Решение по дело №2649/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба на Д.К.Ф., ЕГН **********,***, представляван от адв. М. против отказ, обективиран в писмо с изх.№ 9423-830#2/04.09.2023г. на Главен архитект на Община „Родопи“ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Масивен гараж“ с площ 25,40 кв.м., попадащ в имот с идентификатор ***по КК на с.Храбрино, по заявления с вх.№ 9423-830 от 18.08.2023г. и вх.№ 9423-830#1 от 29.08.2023г.

Иска се отмяна на отказа. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на отказа, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка. Според жалбоподателя не е спазено изискването за писмена форма и липсва наименование на обжалвания акт. Твърди се още, че не е спазена и целта на закона, както и принципите на истинност и съразмерност, регламентирани в АПК. Изложени са доводи, че с НА за собственост върху недвижим имот придобит по регулация №22, том I, дело №938/28.02.1974г., К. Д.Ф. /баща на Д.Ф./ е придобил по силата дворищна регулация, правото на собственост върху празно дворно място от 44кв.м. от имот с пл. №140, бивша собственост на наследниците на А.М.Д., придадени към собствения му парцел IV-ти, имот пл. №87, кв. 16 по плана на село Храбрино. Сочи се, че имот с пл. №140 е номера на имота от който се придават по регулация по обезсиления регулационен план и същият съвпада с ПИ с идентификатор ***по КК на с. Храбрино с НТП за второстепенна улица по сега действащия регулационен план на селото. Жалбоподателят твърди, че гаража е построен преди 1980г. и е съществувал към момента на изработване на сега действащия регулационен план от 1980г. на с. Храбрино, като оставало необяснимо защо ответния орган твърди, че не е нанесен в плана. В жалбата е посочено, че липсват мотиви на органа, относно това, дали гаражът е бил допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването на строежа. Претендират се направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Н.. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.

Ответникът - Главен архитект на община Родопи, чрез процесуалния си представител адв. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съображения по същество са изложени в представени по делото писмени бележки.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Оспорения отказ, обективиран в писмо с изх.№ 9423-830#2/04.09.2023г. е връчен на 07.09.2023г., а жалбата е подадена чрез ответния орган на 20.09.2023г., т.е. в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Жалбоподателят Д.К.Ф., като заявител на искането за издаване на удостоверение за търпимост е лице с активна процесуална легитимация. Оспореният отказ е от категорията на обжалваемите по реда на чл.215 ал.1 вр. чл.214,т.2 от ЗУТ, поради което съдът намира жалбата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Началото на административно производство е сложено със заявление за издаване на удостоверение за търпимост вх.№ 9423-830 от 18.08.2023г. (лист 51) подадено от Д.К.Ф., чрез адвокат М. - пълномощник (лист 64 пълномощно), адресирано до главния архитект на община Родопи. Искането е по отношение на Масивен гараж с площ 25,40 кв.м. /с размери дължина 6,72м. и широчина 3,78м./, попадащ в имот с идентификатор ***по КК на с.Храбрино с пл. № 140, кв.13 по плана на с.Храбрино, община Родопи, с административен адрес: ул.“Трета“ №33. Към заявлението са приложени: заверено копие на НА за дарение № 170, том 30, дело № 8324/21.07.1993г., НА за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 22, том I, дело № 938/28.02.1974г. (лист 56-59); Удостоверение за наследници с Изх.№16 1744 от 07.06.2023г. (лист 55); скица на ПИ с идентификатор ***(лист 62); 3 броя нотариално заверени декларации от Д. А. Н., Б. Д. Ш. и Р. Г. С., според които декларации съществуващия в ПИ с идентификатор ***, находящ се в с.Храбрино строеж: масивен гараж с размери дължина 6,72м. и широчина 3,78м. е бил изграден преди 1980 година. Към заявлението е представена и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ с ИД ***с УПИ IV-192, кв.13, с.Храбрино.

С допълнително заявление вх.№ 9423-830#1 от 29.08.2023г. (лист 33), Д.К.Ф., чрез адвокат М. е представил на главния архитект на община Родопи, геодезическо заснемане и ръчна скица (лист 34 и сл.), изготвено от Р. Ж. Г., притежаваща пълна проектантска правоспособност (лист 39), ведно с обяснителна записка, регистър на подробните точки и комбинирана скица.

