№ 568
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500475 по описа за 2021 година
Производството е по чл.423 от ГПК. Постъпило е възражение от Г. СТ. Т., ЕГН
********** с вх. № 260602/12.03.2021 г. по вх. регистър на РС Средец срещу Заповед за
изпълнение № 1311 от 24.11.2017 г., издадена по ч.гр.д. №679/2017 г. по описа на РС
Средец, с която същата е осъдена да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД
претендираните със заявлението по чл. 410 от ГПК суми.
В подаденото възражение молителката заявява, че издадената заповед за изпълнение
не й била връчена надлежно, а за същата за първи път била узнала от съобщение за насрочен
опис по изпълнително дело №20177040400125 по описа на ЧСИ И.М., за което не излага
твърдения кога й било връчено. Оспорва положения подпис върху разписката за връчване на
заповедта за изпълнение и заявява, че невярно връчителят е удостоверил, че връчването е
извършено „лично“ на длъжника. Поради наличие на предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 от
ГПК моли за приемане на възражението. Отправя искане за назначаване на съдебно-
графологическа експертиза с оглед заявеното оспорване на автентичността на положения
подпис върху съобщението за връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК.
Въззивният съд с Определение № 104 от 25.03.2021 г. допусна извършването на
исканата експертиза, поради което за изслушване на вещото лице, делото бе насрочено в
открито съдебно заседание. Наред с това, и с оглед извършване на преценка за допустимост
на подаденото възражение, съдът изиска от ЧСИ И.М. да представи доказателства за
връчването на покана за доброволно изпълнение и съобщение за насрочен опис по
изпълнителното дело, образувано срещу Г. СТ. Т., въз основа на издадената в полза на
„Теленор България“ ЕАД заповед за изпълнение.
1
След получаване на препис от подаденото възражение по чл. 423 от ГПК, насрещната
страна „Теленор България“ ЕАД депозира писмено становище, с което оспорва
възражението като недопустимо и неоснователно. Твърди, че длъжникът е узнал в много по
– ранен момент за издадената заповед за изпълнение, а именно още с връчването на поканата
за доброволно изпълнение през месец март, 2018 г. А освен това заявява, че в хода на
изпълнителното производство до Г.Т. са били отправяни и други съобщения /за опис, запор
на трудово възнаграждение/, от които несъмнено същата е била уведомена за висящото дело.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, прие за установено следното:
По делото пред Районен съд – Средец е депозирано заявление от "Теленор България“
ЕАД, с което заявителят претендира да бъде постановена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по силата на която да бъде разпоредено длъжникът Г.
СТ. Т. да заплати на дружеството сума в размер на 1371,24 лева, представляваща сбор от
дължими суми по договори за мобилни услуги и за лизинг и издадени въз основа на тях
фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Със Заповед № 1311 от 24.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение,
постановена по частно гр. дело № 679/2017 г. по описа на Районен съд - Средец е
разпоредено длъжникът Г. СТ. Т. да заплати на "Теленор България“ ЕАД претендираните
със заявлението суми. Въз основа на заповедта, районният съд е издал Изпълнителен лист №
573 от 12.12.2017 по ч.гр.д. № 679/2017 г. по описа на РС Средец, който е послужил като
изпълнителен титул за образуване на изп. дело № 20187040400125 по описа на ЧСИ И.М..
От представените по делото съобщения по изпълнително дело №20177040400125 по
описа на ЧСИ И.М. се установява, че още след образуване на делото до длъжника Г. СТ. Т. е
било изпратено съобщение изх. № 4967/28.03.2018 г. за насрочване на опис, към което е
приложен препис от изпълнителния лист. От извършеното от връчителя отразяване върху
съобщението се установява, че адресът на длъжника, находящ се в гр. *** ул.*** № ** вх.*
ет.* ап.**, е бил посетен на 22.06.2018 г. , на 09.07.2018 г. и на 09.08.2018г., като при
посещенията е констатирано, че „длъжникът не живее на адреса“ и „баща й не дава
информация“. С оглед на това на 09.08.2018 г. на входа на жилищната кооперация е било
залепено уведомление по чл. 47 от ГПК, съдържащо указания до длъжника, че следва в
двуседмичен срок от посочената дата да посети канцеларията на ЧСИ И.М., за да получи
съобщение изх. № 4967/28.03.2018 г. ведно с приложения към него изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 967/2017 г. по описа на РС Средец. Съдебният изпълнител е приел за надлежно
изпълнена процедура по чл. 47 от ГПК и с изрично разпореждане е приел съобщението за
връчено, а адресата за редовно уведомен, считано от дата 23.08.2018 г.
По делото е приложено и съобщение изх. № 1278/18.01.2021 г. за насрочване на опис
2
на движими вещи за 16.03.2021 г., за което молителката Г.Т. е била уведомена по телефона
на 24.02.2021г., видно от съставения за целта акт за уведомяване по телефон. На 04.03.2021
г. длъжникът лично е получил съобщение относно дължимите суми по изпълнителното
дело.
На следващо място, от съобщението за връчване на заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК, намиращо се в кориците на приложеното частно гр. дело № 679/2017г. по
описа на Районен съд – Средец, е видно, че същото е връчено „лично“ на страната.
Положеният от името на получателя подпис е оспорен, като в тази връзка по делото бе
назначена съдебно – графологическа експертиза. От приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице Щерьо Николов се установява, че подписът, положен под
оспореното съобщение не е на Г.Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът досежно допустимостта на
подаденото възражение, намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, като срокът за това е едномесечен,
считано от узнаването на заповедта за изпълнение.
Допустимостта на възражението е обусловена на първо място от това дали е
подадено от длъжника. Безспорно се установява, че Г. СТ. Т. разполага с тази легитимация,
доколкото срещу нея е издадена заповедта за изпълнение, срещу която се възразява в
настоящото производство.
Следващата предпоставка е да е спазен срокът по чл.423,ал.1 от ГПК, а именно
едномесечен срок от узнаване за заповедта. В тежест на длъжника, който упражнява правото
на възражение, е да посочи и докаже кога се е осъществило това като съдът намира, че по
настоящото дело не бе проведено такова доказване (в т.см. Опр №739/11.10.2010г.по ч.т.д.
№637/2010г.на ВКС,I т.о., Опр.№106 от 04.03.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№24/2013г.,I г.о.). Въз
основа на доказателствата, удостоверяващи връчването на съобщение изх. №
4967/28.03.2018 г. по изп. дело № 125/2017 г. на ЧСИ И.М., настоящият съдебен състав
намира, че молителката Г.Т. е била надлежно уведомена, както за образуваното
изпълнително дело, така и за издадената заповед по чл. 410 от ГПК още на 23.08.2018 г. Тези
доказателства не бяха оспорени от молителката, като процесуалният й представител в
съдебно заседание изрази становище, че в този случай, съдебният изпълнител е следвало да
назначи особен представител на длъжника.
С разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, законодателят е въвел фикция за редовното
уведомяване на страната при спазване на процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Книжата са
били връчвани на адрес, който съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника, като
видно от приложеното удостоверение за настоящ адрес, същият не е променян считано от
3
05.01.2010 г. Липсват и твърдения от страна на молителката, същата да е пребивавала на
адрес, различен от постоянния и настоящия такъв, в периода, в който са осъществени
посещенията на връчителя и е извършено залепването на уведомлението по чл. 47 от ГПК.
Освен това от събраната от връчителя информация, се установява, че на същия адрес живее
и бащата на Т., който е отказал да даде информация на връчителя.
От изложеното, следва да се приеме, че Г. Т. е узнала за заповедта още към
23.08.2018 г., на която дата е било редовно връчено /по смисъла на чл. 47 от ГПК/ първото
съобщение по изпълнително дело № 125/2018 г. на ЧСИ И.М..
Поради това, съдът не следва да приеме възражението, доколкото същото не е
подадено в преклузивния едномесечен срок по чл. 423 ал. 1 ГПК, като това прави
безпредметно обсъждането на наведените във възражението съображения относно
ненадлежното връчване на заповедта.
Съобразно възприетото в Определение № 103 от 06.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 42/2020
г. по описа на БАС разрешение, преценката за спазването на едномесечния срок по чл. 423,
ал. 1 ГПК е предвидена от законодателя като преценка по същество на възражението, а не
като процесуална предпоставка за неговата допустимост, поради което настоящото
определение, с което съдът не приема подаденото възражение, макар и по съображения за
неспазен срок, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 ГПК на Г. СТ. Т., ЕГН ********** с вх. №
260602/12.03.2021 г. по вх. регистър на РС Средец срещу Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 1311 от 24.11.2017 г., издадена по ч.гр.д. №679/2017 г. по описа на РС Средец.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4