Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 8756 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 122364 от 16.06.2020 г., постановено по гр. д. № 39866/2019 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от ЗК „Л.И.“ АД срещу Х.Х. А.А.Я. иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ (отм.), за сумата от 1 169, 63 лв., представляваща регресно вземане за вреди на лек автомобил с рег. № *******от застрахователно събитие – ПТП, причинено от ответника при управление на лек автомобил рег. № *******на 27.05.2013 г. в гр. София, при което ответникът е управлявал МПС без свидетелство за управление, както и иска в правно основание чл.86, ал.1 ЗД – за сумата от 374, 09 лв. – лихва за забава за периода 13.11.2011 г. – 27.12.2018 г.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗК „Л.И.“
АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, като се е позовал единствено на непредставянето на
доказателства относно извършеното плащане. Позовава се на плащане, извършено съгласно
уреждане на взаимни задължения по
регресни претенции споразумение № II-2015 г. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените
по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С постъпилия
в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба ответникът Х.Х. А.А.Я.
оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно. Поддържа, че обосновано решаващият съд е приел, че ищецът не
е изпълнил задължението си да установи, че е платил застрахователно обезщетение
за увреденото от произшествието МПС.
Представеното от жалбоподателя писмо за уреждане на взаимни задължения
по регресни претенции не съдържа изявление за прихващане, поради което в
резултат на него не е настъпил погасителен ефект по съществуващи насрещни
претенции на двете застрахователни дружества. Също така липсват данни писмото
да е достигнало до ЗД „Б.И.“ АД. Моли
съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.274 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 81066/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 74 състав е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която ответникът е депозирал своевременно възражение. На
17.05.2013 г. около 17.50 ч. в гр. София, на бул. „Никола Мушанов“ ответникът,
при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******,
собственост на същия, без да притежава свидетелство за правоуправление, поради
движение с несъобразена скорост, се удря в лек автомобил марка „Рено“, модел
„Канго“, рег. № ******собственост на „В.БГ“ ЕООД, като му нанесъл имуществени
вреди. Във връзка с настъпилия пътен инцидент е съставен протокол за ПТП №
1439733 от 17.05.2013 г. Собственикът на увредения автомобил е имал сключена
застраховка „Каско“ в ЗД „Б.И.“ АД. След настъпване на инцидента собственикът е
подал уведомление и е образувана щета № 13010101016188. След извършен оглед е определено
обезщетение в размер на 1 169, 63 лв., което е изплатено на сервиза, който е
извършил ремонта на увредения автомобил. На основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 18.03.2013 г. до
17.03.2014 г. за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № *******с
ищцовото дружество, след изплащане на обезщетението са предявили претенция към
ищцовото дружество в размер на 1 169, 63 лв., във връзка с което е образувана
щета № 0000-5102-15-00858. Обезщетението е платено на 02.06.2015 г. След
изплащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
право, на основание чл.284, ал.1, т.1 КЗ (отм.). моли съда да постанови решение,
с което да признае по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1 169, 63
лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
С депозирания по делото в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между собственика на увредения лек автомобил и ЗД „Б.И.“ АД. Липсват доказателства за платена застрахователна премия в уговорения размер. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество към датата на ПТП. Представената електронна справка от застрахователна полица счита, че не установява наличието на соченото правоотношение. В изготвения доклад по щета е посочено, че са дължими втора и следващи вноски от дължимата застрахователна премия. В извлечението от застрахователня договор е предвидено, че при неплащане на разсрочена вноска то застрахователната премия, застрахователният договор ще се счита прекратен. Поддържа, че е налице противоречие между посочената в исковата молба дата на плащане – 02.06.2015 г., а представените по делото документи се отнасят за плащания на 16.01.2015 г. и 20.02.2015 г. Съгласно представения по делото протокол за ПТП ответникът притежава свидетелство за управление, като е посочен и неговия номер. По делото липсват данни, че водачът въобще няма издадено свидетелство за управление на МПС или издаденото му е било отнето или иззето. Налице е отбелязване, че свидетелството за управление на ответника не е валидно. Това обаче не го лишава от придобитото право да управлява МПС, а чл.274, ал.2 КЗ (отм.) намира приложение единствено, когато МПС се управлява от неправоспособен водач. За да се отнеме правоспособност, е необходим изричен административен или съдебен акт. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките за възникване на регресна отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Въз основа на заявление от 27.12.2018 г., подадено от ЗК „Л.И.“ АД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.01.2019 г. по гр. д. № 81066/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, за сумата от 1 169, 63 – дължимо застрахователно обезщетение по щета № 13010101016188, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2018 г. и 80, 87 лв. – разноски по делото, от които: 30, 87 – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК – чрез залепване на уведомление.Исковата молба е депозирана в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Видно от представения протокол за ПТП № 1439733 на 27.05.2020
г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. № ******, собственост на Х.Х. А.А.Я. и управляван от него и лек
автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № ******собственост на „В.БГ“ ЕООД
и управляван от Владимир Благоев. Като причини и обстоятелства за настъпилото
ПТП е посочено, че първото МПС се движи по бул. „Никола Мушанов“ с посока от
ул. „Житница“ към ул. „Добротич“, поради несъобразена скорост с интензивността
на движението реализира ПТП със спрялото пред него второ МПС. В протокола е
удостоверено наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ със срок на действие
18.03.2013 г. – 17.03.2014 г. Посочено е също така, че водачът на посочения
автомобил Х.Х. А.А.Я. няма свидетелство за управление на МПС.
На 15.11.2012 г. е сключен договор за застраховка
„Автокаско“ между ЗД „Б.И.“ АД и „В.БГ“ ЕООД за лек автомобил марка „Рено“,
модел „Канго“, рег. № *******. Срокът на договора е от 21.11.20202 г. –
20.11.2013 г. Уговорената застрахователна премия е в размер на 570, 18 лв., а
застрахователната сума е 9 000 лв.
По делото е представено извлечение от
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“. Договорът е
сключен на 18.03.2013 г. между ЗК „Л.И.“ А и Х.Х. А.А.Я. за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № *******. Уговорената застрахователна премия
е в размер на 213 лв., платима разсрочено, на 4 вноски съответно на 18.03.2013
г., 18.06.2013 г., 18.09.2013 г., 18.12.2013 г.
Съгласно представената справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил рег. № *******е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Л.И.“ АД, със срок на действие
18.03.2013 г. – 18.06.2013 г., когато застраховката е прекратена.
От представеното по делото наказателно постановление
се установява, че във връзка с настъпилото на 27.05.2013 г. ПТП е ангажирана
административно – наказателната отговорност на ответника, който не е притежавал
съответно свидетелство за управление на МПС.
Съгласно писмо рег. № 433200 42 361 от 11.05.220 г.
от МВР-СДВР, Отдел „Пъна полиция“, след извършена справка в АИС-БДС, АИС –
водачи и АИС-АТД на ОПП-СДВР е установено, че лицето Х.Х. А.А.Я. (данни по лична карта Д.Х.А.), с ЕГН **********, няма данни
за издадено свидетелство за управление на МПС от ОТП-СДВР. Понастоящем лицето
не е подало документи да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС от
ОПП-СДВР.
По уведомление на „В.БГ“ ЕООД в ЗД „Б.И.“ АД е
образувана щета № 13010101016188/28.05.2013 г. във връзка с настъпилото на
27.05.2013 г. ПТП. Посочени същите обстоятелства като отразените в съставения
протокол за ПТП относно обстоятелствата, при които същото е настъпило.
С възлагателно писмо изх. № С-3561/28.05.2013 г. ЗД
„Б.И.“ АД е възложил на Автосервиз „А.Е.“ ЕООД извършване на ремонт на
застрахования при него лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № *******На
17.11.2014 г. застрахованият автомобил е предаден от посочения автосервиз на
застрахователя ЗД „Б.И.“ АД, като е приет без възражения относно извършения
ремонт.
Съгласно изготвената експертиза по щета
застрахователят по застраховка „Каско“ е установил, че нанесените на
застрахованото при него МПС възлизат на 1 169, 63 лв.
Представени са платежни нареждания до „А.Е.“ ЕООД за
сумата от 4 998, 02 лв., в която се включва сумата от 943, 17 лв. по процесната
щета
С платежно нареждане от 16.01.2015 г. ЗД „Б.И.“ АД е
превел по банков път на „А.К.“ ЕООД сумата от 20 000 лв., по договор. В тази
сума се включва 226, 46 лв. по процесната щета.
Общият размер на извършените плащания от
застрахователя по застраховка „Каско“ възлиза на 1 169, 63 лв.
Във въззивното производство жалбоподателят е
представил уреждане на взаимни задължения по регресни претенции споразумение II -2015 г., в което се съдържа
удостоверяване за прихващане на задължението на ищеца в размер на 1 169, 63 лв.
– изплатено застрахователно обезщетение от ЗК „Б.И.“ АД по горепосочената щета
във връзка с процесния инцидент. Във въззивната жалба не е отправено
доказателствено искане за приемане на приложеното писмено доказателство, както
и до датата на съдебното заседание не са уточнени обстоятелствата за
ангажирането им във въззивното производство, поради което и на основание
чл.266, ал.1 ГПК същото не е приобщено към доказателствения материал по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № *******собственост на Х.Х. А.А.Я.,
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Обект на
застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно
втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В
случая автомобилът е управляван от ответника, без противопоставяне от страна на
собственика.
През време на действието на
застрахователния договор – на 17.05.2013 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС,
гражданската отговорност на който е покрита от ищеца. Причина за настъпилото ПТП е движение на застрахования при ищеца
лек автомобил с несъобразена с интензивността на движението скорост. Деянието е
противоправно, тъй като е в нарушение изискването на чл.20, ал.2 ЗДвП. Ето защо
и доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина не е
оборена, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на водача на посочения автомобил.
По делото се установи, че
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение от застрахователя по
застраховка „Каско“ за причинените на лекия автомобил марка „Рено“, модел
„Канго“, рег. № ******възлиза на 1 169, 63 лв. – стойността на извършения
ремонт на увредения автомобил, която е платена от застрахователя ЗД „Б.И.“ АД.
В предвидените от закона
случаи застрахователят се освобождава от задължението му към застрахования, тъй
като не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или за
такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи
отговорност, какъвто е случаят на управление на МПС в пияно състояние, респ.
когато водач е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол
Нормата на чл.274, ал.2 КЗ
регламентира, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение от
лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил Х.Х.
А.А.Я. е управлявал лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, без
свидетелство за управление, като за него няма данни за издадено свидетелство за
управление на МПС от ОПП-СДВР.
Спори се в настоящото
производство дали ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да докаже
плащане на застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил,
респ. на неговия застраховател по застраховка „Каско“.
В исковата молба е заявено
фактическо твърдение ,че ищецът е платил на застрахователя по застраховка
„Каско“ – ЗД „Б.И.“ АД, застрахователно обезщетение в размер на 1 169, 63
лв. на 02.06.2015 г. С постъпилия писмен отговор на исковата молба ответникът
не е оспорил това фактическо твърдение. Същият е заявил оспорвания на отделни
елементи от правопораждащия фактически състав, като се позовава на липсата на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, както и по застраховка
„Гражданска отговорност“, наличие на свидетелство за управление на МПС на
водача на застрахования при ищеца лек автомобил, но не и оспорено твърдението
на ищеца за плащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахователя по
застраховка „Каско“.
С изготвения по реда на чл.140 ГПК доклад на делото решаващият съд е разпределил доказателствената тежест
между страните, като е указал единствено на ответника, че не сочи доказателства
да установяването на фактите, за които носи доказателствена тежест. Като е съобразил
липсата на спор между страните относно факта на плащане на застрахователно
обезщетение от ищеца в полза на застрахователя по застраховка „Каско“, съдът не
е дал указания на ищеца по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства
за установяване на този факт. Нужно е да се отбележи, че при липса на спор
между страните относно определени фактически твърдения, които се включват в предмета
на доказване, дори този факт да не е бил отделен като безспорен с нарочно
определение от решаващия съд, недопустимо е съдът да въвежда спор по отношение
на него с крайния съдебен акт, като по този начин поставя страните в
процесуална изненада. След като фактът на извършеното плащане от страна на
ищеца в полза на застрахователя по застраховка „Каско“ не е бил спорен между
страните, то липсата на доказателства за установяването му не може да послужи
като основание за отхвърляне на предявения иск, още повече при липса на
указания до ищеца, че не сочи доказателства за установяването му.
По изложените съображения и при
отчитане на спорните между страните обстоятелства и ангажираните по делото
доказателства въззивният съд счита, че ищецът е доказал наличието на
предпоставките на чл.274, ал.2 КЗ (отм.) и че е носител на заявеното регресно
право в предявения размер от 1 169, 63 лв. Ето защо предявеният иск
относно претендираната главница е изцяло основателен.
Задължението на ответника е
парично и за периода на своята забава ответникът дължи заплащане на мораторна
лихва, на основание чл.86 ЗЗД.
Съгласно нормата
чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на
увреждането. Ето защо при упражняване на регресното право от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност не е необходимо отправянето на покана до
делинквентна, като същият дължи заплащане на мораторна лихва от деня на
възникване на регресното право – деня на плащането на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице (застрахователя по застраховка „Каско“, който
е встъпил в правата на увреденото лице). В случая това е 02.06.2015 г. Ищецът
претендира мораторна лихва от по – късен момент 13.11.2015 г. до завеждане на
делото. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди мораторна лихва в
заявения по делото период, предвид установени принцип на диспозитивното начало
в гражданския процес. Ответникът не оспорва размера на претендираната мораторна
лихва, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските по производството:
На
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените разноски във въззивното производство. Техният размер възлиза на 30,
87 лв. – заплатена държавна такса за въззивно обжалване; 300 лв. – заплатено
възнаграждение за особения представител на ответника (общо 330, 87 лв.). Тъй
като жалбоподателят е защитаван по делото от юрисконсулт и на основание чл.78,
ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
При
този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в исковото
производство разноски – 30, 87 лв. – заплатена държавна такса и 340 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за особен представител (370, 87 лв.), както
и 30, 87 лв. – заплатена държавна такса в заповедното производство и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
в заповедното производство.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 122364 от 16.06.2020 г., постановено по гр. д. № 39866/2019 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от ЗК “Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. „*******, срещу Х.Х. А.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Г.П.Д., искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.274, ал.2 КЗ (отм.) и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че Х.Х. А.А.Я., ЕГН **********, дължи на ЗК “Л.И.“ АД, ЕИК *******, сумата от 1 169, 63 (хиляда сто шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки) лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 17.05.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и дължи сумата от 374, 09 лв. – лихва за забава за периода 13.11.2011 г. – 27.12.2018 г., за които суми е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.01.2019 г. по ч. гр. д. № 81066/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.
ОСЪЖДА Х.Х. А.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. Г.П.Д., да заплати на ЗК “Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул.
„*******, сумата от 330,
87 (триста и тридесет лева и
осемдесет и седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени разноски във въззивното производство, да заплати сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8
вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство във въззивната инстанция, да заплати сумата от 370, 87 (триста и седемдесет лева и
осемдесет и седем стотинки) лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство пред СРС, както и да заплати сумата от 30, 87 (тридесет лева и осемдесет и седем стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски в заповедното производство и сумата от 50 (петдесет) лв., на основание чл.78,
ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство в заповедното производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.