 15, ал. 2 ЗАПСП, то Договорът от
10.08.2010 г., сключен между Д. Г. С., ЕГН **********, в качеството си на
автор и „Диапазон Пъблишинг“ ООД, в качеството на издател, макар и да
обективира валидно облигационно правоотношение, не би могъл да породи
транслативно действие, по отношение на авторските права върху текста,
доколкото същите не са възникнали в патримониума на С., за да би могъл да
ги отстъпва за „управление и администриране“, съобразно терминологията на
договора. Аналогичен извод следва да бъде направен и по отношение на
последващия договор от 20.08.2010 г., сключен между издателя и ищеца.
Следователно ищецът не е материално-правно легитимиран да
претендира защита на права върху текста на песента „Моят номер“, а
преработването му от страна на ответницата, извършено със съгласието на
автора К., не представлява нарушение на авторско право.
На отделно основание следва да бъде посочено още и, че съгласно
разпоредбата на чл. 35 ЗАПСП, произведението се използва по правило само
след предварителното съгласие на автора, като в противен случай
8
използването е противоправно и съставлява нарушение. Съгласието може да е
изрично относно мястото и времето на разрешеното ползване, а ако не
съдържа такава уговорка, приложение следва да намерят диспозитивните
разпоредби на чл. 36, ал. 4, 5 и 6 ЗАПСП, съгласно които отстъпеното право е
срочно, териториално ограничено и неизключително. Според ал. 5, ако в
договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва
произведението е отстъпено за три години (редакция към меродавния момент
2010 г.). В този ред на мисли, дори да се приеме, че чрез изразеното съгласие
под произведението на К. да стои името на Д. С., първата е делегирала
правото произведението й да бъде използвано, то това право е ограничено от
законовия срок от 3 години, който е изтекъл далеч преди 2024 г., когато същата
е дала съгласие текстът да бъде преработен и използван от ответницата.
В заключение, предявените искове като неоснователни и недоказани, ще
следва да бъдат отхвърлени. Като достигнал до идентичен краен правен извод,
първоинстанционния съд е постанови правилно и законосъобразно решение,
което ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от спора, разноските пред
първоинстанционния съд не подлежат на ревизиране.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата се следват разноски за
въззивна инстанция. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства същите възлизат на 2250 лв. адвокатско възнаграждение и
следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното, Софийски Апелативен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1768/23.12.2024 г., по т.д. № 1213/2024 г.,
на СГС, ТО, VI-16 с.
ОСЪЖДА „ДИАПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гюешево“, № 85, ет. 3 да
заплати на М. П. С., ЕГН **********, с местожителство в адрес ***, сумата
2250.00 лв., представляваща разноски по делото за въззивна инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9