РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Ихтиман, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело №
20241840101121 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба
от Т. Г. Б. и С. П. Б. чрез адв. Р. Ш. против Й. В. Г., с която е предявен иск за
делба на недвижим имот, а именно:
СГРАДА с идентификатор 22006.501.78.1 (две, две, нула, нула, шест,
точка, пет, нула, едно, точка, седем, осем, точка, едно) по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-116/05.07.2022 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо сградата от 19.06.2023 г., цялата със
застроена площ: 80 кв.м. (осемдесет квадратни метра), брой етажи: 2 (два), с
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна (състояща се съгласно
доказателствения нотариален акт, от три стаи и сервизни помещения на
първия етаж, три стаи и сервизни помещения на втория етаж, с три изби и
гараж под първия етаж), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма.
Ищците сочат, че те са придобили ¼ идеална част от описания имот в
режим на съпружеска имуществена общност чрез договор за покупко-
продажба от 02.08.1991 г., сключен с родителите на Т. Б. – Г. Е. А. и Л. Т. А. с
Нотариален акт за покупко-продажба № 106, том II, дело № 688/1991 г. при РС
– Ихтиман. Ищците сочат, че към момента на сделката са имали сключен
граждански брак на 02.10.1998 г.
На следващо място, ищците твърдят, че със същия нотариален акт Н. Г.
А. (брат на ищцата) придобива като втори купувач ¾ идеални части от
описания имот. След смъртта му на 01.04.2013 г., притежаваните от него ¾
1
идеални части са придобити по наследство от неговия син и единствен
наследник М. Н. А. Последният, от своя страна дарява притежаваните от него
идеални части на ответника – Й. В. Г. с Нотариален акт за дарениe на
недвижим имот № 173, том I, рег. № 1247, дело № 156 от 28.06.2023 г на
нотариус С. В.а, рег. № 013 на НК.
Ищците молят да бъде допуснат до делба и да се прекрати
съсобствеността спрямо процесния имот при квоти за ищците – общо ¼
идеална част или по 1/8 идеална част за всеки от тях, а за ответника – ¾
идеални части от правото на собственост. Моли се имотът да бъде изнесен на
публична продан като неподеляем и получената сума да бъде разделена между
страните съобразно притежаваните дялове. Отправя се искане с решението си
по допускане на делбата да бъде определено ползването на делбения имот от
Й. В. Г. до окончателното извършване на делбата и с това да бъде осъден да
заплаща на ищците общо сумата от 600 лева на месец (по 300 лева на всеки от
тях поотделно), явяваща се обезщетение срещу осъществяваното ползване от
Й. Г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, от
датата на изпадане в забава на Й. Г. до окончателното й изплащане. Моли се
ответникът да бъде осъден да заплати и сторените разноски по чл. 355, изр. 1
от ГПК в размер на ¼ от стойността им, както и тези по чл. 355, изр. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 78 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът Й. Г. упражни правото
си на отговор, като сочи, че страните са съсобственици на описания в исковата
молба недвижим имот, както и на намиращите се в имота сгради. По
отношение на искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК възразява, че размерът на
претендираните суми е завишен.
В съдебно заседание ищците Т. Г. Б. и С. П. Б., редовно призовани, не се
явяват и не се представляват.
Ответникът Й. В. Г., в съдебно заседание се явява лично и се
представлява от адв. О. Н., като поддържа подадения отговор на исковата
молба. Моли съдът да постанови решение, с което да допусне имота до делба
при описаните в исковата молба квоти. По отношение на предявения иск по
чл. 344, ал. 2 ГПК счита, че същият е неонователен, тъй като имотът не се
ползва изцяло от ответника Й. Г. и той не е създавал пречки, нито се е
противопоставял ищците да го ползват.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 106, том II, дело
№ 688/1991 г. на съдия в Ихтиманския районен съд от 02.08.1991 г. се
установява, че Г. Е. А. и съпругата му Л. Т. А., като продавачи са сключили
договор за покупко-продажба на недвижим имот с ищеца Т. Г. Б. и с Н. Е. А.,
като купувачи. Предмет на договора бил следния недвижим имот: двуетажна
жилищна сграда, застроена на 60 квадратни метра и състояща се от три стаи и
сервизни помещения на първия етаж и три стаи и сервизни помещения на
втория етаж, с три изби и гараж под целия етаж, заедно с отстъпеното им
право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел VII в кв. 4 по
договор от 20.09.1975 г. между ИК на ГНС и Г. Е. А., а сега по действащия
регулационен план парцел VIII-78 в кв. 10, целият от 590 квадратни метра при
2
съседи: улица, парцел IX-77, парцел VI-80 и парцел VII-79. С договора за
покупко-продажба Г. и Л. А. прехвърлили собствеността върху ¾ идеални
части от описания имот, съответно на Н. Е. А., а на Т. Г. Б. прехвърлили
собствеността върху ¼ идеална част от имота.
Като писмено доказателство по делото бе прието удостоверение за
сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен граждански брак
№ 183/02.10.1988 г. на Столична община, район Студентски, според което
ищците Т. Г. Б. и С. П. Б. към момента на сключване на договора за покупко-
продажба на процесния имот - 02.08.1991 г. са имали сключен граждански
брак.
От Удостоверение за наследници с изх. № РПД24-ГР94-1491/31.10.2024
г., издадено от Столична община, район Подуяне, се установява, че на
01.04.2013 г. е починал Н. Г. А., ЕГН **********, като негов наследник по
закон е сина му М. Н. А., ЕГН **********.
Съгласно договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 173, т. І, рег.№ 1247, дело 156 от 28.06.2023 г. по описа на
нотариус с рег. № 013 при РС – Ихтиман, ответникът Й. В. Г. е придобил от М.
Н. А. собствеността върху 3/4 идеални части от процесния имот с
идентификатор 22006.501.78.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
116/05.07.2022 г. на Изпълнителен директор на АГКК.
Според представеното удостоверение за данъчна оценка, данъчната
оценка на сграда с идентификатор 22006.501.78.1 е на стойност от 4515,70 лв.
По делото беше приета и приложена като писмено доказателство скица
на сграда с идентификатор 22006.501.78.1, издадена от СГКК – Софийска
област, от която се установява площта на сградата, броя етажи,
предназначението й, като са посочени и данни за собствеността по данни от
КРНИ – ¼ от правото на собственост върху сградата принадлежи на ищцата Т.
Г. Б., а ¾ идеални части – на Н. Г. А.
От заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза,
изготвено от вещото лице С. П., се установява, че средната пазарна наемна
цена за жилището на първия етаж е 360 лева на месец. По отношение на
втория етаж от процесната сграда, от заключението се установява, че същият в
настоящия му вид не е годен за обитаване поради недовършени строителни
работи и липса на баня и тоалетна. От проведеното изслушване на вещото
лице се установява, че процесния имот няма как да бъде използван от повече
от едно домакинство поради съС.ието на втория етаж. Заключението на
вещото лице С. П. съдът приема за компетентно изготвено и същото следва да
бъде кредитирано
В хода на съдебното дирене бяха събрани гласни доказателства чрез
провеждането на лично изслушване на ответника и разпит на св. Л. В. Г.. От
дадените обяснения от ответника Й. Г. се установява, че към момента той не
ползва делбения имот, тъй като го предоставил за ползване на негов съсед – В.
З. С., който да го ремонтира и да живее в него. Ответникът отрича да е отдал
под наем делбения имот, като заявява, че В. С. не му заплаща наем за
ползването на имота. Ответникът твърди в обясненията си също, че не е
забранявал на ищците да ползват имота, като им е казвал, че може да дойдат
да си ремонтират горния етаж и да го ползват. От показанията на св. Г. се
3
установява, че нейният племенник В. З. С. живее на първия етаж от къщата,
като ответникът не живее в тази къща. Свидетелката заявява, че племенникът
й не плаща нищо, за да живее там и че си е направил ремонт и е обзавел
първия етаж, а също така и поддържа двора, като го коси.
Съдът намира, че обясненията на ответника и показанията на св. Л. Г.
следва да бъдат кредитирани и ценени по делото като обективни,
последователни и непротиворечиви. Същите кореспондират с останалия
събран доказателствен материал по делото.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Не е налице спор по делото, че описания имот е бил собственост на Г. А.
с ЕГН ********** и Л. А. с ЕГН **********. С Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 106, том II, дело № 688/1991 г. на съдия в Ихтиманския
районен съд от 02.08.1991 г. Г. и Л. А. са прехвърлили собствеността върху
процесния имот, съответно на ищцата Т. Б. и на Н. Е. А., ЕГН **********.
Ищцата Т. Б. е придобила собствеността върху ¼ идеална част от имота в
съпружеска имуществена общност с другия ищец – С. П. Б., тъй като същите
са били сключили граждански брак преди придобиването на собствеността от
ищцата върху процесната идеална част от имота. Останалите ¾ идеални части
от имота са били придобити с цитирания нотариален акт и обективирания в
него договор за покупко-продажба от Н. А. Притежаваните от него ¾ идеални
части съответно са били придобити по наследство от неговия единствен
наследник по закон – М. Н. А, ЕГН **********. От своя страна М. А. се е
разпоредил със собствените си ¾ идеални части от делбения имот, като е
сключил договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 173, т. І, рег.№ 1247, дело 156 от 28.06.2023 г. по описа на
нотариус с рег. № 013 при РС – Ихтиман. М. А. е дарил притежаваните от него
¾ идеални части от делбения имот на ответника Й. В. Г..
Поради това, следва да бъдат допусната до делба сграда с
идентификатор 22006.501.78.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
116/05.07.2022 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при следните квоти: за
ищците Т. Г. Б. и С. П. Б. – общо 1/4 идеална част, а за ответника Й. В. Г. –3/4
идеални части.
При това положение съдът намира, че следва да бъде уважен иска за
допускане до делба на недвижим имот, при посочените в исковата молба
квоти.
По направеното искане с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
В производството е приета за съвместно разглеждане, въведената от
ищците претенция за постановяване на привременни мерки за разпределяне
ползването на делбения имот до окончателното извършване на делбата.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда възможността за
разпределение ползването на имота между всички съсобственици до
окончателното извършване на делбата. Предпоставка за уважаване на
искането за постановяване на привременната мярка е съделителите да не
използват съсобствения имот съобразно правата си. Разпределението на
ползването следва да се осъществи, чрез определяне на реални обособени
части от съсобствения имот за всеки от съделителите съобразно техните
4
идеални части или на суми, които ползващите съделители трябва да плащат на
останалите. Установи се по делото, че към момента на приключване на
устните състезания имотът се ползва само от ответника чрез друго лице - В. З.
С., на което е предоставил за ползване първия жилищен етаж. Установи се
също така, че няма как да се обособят части от имота за ползване от всеки от
съделителите.
Когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, останалите
имат право да поискат на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да им бъде определено
обезщетение срещу ползването на тяхната част до окончателното ликвидиране
на съсобствеността. В случая не се твърди и не се доказва, че ищците ползват
къщата, заедно с ответника, поради което и претенцията по чл. 344, ал. 2
ГПК е доказана по своето основание. Без значение в случая е обстоятелството
дали В. С. заплаща на ответника Г. наемна цена за ползването на имота.
Ползването от ответника чрез друго лице на делбения имот лишава от
възможността ищците от своя страна да ползват имота или да получават
граждански плодове от собствената си идеална част от имота.
Следва, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде определена сума, която
Й. Г. да заплаща на съсобствениците си Т. и С. Б.и поискали постановяване на
привременна мярка.
Сумата следва да се определи като периодично вземане - месечно.
Доколкото обезщетява съделителя за невъзможността да ползва имота
съгласно дела си в собствеността, то размерът на месечната сума следва да се
определи въз основа на средната пазарна наемна цена на имота. Според
вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, приета в откритото
съдебно заседание, средният пазарен месечен наем на процесния имот възлиза
на 360 лв. или 90 лв. за 1/4 идеална част, какъвто е дела на ищците. В
заключението вещото лице е определило и средна наемна пазарна цена и на
дворното място в размер на 366 лева, но същото не е предмет на иска за делба,
съответно на претенцията на ищците за присъждане на обезщетение срещу
осъществяваното ползване от ответника, поради което е ирелевантно за
изчисляването на дължимото обезщетение.
Тъй като претенцията на съделителите Т. и С. Б.и е за заплащане на
обезщетение под формата на наем в размер на 600 лв., то следва за разликата
над сумата от 90 лева до пълния предявен размер претенцията да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Следва ответникът Й. В. Г. да заплаща на Т. Г. Б. и С. П. Б. сумата от 90
лв. месечно, считано от момента на влизане на настоящия акт в сила до
окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, от датата на изпадане в забава на Й. Г. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
Съгласно указанията в Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума
на ВС, съдебно-деловодните разноски следва да се разпределят между
съделителите съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са
направени във връзка с нейното ликвидиране. Присъждането на разноски,
както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по
втора фаза на делбата - по аргумент от чл. 355 ГПК, като страните плащат
5
разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си.
Съгласно трайната практика на ВКС решението по първата фаза на делбата не
финализира процеса, поради което не се дължи и изплащането на разноски.
Затова и претенциите на ищците за присъждане на разноските не следва да се
разглеждат в това производство.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между съсобствениците
Т. Г. Б., ЕГН **********, С. П. Б., ЕГН **********, и Й. В. Г., ЕГН
**********, на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ:
СГРАДА с идентификатор 22006.501.78.1 (две, две, нула, нула, шест,
точка, пет, нула, едно, точка, седем, осем, точка, едно) по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-116/05.07.2022 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо сградата от 19.06.2023 г., цялата със
застроена площ: 80 кв.м. (осемдесет квадратни метра), брой етажи: 2 (два), с
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна (състояща се съгласно
доказателствения нотариален акт, от три стаи и сервизни помещения на
първия етаж, три стаи и сервизни помещения на втория етаж, с три изби и
гараж под първия етаж), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма;
ПРИ следните КВОТИ :
За Т. Г. Б., ЕГН ********** и С. П. Б., ЕГН ********** – 1/4 ид.ч. в
съпружеска имуществена общност;
За Й. В. Г., ЕГН ********** – 3/4 ид. ч.
ПОСТАНОВЯВА недвижимият имот, допуснат до съдебна делба да се
ползва от Й. В. Г., ЕГН **********, до приключване на производството по
съдебна делба, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Й. В. Г., ЕГН **********, сда заплаща на Т. Г. Б., ЕГН
**********, С. П. Б., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 2
ГПК, месечно сумата от 90 лв. /деветдесет лева/ срещу ползването на
делбения имот, считано от момента на влизане на настоящия акт в сила до
окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение, от датата на изпадане в забава на Й. Г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 90 лв. до
общия предявен размер от 600 лв., ведно със законната лихва от датата на
изпадане в забава на Й. Г. до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд, а в частта му
по искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, имащо характер на определение - в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7