За да постанови оспорвания отказ, ответният административен орган се е мотивирал с това, че през декларирана година на построяване - преди 1980г. е действал обезсиления план на с.Храбрино, одобрен със заповед №6997, 6998/1945г., в който кадастрално-регулационен план строежа „Масивен гараж“, показан в представеното геодезическо заснемане не е нанесен. Посочено е още, че строежа „Масивен гараж“, показан в представеното геодезическо заснемане не е нанесен и в действащия кадастрално- регулационен план на с.Храбрино, одобрен със заповед №944 от 1980г., нито в одобрената кадастрална карта на с.Храбрино със заповед № РД-18-295/08.12.2020 г. на ИД на АГКК. Изложено е, че в представените документи за собственост - Нотариален акт №170, том 30, дело 8324 от 21.07.1993г. и нотариален акт №22, том 1, дело 938 от 1974г., не е описана постройка- гараж.

Според ответния орган, с оглед посочената в нотариално заверените декларации за година на построяване на сградата преди 1987г., приложимата в случая е разпоредбата на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, като са налице първите две предпоставки, посочени в нея - липсата на строителни книжа и построяване на сградата преди 07.04.1987г. На следващо място ответния орган позовавайки се на разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗУТ е посочил, че за строежа „Масивен гараж“, показан в представеното геодезическо заснемане, попадащ в имот с идентификатор ***по КК на с.Храбрино, вид собственост- Общинска публична с НТП: За второстепенна улица, няма учредено право на строеж. Поради изложеното е направил извод, че строежа не отговаря на сега действащите разпоредби на ЗУТ и е отказал издаване на удостоверение за търпимост.

За изясняване на делото от фактическа страна e назначена и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвена. От приетото по делото заключение по СТЕ на вещото лице инж.Я.Н.Р. се установява, че процесният гараж е изпълнен до едноетажната жилищна сграда отразена в кадастралната карта с идентификатор ***, намираща се в южния ъгъл на поземлен имот с идентификатор ***по КК на с.Храбрино (собственост на жалбоподателя по делото и неговата сестра) и в ПИ с идентификатор ***- публична общинска собственост с НТП - За второстепенна улица. Площта на гаража е 24,60 кв.м., от които 4,10 кв.м. попадат в ПИ 77373.501.192, а 20,50 кв.м. попадат в ПИ ***. От проверката на място вещото лице е установило, че гаражът използва ограждащата стена на едноетажната жилищна сграда без да я дублира с отделна стена и долепяйки се до жилищната сграда, гаражът попада в пространството непосредствено до нея вътре в поземления имот с ивица около 60-70см. Формата на гаража в план е неправилна, като дългият й размер, с който тя попада в улицата е 5,76м, а лицевата фасада от североизток е с дължина 3,74м. в улицата и 0,67м. вътре в имота или общо 4,40м.; задната югозападна фасада е с дължина 3,38м. в улицата и 0,63м. в имота или общо 4,04м. Установено е, че височината на гаража е от 2,28м. до 2,40м. Според заключението, застроена площ - 24,60 кв.м., като в Приложение №1 към експертизата е дадено заснемане на процесния строеж в мащаб 1:100.

Вещото лице е посочило, че действащ ПУП за територията на процесния строеж е ПУП - ЗРП на с.Храбрино, одобрен със Заповед № 944/28.11.1980г., като процесният гараж попада частично в УПИ IV-192, кв.13 и частично в отреждане за улица. Експерта посочва, че в плана за застрояване на мястото на гаража няма предвидено застрояване нито в имот 192, нито в улицата, а в УПИ IV-192 се предвижда основно застрояване с двуетажна жилищна сграда - запазваща се съществуваща сграда, като в кадастралната основа на плана, на мястото на процесния строеж няма отразено застрояване (в Приложение №3 към СТЕ - извлечение от действащия ПУП - ЗРП от работното платно в община „Родопи" - Кадастрален и Регулационен план, със ситуиран върху него процесния строеж по измерване на място; в Приложение №4 към СТЕ е дадено ситуиране на гаража върху същия ПУП - КРП, но върху оригиналното платно в архива на община „Родопи"; в Приложение №5 към СТЕ е дадено извлечение от действащия за имота ПУП - ЗРП - Застроителен план, със ситуиран върху него процесния строеж по измерване на място от експертизата).

Според експертното заключение предходен ПУП за територията на процесния строеж /обезсилен/ е ПУП - Кадастрален и Регулационен план, одобрен със Заповеди № 6997, 6998/1945г. Процесният гараж попада частично в УПИ IV-87, частично в УПИ У-140 от кв.16, като в кадастралната основа на плана, на мястото на процесния строеж няма отразено застрояване (Приложение №6 към СТЕ - извлечение от предходния ПУП - Кадастрален и Регулационен план, със ситуиран върху него процесния строеж). В Приложение №2 към СТЕ вещото лице е дало извлечение от кадастралната карта със ситуиран процесния строеж по измерване на място в мащаб 1:500, с отразени и отстоянията от процесния строеж до съседни сгради. Вещото лице посочва, че процесният строеж не е отразен в кадастралната карта.

По първи и втори въпрос на жалбоподателя касаещи придобиването по регулация, експертът е изследвал всички актове за собственост и е посочило, че с НА №22, том I, дело №938/1974г. /л.83,84 по делото/, Костадин Димитров Ф. придобива собственост на недвижим имот по регулация 44 кв.м. от имот пл.№140, придадени към собствения му п.IV - имот пл.№87, кв.16 по плана на с.Храбрино и в резултат на всички правни сделки, окончателно към 1974г., праводателят на жалбоподателя Д.К.Ф. /неговия баща Костадин Димитров Ф./ притежава /като се зачете квадратурата по скица, а не по н.а. от 1955г/: 225+150+44=419 кв.м., съставляващи УПИ IV - 87 от кв.16 по обезсиления план на с.Храбрино от 1945г. Посочва още, че към настоящия момент, съгласно представените документи за собственост, собственици на УПИ IV -192 от кв.13 по действащия ПУП на с.Храбрино, община „Родопи", жилищната сграда в него, пристройката към нея и лятната кухня, са: Надка Костадинова Шопова и Д.К.Ф., както и че в кадастралната карта на с.Храбрино, одобрена със Заповед №РД-18-295/08.12.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПИ с идентификатор ***е вписан с площ 419 кв.м., стар №192, кв.13, парцел IV. В Приложение №6 към СТЕ е дадено извлечение от обезсиления план на с.Храбрино от 1945г. за територията на п. IV – 87, кв.16 по този план, с нанесени границите на ПИ ***по КК, като е означено и придобитото през 1974г. придаваемо по регулация място от 44 кв.м. Според вещото лице се установява, че няма пълно съвпадение на всички имотни граници по КК с всички регулационни линии по плана.

В заключението е посочена площта на п.IV–87, кв.16 по обезсиления КРП от 1945г., както и на УПИ IV -192, кв.13 по действащия КРП от 1980г. и е изложено, че площта на ПИ с идентификатор ***по КК е 419 кв.м. Посочено е още, че между две точки /о.т. 56 и о.т. 57, означени по оста на улица в действащия КРП, се образува линия и няма площ между тях, а дължина. В Приложение №6 към СТЕ тези точки графично са пренесени от местоположенията им в действащия КРП върху обезсиления план от 1945г. Според експерта между о.т.56 и о.т.59 по действащия КРП, в обезсиленият план от 1945г. не е съществувала улица и изобщо няма такива номера осови точки в този план, като приблизително на същото място, но не при същата конфигурация и посока е била предвидена улица по означените в този план точки 100-99-98-97. В заключението е описано и фактическото състояние на ПИ ***в момента, като изрично е посочено, че не представлява реализирана второстепенна улица. В Приложение №6 към СТЕ на извлечението от обезсиления план от 1945г. вещото лице е показало, че улица на мястото, където сега се разполага ПИ ***не е съществувала, като в този план е предвидена бъдеща улица, но с различна конфигурация и посока от предвидената в действащия КРП от 1980г. и няма точно съвпадение между предвидената в обезсиления план улица и второстепенната улица - ПИ ***, както няма точно съвпадение между нея и предвидената улица в действащия КРП от 1980г.

На следващо място на въпрос на жалбоподателя, вещото лице отговаря, че границите на ПИ ***в кадастралната карта са нанесени по съществуващите на място материални граници - сгради и огради.

С оглед използваните материали, според вещото лице може да се предположи, че е правдоподобно строежът да е изпълнен преди 1980г., както се твърди в представените нотариално заверени декларации. Според СТЕ процесния масивен гараж представлява „Строеж" по определението в т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и може да бъде определен като строеж от допълващото застрояване, допустим по реда на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, като попада в разпоредбата на чл.137, ал.1, т.6 и представлява строеж от Шеста категория.

Вещото лице посочва, че в действащия ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №944/28.11.1980г. ПИ с идентификатор ***по КК е отреден за улица, а по предходния /обезсилен/ план - КРП, одобрен със Заповеди №6997,6998/1945г. ПИ с идентификатор ***по КК попада в поземлени имоти, отредени за жилищно застрояване, както и в територия, отредена за улица. Посочва още, че съгласно действащия ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №944/28.11.1980г., процесният масивен гараж попада частично в УПИ 1У-87 от кв.13 с площ 4,10 кв.м. и частично в отреждане за улица - 20,50 кв.м. от общата си площ 24,60 кв.м.

В с.з. вещото лице посочва, че не е предвидено застрояване в плана от 1945 година за територията, където в момента се намира процесния строеж – гараж и няма изработен застроителен план към 1945 година, като първият застроителен план е действащия от 1980 година. Уточнява, че като казва, че не е предвидено застрояване 45 година, има предвид оформянето на парцелите, като страничната регулационна граница предвидена по плана от 1945 година попада вътре в гаража, минава през гаража. Експертът сочи, че в Приложение № 3 към СТЕ е извлечение от действащия план, и там е улицата по действащия план, а на Приложение №6 в ярко жълто запълнено е придаваемото място, придобито през 1970 година и гаража попада частично в него.

От страна на ответника по делото са представени: цветни копия на обезсилен ПУП - Кадастрален и Регулационен план, одобрен със Заповеди № 6997, 6998/1945г. и действащ ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №944/28.11.1980г.

От страна на жалбоподателя са представени: Нотариален акт от 1955г., от 1956 г. и от 1974 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган– главния архитект на Община Родопи. Съгласно нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ актовете от рода на процесния се издават от "органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти". В случая това е главният архитект на Общината, съгласно нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗУТ.

Отказът е в писмена форма и е обективиран в писмо с изх.№ 9423-830#2/04.09.2023г., като ответният административен орган се е мотивирал с това, че приложима в случая е разпоредбата на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, като са налице първите две предпоставки, посочени в нея - липсата на строителни книжа и построяване на сградата преди 07.04.1987г. Позовавайки се на разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗУТ ответния орган е посочил, че за строежа „Масивен гараж“, показан в представеното геодезическо заснемане, попадащ в имот с идентификатор ***по КК на с.Храбрино, вид собственост- Общинска публична с НТП: За второстепенна улица, няма учредено право на строеж. Направил извод, че строежа не отговаря на сега действащите разпоредби на ЗУТ и е отказал издаване на удостоверение за търпимост.

Настоящия съдебен състав счита за неоснователно възражението за липса на мотиви, доколкото макар и кратки с оглед приетата година на извършване на строежа, ответния орган е счел, че същият не е търпим спрямо ЗУТ и § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Тук следва да се отбележи, че при оспорването на отказ по арг. от чл.170, ал.2 от АПК, тежестта да установи условията за издаване на административния акт е върху оспорващия. Едно от тези условия в хипотезата на заявено удостоверение за търпимост е момента на извършването на строежа, тъй като спрямо него се преценяват действащите в определен период правила и нормативи за допустимост - § 16, ал.1, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Необходимо е да се отбележи, че със заявлението вх.№ 9423-830 от 18.08.2023г., жалбоподателят е поискал издаване на удостоверение за търпимост за Масивен гараж с площ 25,40 кв.м. /с размери дължина 6,72м. и широчина 3,78м./, попадащ в имот с идентификатор ***по КК на с.Храбрино с пл. № 140, кв.13 по плана на с.Храбрино, община Родопи, с административен адрес: ул.“Трета“ №33. Същото не е коректно доколкото установи се от приетата по делото СТЕ, че процесният гараж е изпълнен до едноетажната жилищна сграда отразена в кадастралната карта с идентификатор *** и в ПИ с идентификатор ***- публична общинска собственост с НТП - За второстепенна улица. Площта на гаража е 24,60 кв.м., от които 4,10 кв.м. попадат в ПИ 77373.501.192, а 20,50 кв.м. попадат в ПИ ***. Това обстоятелство е видно и в приложеното от самия жалбоподател в хода на административното производство геодезическо заснемане.

