№ 10973
гр. С., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110113787 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу Т. В. Ц. и Ц. В. Ц., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество сумите както следва: 178,26 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.07.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.09.2018 г. до окончателно
изплащане на сумата, 37,06 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 28.08.2018
г., 24,86 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.07.2015 г. – м.04.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК – 14.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,12 лв. –
мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 28.08.2018г., в условията на разделна
отговорност както следва:
Т. В. Ц. – ½, а именно: 89,13 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.07.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.09.2018 г. до окончателно
изплащане на сумата, 18,53 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 28.08.2018
г., 12,43 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.07.2015г. – м.04.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК – 14.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,56 лв. –
мораторна лихва за периода 16.09.2015г. – 28.08.2018г.
Ц. В. Ц. – ½, а именно: 89,13 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.07.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.09.2018 г. до окончателно
изплащане на сумата, 18,53 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 28.08.2018
г., 12,43 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.07.2015г. – м.04.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК – 14.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,56 лв. –
1
мораторна лихва за периода 16.09.2015г. – 28.08.2018г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60687/2018
г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот
се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между това дружество и сградата
в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Ищецът моли да бъде установено спрямо ответниците,
че дължат процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба,
с който са признали предявените искове до размера от 148,91 лева, а за разликата от
96,39 лева са релевирали възражение за изтекла погасителна давност, като в тази
връзка са направили изрично искане да не се допускат поисканите от ищеца
експертизи.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК като се предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на
сключен между него и ответника валиден договор за доставка на топлинна енергия,
качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за
ответника, точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до
имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация,
услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност, наведено от ответниците, в
тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът
предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че Т. Ц. и Ц.
Ц. са имали качеството потребител на топлинна енергия за процесния период в
качеството им на собственици на процесния гараж № 1, находящ се в гр. С., ул.
„АДРЕС че сградата, в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № ... била
присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, находящ се
на адрес: гр. С., общ. АДРЕС, е бил топлофициран, че за процесния период ищцовото
дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество
посочено в исковата молба на индивидуализираната стойност, че дяловото
разпределение е извършено от фирмата „Т. сървиси“ Е., която фирма за процесния
период е извършила дялово разпределение на стойност, индивидуализирана в исковата
2
молба, както и че ответниците са в забава при плащането на дължимата се топлинна
енергия и дялово разпределение за индивидуализираните периоди.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
поради което следва да се разгледа наведеното от ответника при условията на
евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За част от исковия период 01.04.2014г. – 30.04.2016г. приложение намират
Общите условия от 2014г., в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая въпреки дадените с доклада по делото указания, ищцовото дружество
не ангажира доказателства, че процесните месечни дължими суми са публикувани на
интернет страницата на продавача, респективно приложение намира
материалноправната разпоредба на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като давността за вземанията за
процесния период, за всеки един от месеците започва да тече с изтичането на месеца, за
който е начислено – от първото число на следващия месец. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 14.09.2018г., респективно с
оглед гореизложеното погасени по давност са вземанията за топлинна енергия и дялово
разпределение, които са станали изискуеми преди 14.09.2015г., в случая погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.07.2014г. – м.08.2015г. вкл. и
вземането за дялово разпределение за периода м.07.2015г. – м.08.2015г. вкл.
За останалата част от периода м.09.2015г. – м.04.2017г., видно от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експретиза, което съдът кредитира
като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, стойността на доставената топлинна енергия е в размер
на 106.36лв., респективно претенцията срещу всеки един от ответниците се явява
основателна за ½ от тази сума или за сумата от 53.18лв., като над тази сума до
максимално претендирания размер от 89.13лв. или за разликата от 35.95лв. исковете
срещу всеки от двамата ответници следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Дължимата се сума за дялово разпределение за периода м.09.2015г. –
30.04.2017г., видно от заключението на вещото лице е 22.60лв., респективно
претенцията срещу всеки един от ответниците се явява основателна за ½ от тази сума
или за 11.30лв., като над тази сума до максимално претендирания размер от 12.43лв.
3
или за разликата от 1.13лв. исковете срещу всеки от двамата ответници следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена
от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
С отговора на исковата молба не се оспорва обстоятелството, че ответниците са в
забава, като заявените искови претенции се признават. Единственото въведено
възражение е, че част от вземанията са погасени по давност.
Видно от заключението на вещото лице дължимата се мораторна лихва върху
непогасената по давност претенция за топлинна енергия е в размер на 15.42лв. за
периода 16.09.2015г. – 28.08.2018г., акцесорните претенции срещу всеки един от
ответниците се явяват основателни за сумата от 7.71лв., като над тази сума до
максимално претендирания размер от 18.53лв. или за разликата от 10.82лв. исковете се
явяват неоснователни.
По изложените съображения и след като съобрази заключението на вещото лице
по ССчЕ съдът намира, че претенцията за мораторна лихва за периода 16.09.2015г. –
28.08.2018г. върху дяловото разпределение се явява основателна по отношение на
всеки един от ответниците за сумата от 2.45лв., като над тази сума до максимално
предявения размер от 2.56лв. или за сумата от 0.11лв. исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Предявени са искови претенции за суми в общ размер от 245.30лв., уважената
част е в размер на 149.29лв, респективно отхвърлената част е в размер на 96.01лв., като
при това съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 800.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 375.00лв. – държавна такса в исковото
производство, 250.00лв. – депозит за вещо лице в исковото производство и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
С оглед уважената част на предявените искове ответниците дължат на ищеца
разноски в размер на 486.88лв. или всеки един следва да заплати по 243.44лв.
Ответниците имат право на разноски с оглед отхвърлената част на исковете, но
такива не се претендират, нито се установява да са сторени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Т. В. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „АДРЕС, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 53.18лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2015г. – м.04.2017г., до
обект с абонатен № ..., представляващ гараж № 1, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
14.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата, 7.71лв. – мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия за периода 16.09.2015г. – 28.08.2018г.,
4
11.30лв. – дялово разпределение за периода м.09.2015г. – м.04.2017г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 14.09.2018г. до
окончателно изплащане на сумата и 2.45лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 16.09.2015г. – 28.08.2018г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60687/2018г., по
описа на СРС, IIIГО, 180 - ти състав, КАТО ОТХЪВРЛЯ исковете, в частта, за
сумата от 35.95лв. – доставена топлинна енергия за периода м.07.2014г. – м.08.2015г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
14.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата, в частта, за сумата от 10.82лв. –
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия, в частта, за сумата от
1.13лв. – дялово разпределение за периода м.07.2014г. – м.08.2015г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 14.09.2018г. до
окончателно изплащане на сумата и в частта за сумата от 0.11лв. – мораторна лихва
върху дяловото разпределение, като погасени по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Ц. В. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „АДРЕС, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 53.18лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2015г. – м.04.2017г., до
обект с абонатен № ..., представляващ гараж № 1, находящ се в гр. С., ул. „АДРЕС,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
14.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата, 7.71лв. – мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия за периода 16.09.2015г. – 28.08.2018г.,
11.30лв. – дялово разпределение за периода м.09.2015г. – м.04.2017г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 14.09.2018г. до
окончателно изплащане на сумата и 2.45лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 16.09.2015г. – 28.08.2018г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60687/2018г., по
описа на СРС, IIIГО, 180 - ти състав, КАТО ОТХЪВРЛЯ исковете, в частта, за
сумата от 35.95лв. – доставена топлинна енергия за периода м.07.2014г. – м.08.2015г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
14.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата, в частта, за сумата от 10.82лв. –
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия, в частта, за сумата от
1.13лв. – дялово разпределение за периода м.07.2014г. – м.08.2015г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 14.09.2018г. до
окончателно изплащане на сумата и в частта за сумата от 0.11лв. – мораторна лихва
върху дяловото разпределение, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Т. В. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 243.44лв. – разноски.
ОСЪЖДА Ц. В. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 243.44лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца –
„Т. С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5