№ 224
гр. Бургас , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201859 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „***“ – гр. Бургас, чрез управителя С.К.К.,
против Наказателно постановление № 552821-F582474/19.01.2021 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на едноличния търговец-жалбоподател
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В жалбата е
релевирано оплакване за неправилност на атакуваното постановление с
твърдение, че разликата между разчетената от ФУ касова наличност и
фактическата такава се дължи на невключване в описа на последната на
непостъпили плащания за продадени горива. Поддържа се, че в практиката на
търговеца по сключени договори с други търговци е да зарежда автомобилите им,
като отчете продажбите чрез ФУ, фактура и протокол, но плащанията да постъпят
по-късно. Изложени са аргументи и за незаконосъобразност на НП поради
допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство касателно дължимата от административно-наказващия орган
проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Възразено е, че липсва пълно фактическо
описание кое поведение съставлява изпълнителното деяние на вмененото
1
нарушение, респективно коя е относимата правна квалификация. Изложени са
съображения за неправилна правна квалификация на нарушението,
неотговаряща на текстовото му описание и създаваща объркване в
представата какво е обвинението и затрудняващо правилната организация на
защитата. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в
условията на алтернативност – изменението му със санкция в минимално
предвидения в закона размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява
съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от Удостоверение № 380/2.06.2020 г. на МИ се установява
че едноличният търговец-жалбоподател ЕТ „***“ – гр. Бургас стопанисва
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. Бургас,
м. Върли бряг на път Бургас – Средец, а именно бензиностанция „***“.
На 02.12.2020 г., в 10,18 ч. св. Г. Й. П. и М.Д.Н. – инспектори по приходите
в НАП, извършили проверка на горепосочения обект в присъствието на
управителя С.К.К.. От работещото фискално устройство в търговския обект –
модел DATECS FP 2000 с индивидуален № на фискалното устройство DT509954
и на фискалната памет 02509954, проверяващите извели дневен финансов „х“
отчет с разчетен оборот 5 387,87 лева. От работник в бензиностанцията е направен
опис на паричните средства в касата на обекта при започване на проверката в
размер на 582,10 лева. Резултатът от проверката показва установена разлика от
4 805,77 лева между разчетната касова наличност от ФУ и фактическата
наличност в обекта, която представлява според проверяващите извеждане на пари
от касата, което не е отразено чрез фискалното устройство чрез функцията
„служебно изведени“, която ФУ притежава. Нарушение в този смисъл е
констатирано и документирано с Протокол за извършена проверка серия АА №
2
0051273/02.12.2020 г. в присъствието на управителя. В протокола е дадено
предписание на управителя да се яви на 10.12.2020 г., в 09,00 ч. пред органа за
съставяне и връчване на АУАН.
На ЕТ-жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия AN № F582474/10.12.2020 г. Актосъставителят Г. Й. П. е
квалифицирал нарушение по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, изразяващо се в това, че при извършена на
02.12.2020 г. в 10,18 ч. проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС – бензиностанция „***“, находящ се в гр. Бургас, м. Върли бряг на път
Бургас – Средец, стопанисван от ЕТ „***“, е установено, че наличността в касата
според отпечатания дневен финансов „х“ отчет № 0106974/02.12.2020 г. от
въведено в експлоатация в търговския обект и работещо към момента на
проверката фискални устройство модел DATECS FP 2000 с инд. № DT509954 и
ФП № 02509954 е в размер на 5 387,87 лева, а фактическата наличност в касата на
обекта е в размер на 582,10 лева, видно от приложения опис на паричните
средства в касата, налични към момента на започване на проверката, изготвен от
В.Д.Т., с ЕГН ***, на длъжност продавач, обслужващ бензиностанция.
Установената промяна в касовата наличност е в размер на 4 805,77 лева и
представлява изваждане на пари от касата, която не е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването. Прието е в АУАН, че дружеството не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби/сторно операции, да
отбележи промяната на касова наличност /извеждане на пари от касата/ на ФУ,
като регистрира във ФУ чрез операцията „служебно изведени суми“. АУАН е
връчен на пълномощник на ЕТ без възражения. Възражения по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не са депозирани в административно-наказателната преписка.
В показанията си свидетелите Г.П., Г.А. и Д.Г.а поддържат гореизложените
обстоятелства.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации по акта и правната квалификация на нарушението, поради което на
19.01.2021 г. е издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция
в размер на 2 000 лева на едноличния търговец, стопанисващ проверения обект за
продажба на течни горива.
Наказателното постановление е връчено на пълномощник на
3
жалбоподателя на 10.03.2021 г. Жалбата е депозирана на 17.03.2021 г.
Жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства – протоколи и касови
бонове за процесната дата в подкрепа на твърдението си за причината, поради
която е налице отрицателна разлика в касовата наличност. Изводимо е от тях, че
се касае за отложено плащане при продажби на течни горива.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от
ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 1., б. „г“ от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Индивидуализираното в АУАН и НП нарушение не кореспондира с
действително установеното. Съдът приема, че визираното в НП деяние,
осъществено от търговеца, е такова по чл. 3, ал. 2, изр. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., като този извод се подкрепя напълно от събраните по делото
писмени доказателства. В обжалвания акт правната рамка, под която е ангажирана
отговорността на търговеца се явява неправилна, като и фактически описаното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не отговарят на
деятелността, която се установява. В разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от
ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на
законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
4
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./. Съгласно приложения в случая чл. 33,
ал. 1 от посочената Наредба, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата/ на фискалното устройство се регистрира във фискалното
устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. В случая деянието неправилно е
квалифицирано като нарушение на тази разпоредба. Сумата от 4 805,77 лева, с
която е била в по-малко фактическата касова наличност в сравнение с разчетената
такава от ФУ, е от отложени продажби на течни горива, поради което е следвало
да бъде отразена във фискалното устройство в търговския обект след
приключване на всяка продажба с вид плащане „резерв 1“ – отложено плащане“.
Задължението на търговеца в този смисъл е регламентирано в чл. 3, ал. 2, изр. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. – „Регистриране на продажби на течни горива
чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане
„резерв 1“ – отложено плащане“. Това е именно приложимата в случая разпоредба
и за нарушение на това задължение е следвало да бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателя. Като е направил неправилна преценка на действителното
деяние, АНО е постановил неправилен акт, с който е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за нарушение, което в действителност не е извършил.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 552821-F582474/19.01.2021 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „***“, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя С.К.К., на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
5
– гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6