Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …..07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седми ноември през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Г.
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 3266 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 26.09.2018г., постановено по
гр. д. № 20156/2015г. на СРС, ГО, 164 състав, поправено с влязло в сила решение
от 04.12.2018г. по същото дело, е осъден ответника „Ю.Б.”АД да заплати на В.Г.Г., Г.Н.Г. и В.Н.Г., по исковете им с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 6 953. 23
евро /левова равностойност от 13 599. 33 лева/, представляваща
надплатени суми от ищците в качеството им на кредитополучатели по договор за
кредит № HL 35435/27.06.2008г. поради
валутна разлика между швейцарския франк и евро за периода 13.04.2010г.
/съгласно поправката с решението по чл. 247 ГПК/ - 14.04.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата от 14.04.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
иска за разликата до пълния предявен размер от 7488. 14 евро или за сумата от
534. 91 евро и за периода 11.08.2008г. – 12.04.2010г., като погасен по давност;
сумата 3 378.
72 евро /левова равностойност от 6 608. 20 лв./,
представляваща недължимо платени суми в резултат от едностранно увеличение на
лихвения процент, респ. на месечната анюитетна вноска,
от страна на банката за периода 12.04.2010г. -14.04.2015г., ведно със законната
лихва от 14.04.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до
пълния предявен размер от 4856. 21 евро или за сумата 1 477. 49 евро и за
периода от м.11.2008г. – 11.04.2010г., като погасен по давност; сумата 353. 13 евро /левова равностойност от
690. 66 лв/ – надплатени такси за управление по
кредита и застраховка имущество за периода 14.04.2010г. – 31.12.2014г., ведно
със законната лихва върху посочената сума от 14.04.2015г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 498.
62 евро или за сумата 145. 49 евро и за периода 27.06.2008г. -13.04.2010г.,
като погасен по давност. С решението е отхвърлен изцяло предявения иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1302. 97 евро, представляваща
недължимо платена поради валутната разлика, получена от превалутирането
на сумата по кредита към момента на усвояването му, като неоснователен, като погасен по давност;
оставен е без разглеждане предявения в условията на евентуалност иск за заплащане
на сумата 4 856. 21 евро, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката
за периода 01.11.2008г. – 14.04.2015г. и са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от ответника ,,Ю.Б.”АД в частта, с която са уважени
предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.
1 ЗЗД, като недопустимо и като неправилно. Въззивникът
поддържа, че по делото не са налице предпоставките за заплащане на претендираните суми, тъй като оспорените процесни клаузи от договора не са нищожни. Твърди, че ищците
са приели условията в договора за кредитиране и създаденото кредитно
правоотношение. Сочи, че с представеното по делото искане от 11.07.2008г.
кредитополучателят е кандидатствал за отпускане на равностойността в швейцарски
франкове на сумата 55 000 евро по курс купува за швейцарски франк към лева
в деня на усвояване на кредита. Твърди се, че по сметка на кредитополучателя е
постъпила сумата 91 340. 37 швейцарски франка. Поради изложеното се
поддържа, че оспорените клаузи от договора не са нищожни, тъй като не е налице
нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, отделно се сочи, че са индивидуално
уговорени съобрзано исканията и възможностите на
кредитополучателя. Сочи, че дължимата годишна лихва по договора е ясно и
категорично определена, като по арг. от чл. 58 и сл.
ЗКИ сключването на договори за кредит при променлива лихва е допустимо, при
ясно определен механизъм, какъвто в случая е налице. Въззивникът-ответник
моли съда да уважи жалбата, като отмени решението в обжалваната част и отхвърли
исковете, с присъждане на разноски.
С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемите – ищци са депозирали писмен отговор, с
който оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение, по подробно
изложени съображения. Поддържат, че от ответника, чиято е доказателствената
тежест, не са ангажирани доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
договорени, както и за приложимост на изключението по чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
Твърдят, че изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузите на чл.
