Р Е Ш Е Н И Е
№1435 04.12.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:Диана Плачкова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №1884 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Положителен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът С.Р.Р., със съдебен адрес ***, адв.П.Т., моли съда да
признае за установено по отношение на ответника Л.Р.Б.,***, че той е
собственик, по силата на писмен договор за покупко- продажба, сключен на ***г.
в ***, ***, с П. Д. А., на лек автомобил с бял цвят, „Ауди RS6“, с номер на рама ***, рег.№CM806LN, който
е бил приобщен като веществено доказателство и оставен на съхранение на паркинг
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-***, доколкото подадените от него до
РП- *** молби за връщането на този автомобил били оставени без уважение, по
съображения, че е налице спор за собственост, тъй като и ответникът Л.Б. ***
претенции да му бъде предаден автомобила, като негов собственик, с което оспорвал
правото му.
Пледира по същество за уважаване на иска, като подкрепен от
събраните по делото доказателства, и за присъждане на направените в
производството разноски, в размер на заплатената за същото държавна такса, за
които не представя списък.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор
на исковата молба /виж съобщението на л.10/.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът
намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Всеки може да предяви иск за да установи съществуването на
свое право, когато има интерес от това /чл.124,ал.1 от ГПК/.
В случая, ищецът е мотивирал правния си интерес от
провеждане на положителен установителен иск за признаване по отношение на
ответника, че той е собственик на процесния лек автомобил, с обстоятелството,
че решаването на спора ще му отвори пътя да получи връщане на вещта, иззета
като веществено доказателство по ДП №161/12г. по описа на КАТ при ОД на МВР
–***, пр.пр. №3973/12г. на РП- ***, молбите му за което са били оставяни без
уважение, тъй като прокурорът смятал, че между него и ответника е налице спор за
собственост, доколкото и ответникът бил повдигнал искане за връщането на същия
автомобил, пред органите по разследването.
Тези негови твърдения са подкрепени само частично от
събраните по делото доказателства, от които личи, че:
Две подадени от ищеца молби до РП-*** за връщане на
процесния автомобил са наистина били оставени без уважение, но не поради
наличието на спор за собственост между него и ответника, а защото не му е
признато качеството на правоимащо лице, на което вещта да бъде върната, тъй като
в показанията, които сам е дал по ДП, е заявил, че той не е собственик на
автомобила, а само е поел ангажимент да направи услуга на А. М. за
регистрацията му /виж актовете на л.12-л.16, ПРС/.
Въпреки това, събрани са и документи, които сочат, че
отв.Л.Б. също е искал или е имал намерение да иска връщане на автомобила, иззет
като веществено доказателство по описаното вече ДП, като е твърдял, че му е
продаден на територията на Република България, по начина, описан с жалба от
***г. до органите на дознанието /виж жалбата на л.18-л.19, ПРС, съща и на
л.69-л.70 от делото на ПОС/, която е също взета предвид при съдебното обжалване
на постановлението на прокурора от ***г. за отказ да се върне вещта, за да бъде
този акт потвърден /виж определението на съда на л.17, ПРС/.
Затова съдът счете, че предявеният от ищеца положителен
установителен иск за собственост е допустим, при надлежна активна и пасивна
процесуална легитимация на страните в производството, тъй че следва да бъде
разгледан по същество.
ІІ. По основателността.
1.В хода на производството, включително със събраните по
делото по служебен почин данни, изискани от съда от РП- ***, се установи, че:
На ***г., между С.Р. *** и П. А. от ***, на неизвестно
място, е сключен договор за продажба на автомобил втора употреба, с марка
Ауди, модел R56, с шаси ***, с дата на първа
регистрация ***г., с начин на плащане, съгласно договореното /виж договора на
л.6 и превода на л.4, ПРС/.
На ***г., като собственик, С.Р. е подал заявление за
първоначална регистрация на употребявано ппс от ЕС, внос от ***, с дата на
първоначална регистрация ***г., съставляващо лек автомобил с марка Ауди, модел
РС 65.0, с основен цвят бял, допълнителен цвят- черен, с шаси ***, без номер на
двигател, в което като представени за целите на регистрацията документи са
описани договор от ***г., регистрационни талони и свидетелство за регистрация №
*** /виж л.5, ПРС/.
Съгласно служебно събраните от съда данни относно воденото
ДП №161/12г., пр.пр. №3973/12г. на РП- *** /виж л.14, ПОС/:
При представяне на ***г. за регистрация в страната на лек
автомобил „Ауди RS6“, с номер на рама ***, С.Р. е
обявил същия като внос от ***, с национално свидетелство за регистрация с № ***, и
на същата дата регистрацията е била отказана, а заявеният за регистрация лек
автомобил е бил иззет като веществено доказателство /предаден от С.Р., с
протокол за доброволно предаване, заедно с национално свидетелство за
регистрация на мпс и национален документ за собственост на мпс/ по образуваното
и висящо ДП №161/12г. по описа на отдел Криминална полиция при ОД на МВР- ***,
тъй като при извършената негова идентификация е установено, че наличният номер
на рамата е бил допълнително набит, след заличаване на оригиналния такъв.
Допълнително извършените експертизи и справки в Шенгенската информационна
система са показали, че: автомобилът е с номер на двигател ***, изпълнен с
оригинален шрифт, без следи от поправки и заличавания; оригиналният цвят на
автомобила е бил сив и е бил пребоядисан; проявилият се след обработка
оригинален номер на рамата е ***, различен от този в представените за
регистрацията документи; автомобил с този оригинален номер на рама е обявен за
издирване от *** на ***г.; национално свидетелство с №***, с което автомобилът
е представен за регистрация в България, се издирва в ***, където е издадено на
***г., считано от ***г., като открадната вещ, както и че представеното за
регистрацията на автомобила в България национално свидетелство не е
оригиналното, а е негово копие, отпечатано на цветен принтер, което е и
подправено, като в областта на номера цифрата *** е преправена на ***.
Съгласно показанията, дадени на С.Р. по ДП, той не е
собственик на представения за регистрация автомобил, а само поел ангажимент за
неговата регистрация, по молба на лицето А. М., който му предал и всички
представени за регистрация на автомобила документи, включително попълнения
договор за покупко-продажба от ***г., в който той единствено се подписал.
Лицето А. М. е било сочено и от отв.Б., в подадената до
органите по разследването на ***г. жалба, обяснения от ***г. и показанията му
като свидетел по ДП №161/12г., макар същите да се разминават в някои свои
части, съгласно които три доказателства, този ***, когото той познавал отпреди,
защото държи автосалон, а М.му бил предлагал и други автомобили за продажба, му
предложил през април 2011г. за покупка сиво Ауди RS6, с
черен преден капак и черен таван, със спортни пружини и окачване, с немски
документи и номера, който той много харесал, но сделка не се осъществила, тъй
като бил скъп, спрямо годината на автомобила, след което А. му казал, че ще му
достави по-евтин такъв автомобил от ***. После му се обадил през юли 2011г., че
му е докарал ауди, като онова, което му бил показал, на по-ниска цена, да иде
да го види, а като го видял му направило впечатление, че оборудването на двата
автомобила било абсолютно едно и също, само вторият бил бял и с италиански
документи, та дори питал дали една и съща фирма ги е правила, че са толкова
еднакви. Уговорили се за цената /60000евро в протокола за разпит и 70000евро в
жалбата/, той заплатил ведната капаро /10000евро в жалбата и обяснението,
25000евро в протокола за разпит/ и дал данните си, за да може да му се изготви
пълномощно и договор за продажба. После заплатил на същото лице и още средства
/40000евро по жалбата и обяснението, 25000евро по протокола за разпит/, като
автомобилът останал при него и си го карал, но прехвърлянето не станало, защото
липсвал един от необходимите документи /този за собственост на автомобила/.
После, в началото на м.декември 2011г. /в жалбата/, края на октомври- началото
на ноември 2011г. /в обяснението/, октомври 2011г. /в протокола за разпит/, М.
му казал, че трябва да му даде автомобила, за да го регистрира първо на името
на фирмата си, а после да му го прехвърли, и след като му го дал, повече не
успял да влезе в контакт с него, а колата, която му била продадена от М., видял
случайно в КАТ, когато отишъл да подменя на ***г. шофьорската си книжка. Затова
и бил подготвил жалбата /бил подал в прокуратурата жалбата, с която колата да
му бъде върната, като приложил и пълномощното, дадено му от М., но после, като
видял, че автомобилът е задържан, започнал да се съмняма, че М. се е опитал да
му продаде крадена и преправена вещ и че това най-вероятно е същият автомобил,
който първо му предлагал с немските номера и документи.
2.При тези установени по делото факти и като съобрази
приетия по делото в съдебно заседание от 12.11.19г. като окончателен проект за
доклад, съобщен на страните с Определение №1459/17.07.19г. /л.63-л.64/, с който
са очертани релевантните за изхода на спора факти и е разпределена тежестта за
установяването им между тях, съдът намери, че предявеният от ищеца иск следва
да се отхвърли като неоснователен, при следните мотиви:
Ищецът не установи да е станал собственик на процесния
автомобил по силата на придобивната сделка, която твърди да го е направила
такъв- сключен на ***г., в ***, между него и продавача П. А. договор за
продажба, тъй като:
Видно от договора: в същия липсва място на сключването му,
договорът касае автомобил марка Ауди, модел R56, с
шаси ***, представеният съгласно заявлението за регистрация от С.Р. автомобил,
макар да е с марка Ауди, е според описаното от самия него в заявлението с друг
модел- РС 6 5.0 и с друг номер на рамата- ***.
Различен по модел и оригинален номер на рамата, установен след идентификацията
му, от този в договора за продажба, на който ищецът се позовава за
придобиването на собствеността, е и автомобилът, който е иззет от него
/доброволно предаден от него като веществено доказатество по ДП №161/12г., и
конкретно- модел RS6, с рама ***.
Противни на твърдяното пред съда по отношение факта на
придобиване на собствеността, са показанията на ищеца, дадени пред орган на
власт, в хода на ДП №161/12г., съгласно които, той нито е бил в ***, нито е договарял
с продавача по представения договор за продажба от ***г., нито е получил
фактическата власт върху този автомобил в ***, откъдето го е декларирал като
внесен с подаденото заявление за регистрацията му, а само го е подписал като
купувач, по повод извършваната от него на лицето А. М. услуга по представянето
на автомобила за регистрация в страната, заради което и автомобилът е бил у
него, като този договор му е бил също предоставен от А. М.- т.е., като сам е
опровергал обичайната доказателствена сила, призната от чл.180 от ГПК на
частните подписани документи, какъвто е договорът за продажба, че изявленията,
съдържащи се в този договор от името на купувача, са направени от него, и че
между него и продавача е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността
върху автомобила, предмет на договора, срещу заплащане на цена, по силата на
което и с постигането му да се счита за прехвърлена и собствеността върху вещта
тъй, както тя е индивидуализирана с договора, каквато възможност дават както
чл.24,ал.1 от ЗЗД, така и чл.1376 ГК на ***.
При тези дадени от ищеца в ДП показания, очевидна става е
неприложимостта на италианското право в случая, доколкото договорът не е бил
подписан в ***, ***, ако и съдът да го е намерил за приложимо при завеждане на
иска, според твърденията на ищеца по делото, и да го е установил, както за това
го задължава КМЧП.
Затова, и доколкото с приетия по делото доклад в тежест на
ищеца е било поставено да установи, че договорът за покупко-продажба, от който
черпи придобиването на правото си на собственост върху процесния автомобил, е
бил сключен, а той не установи този факт в производството, искът му е
неоснователен.
В часта за разноските.
Ищецът претендира разноските в производството, но с
отхвърляне на иска му, разноски не му се следват, поради което не се и
присъждат.
При
тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля
иска на С.Р.Р., със съдебен адрес ***, адв.П.Т., за признаване за установено по
отношение на Л.Р.Б.,***, че ищецът е собственик, по силата на писмен договор за
покупко- продажба, сключен на ***г. в ***, ***, с П. Д. А., на лек автомобил с
бял цвят, „Ауди RS6“, с номер на рама ***, рег.№CM806LN, приобщен като веществено доказателство по ДП
№161/2012г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-***.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: