РЕШЕНИЕ гр.Видин, 13.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 -ти състав в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Мариела Йосифова
при секретаря Красимира Илиева като разгледа докладваното от съдията Йосифова гр.дело № 2423 по описа за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ" ЕООД - София, чрез адв. Виолета Герова против О.В.П. ***, с която са предявени два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. във вр. с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца „ЮБЦ" ЕООД, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, и ответника О.В. Прсдов е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 18.05.2017г. за ползване на мобилен номер ********** по избран тарифен план Smart XL+, с месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лв с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата 18.05.2017 г. ответникът е подписал лизингов договор за устройство GSM IPHONE 7 32 GB BLACK, № 355331087209870. посредством лизингови вноски в размер на 39.90 лева за срок от 24 месеца, които вноски е следвало да се заплащат с месечните абонаментни такси за ползваната електронна съобщителна услуга съгласно общите условия по договора.
Сочи се, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ********** от дата 18.05.2017г, между ответника О.В.П. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД са издадени фактури № *********/08.06.2017 г., **********/08.07.2017 г. за периода от 08.05.2017 г. до 07.07.2017 г. обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга. Твърди се, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани щ два последователни отчетни месеца-за месец 06/2017 г. и за месец 07/2017 г.
Излага се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК по чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер № ********** крайна фуктура № ********** от дата 08.08.2017 г. с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищцовото дружество има правен интерес да претендира неустойка в редуциран размер от 119.97 лева; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 837.90 лева и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не е предмет на настоящото производство.
Поддържа се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 31.07.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайният срок за ползване на абонамента Smart XL+ за 39.99 лева с ДДС за мобилен номер ********** до 08.05.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 18.05.2017 г„ за който номер абонатът е бил задължен за лизингови вноски в размер на 39.90 лева всяка, които лизингови вноски за месец 01/2018 и 02/2018 г. са фактурирани при фактурите за незаплатена далекосъобщителна услуга/месечен абонамент.
Сочи се, че между длъжникът и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати r срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 31.07.2017 г. /като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие па ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 119.97 лв. уговорена в т. 2, стр. 6 от договора
Излага се, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл. 38 от Общите условия на БТК ЕАД за лизинг на устройства, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство GSM IPHONE 7 32GB BLACK, № 355331087209870 са обявени за предсрочно изискуеми.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника О.В.П. въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г. Груп" ООД, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1325/2020 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 957.87 лв.. представляваща сбор от незаплатени вноски за лизинг в размер на 837.90 лева, неустойка по договорите, сключени между ответника и „БТК" ЕАД в размер на 119.97 лева, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди се в отговора на исковата молба, че дългьт на ответника е преминал от БТК през С.Г. Груп и достигнал до ищеца ЮБЦ, като през цялото това време от 2017 г. до момента ответникът не е бил уведомяван по надлежния ред за възникналото задължение. Излага се, че по делото не са представени факт>ри, от които да е видно какво е задължението на ответника. Освен това договорът бил прекратен едностранно, без никакво уведомление до ответника и съответно начислена на ответника неправомерно неустойка от страна на БТК ЕАД. Сочи се също, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. БТК ЕАД е прехвърлила на С.Г.Груп вземания по приложение, но приложението не е представено. Излага се, че не е ясно кои вземания се прехвърлят на 01.10.2019 г. от С.Г.Груп на ЮБЦ 1-ООД. Поддържа се, че цесията не е съобщена на ответника, поради което се счита, че същата е нищожна. Твърди се, че няма никакви доказателства по делото уведомлението за цесията, приложено към исковата молба да е сведено до знанието на ответника. Поддържа се, че неустойката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави, поради противоречие на основния принцип за справедливост и добросъвестност в търговските правоотношения, и се иска искът за неустойка да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди се, че ищецът се позовава на наустоечна клауза, съдържаща се в Общи условия към договор, който не е представен. Излага се, че доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Сочи се, че не се установява по делото операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение, поради което се счита, че след като кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора по посочения по-горе начин, в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Излага се, че БТК ЕАД неправомерно е прекратило едностранно договора и е начислило неустойка за предсрочно прекратяване, без да даде какъвто и да било срок на ответника. Също така ответникът счита за недопустимо да се установява с иск по чл. 422 ГПК наличие на задължение за неустойка поради неплащане на лизингови вноски, както и че от приложения договор за цесия не се установява задължението на ответника. В отговора на исковата молба се прави възражение на основание чл. 111,6. „в" от ЗЗД за погасяване с 3-годишна давност на задължението за договорна лихва в
размер, посочен в заповедното производство по издадена заповед по ч.гр.д. № 1325/2020 г. по описа на ВРС, тъй като давността е започнала да тече от м. 06 и м. 07.2017 г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГГЖ ответникът счита, че с изтекла предвидената тригодишна погасителна
давност.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1325/2020г. по описа на PC - Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представеното заверено копие на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги , е видно, че ответникът е сключил договор с клиентски номер ********** от дата 18.05.2017г. за ползване на мобилен номер ********** по избран тарифен план Smart XL+, с месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лв с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата 18.05.2017 г. ответникът е подписал лизингов договор за устройство GSM IPHONE 7 32 GB BLACK. № 355331087209870, посредством лизингови вноски в размер на 39.90 лева за срок от 24 месеца, които вноски е следвало да се заплащат с месечните абонаментни такси за ползваната електронна съобщителна услуга съгласно общите условия по договора.