3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора, като неравноправни,
са правилни и законосъобразни, тъй като в договора липсва методика за
изчисления на базовия лихвен процент, поради което не е възможно да бъде
изчислен и размера на месечната анюитетна вноска по
договора. Отделно излагат подробни
доводи за неравноправност и на оспорените клаузи на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл.
2, ал. 1 и 4 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от
договора относно прехвърлянето на риска върху кредитополучателя от превалутирането на сумата по кредита.
По делото е депозирана частна жалба от
ищците В.Г.Г., Г.Н.Г. и В.Н.Г. срещу определение от
04.12.2018г. по гр.д. № 20156/2015г. на СРС, 164 с-в,в частта, с която е оставена
без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, чрез присъждане на пълния размер на запатеното
от тях адвокатско възнаграждение в размер на сумата 4000 лв. В частната жалба се
излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение и се
моли същото да бъде отменено, като се присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.
По делото е депозиран отговор на
частната жалба, с който същата се оспорва.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
атакуваната част за уважаване на исковете.
По същество жалбата е неоснователна.
За да уважи исковете с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД до посочените по-горе размери, СРС е приел,
че всички оспорени клаузи на чл. 3, ал.1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1
от договора, касаещи увеличение на лихвения процент, както и клаузите на чл. 23, касаещи превалутирането на кредита, са нищожни като неравноправни,
като е уважено частично направеното възражение за давност за периода 5 години
преди подаване на исковата молба на 14.04.2015г.
Между
страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между
тях е бил сключен договор № HL 35435/27.06.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот. Съгласно
чл. 1, ал. 1 от договора, банката предоставя на В.Г.Г.,
Г.Н.Г. и В.Н.Г., наричани общо кредитополучател, кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 евро по
курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, както следва: равностойността в
швейцарски франкове на 15 900 евро по курс „купува“ за швейцарския франк
към евро на ответната банка в деня на усвояване на кредита за покупка на
описания в договора недвижим имот само от В.Г., и равностойността в швейцарски
франкове на 39 100 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
ответната банка в деня на усвояване на кредита за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 3, в деня на усвояване на кредита страните
подписват Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него,
в което посочват приложимия към същата дата курс ,,купува” за швейцарския франк на ,,Ю.Б.”АД, както и конкретно определения съобразно този
курс размер на кредита в швейцарски франкове. С чл. 2, ал. 1 от договора
страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се
ползва от кредитополучателя при условията на ал. 4 и ал. 5. В чл. 2, ал. 4 от
договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по
ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по
търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояването.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент (БЛП) на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента
на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски
франкове е в размер на 4.5 %. Според чл. 3, ал. 5, действащият БЛП на банката
за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им
на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се
променят. Крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително
дължимите лихви е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която
се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към договора (чл. 5).
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от договора, кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план - Приложение № 2 към договора, представляващ неразделна част
от него. Според чл. 6, ал. 2, погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на ,,Ю.Б.”АД за швейцарския франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката. Съгласно
чл. 6, ал. 3 от договора, в случай, че по време на действието на договора
банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на договора
дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Банката запазва правото си по
време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионите, при които прилага операциите си, както и приложимите
лихви па настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21 – чл.
12, ал.1 от договора.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски
франкове, съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно
действащата към датата на превалутирането Тарифа на
банката. Чл. 22 определя превалутирането като промяна
на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва
да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита
при изчисляване на лихвата по същия.
С чл. 23,
ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към лев/евро, както и превалутирането
по чл. 21 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл.
6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21- 23 от договора – ал. 2 на
чл. 23.
Съгласно
представеното Приложение № 1 към договора, към датата на усвояване на кредита -
11.07.2008г., приложимият курс“ Купува“ за швейцарския франк към евро, е 1.**********,
като съобразно този курс, размерът на предоставения и усвоен и кредитен лимит в
швейцарски франкове по чл. 1 от договора е 91 341. 37 швейцарски франкове.
Горното се установява и от констатациите на вещото лице М.в приетото заключение
на ССчЕ.
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Въззиваемите
– ищци като физически лица са потребители по смисъла
на § 13, т. 1 от ЗЗП. Предпоставките за определяне
на договорни клаузи като неравноправни са следните:
1. клаузите да не са индивидуално
определени - т.е. потребителят не е разполагал с възможността да влияе върху
съдържанието им; 2. да са уговорени
във вреда на потребителя - накърняват се уредените
в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни
интереси; 3. не отговаря на изискванията
за добросъвестност, респ. на добросъвестната
търговска практика и 4. уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя
- съществено несъответствие
в насрещните престации.
По арг.
от чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни само
в случаите, в които те не са
уговорени индивидуално.
Установяването в процеса на
обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено е поставено в тежест на
банката - чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В
хода на производството
ответникът не е представил доказателства, че включването на оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното
им обсъждане и постигане на съгласие
с потребителя по отношение на тяхното
съдържание. Ето защо оспорените
клаузи не са индивидуално
уговорени с кредитополучателя
и могат
да бъдат нищожни на основание
чл. 146 ЗЗП в случай, че се
установи, че са неравноправни. Доводите в жалбата в тази
връзка са изцяло неоснователни и недоказани.
Съгласно чл.
143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. В посочената
разпоредба е налице изброяване на изричните
хипотези, при които една клауза
в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно.
По иска за връщане на надплатени
лихви:
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.143 ЗЗП и чл.144 ЗЗП, отчитайки и целта на
закона, следва да се приеме за допустима уговорка в договор за кредит,
предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, но
само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1. обстоятелствата, при
чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в
договора или в ОУ; 2. тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не
зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е
поставено под контрола на кредитора; 3. методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или в ОУ (чл. 144, ал. 4 ЗЗП), т.е. да е
ясен начинът на формиране на лихвата; 4. при настъпването на тези обстоятелства
да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до
„значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя” съгласно чл. 143 ЗЗП – напр. решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. №
1899/2015г. на ВКС, ІV ГО.
В конкретния случай, в договора
за кредит не се съдържа методика за изменение на лихвата, предвиждаща начин на
формиране и изменение на БЛП, нито препратка към методология за определяне на
базисни лихвени проценти. Съдържа се препращане към Тарифа за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си,
каквато, обаче, не е представена по делото. Същевременно общите условия и
тарифите на търговските банки не представляват обществено известни, нито
служебно известни на съда факти и подлежат на доказване на общо основание от
страната, която се позовава на тях – търговецът, който претендира приложение на
изключението, уредено в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Ето защо въззивният съд
приема, че в договора не са
определени обективни обстоятелства, при чието проявление би възникнало потестативното право на банката едностранно да променя
договорения лихвен процент. Не са посочени нито компонентите, формиращи БЛП и
тежестта на всеки от тях, нито предпоставките, при които за банката възниква
правото й едностранно да променя БЛП, нито механизъм, по който това ще става,
като същевременно е предвидено задължение на кредитополучателя да търпи
измененията, които са задължителни за него и влизат в сила, независимо от
волята на последния - чл. 3, ал. 5, чл.6, ал.3, и чл.12, ал.1 от договора, и да
заплаща променените по размер погасителни вноски. Поради това
оплакването на жалбоподателя - ответник, че в договора се съдържат условия за
промяна на лихвата, при които изменението на лихвата е свързано с изменение
размера на лихвения процент на финансовия пазар, който е извън контрола на
търговеца, се явява неоснователно. Не се достига до различно заключение и при
прилагане на обсъдената от вещото лице М.в заключението на ССчЕ
методология за определяне на базисни лихвени проценти и стойностите на БЛП. Съгласно
описаното от вещото лице съдържание, БЛП
се формира от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена
на ресурса се формира от пазарните лихвени мерители –
Софибор, Юрибор, Либор; рисковата премия, приложима за банката при
привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на банката за
привличания паричен ресурс – минимални задължителни резерви, фонд за
гарантиране влоговете в банките и др. Буферната надбавка включва оценката под
формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти
и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,50%
годишно. Съгласно методологията, при промяна на един или повече от изброените
по-горе компоненти на посочените, е налице основание за неговата актуализация.
Самата актуализация се извършва по решение на Комитета по управление на активите
и пасивите на банката. Тоест, макар компонентите на БЛП да имат сами по себе си
обективен характер, изменението на тези компоненти, което е извън волята на
банката, не води автоматично до изменение на лихвения процент, а е основание
орган на банката да направи преценка дали да се извърши такова изменение и по
какъв начин. Поради тази причина, макар да е предвидена възможност за
намаляване на БЛП, не може да се приеме, че начинът на определяне на лихвения
процент е обективен, включително при прилагане на цитираната методика. Не е
налице ясен механизъм за изменение
на БЛП, тъй като не е установен нито размерът на промяната на БЛП при изменение
на съответния обективен показател, нито каква е тежестта на всеки един от
посочените показатели, а изменението е предоставено на волята на банката, като
увеличава БЛП със ставка, която тя счете за целесъобразна. Същото изрично е
посочило и вещото лице от ССчЕ.
Поради това в случая е неприложимо изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП /ред. ДВ, бр. 99/2005г./. Съгласно решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. №
1899/ 2015г. на IV ГО на ВКС, тази разпоредба не намира приложение, дори
обстоятелството, свързано с изменение на лихвата да настъпва обективно, ако то
се явява поставено в зависимост от волята на кредитора, когато липсва яснота
относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на
едностранно променливата лихва, респ. липсва обвързване на конкретния размер на
повишението на лихвата с размера на покачване на индекса, като само от банката
зависи с колко точно ще се промени лихвата, без тя да е длъжна да се съобрази с
конкретно изменение на пазарния индекс.
Съгласно чл. 143, т. 10 ЗЗП в действащата към
момента на сключване на договора редакция, неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора
въз основа на непредвидено в него основание.
Неравноправна съгласно чл. 143, т. 12 ЗЗП /ред. ДВ, бр. 99/2005г./ е и клауза,
която предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или предоставянето
на услугата или дава право
на търговеца или доставчика да увеличава цената,
без потребителят да има право
в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора. В случая, при
тълкуване волята на страните, изразена
в клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.3 и чл.12, ал.1 от
договора, се установява, че с тях е предвидена
възможност за банката едностранно, без постигане на
изрична уговорка за това с кредитополучателя,
да промени /увеличи или намали/
размера на базовия лихвен процент, приложим към сделката, с оглед на което
да измени и размера на дължимата
от кредитополучателя възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна
вноска. В тези клаузи
изрично е посочено, че кредиторът има
право да променя базовия лихвен процент, посочен в договора, и въз основа на
него да променя
размера на месечната вноска за лихва и главница.
Упражняването на това право зависи
единствено от волята на кредитора,
който е и по - силната икономически страна в процесните отношения, възникнали с кредитополучателя, като съгласие на
последния не се изисква, а той
само се уведомява
за извършените изменения в съдържанието на неговата основна
престация по този договор, направени
от банката.
Предвид
изложеното, решението на СРС в частта, с която е приел в мотивите си, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора, са
нищожни като неравноправни, е правилно, по арг. от
чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП в приложимите им редакции.
По
отношение на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора следва да се отбележи, че
същата касае основния предмет на договора – цената му, чрез определяне размера
на възнаградителната лихва, поради което следва да се
приеме за неравноправна само ако е неразбираема. Клаузата е разбираема за
средния потребител и не е неравноправна – така и решение по т.д. № 2520/2016г.
на ВКС, ІІ ТО. Отделно приемането на процесната
клауза за нищожна би рефлектирало върху действителността на целия договор и ще
има за последица връщане на всички получени суми по договора. Ето защо според
настоящия състав посочената клауза не е нищожна, но това не рефлектира върху
крайния изход на спора.
По
исковете за връщане на надплатени суми поради валутна разлика между швейцарския
франк и евро:
По
отношение на клаузите на чл. 23, ал. 1 и 2 от договора, е налице практика на
ВКС, с която клауза с идентично съдържание е приета за неравноправна. Цитираната
клауза, тълкувана във връзка с всички останали оспорени клаузи, представлява
клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и
валутният риск са уговорени само в тежест на потребителя и неравноправна – в
този смисъл е постановена практика на ВКС, с
която е даден отговор на същия въпрос
– така решение по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, ІІ ГО, постановено след преюдициално запитване и задължителна практика на СЕС,
цитирани в същото, както и решение по т.д. № 2520/2016г, ІІ ТО на ВКС, решение №
67/12.09.2019г. по т.д. № 1392/2018г. на ВКС, І ТО. Предвид изложеното,
настоящият докладчик е отстъпил от становище в предходно постановено съдебно
решение.
В случая действителната валута на кредита по договора е евро. В
договора за кредит е посочено, че на ищците е предоставен
кредитен лимит в швейцарски франкове, чиито размер е равностойността на сумите 15 900 евро и 39 100 евро. В договора не е посочено каква сума във швейцарски
франкове се равнява на 15 900 евро и 39 100 евро към момента на сключване на договора, респ.
по кой курс.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, тази равностойност в швейцарски франкове на отпуснатия
кредит се превежда по блокирана
сметка, открита на името на
кредитополучателя. Съгласно заключението на
ССчЕ, сметката, по която е усвоен кредита, е в
швейцарски франкове, усвоената сума е в размер на 91 340 швейцарски франка,
която е превалутирана в евро и с постъпилите 55 000
евро след превалуирането е извършено плащане на
недвижим имот. В периода
на изпълнение на договора от
страна на кредитополучателя, курсът швейцарски
франк/евро е повишен. В горецитираната съдебна практика на ВКС е прието, че клауза
с абсолютно идентично съдържание е неравноправна на основание чл. 143, т. 19
ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за яснота и разбираемост.
Прието е, че банката не е предоставила
на потребителя към момента на
сключване на договора за кредит
в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи
да прецени икономическите последици от клаузата за
валутния риск за финансовите му задължения, за които ще
му бъде икономически
трудно да понесе при значимо
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката информация,
че е възможна промяна на обявения
от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга,
изразен в лева /евро в посока повишаването
му, не води
до извод, че е налице "достатъчна информираност" на потребителя, съобразно дадено от СЕС тълкуване в решение по дело С-186/16 и дело С-51/17 на СЕС. Разликата в курса на
швейцарския франк към евро към момента на
отпускане на кредита и към момента
на погасяване на вноските по
него се формира след служебно превалутиране от банката, поради което потребителят поема
пълния валутен риск и е нарушено равновесието между правата и задълженията на търговеца банка
и потребителя -кредитополучател. По изложените съображения клаузите на чл. 23, ал. 1 и 2 от договора са
нищожни, като неравноправни.
С
оглед изложеното, предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД
за връщане на сумите, платени на основание гореобсъдените
нищожни клаузи, са основателни.
По отношение на
размерите на уважените искове, в жалбата не се релевират
конкретни оспорвания. Исковете са частично уважени до размера на сумата съответно 6953. 23 евро,
представляваща надплатени суми поради валутната разлика между швейцарски франк
и евро и 3378. 72 евро, представляваща недължимо платена сума поради
едностранно увеличение на лихвения
процент, съобразно заключенията на приетите две единични заключения ССчЕ и частично отхвърлени, поради изтекла 5 годишна погасителна
давност.
По отношение на
иска за надплатени такси управление от 353. 13 евро в жалбата не са заявени
конкретни доводи.
СРС правилно е
уважил направеното възражение за
давност, като е приложил общата петгодишна давност по отношение на останалите вземания,
считано от деня на плащането. Съгласно т. 7 от ППВС № 1/79г., давностният
срок за вземанията по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е петгодишен и тече от момента на
получаване на плащането. Поради това СРС правилно е приел, че исковете за
връщане на неоснователно заплатените суми по двата иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, са погасени по давност за периода до 14.04.2010г., тъй като исковата молба
е подадена на 14.04.2015г. и са погасени по давност вземанията за суми, платени
до 14.04.2010г.
По изложените съображения,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, съобразно всичко гореизложено.
По частната жалба:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано за това лице, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
За да постанови обжалваното
определение, СРС е приел, че няма основание да ревизира становището си досежно присъденото с решението в полза на ищците
адвокатско възнаграждение, в размер на общо сумата 3000 лв., чрез неговото
увеличение до пълния присъден размер от 4000 лв. В мотивите на определението е
прието, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на сумата 3000
лв. на база общия материален интерес от 27 667. 05 лв., при минимален
размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004г.
в размер на сумата 1 360 лв.
Възивният
съд изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, изложени както в
определението по чл. 248 ГПК, така и в решението. Направеното от ответната
банка възражение по чл. 78 , ал. 5 ГПК е уважено, като претендираното
и доказано адвокатско възнаграждение в общ размер от 4 000 лв., е присъдено в полза на ищците до размера на
сумата 3 000 лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, т.е. в размер, надвишаващ двукратния по НМРАВ.
Неоснователни
са доводите в частната жалба, че е приложима нормата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ,
съобразно която минималният размер на претендираното
възнаграждение възлиза на сумата общо 3287. 54 лв., определен въз основа на цената на всеки иск
поотделно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, съгласно която възнагражденията
се определят съобразно броя и вида на предявените искове поотделно за всеки, е
приета през 2016г. след сключване на процесния
договор за правна защита и е неприложима. Отделно от изложеното, в представения
договор за правна защита и съдействие не е обективирано
уговорено адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно, а общо за процесуално
представителство по делото, поради което липсва основание да бъде изчислено по
визирания в частната жалба начин.
С оглед гореизложеното, частната жалба следва
да бъде оставена без уважение.
По
разноските: Въззиваемите - ищци имат право на
разноски и претендират такива за заплатено в брой за адвокатско възнаграждение
в размер на сумата 4 000 лв. за настоящата инстанция, по отношение на което
е релевирано в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
от насрещната страна. При обжалваем интерес от 20
898. 20 лв., минималният размер на претендираното
възнаграждение, определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за настоящата инстанция, възлиза на сумата
1 156. 97 лв. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и
реално извършените процесуални действия във въззивното производство, възнаграждението
следва да бъде намалено до размера на сумата 2 000 лв. Не са налице основанията
за изчисление на възнаграждението по всеки иск поотделно, по изложените по – горе
съображения досежно присъденото възнаграждение за първоинстанционното производство, тъй като представеният
във въззивното производство договор за правна защита обективира
глобално уговорено възнаграждение за защита по делото.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 26.09.2018г., постановено по гр. д. № 20156/2015г. на СРС, ГО, 164 състав,
поправено с влязло в сила решение от 04.12.2018г. по гр. д. № 20156/2015г. на
СРС, ГО, 164 състав, в обжалваната част за уважаване на исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД, ЕИК ******да заплати на В.Г.Г., ЕГН **********, Г.Н.Г., ЕГН ********** и В.Н.Г., ЕГН **********,
на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2 000 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на В.Г.Г., Г.Н.Г. и В.Н.Г. срещу определение от
от 04.12.2018г. по гр.д. № 20156/2015г. на СРС, 164
с-в,в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл.
248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на
пълния размер на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на
сумата 4 000 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщенията до страните при
условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.