РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Бургас, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500585 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК-
********* ,представлявано от юрисконсулт Павлина Бакалова против съдебно решение №
216 от 31.01.2025г. постановено по гр.д.№7783/2022г.по описа на БРС,с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявеният от „АПС БЕТА България” , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3 срещу Д. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес ***, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от 500 лв.
неплатена главница, дължима по договор за кредит № 862538/18.04.2017г., сключен между
длъжника и “Кредисимо”, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 08.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2596/29.08.2022г.
по ч.гр.д.№5128 /2022г. по описа на БРС.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът оспорва изводите на съда, че
по делото не са ангажирани доказателства за сключването на договора за кредит и реалното
предаване на сумата,като счита,че доказателства са ангажирани. Дружеството не разполага с
данни за получаването на сумата от кредитополучателя,но е категорично ясно,че
предоставянето на сумата от кредитодателя на „Изи пей“ АД в полза на кредитополучателя
означава именно получаване на сумата. Отправеното до въззивната инстанция искане е за
отмяна на решението на БРС и уважаване на иска от въззивния съд.Няма доказателствени
искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.
1
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника Д. К. чрез назначения му от съда
особен представител адв.Мария Димитрова от БАК, която е депозирала в законоустановения
срок писмен отговор. Въззиваемата страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна
и е изразила становище,че решението на БРС е правилно,законосъобразно и
обосновано.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,а решението на БРС
потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени искания.
По делото е постъпила и частна жалба от особения представител адв.Мария
Димитрова против Определение №958 от 12.02.2025г. постановено по делото, с което съдът
е оставил без уважение молбата на адв.Димитрова за определяне на допълнително
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника К. в първа
инстанция. Наведени са оплаквания за неправилност на преценката на БРС за фактическата
и правна сложност на делото,като определеният размер на адвокатското възнаграждение
намира за несправедлив и несъответен на фактическата и правна сложност,както и на
продължителността на производството. Моли за отмяна на определението и уважаване на
искането.
По частната жалба не е постъпило писмено становище от насрещната страна.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител
юрисконсулт Борис Тихолов ,с което се поддържа въззивната жалба,няма доказателствени
искания,претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемият К., редовно уведомен чрез особения си
представител,не се явява. Постъпила е писмена молба от особения представител
адв.Димитрова, с която се оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде
потвърдено в обжалваната част. Поддържа и частната жалба. Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.269 ГПК,
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415
ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД,като е претендирал да бъде установено по отношение на
ответника Д. К.,че дължи на ищеца“АПС Бета България“ЕООД на основание сключен
договор за потребителски кредит суми,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№5128/2022г.по описа на БРС.
Районният съд е приел,че искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан,тъй като по делото не е било установено,че между „Кредисимо“ЕАД и ответника
да е сключен договор за предоставяне на кредит № 862538 от 18.04.2017г.,по силата на
който кредитодателят да е предоставил на кредитопочателя заем в размер на сумата от 500
лв., както и поради непредставяне на доказателства,установяващи безспорно,че ответникът
е получил процесната сума,представляваща предоставен кредит по посочения договор от
18.04.2017г.
Ищецът е твърдял,че описаният в исковата молба договор за кредит № 862538 от
18.04.2017г. е бил сключен при условията на ЗПФУР. Правилно районният съд е приел, след
анализ на процесния договор за потребителски кредит,че същият е за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл.6 и §.1 от ДР на ЗПФУР.
Въззивният съд изцяло споделя становището на БРС,че при договорите за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил
сроковете за правото на отказ от договора на потребителя; че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора /чл.18, ал.1 от ЗПФУР/.
За доказването на електронните изявления чл.18, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона
2
за електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. – Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/,като в случая следва да
намерят приложение разпоредбите на ЗЕДЕУУ,относими към електронното изявление и
електронен документ/чл.2 ал.1 и чл.3 ал.1 и ал.2 ЗЕДЕУУ,чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.).
Тъй като по делото не е имало твърдения и доказателства процесният електронен
договор за потребителски кредит да е бил подписан от страните с квалифициран електронен
подпис,БРС правилно е приел,че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 4
от ЗЕДЕУУ,която допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат
на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Правилен и законосъобразен е
изводът на районния съд,че по делото не са ангажирани никакви доказателства за
получаването на електронно изявление за кандидатстване,което да е било обработено от
кредитодателя и той да е изпратил на ответника по електронен път/чрез имейл или по
телефон/проекта на договора за кредит и погасителен план.
По гореизложените съображения въззивният съд намери за неоснователни
оплакванията на въззивното дружество,че районният съд неправилно е приел,че процесният
договор за потребителски кредит не е бил сключен при спазване на изискванията на
ЗЕДЕУУ и ЗПФУР. БОС споделя изцяло извода на БРС,че ищецът не е доказал по делото да
е изпълнил задълженията по чл.18, ал.1, т.1 и 2 от ЗПФУР.
Неоснователна е въззивната жалба и в частта,в която е оспорен изводът на БРС за
това,че не са ангажирани доказателства установяващи,че заемодателят е изпълнил
задължението си да предостави на заемателя заемната сума. Представеният документ –
разписка,генерирана от електронна система на EasyPay, „няма характера на разписка за
получаване на сумата,а удостоверява извършването на паричен превод от заемодателя към
EasyPay, с нареждане за плащане на сумата на заемателя Д. К..
Ищецът не е представил документ,имащ характера на разписка,който да удостоверява
по несъмнен начин,че Д. К. е получил лично сумата от офис на EasyPay. Ето защо
нареждането на сумата от заемателя към EasyPay представлява само индиция,подкрепяща
твърдението на ищеца, че ответникът е получил посочената сума, но доказателства за
реалното получаване на сумата от Д. К.,така както изисква законът, ищецът не е
представил,въпреки предоставената му възможност и дадените от съда надлежни указания
по разпределението на доказателствената тежест.
По изложените мотиви и при споделяне на мотивите на БРС в обжалваното
решение,към които препраща на основание чл.272 ГПК, БОС намери въззивната жалба за
неоснователна,а обжалваното решение- за правилно, законосъобразно и обосновано,поради
което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивното обжалване,направените от въззивното дружество
разноски,включително и за възнаграждението на особения представител на въззиваемият К.
следва да бъдат понесени от въззивника,поради което съдът не присъжда разноски.
По частната жалба от особения представител адв.Мария Димитрова против
Определение №958 от 12.02.2025г.постановено по делото,БОС намери следното:
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на адв.Димитрова
за определяне на допълнително възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника К. в първа инстанция.БРС в определението си е изложил
мотиви в смисъл,че при определянето на размера на възнаграждението от 200 лв. е
съобразил ниската фактическата и правна сложност на делото,материалният интерес -500
лв., броят на проведените съдебни заседания-две,ангажираните доказателства и обемът на
3
осъществената защита,изразяваща се в подаване на отговор на исковата молба и явяване в
две съдебни заседания.
Възражението,че съдът е постановил решението си шест месеца след обявяването му за
решаване, в случая не е във връзка с фактическата и правна сложност на спора. Исковата
молба е била оставяна без движение от съда неколкократно преди назначаването на
адв.Димитрова като особен представител,последвала е процедура по призоваване на
ответника и назначаване на особен представител. Адв.Димитрова е назначена като особен
представител на ответника с определение на съда от 06.10.2023г.,подала е отговор на
исковата молба,направила е възражение за нередовност на исковата молба,уважено от съда.
След отстраняване на нередовността на исковата молба,други възражения на особения
представител по редовността и не е имало. В първото по делото съдебно заседание на
10.06.2024г. адв.Димитрова се е явила и е поддържала отговора. Делото е било отложено във
връзка с възражение на адв.Димитрова,че ищецът не е представил Приложение №1 към
договора за цесия. На 11.07.2024г.е проведено второто съдебно заседание,на което
особеният представител се е явил, като е приключено съдебното дирене.Не са събирани
допълнително писмени доказателства,не са назначавани експертизи и не са ангажирани
свидетелски показания. Несъмнено,адв.Димитрова е проявила процесуална активност и е
изпълнила съвестно и на високо професионално ниво задълженията си като особен
представител на ответника.Въззивният съд обаче също намира,че липсват основания за
увеличаване на размера на определеното и възнаграждение с още 200 лв. по същите
съображения,изложени от БРС.
Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение,постановено по гр.д.№7783/2022г.по описа на
БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на особения представител адв.Мария
Димитрова против Определение №958 от 12.02.2025г.постановено по гр.д.№7783/2022г.по
описа на БРС.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4