Представени са два броя кредитни сметки № **********/08.08.2017г. и **********/08.06.2017г.
На основание договор за цесия от 16.10.2018г. задължението на ответника към кредитора е било прехвърлено на „С.Г.Груп" ООД. С договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп" ООД е прехвърлил задължения по договора с ответника на ищцовото дружество. Приложението е под формата на списък, който е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора. По делото е представено потвърждение за извършената цесия. С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало на 09.09.2021 г., видно от отрязъка от съобщението.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни >слуги с ответника.
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.
В случая, от приложените по делото Общи условия на първоначалния кредитор, се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, операторът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договора, сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата сграна. Доказателства за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това изявление е след изтичане на срока на договора и след съставянето на процесиите сметки, с които е начислена неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същия. Процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същия е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните като ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен за сумата от 119.97 лева.
По договора за лизинг.
От представените три броя договори за лизинг- Договор за лизинг за устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2016 Голд, сключен на 26.03.2017г.. Договор за лизинг за устройство марка Самсунг Галакси Джей 7 2017 Дуал Голд, сключен на 10.10.2017г. и Договор за лизинг за устройство марка HUAWLI P20 LITE DUAL BLACK, сключен на 23.04.2018г., се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило на ответницата като лизингополучател за временно възмездно ползване мобилни устройства.
Ответникът на 18.05.2017 г. е подписал лизингов договор за устройство GSM IPHONE 7 32 GB BLACK, № 355331087209870, посредством лизингови вноски в размер на 39.90 лева за срок от 24 месеца
Страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещта след изплащане на пълната сума по договора за лизинг, в противен случай устройството подлежи на връщане в срок от три работни дни след изтичане на срока и заплащане на всички лизингови вноски.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ. Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите се лизингови вноски по договора за лизинг. Срокът на договора е изтекъл на 18.05.2019г.. като ответникът е останал да дължи неплатени лизингови вноски, а липсват доказателства даденото на лизинг мобилно устройство да е върнато.
Поради това, същият ще следва да заплати на ищцовото дружество дължимите се вноски по договора за лизинг в размер на 837.90 лева.
Съдът намира, че не следва да се произнася по възражението за изтекла погасителна давност по отношение на договорната лихва в заповедното производство, тъй като такова вземане не се претендира в настоящото производство.
Неоснователно с възражението на ответника, че не била уведомен за извършената цесия. Вземането е точно индивидуализирано в представеното
Приложение към договора за цесия. Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в общ размер на 376.14 лева.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в общ размер от 190.47 лева.
Воден от горното. Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.В.П. с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „ЮБЦ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. България №81, вх. В, ет. 8 с ЕИК *********, представлявано от Ю Б Ц сумата в общ размер от 837.90 лева, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг, сключен с „БТК" ЕАД по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1325/2020г. по описа на PC - Видин.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в частта на сумата от 119.97 лева -дължима неустойка, като неоснователна.
ОСЪЖДА О.В.П. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет. 8 с ЕИК *********, представлявано от Ю Б Цразноски в исковото производство в общ размер от 376.14 лева и разноски по заповедното произоидство в общ размер от 190.47 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: