Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил,
04.03.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание
на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Районен съдия : Николай
Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№1344 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от М.С. от Р.Македония, гр.Свети Николе,
ул.“***, съдебен адрес *** против наказателно постановление
№30-0000153/29.10.2020г., издадено от началника на ОО”АА” - гр.Кюстендил, с
което на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева. Претендира се отмяна
на атакуваното постановление, с довод за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Наказващият орган (АНО) не е взел присъствено участие в съдебното
производство, но в придружаващото жалбата писмо, е изразил становище за
неоснователност на същата.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по
делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 29.10.2020г. в района на с.Гърляно около 13:20ч. на път Е-871 при
пътен кантон в посока с.Раненци свидетелите И. и К. – инспектори при РД”АА” -
гр.София спрели за проверка товарен автомобил Ман с рег.№*** и полуремарке с рег.№***, собственост на „ТМ Логистик“ЕООД, гр.Петрич,
управляван от жалбоподателя, с който се извършвал международен превоз на товари
по маршрут от Р.България за Р.С.Македония. Установили, че водачът е гражданин
на Р.Македония, както и че извършва превоза без да притежава карта за
квалификация на водача по чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 г. на МТ.
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който са отразени посочените
констатации.
Прието е, че нарушен чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 г. на МТ. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред.
На същата дата е издадено обжалваното НП. В него е възпроизведена
фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Обоснован е извод за извършено
нарушение, на което е дадена аналогична правна квалификация, като санкцията е
наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП. Наказателното постановление е
връчено в същия ден.
Горната фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от
събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на посочените свидетели.
В събрания доказателствен материал няма съществени противоречия, които
следва да се обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображения:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице,
притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАП. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.92,
ал.2 ЗАП.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени
са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на
НП. Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта.
В тази връзка доводите, изложени в жалбата, за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила не се споделят.
Действително, жалбоподателят е македонски гражданин, т.е. чужденец и не
разбира български език. В административнонаказателното производство, вкл. във
фазата на установяване на нарушение, извършено от лице, което не владее български
език, не е задължително участие на преводач. Това е изводимо от въведеното
правило (изключение от общия принцип) с чл.1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на
Европейският парламент и на съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, според което „когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд“. Настоящият случай е именно такъв.
От писмените материали по делото и показанията на свидетелите е видно,
че не е било нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като при
установяване на нарушението жалбоподателят е разбрал в извършването на какво е
обвинен, съответно наказан. Нарушителят лично е подписал акта без възражения.
Правото на възражения е възможност, а не задължение. Неупражняването на това
право не може да се разглежда като процесуално нарушение. Отделно от това
наказаното лице е упражнило адекватно и пълноценно правото си на защита и в
съдебната фаза на процеса.
Приетите за установени фактически обстоятелства в НП се потвърдиха по
категоричен начин и в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намери за безспорно
установено, че при посочените в НП условия на време, място и обстановка
жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, е извършил обществен превоз на
товари без да притежава карта за квалификация на водача, като по този начин
виновно е осъществил административнонаказателния състав на нарушението по
чл.93, ал.1, т.1 ЗАП.
Правилно е приложен
материалния закон, като е наложено наказанието, кореспондиращо на посочената
санкционна норма.
При
това положение АНО е ангажирал законосъобразно административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да се
потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№30-0000153/29.10.2020г., издадено от началника на ОО”АА” - гр.Кюстендил, с
което на М.С. от Р.Македония, гр.Свети Николе, ул.“*** на
основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2 000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия: