Решение по дело №13003/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 април 2025 г.
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20241110113003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6932
гр. С., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110113003 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ срещу Е. В. С. с ЕГН:**********, с адрес в С. и с
назначен по делото особен представител адв. В. с искане да бъде постановено
решение за установяване на вземане в полза на ищеца за следните суми:
сумата от 1 521,19 лева, от които 1 290,35 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до
м.04.2022г. ведно със законната лихва от 26.07.2023г. до изплащане на
вземането, 180,45 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
17.07.2023г., както и суми за дялово разпределение от 41,17 лева - главница за
периода от м.06.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от
26.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 9,22 лева - лихва за
периода от 15.08.2020г. до 17.07,2023г., за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК с № 24200/ 15.08.2023г. по ч.гр.дело № 41905/2023 г. по описа
на СРС.
Поддържа се, че ответницата е вещен носител спрямо топлоснабден
имот с адрес в гр. С., п.к. 1797, обл. С., общ. Студентски, ж.к. „Младост-1“,
бл.102, вх. А, ет.8, ап.15 и с абонатен № 85753, за който е използвала
доставяна от дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2020г.
до месец април, които не са заплатени. Излага се още, че сградата - етажна
1
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т...” ЕООД,
което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при
правен интерес за това.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се оспорва иска като
се излага, че ищцовата страна не е потребител, недоказан досежно
количеството на ТЕ, и се прави възражение за давност в условията на
евентуалност. Ангажират се доказателства.
Третото лице – помагач представя доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От три броя НА – с № 10, дело с № 2796/1979г. за дарение на право на
собственост, с № 177, дело с № 1282/ 1985г. за дарение на право на
собственост и с № 178, дело с № 1283/ 1985г. за дарение отново на право на
собственост спрямо недвижим имот се установява, че ответната страна К.-И.
2
Е. е получила ПС спрямо недвижим имот – апартамент 15, находящ се в бл.
102а, вход А ет. 8 чрез дарение, който имот съгласно удостоверение на
Столична Община е идентичен с бл.102, ж.к. М...
Видно от молба – декларация от Е. до топлофикационното дружество от
20.06.2002г. тя е пожелала да й бъде открита партида при ответника за
абонатен № 85753.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че през процесния период имотът с
партида с № 85753 при ищеца, е със сключен договор за монтаж на
измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана
топлоенергия през исковия период, като е с начислявана сума за сградна
инсталация, сума за доставка на БГВ и отопление. Вещото лице споделя, че за
исковия период начисляваната стойност за БГВ, топлинна енергия и сградна
инсталация са били съобразени с действащите нормативни правила, както и че
през процесния период в жилището не е имало отоплителни тела , а само
щранг лира в банята и два водомера за топла вода.
Сумата за топлоенергия не е начислява за отоплително тела тъй като те
са били демонтирани, а топлината за щранг лирата е изчислявана по реда на
Наредбата, а сумата за БГВ е определена по прогнозни стойности.
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ отдадена
за сградна инсталация и БГВ. Въз основа на дадените мотиви на вещото лице,
то определя в заключение, че за процесния период от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. стойността на сумата за потребена ТЕ за имота е в размер на
168.11 лева, за сградна инсталация е 335.70 лева и за БГВ е сума в размер на
817.57 лева.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия
период по прогнозни стойности на база на изминали периоди е била начислена
сума от 1465.04 лева, а реално консумираната топлоенергия е била в размер на
1290.35 лева за ТЕ и 41.17 лева за дялово разпределение. Вещото лице е дало
и стойността на лихвата от 180.45 лева върху стойността на ТЕ и 9.22 лева за
тази върху дяловото разпределение.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
3
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за
прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените
общи фактури, отразени в заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и
публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.
Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от ГПК на 26.07.2023г., поради
което погасени с давност са задълженията за месеците май, юни и юли или за
общата сума от 99.17 лева съобразно дадените стойности по месеци на вещото
лице по СТЕ.
Или при горните факти съдът намира исковете за основателни съобразно
уваженото възражение за давност или за сумата от 1191.18 лева за главницата,
41.17 лева за стойността на услугата за дялово разпределение.
Исковете за лихва върху стойността на ТЕ е дължима в пълен размер, а
тази за лихвата върху стойността на услугата за дялов разпределение е
неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от по 1.39 лева се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответницата следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част или сумата от 1 497.62 лева, която е
редуциран сбор държавна такса по гр.дело с № 13003/2024г, и гр.дело с №
41905/ 2023г по описа на СРС, от по 400 лева за възнаграждения на вещи лица,
по 50 лева за юрисконсулт и от 552 лева за възнаграждение за особен
представител.
Mотивиран от горното съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че Е. В. С. с ЕГН:**********, с адрес в С. и с
назначен по делото особен представител адв. В. дължи на „Т.” ЕАД за имот с
абонатен № 85753, находящ се в и адрес в гр. С. 1379, обл.С., Младост 1,
бл.102, вх.А, ет.8, ап.15 следните суми: 1191.18 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от 26.07.2023г. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 1290.35 лева;
180,45 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 17.07.2023г., както
и суми за дялово разпределение от 41,17 лева - главница за периода от
м.06.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от 26.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 9,22
лева - лихва върху главницата за стойност на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020г. до 17.07,2023г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 24200/ 15.08.2023г. по ч.гр.дело №
41905/2023 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА Е. В. С. с ЕГН:**********, с адрес в С. и с назначен по
делото особен представител адв. В. да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. на
ОСГКТ сумата от 1 497.62 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело №
13003/ 2024г. и ч.гр.дело № 41905/ 2023г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т...” ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5