М О
Т И В
И :
Предаден
е на съд М.П.А. *** за
извършено престъпление по чл.343В
ал.2,във връзка с ал.1,във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Районна прокуратура-град Карнобат е
повдигнала обвинение против подсъдимия М.П.А.
за това,че за времето от 11:50
до 12:30 часа на 23.10.2016г. в град Карнобат, Община Карнобат, Област Бургас
при условията на продължавано престъпление, в едногодишния срок от наказването
му по административен ред с наказателно постановление № 14-0282-000348
/14.08.2014г. на Началник РУ – Карнобат към ОД на МВР - Бургас, влязло в сила
на 17.12.2015г. за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление, извършил по-конкретно следните деяния, а именно:
-на 23.10.2016 г. около
11:50 часа в град Карнобат, Община Карнобат на ул. „Гоце Делчев“ до дом № 4 в
посока на движението от ул. „Екзарх Антим I“ към бул. „Москва“ управлявал моторно превозно средство лек автомобил
марка „Ситроен”, модел „Ксантия” с регистрационен номер ***
-на 23.10.2016 г. около 12:30 часа в град Карнобат, Община
Карнобат на кръстовището
образувано от ул.“Иван Рилски“ и ул. „Неофит Бозвели“ в посока на движението от
ул. „Екзарх Антим I“ към бул. „Москва“, управлявал моторно превозно средство
лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия” с регистрационен *****
Така повдигнатото подсинение е
прието за разглеждане от настоящата инстанция.
Районния прокурор в съдебно заседание
поддържа повдигнатото обвинение,заявявайки,че то е напълно доказано от
събраните по делото доказателства,поради което на подсъдимия А. следва да бъде
наложено след прилагане разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода в размер на
две години, както и глоба в размер на 1000 лева,по който начин ще бъдат
постигнати целите на наказателната репресия, залегнали в разпоредбата на чл.36
от НК.
Подсъдимия е направил пълни самопризнания
относно извършеното от него деяние,като иска производството по делото да
протече по реда на чл.373 и следващите от НПК,респективно-на съкратеното
съдебно следствие.
Защитата на подсъдимия от своя страна също
пледира за осъдителна присъда, която да бъде съобразена с разпоредбата на чл.
373,ал.2 от НПК.
Съгласно повдигнатото от районния прокурор
обвинение подсъдимият не притежавал свидетелство за управление на МПС.Същият имал съставени 22
акта за нарушаване на правилата по ППЗДП и ЗДвП и издадени 16 наказателни
постановления.Осъждан бил за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК,като
е търпял наказание лишаване от свобода ефективно.
На
23.10.2016 год. свидетелите И.Д. и Н.Х.-полицейски служители в РУ Карнобат
изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилното движение на територията
на гр.Карнобат. Около 11.50 часа се движели по ул.“Екзарх Антим I“ като забелязали лек
автомобил Ситроен Ксантия с рег. ****,който
се движел по улицата в посока ул.“Гоце Делчев“. Свидетелите забелязали,че
автомобила се управлява от подс. А., който познавали и имали информация,че
същия не притежава свидетелство за управление на МПС. Полицейските служители
спрели автомобила и установили,че действително се управлява от подсъдимия А.,като
на предната дясна седалка се намирал свид. П. Митков А.. При проверката е
установено,че подс. А. не е правоспособен водач,като му е съставен акт за
констатираното нарушение. След извършена допълнителна проверка е установено,че
срещу подс. А. има издадено наказателно постановление №
14-0282-000348/14.08.2014 год. на Началника на РУ Карнобат влязло в сила на
17.12.2015 год. за управление на МПС без съответно свидетелство. След като
взели отношение по допуснатото нарушение, подсъдимия заключил автомобила и
заедно със спътника си продължили пеша в посока бул.“Москва“ ,а полицейските
служители продължили да изпълняват служебните си задължения. Около 12.30 часа
извършвайки обход по ул.“Иван Рилски“ служителите забелязали същия автомобил,който
се движел в посока бул.“Москва“. Полицейските служители спрели автомобила и
установили,че същия се управлява отново от подсъдимия А.. На подс. А. е
съставен нов акт за констатираното нарушение.
От приложените към делото доказателства се
установява,че подсъдимият не се води на отчет като водач на моторно превозно
средство.
На основание разпоредбата на чл.373,ал.3
във връзка с чл.372,ал.4 от НПК съдът прие за безспорно установени
гореизложените обстоятелства,
залегнали в обвинителния акт на прокуратурата.Този
си извод съдът направи и на основата на направените от подсъдимите
самопризнания,а също така и на доказателствата,събрани по време на досъдебното
производство, изцяло подкрепящи ги.
Освен това съдът счете,че подсъдимия
e
извършил престъпленията си при форма на вината му “пряк умисъл” по смисъла на
чл.11 от НК-съзнавал е общественоопасния
характер на извършваното,но въпреки това се е стремял към настъпването на
неговите общественоопасни последици.
Що се отнася до причината за стореното от него,то
съда прие,че тя се състои в ниската степен на правната и общата му култура,от
което пък произтича именно грубото му несъобразяване и незачитане разпоредбите
на Закона за движение по пътищата от
негова страна.
Обсъждайки въпроса за размера на
наказанието на подсъдимия съдът прие,че същия е извършил деянието си при
наличието на преобладаващи смекчаващи отговорността му обстоятелства,в която
връзка изходи от направените от него самопризнания,от критичното му отношение към
стореното и разкаянието му в тази насока,от неблаговидния му социален
статус,тъй-като е безработен,така както и съпругата му,като освен това се
съобрази и с обстоятелството,че той е лице,произхождащо от циганското малцинство,с ниска обща
култура,характеризиращи се с примитивно мислене,като до 2015 година е бил и без
образователен ценз, което създава неимоверни трудности по отношение
трудовата му реализация. От
друга страна обаче съдът отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство предишните му осъждания,което
пък дава достатъчно основание да се
приеме, че той е усвоил едно престъпно
поведение и тази негова склонност и утвърдени навици към извършване престъпни
деяния сочат на извода,че не е личност с толкова ниска степен на обществена опасност.Всичко това
навежда на извода,че не би било уместно спрямо него да намери приложение
разпоредбата на чл.55 от НК.
Съобразявайки се с всичко упоменато по-горе
съдът счете,че следва да наложи наказание лишаване от свобода на подсъдимия в размер на десет
месеца лишаване от свобода,както и глоба в размер на 500 лева,като
редуцира наказанието му лишаване от свобода с една трета до размер на седем
месеца и двадесет дни,приемайки,че това именно наказание в оптимална степен би
съответствало на извършеното от същия и че по този начин освен това би било
възможно да бъдат постигнати целите на
сингуларната и генерална превенции,залегнали в
разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.61,т.2,във връзка с
чл.60,ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наложеното на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода,което да изтърпи в
затворническо общежитие от закрит тип.
Мотивиран от изложените по-горе
съображения,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :