№ 1507
гр. Плевен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430106624 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от М. Т. Н., ЕГН **********,
адрес: гр. ***, тел. ********** против П. В. Н., гр***, в която е направено искане за защита
по реда на ЗЗДН. Молителката твърди, че ответникът по молбата е неин бивш съпруг, с
когото имат едно дете-не го посочва по име и възраст, няма данни за детето. Твърди, че
въпреки, че с ответника са разведени от 4 години, той продължава да следи контактите й с
други лица и конкретно с други мъже, продължава да се опитва да контролира живота й. В
молбата с подробности са изложени твърдения досежно осъществил се акт на домашно
насилие от страна на ответника спрямо ищцата и детето им, както и такива, за които не е
ясно дали са относими към предмета на делото, предвид нормата на чл.10 ал.1 от ЗЗДН -
молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Молителката твърди,че
на 13.10.2021год. ответникът упражнил спрямо нея физическо насилие, съпроводено с
психическо такова спрямо нея и детето им, с което същата живее след развода.В резултат на
това ответникът й причинил пукване на прешлен на опашната кост, за което същата твърди
и представя доказателства, че е прегледана от екип на СМПомощ и представя
съдебномедицинско удостоверение.
Въз основа на подробно описание на действия и поведение на ответника,
1
молителката е сезирала съда с искане да постанови решение за защита спрямо нея и детето
й, като издаде ограничителна заповед спрямо същия – мерките се уточняват в проведеното
последно о.с.з.
Съдът е издал заповед за незабавна защита по отношение молителката и
малолетното дете ***.
Депозиран е писмен отговор от ответника, чрез адв.К., в който се излага следното:
на процесната дата действително имало спречкване между него и молителката, но същото
било провокирано от нея самата. През деня му била писала съобщение на телефона, че желае
да разговарят, а същата вечер му казала да отиде да вземе детето. Когато фактически
отишъл на място, молителката веч била променила решението си, а той –недоволен, че го
разиграва, я попитал „защо се държи така“, а тя се опитала да го изблъска и му разбила
устата. Тогава в коридора се появил мъж, който се опитал да успокои буйстващата
молителка, а ответникът си тръгнал. На следващо място излага твърдения, че молителката е
психически нестабилна, че имала поведение, което било в противоречие с интересите на
малолетното дете /била го спряла от училище, искала да посещава тя и детето комуна в
Родопите /, поради което предявил иск пред съда на основание чл.59 ал.9 от СК-за промяна
на родителските права. Заявява, че поискал определяне на привременни мерки по това дело,
но не е налице произнасяне на съда.
В о.с.з., молителката се явява и се представлява от адв.А.Г., назначен по реда на
правната помощ, който прави уточнения във вр. с искането и навежда доводи в о.с.з., като
поддържа молбата. Самата молителка заявява, че желае определяне на мерки за защита за
максимален период от време. В последното о.с.з. заявява, че оттегля искането си за защита
от името на малолетното дете, т.к. актът на насилие от страна на ответника бил насочен
само срещу нея.В о.с.з. ответникът се явява и се представлява от адв.К., която
на практика не оспорва факта, че на 13.10.2021год. ответникът е осъществил
акт на домашно насилие спрямо молителката. Заявява обаче, че ответникът
бил провокиран от родителите на молителката, които му се обадили по
телефона същия ден и пресъздали ситуация, която на свой ред внушила на
ответника невярна представа за конкретната фактическа обстановка. Заявява,
че спрямо детето не е налице никаква опасност и молбата спрямо него не
следва да се уважава, респ. поддържа се искането на молителката за
прекратяване на производството по делото в тази част.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становището на
страните, характера на производството и разпоредбите в закона намира, че
искането за защита на молителката по реда на този закон се явява
основателно.
Следва да се посочи, че макар изразеното в днешното о.с.з. становище от
2
страна на молителката, а именно, че не поддържа молбата по отношение
малолетното дете, не следва да бъде уважено, т.к. по делото са налице
несъмнено доказателства, че на въпросната дата – 13.10.2021год., детето
е било в най-пълна степен обект на домашно насилие – чл.2 ал.2 от
ЗЗДН. В случая след като в производствата по реда на ЗЗДН съдът може
да налага мерки, дори непоискани от страна на молителя, то на още по-
силно основание съдът е длъжен служебно да следи за защита на
интересите на малолетното дете. Доказателствата по делото са
несъмнени, че на процесната датата ответникът е упражнил домашно
насилие и спрямо малолетното дете, като това се установява от
показанията на св.***, а също така се установява от изслушването на
записа от обажданията на молителката на телефон 112, предоставен и
изслушан по делото в о.с.з.
Безспорно по делото е, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с влязло в сила съдебно решение преди около 4 години - гр.д.
№6181/2017год. по описа на ПлРС. Не е спорно, че ответникът упражнява без
проблеми установения режим на лични отношения с малолетното дете ***,
като в тази връзка молителката не препятства срещите им дори извън
определения от съда режим. По делото се установява, че на 13.10.2021год.
ответникът съвсем целенасочено, на основание предварително оформено
решение, отишъл в дома на молителката и без основание настоял да вземе
детето със себе си. Такава уговорка между страните липсвала, а молителката
категорично не била съгласна той да взема детето, което достатъчно ясно
демонстрирала. Установява се, че ответникът предварително и
предупредително се обадил на молителката по телефона, в явно афектирано
състояние и със заплаха, че идва, за да вземе детето, независимо от мнението
на молителката. Установява се, че притеснена от това предварително
предупредително обаждане от бившия си съпруг, молителката се обадила на
телефон 112, търсейки помощ два пъти - първият път в 20,35,03часа / преди
да пристигне ответникът/ и втори път – в 20,40,24ч., когато същият вече бил
в дома й /на записа ясно се чуват гласовете на ответника, на молителката и на
детето/. Установява се, че въпреки присъствието на гост в дома на
молителката /св.***/, когото ответникът всъщност добре познавал, в резултат
на проявеното настъпателното поведение на ответника се стигнало до
физическа саморазправа от негова страна с молителката, в резултат на която
3
същата получила физическа травма - фрактура на опашната кост, което е
надлежно удостоверено от лекар в Съдебна медицина - удостоверение,
приложено на л.3 от делото. След това физическо стълкновение, ответникът
напуснал дома на молителката, преди да пристигне полицейски патрул.
Не се спори, а това е установено по делото, че на 13.10.2021год. /в деня на
осъщественото домашно насилие/ ответникът депозирал искова молба на основание чл.59
ал.9 от СК, с искане занапред той да упражнява родителските права спрямо малолетно дете-
***. Направено е и искане за определяне на привременни мерки и съдът е открил такова
производство, но впоследствие отказал да се произнесе по съществото на искането.
Не е спорно, а това се установява и от приетата като доказателство по делото Заповед
от 22.10.2021год. на Директор Д-я „СП“-Плевен /приложена на л.21 от делото/, че
малолетното дете *** е настанено спешно в семейството на родителите на молителката.
Заповедта е обжалвана от ответника, но с Решение от 01.12.2021год., постановено по АД
№ 867/2021год. на АС-Плевен жалбата е отхвърлена. В о.с.з. пълномощникът на ответника
заявява, че не е обжалвано решението на съда.
В хода на делото се установява, че междувременно молителката е напуснала
жилището, в което е живяла доскоро с детето под наем, и живее при родителите си – гр.***
Производството по реда на чл.59 ал.9 от СК е висящо понастоящем.
По отношение здравословното състояние на молителката е необходимо да се
отбележи следното : действително има данни, че същата има психическо заболяване,
диагностицирана е, като вкл. в хода на делото е била приета на стационарно лечение, респ. –
изписана в хода на разглеждане на делото. За съда не са налице основания да приеме под
съмнение изложеното от нейна страна в рамките на процеса, т.к. всичко, което същата
излага се потвърждава по несъмнен начин от останалите събрани по делото доказателства,
вкл. веществени такива. Молителката не е поставена под запрещение, съответно в залата се
изказва адекватно, излага логически последователни и взаимно непротиворечиви твърдения
и въобще има поведение, което не внася никакво съмнение у съда относно обективността на
това, което заявява като твърдения по случая.
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно ал.2 – за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. По делото се установява по категоричен начин, че на
13.10.2021год. ответникът е упражнил домашно насилие спрямо бившата си съпруга, в
присъствието на тяхното малолетно дете ***. В отговора ответникът е дал обяснение за
случилото се, което не кореспондира с доказателствата, събрани в хода на делото. Преди
всичко, същият отрича да е имал обаждане до молителката, с което предварително да я
4
известява, че предстои да пристигне в дома й, и то съпроводено със заплашително
съдържание и тон. Първоначално в отговора си същият твърди, че бил извикан от
молителката, което не е вярно, както не отговаря на истината и това да са имали уговорка
за този ден той да взема детето. Също така в отговора си твърди, че случайно и след като
отишъл на място видял мъж, който се опитал „да успокоява буйстващата“ молителка. От
събраните доказателства по делото се установява друга фактическа обстановка по случая,
а именно : Въпросният приссъстващ мъж в дома на молителката /св.Мариян Тодоров/ е
лице, което не само ответникът много добре познава отпреди /самият той заявява в о.с.з.,че
го е запознал с бившата си съпруга и знае, че поддържат контакти като познати, ходят
заедно на море и т.н./, но и предварително е бил запознат, че може да го завари в
жилището. Това е така, т.к. се установява, че именно родителите на молителката се обадили
на ответника,за да му кажат, че в дома й има мъж/за тях непознат/, като изказали и
съмнения, че тя е преустановила приема на изписаните й лекарства. Напълно се
потвърждават твърденията на молителката, че ответникът й се обадил малко преди да
пристигне в дома й със заплашителен тон и със заплахата, че идва, за да вземе детето /на
всяка цена/, както и че самият той я предупредил да вика полиция. Това е факт, който до
последно ответникът отрича да се е случил, но напълно се доказва от показанията на
свидетелите *** и ***, вкл. разгледани във вр. с установеното от изслушването на
записите от обажданията на молителката на телефон 112. По делото не се установява
молителката да е провокирала ответника по какъвто и да било начин, да го е канила да ходи
в дома й през въпросната вечер, да е имала с него каквито и да било уговорки по повод
вземане на детето и т.н. Установява се също така, че през въпросната вечер същата е имала
съвсем нормално, адекватно поведение, което се установява както от показанията на
свидетеля ***, така и от изявлението на самия ответник на така зададения му в тази връзка
въпрос – л.79 от делото. Установява се, че през въпросната вечер молителката ясно дала на
ответника да разбере, че не желае той да влиза в дома й, като изразила също така съвсем
ясно несъгласие ответникът да взема детето. Установява се, че на практика през въпросната
вечер в дома й не е имало ситуация, която да е била вредна и/или застрашаваща живота
и/или здравето - нито на самата молителка, нито на малолетното дете. Същата имала гост,
св.***, който е добре познат и на ответника и с когото молителката поддържа приятелски
отношения по повод на срещи, които имат във вр. с посещения на детето на курс по народни
танци в читалището в района. През въпросната вечер молителката, детето и свидетелят ***
били на маса, на която имало сложена почерпка – чаша сок за свидетеля /бил с автомобил/,
чаша бира и салата. От показанията му се установява, че обстановката била съвсем
нормална, молителката била в напълно адекватно състояние, детето било спокойно и дори
радостно. От показанията му се установява, че преди да пристигне на място, ответникът се
обадил на телефона на молителката и свидетелят съвсем ясно чул думите му : „идвам да
взема детето. Ще потроша всичко. Викай полиция, да видим кой ще дойде по-бързо!“От
показанията му се установява, че неколкократно молителката казала на ответника „Не
влизай!“, като го предупредила, че се е обадила в полицията. Въпреки това ответникът не
само влязъл в дома й,въпреки волята й, но и въпреки неравностойното им /в полза на
5
ответника/ положение от гл.т. на физиката на всеки от тях, си позволил буквално да „души“
молителката, бутнал я в коридора и избягал от дома й - без да се интересува от това в
какво състояние е тя в действителност, има ли сериозни наранявания и т.н. От показанията
на св.С.Н. /майка на молителката/ се установява, че след като се обадили на ответника,
притеснени за дъщеря си и внучка си, последният върнал обаждане с думите : „ нацепих й
канчето“. От показанията на св. *** /баща на молителката/ се установява, че при последващ
разговор същата вечер с ответника последният му казал, че „й е нацепил канчето, че я е
шамаросал“. При изслушването на ответника в о.с.з. същият заявява, че настоял да вземе
детето /въпреки явното несъгласие на молителката/, че й казал, че след като има „празник“ –
да се весели, но „детето не трябва да присъства на тия сцени“. Не е ясно какви точно
„сцени“ визира ответникът, след като на въпрос, зададен му в тази връзка, отговаря, че не е
завирил нищо неприлично и неподходящо за детето. Нещо повече, установява се, че мъжът,
когото заварил в дома на молителката, всъщност не бил непознато за него лице, а човек,
който самият той познавал и знаел, че общува както с бившата му съпруга, така и с детето
им. В тази връзка свидетелят *** заявява, че са само добри познати с молителката и че
никога не е имал проблеми с ответника, съответно никога последният не е ревнувал от него.
Последното се посочва от страна на съда поради изложеното от молителката, а именно, че
въпреки развода, ответникът е болезнено ревнив към нея. Или, обосновава се извод, че
ответникът не е бил предизвикан от молителката на въпросната дата, за да ходи и да се
саморазправя с нея по начина, по който реално това се е случило. От изслушването на
втория запис от НС 112 се установява, че има ясно записани викове, крещи се – от страна на
молителката и на самота дете ***; чува се как ответникът нарича молителката „пачавра“. От
показанията на св.*** се установява, че актът на домашно насилие е станал в присъствието
на малолетното дете ***, което било изключително разстроено, уплашено от случилото се
спрямо майка му. Детето се спуснало към нея, когато баща му я съборил на земята и се
разстроило от състоянието й; плачело и викало.
С оглед изложеното съдът приема, че молбата е основателна. Що се отнася до
защитата на малолетното дете, то такава следва да се постанови макар и само по отношение
общата мярка по чл.5 т.1 от ЗЗДН.
Действително, съдът отчита, че случилото се в известна степен е станало в резултат
на намесата „с най-добри намерения“ на родителите на молителката. Именно те се обадили
на ответника, за да ме съобщят, че детето и молителката са в дома й заедно с непознат за тях
мъж - но, нищо повече. В крайна сметка, макар и да са имали съмнения и дори убеденост, че
дъщеря им е спряла лекарствата, то в конкретната ситуация не са установили нищо
сериозно и опасно за детето и за молителката, което да ги мотивира да търсят намесата на
своя бивш зет. Дори и да се отчете проявената от тях родителска загриженост, обаждането
им на ответника не освобождава последния от отговорността, която същият носи за своите
действия. Съдът отчита, че с оглед данните за психическите проблеми на молителката,
действително същият вероятно е изпитал безпокойство. Но, на практика същият се е убедил,
че не е налице опасност за детето въпросната вечер, а ако такава е била налице, то както той,
6
така и родителите на молителката са разполагали с възможност, каквато законът им дава за
реакция, която обаче не включва действия по саморазправа, физическо насилие и
упражняване на акт на домашно насилие.
Ето защо съдът приема, че следва да наложи мерки за защита по отношение на
молителката, както следва : по чл.5 ал.1 т.1 и т.3/ пострадало лице и жилище/ от ЗЗДН, а
по отношение малолетното дете – само общата мярка по т.1. В случая налагането на
мярка за защита по отношение малолетното дете не препятства осъществяването на
контактите между ответника и детето, т.к. общата мярка касае задължение за същия да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето, а не препятства
срещите му с това дете. Понастоящем молителката и детето живеят в едно домакинство с
родителите й/баба и дядо на детето/, но мерките спрямо пострадалите лица отново не са
пречка за това как и кога ответникът ще осъществява режима на личните си отношения с
детето - същият несъмнено ще контактува с детето извън дома на молителката.
Мерките за защита, имащи определен срок, следва да се наложат за
максималния такъв, регламентиран в закона – 18 месеца.
При този изход на процеса и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС Държавна
такса в размер 30лв.
На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на извършителя на домашното насилие
следва да се наложи глоба в размер 200лв., която е в минималния, визиран в
закона. Размерът съдът определя съобразно конкретиката на случая и липсата
на предходни такива прояви от негова страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от
Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение М. Т. Н., ЕГН
**********, адрес: гр. *** и малолетното дете ***, настанено на същия
адрес, ЕГН**********, както следва :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН П. В. Н., ЕГН
**********, гр.*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
спрямо М. Т. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, ул.*** №*** и
малолетното дете ***, ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на П. В. Н.,
ЕГН**********, гр.*** да приближава жилището на пострадалата М. Т. Н.,
7
ЕГН **********, адрес: гр. ***, както и самото пострадало лице - М. Т. Н.,
ЕГН **********, на не повече от 20/двадесет/ метра.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на ответника.
СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1, 2 и
3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН П. В. Н., ЕГН**********,
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса в
размер 30лв., а на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ
глоба в полза на държавата в размер 200лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание
чл.16 ал.3 от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на молителката и на ответника
по молбата, препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8