В настоящото съдебно производство подлежи на преценка наличието на фактическите и правни основания за издаване на искания административен акт, а именно удостоверение за търпимост.

Съгласно § 16, ал.1 на ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Т. е. за да има търпим строеж, то той следва да отговаря на следните условия кумулативно: 1) да е изграден преди 7 април 1987 г.; 2) да е без строителни книжа; 3) да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Издаването на удостоверение за търпимост не узаконява строежа, а е от значение за признаване на права. Удостоверението за търпимост, издадено на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ има доказателствена стойност само пред нотариалните служби във връзка с прехвърлителни сделки. Отказът за издаване на удостоверение за търпимост представлява индивидуален административен акт - чл. 214, т. 2 от ЗУТ (Определение № 11770 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11319/2018 г., II о.).

От приетата по делото СТЕ се установи, че процесния масивен гараж представлява строеж от допълващо застрояване, пета категория.

Относно времето на извършване на строителството на процесния гараж по делото са представени писмените доказателства, а именно 3 броя нотариално заверени декларации от Д. Атанасов Неделчев, Борис Димитров Шопов и Рангел Георгиев Станоев, според които декларации съществуващия в ПИ с идентификатор ***, находящ се в с.Храбрино строеж: масивен гараж с размери дължина 6,72м. и широчина 3,78м. е бил изграден преди 1980 година. Установи се по делото, че процесният строеж не е отразен в кадастралната карта на с.Храбрино одобрена със Заповед № РД-18-295/08.12.2020г. на изпълнителния директор на АГКК (справка на https://kais.cadastre.bg/bg/Map), нито в действащия ПУП - ЗРП на с.Храбрино, одобрен със Заповед № 944/28.11.1980г.

Според допусната и приета по делото СТЕ, с оглед използваните материали, може да се предположи, че е правдоподобно строежът да е изпълнен преди 1980г., така както се твърди в представените нотариално заверени декларации. В тази връзка вещото лице е описало, че стоманобетоновата плоча на гаража видимо е стара, което личи по цвета на бетона, обрушените ръбове и появилата се на места плесен.

Поради изложеното спрямо заявената за търпима сграда е приложима разпоредбата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, както правилно е посочил ответния орган в оспорения административен акт.

За процесния масивен гараж вещото лице е установило, че няма строителни книжа в архива на община „Родопи". Такива не са представени и от страните по делото.

По отношение на това дали строежът е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, съдът счита следното:

Действащ план по време на извършване на процесния строеж е ПУП - Кадастрален и Регулационен план, одобрен със Заповеди № 6997, 6998/1945г. /обезсилен/. В Приложение №6 към СТЕ, вещото лице е дало извлечение от посочения ПУП - Кадастрален и Регулационен план от 1945г., със ситуиран върху него процесния строеж, от което ясно се вижда, че процесният гараж попада частично в парцел IV-87, частично (по- голямата част) в парцел V-140 от кв.16, като експертът изрично посочва, че в кадастралната основа на плана, на мястото на процесния строеж няма отразено застрояване.

Към момента на извършване на строителството на масивния гараж, действащ нормативен акт е Закона за териториално и селищно устройство (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г.). Към настоящия момент този закон е отменен, но следва да се приложи към разглеждания правен спор, тъй като е налице правоотношение, възникнало при действието на цитирания отменен нормативен акт и възниква действието на съдържащите се в него правни норми с обратно (заварено) действие, с оглед началния момент на изграждане на постройката. Действали са и Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ - отм. и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г., отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./.

Съгласно чл.106, ал.2 от ППЗТСУ, застрояването е основно (за основното предназначение на парцела) и допълващо (за спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни функции) и се предвижда, както следва: 1. в дворищнорегулационни парцели за жилищни и вилни сгради; 2. в парцели за комплексно застрояване на жилищни, обслужващи и други сгради; 3. в парцели за обслужващи сгради, производствени сгради и за сгради със смесено предназначение; 4. в парцели за спортни и атракционни обекти и съоръжения.

Според чл.116, ал.2 от ППЗТСУ в редакция обн. - ДВ, бр. 62 от 1973 г., в София, в градовете с функции от първа, втора и трета категория, във вилни зони, в курортни места и курортни части от населени места, в парцели на граждани, на жилищностроителни кооперации и в парцели при режим на етажна собственост гаражи за леки моторни коли могат да се изграждат само в сградата или свързано с нея, или под нивото на терена съгласно строителните правила, норми и нормативи. Надземни гаражи в дворната част на застроени вече парцели могат да се изграждат само въз основа на кварталнозастроителен план и силуетен план или въз основа на кварталнозастроителна разработка.

Отделно от това разпоредбата на чл.92 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (в приложимата редакция Обн. - ДВ, бр. 69 от 1977 г. – наричана по-долу за краткост Наредба № 5/1977г.) предвижда, че съобразно разположението им в дворната част на парцелите, в частите за комплексно застрояване или в самостоятелни рарцели паркингите и гаражите се изграждат: 1. в жилищни сгради; 2. свързано с жилищните сгради; 3. самостоятелно разположени в дворната част на застроените с жилищни сгради парцели; 4. в самостоятелни парцели. А според чл.95 от Наредба № 5/1977г., съобразно разположението им спрямо уличнорегулационната линия паркингите и гаражите се изграждат: 1. на уличнорегулационната линия - когато улицата е с второстепенно значение или с ограничено движение по нея или когато поради особености на терена или разположението на съществуващите сгради достъпът на коли в двора не е възможен или е значително затруднен; 2. на външната застроителна линия - когато жилищната сграда в същия парцел, респ. външната строителна линия, е на определено разстояние от уличнорегулационната линия и не са налице условията по предходната точка. Съгласно ал.2 на последно цитираната разпоредба, паркингите и гаражите по предходната алинея се изграждат в части и по улици на населеното място, определени от главния архитект на окръжния (градския) народен съвет, въз основа на заключение на съвета за архитектура и благоустройство в пълен или намален състав, като се държи сметка за безопасността на движението по улиците.

Според приетата по делото СТЕ гаражът по плана от 1945 година попада частично в парцел IV-87 и частично в парцел V-140 от кв.16 (т.e. гаражът попада в чужд имот), стига до улицата, но не е по уличната регулация и в кадастралната основа на плана на мястото на процесния строеж няма отразено застрояване.

Правилата за разполагане на надземни гаражи, свързани с жилищните сгради или самостоятелно разположени в дворната част на застроените с жилищни сгради парцели в частите за малоетажно застрояване във вилните зони, в курортните места и в курортните части на населените места са подробно посочени в чл.97 на Наредба № 5/1977г., а именно да са: 1.най-малко на 3,00 м от регулационните линии към съседите; 2. най-малко на 1,50 м от южната, югоизточната или югозападната (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите; 3. на самите регулационни линии към съседите, ако калканната им стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда или от съществуваща плътна ограда, съответно от съществуващ или създаден с изграждането на гаража подпорен зид с височина, не по-малка от височината на гаража и отговаряща на най-високото ниво на терена на съседния терен, непосредствено до регулационната линия; 4. на самите регулационни линии към съседите, когато при значителна денивелация на терена има разлика между нивата на съседните парцели - при непълно покриване на калканните стени във височина, само въз основа на кварталнозастроителен и силуетен план за гаражите, придружен със съответно необходимите вертикални разрези; 5. на самите регулационни линии към съседите, ако с кварталнозастроителна разработка или кварталнозастроителен и силуетен план се предвиди застрояване на гаражи или второстепенни постройки и в съседния парцел, така че калканните стени да се покрият напълно или да не се покриват напълно във височина, но при условията и изискванията на предходната точка; 6. на самите регулационни линии - когато те разграничават селищната от извънселищната територия. Според чл.121, ал.2 от на Наредба № 5/1977г., второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно, като в този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид.

