РЕШЕНИЕ
№ 1820
гр. Пловдив, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330117082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на С. А.. Х., ЕГН **********, от
******************************** , депозирана против „С.Г. Груп и
партньори „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление във
София , бул. „България „ № 81 , и с искове да се установи по отношение на
ответното дружество недължимост на кредитно задължение в размер на общо
170.18 лева, тъй като е погасено с изтичането на погасителна давност.
Твърди се в исковата молба , че между наследодател на ищеца и трето на
спора дружество, „БТК“ ЕАД, е имало договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 15.02.2012 година. Част от вземанията на
последното дружество по договора останали неплатени и били прехвърлени
чрез цесия на ответника, който се снабдил с изпълнителен лист за вземането
си, издаден по частното гражданско дело № 17102/2014г. по описа на ПРС.
Образувано било изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ***** при ПОС
за ****г. Изложени са обаче доводи за това , че вземането е погасено с
изтичането на погасителна давност, и се иска от съда да постанови решение, с
което недължимостта на сумите ( 111.88 лева главница и и 58.39 лева
1
обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 02.09.2016г. до
25.10.2021г) да бъде призната за установена между страните, като по този
начин се оспорва изпълнението по изпълнително дело № **** по описа на
ЧСИ П. при ПОС за ****г. Ищецът претендира и разноските по делото.
Предвид изложените факти, води се иск с правно основание в чл. 439 от
ГПК, допустим като установителен.
Ответникът оспорва иска, отрича изтичането на давност, като твърди, че
същата е спирана и прекъсната. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
По същество , съдът съобрази следното :
По възникването на вземането, прехвърлянето му чрез цесия и това, че
кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът
следва да отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ,
чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и
промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание (
срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като
диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като
основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са
включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало
валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК
юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока ,
представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по
правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя
съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на
който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност
винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора
като ответника по делото следва да докаже.Давност тече за всяко вземане. В
случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на
договора е изтекъл, тоест, всички дължими по него суми са били изискуеми.
Няма данни за датите на дължимост на вземанията съобразно договора между
наследодателя на ищеца и „БТК „ АД , и съдът следва да приеме , че те са
били изискуми най – късно към датата на издаването на изпълнителния лист ,
2
08.01.2015г. Главницата се погасява с изтичането на петгодишна погасителна
давност, обезщетението за забава – след тригодишна такава, съобразно
общите правила на ЗЗД.
Кратки бележки по хода на изп. дело № **** по опис на ЧСИ П. за ****г. ,
от значение за изхода на спора :
Делото е образувано на дата 07.07.2015г. Още с поканата за доброволно
изпълнение, е предприето изпълнително действие – наложен е запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и са започнали удръжки от същото,
които са погасили част от дълга. Х. е плащал до 08.09.2016г, когато трудовото
му правоотношение е прекратено поради настъпила смърт. Тъй като до тази
дата има прилаган валидно изпълнителен способ, кредитора не бездейства и
давност не тече; тя обаче тече от датата на откриването на наследството, по
отношение на ищеца като универсален правоприемник на баща си.
Съдебният изпълнител е конституирал призованите наследници на Х., *****
и *** ****, като ищецът е поканен да плати 111.88 лева от главницата и 6.31
лева от законната лихва за период от 02.09.2016г. – 24.03 2017г. , както и 675.
25 лева публични вземания, макар на л. 49 от делото да има удостоверение от
НАП по реда на чл. 458 от ГПК , че наследодателят му няма към дата
11.08.2015г. непогасени публични вземания. Поканата е редовно връчена на
дата 18.03.2017г., плащане не е последвало. Затова на дата 08.06.2017г.,
овластеният по реда на чл. 18 от ЗЧСИ съдебен изпълнител преминава към
различен способ за изпълнение, като насрочва опис на движимите вещи в
жилището на длъжника. Опис не е проведен. Няколко нови такива са били
насрочвани до 16.01.2020г. вкл., но отново не са проведени .
На л.163 от делото обаче фигурира запорно съобщение, с което върху
получаваното от ищеца трудово възнаграждение при работодател
„*********** „ ООД е наложен запор; това се е случило на дата 11.10.2021г.
Това изпълнително действие е редовно и съответно – прекъсва давността ,
която тече по отношение на длъжника. С оглед характера на давността като
период на бездействие, ако длъжникът не се позове на вече изтеклата давност,
тя може да бъде прекъсната или спряна; неоснователно е позававане на
давност, която е изтекла, но е прекъсната преди довършването на сложния й
фактически състав. Като елемент на фактическия състав по чл. 110 и сл. от
ЗЗД, длъжникът е извършил позоваване на изтекла погасителна давност чрез
3
предяваване на настоящата искова молба на дата 29.10.2021г. Към този
момент, давност по отношение на Х. не е изтекла и само на това основание
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Няма и основание да се приеме, че е било налице основание за прекратяване
на изпълнителното дело по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК – поради
непоискване на изпълнителни действия от взискателя, тъй като , каза се,
съдебният изпълнител е бил овластен да предприема по свой почин
изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ.
Разноските се понасят от ищеца .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на С. А.. Х., ЕГН **********, от
******************************** , да се установи по отношение на „С.Г.
Груп и партньори „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление във София , бул. „България „ № 81, че в отношенията между
страните, ищецът не дължи плащане на сумата от 111.88 лева главница и
58.39 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за период от
02.09.2016г. до 25.10.2021г. , за които суми срещу наследодателя му е издаден
изпълнителен лист по частното дело № 17201 /14, ПРС и е образувано за
събиране изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ П. при ПОС за *****г.,
поради погасяване по давност, като неоснователен.
Осъжда С. А.. Х., ЕГН **********, от ********************************
, да заплати на „С.Г. Груп и партньори „ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление във София , бул. „България „ № 81 , сумата от 360 лева
разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4