По делото е установено, че не е предвидено изграждането на гараж съгласно плана одобрен през 1945 г., както и съгласно действащия такъв от 1980 г., като липсва и одобрена кварталнозастроителна разработка (по аргумент от чл.116, ал.2 от ППЗТСУ в редакция обн. - ДВ, бр. 62 от 1973 г.). Отделно от това, строежът е разположен не на регулационната линия към съседите (към УПИ V-140), а в по голямата си част в чужд имот, което е в противоречие с правилата за разполагане на надземни гаражи подробно посочени в чл.97 на Наредба № 5/1977г. - не покрива калканна стена на заварена сграда в съседния имот и липсва съгласие на собственика на съседния имот, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба на общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба на съвета, което е в противоречие с изискванията на чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми на териториално и селищно устройство (отм.). Не са налице и изключенията, предвидени в следващите две алинеи на чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5/1977 г.

Безспорно се установи по делото, че гаражът към момента на изграждането му (преди 1980 година) е бил разположен върху странична регулационна линия между два парцела, като в по-голямата си част е попадал в чужд имот, който не е бил част от имота на жалбоподателя и неговите праводатели (дори и с отчитане на придобитото по регулация място от 44 квадрата от имот №140), като липсва съгласие на собствениците на имота, респ. учреден сервитут за строеж в чужд имот по правилата на чл. 56 от ЗТСУ.

От изложеното следва, че гаражът не е изграден съгласно действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите към момента на построяването му.

На следващо място установи се по делото, че действащ ПУП за територията на процесния строеж е ПУП - ЗРП на с.Храбрино, одобрен със Заповед № 944/28.11.1980г., като процесният гараж попада частично в УПИ IV-192, кв.13 и частично в отреждане за улица. Вещото лице посочва, че в плана за застрояване на мястото на гаража няма предвидено застрояване нито в имот 192, нито в улицата, а в УПИ IV-192 се предвижда основно застрояване с двуетажна жилищна сграда - запазваща се съществуваща сграда, като в кадастралната основа на плана, на мястото на процесния строеж няма отразено застрояване. В Приложение №3 към СТЕ е дадено извлечение от действащия ПУП - ЗРП от работното платно в община „Родопи" - Кадастрален и Регулационен план, със ситуиран върху него процесния строеж по измерване на място. В Приложение №4 към СТЕ е дадено ситуиране на гаража върху същия ПУП - КРП, но върху оригиналното платно в архива на община „Родопи", а в Приложение №5 е извлечение от действащия за имота ПУП - ЗРП - Застроителен план, със ситуиран върху него процесния строеж по измерване на място от експертизата. Според вещото лице площта на гаража е 24,60 кв.м., от които 4,10 кв.м. попадат в ПИ 77373.501.192, а 20,50 кв.м. попадат в ПИ ***. От проверката на място вещото лице е установило, че гаражът с неправилна форма и е построен до едноетажната жилищна с идентификатор ***, като използва ограждащата й стена без да я дублира с отделна стена и долепяйки се до жилищната сграда, гаражът попада в пространството непосредствено до нея вътре в поземления имот с ивица около 60-70см.

Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Според ал.2, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. В действащия ПУП на мястото на процесния гараж няма отразено застрояване и няма издадена виза за проектиране и проучване.

По правилото на чл.42, ал.1 от ЗУТ, постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. А според чл.2, постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Т.е. ЗУТ допуска изключение гаражите да се разполагат на улична регулационна линия, но в настоящия случай процесния строеж не е разположен на уличната регулационна линия, а преминава същата (ясно показано на приложения № 2 и 3 от СТЕ) и попада в по-голямата си част (20,50 кв.м. от общата си площ 24,60 кв.м.) в отреждане за улична регулация, което противоречи на предназначението на поземления имот с идентификатор ***по КК - за второстепенна улица. Не се формира спор между страните, че ПИ ***, в който е разположена по-голямата част на процесния гараж е имот публична общинска собственост. Това обстоятелство се потвърждава и от публично достъпната Кадастрално-административна информационна система.

По отношение на възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че уличната регулация по плана от 1980г. не е приложена и че в улицата предвидена за изграждане с този план влизат и част от придадените с НА от 1974г. - 44кв.м. към собствения на Ф. имот е необходимо да се отбележи, че за преценката относно търпимостта на строежа е без правно значение обстоятелството дали уличната регулация по този план е приложена (така Решение № 8723 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2022 г., II о., Решение № 14631 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8557/2009 г.). Ако жалбоподателят не е бил съгласен с провежданите изменения на плана има правна възможност да защити интересите си, но по друг ред и на друго основание. За настоящия спор правнозначимият факт е актуалното фактическо местонахождение на гаража, който каза се в по-голямата си част попада в отреждане за улица.

Отделно от изложеното следва да се отбележи, че в приетата по делото СТЕ, вещото лице подробно е описало придобитите по регулация от праводателят на жалбоподателя - неговия баща Костадин Димитров Ф., 44 кв.м. от имот пл.№140, придадени към собствения му п.IV - имот пл.№87, кв.16 по плана на с.Храбрино, като в Приложение № 6 от СТЕ графично са показани границите на придаваемото място върху извлечението от обезсиления план от 1945г. Вещото лице посочва, че няма пълно съвпадение на всички имотни граници на ПИ с идентификатор ***по КК с регулационните линии по плана. Пак според СТЕ друго придаваемо място е от имот с пл. №86, който е част от УПИ ІV-87. Старият план от 1945 г. предвижда създаването на парцел ІV-87, в който влиза част от имот пл. № 86 и целият имот пл. № 87, като за целта, за да се строи в този парцел ІV, собственикът на имот пл. №87 изкупува 150 квадрата от имот пл. №86, изкупува придаваемото по регулация място от 44 квадрата от имот №140, но не изкупува придаваемото място, което е от запад, включващо се в парцел ІV по регулация. По този начин според вещото лице от източната част на парцел ІV собствениците изцяло си уреждат регулационните отношения по плана от 1945 година. Предвид всичко изложено и видно от графичните приложения на СТЕ, дори и да се вземе предвид придаваемото място от 44 кв.м. към имота на жалбоподателя, то отново голяма част от площта на процесния гараж отново попада в отреждане за улица по действащия план.

Следователно процесния строеж не е допустим и по действащия ПУП и съгласно ЗУТ.

За пълнота, отчитайки обстоятелството, че процесният строеж не е отразен в действащия ПУП - ЗРП на с.Храбрино, одобрен със Заповед № 944/28.11.1980г. и вероятността да е изпълнен след 1980г., във вр. с ал. 2 и ал. 3 на § 16, следва да се отбележи, че липсва изискуемото се деклариране в срок до 31.12.1998 г., респ. пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

По отношение на разпоредбата на §127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ (която според Решение № 2387 от 7.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2022 г. касае строежите, изградени през нов четвърти период относно строежи изградени от 03.01.2001 г. до 31.03.2001 г.), същата не е приложима в случая, тъй като каза се по-горе процесния гараж представлява недопустим строеж по действащите норми на ЗУТ с оглед обстоятелството, че пресича регулационната граница на имота и попада частично в имот публична общинска собственост - в отреждане за улична регулация.

От всичко изложено следва, че процесният строеж - „масивен гараж“ с площ 25,40 кв.м., попадащ в имот с идентификатор ***по КК на с.Храбрино не е търпим, а постановеният отказ за издаване на удостоверение за търпимост е законосъобразен. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото е основателна. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административния орган, в чиято структура е ответникът, разноски в размер на 1200 лева, съгласно представени на лист 118 и 119 по делото списък с разноски и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е дори под предвидения минимум в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.Ф., ЕГН **********,***, против отказ обективиран в писмо с изх.№ 9423-830#2/04.09.2023г. на Главен архитект на Община „Родопи“ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Масивен гараж“ с площ 25,40 кв.м., попадащ в имот с идентификатор ***по КК на с.Храбрино, по заявления с вх.№ 9423-830 от 18.08.2023г. и вх.№ 9423-830#1 от 29.08.2023г.

ОСЪЖДА Д.К.Ф., ЕГН **********,***, да заплати на Община Родопи, разноски по делото в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: