РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. ХАСКОВО, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500403 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и
сл. от ГПК
Обжалваното решение:
С решение № 244 от 25.03.2024 г., постановено по
гр.дело № 982 / 2023 г. по описа на Районен съд – Хасково е прието за
установено по отношение на „Електроразпределение Юг” ЕАД -
гр.Пловдив,че Е. Ф. Е. не дължи сумата от 242.35 лева, представляваща
корекция на сметка за минал период от време - 28.03.2023 год. до 19.04.2023
год., като допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер *** с ИТН
*** и електромер с фабричен № ***.
Съдебният акт е постановен по предявен
отрицателен установителен иск от Е. Ф. Е. против „Електроразпределение
Юг” ЕАД - гр.Пловдив, с правно основание чл.124, ал.І от ГПК, относно
недължимост на сумата от 242.35 лева.
Обстоятелства по обжалването.
Недоволен от решението е останал
„Електроразпределение Юг” ЕАД - гр.Пловдив,поради което го обжалва, с
искане за отмяната му и постановяване на отхвърлително решение по
предявения отрицателен установителен иск.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
1
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди, че в случая е ирелевантна причинната връзка между констатираното
неправилно отчитане на ползваната ел.енергия и поведението на потребителя,
тъй като Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/ създавали специален случай на безвиновна отговорност и това
изключвало общия принцип на договорна отговорност по чл. 82 ЗЗД. Прави
се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира деловодни разноски за двете инстанции.
Правни съображения:
В рамките на задължителната проверка от страна
на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е
валидно и допустимо. В подобна насока не се правят доводи и възражения от
страните. Представената въззивна жалба е акт на активно легитимиран
субект,предвид разпоредените с обжалваното решение негативни последици в
правната му сфера.
Решението на РС - Хасково е правилно и
законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно
прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти. В
хода на производството пред първата инстанция страните са участвали
надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали
възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.
Предявената отрицателна установителна
претенция с правно основание чл.124 ал.І от ГПК от страна на ищеца против
дружеството е допустима,предвид на очертаното задължение за изплащане на
посочената сума от 242.35 лева по справка за коригиране на сметката за
електроенергия за неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия
за минал период от 28.03.2023 г. до 19.04.2023 г., за която сума е издадена
фактура № ********** от 10.05.2023 год., представена и приета като писмено
доказателство. Само чрез отричане наличието на това твърдяно право от
страна на електроразпределителното дружество, ищецът би упражнил
адекватно правата си и защитил законовите си интереси по конкретния
случай.
Следователно основния въпрос,обоснован от
предмета на заявения пред съда спор,е действителната дължимост на
очертаната в документа стойност от визирания адресат.
Към момента на проверката на СТИ – 19.04.2023
год. действат Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 год.,които като подзаконов
нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в
хипотезата на чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ,а именно - правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
2
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя и
ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на
ел.енергия-чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ. Чл.50 от
ПИКЕЕ,обосновал твърдяното задължение по процесната фактура,е израз на
въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов
нормативен акт.Следва да се има предвид,че посочените законови разпоредби
не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект,а само
възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на
ел.енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция,като
същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни
отношения.Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна
фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично,
ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на
чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ от страна на
електроразпределителното дружество не отговаря на действителното
съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези и
същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна
отговорност.
В този смисъл законовия мандат спрямо
подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването,и или
установяване на неизмерената такава на ел.енергията,с възможността за
корекция в сметката на потребената ел.енергия, но без да дава възможност за
установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел.енергия в тази
насока. Разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ,обосновала твърдяното задължение
по фактурата, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл.83 ал.І
т.6 от ЗЕ вр. с чл. чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ, тъй-като излиза
извън предметния му обхват,поради което не може да бъде прилаган като част
от по-низш нормативен акт,който излиза извън законовата делегация на такъв
от по-висок ранг,съобразно чл.15 от Закона за нормативните актове.
Същевременно въпросната норма противоречи и
на друга норма от законов ред – чл.82 от ЗЗД,тъй-като отношенията между
страните са договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност,каквато
на практика въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите
на ел.енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на
правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като
изправна страна следва да установи,че дължимата сума е функция на
виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора
на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното
производство.Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД е
предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството
обаче такова не се доказа от електроразпределителното дружество.
Безспорно установените отклонения в работата на
процесното СТИ,довели до по-ниско отчитане от действителното
потребление на ел.енергия от въззиваемата страна,не се установи по пътя на
3
пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя.
Начислената сума за плащане е резултат на предположение и на
презумпция,които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи,че именно потребителят е осъществил
описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава
корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно
извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на
СТИ,както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от
потребителя.Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно
потребление за определен период,като информацията следва да се представи
за това по ясен и разбираем начин.В тази насока е изрично и чл.13 от
Директива 2006/32/ЕО/05.ІV.2006 г.
Още повече,че съобразно чл.89 т.4,чл.116 и чл.120
от ЗЕ средството за търговско измерване на ел.енергията е собственост на
електроразпределителното дружество,което го монтира на определено от него
място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е
гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по
поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по
законов път е възложена именно на дружеството,без да е възможно в тази
насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който
впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките
на договора по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и
устройствата й е за бездействие.Тези отговорности на дружеството са
конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от
ЗЕ,поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ.
Отговорностите поради това са прехвърлени именно на дружеството,което е
длъжно по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително
потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и
при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е
чл.50 от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на
потребителя,която последният следва да репарира в полза на оператора.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено
неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля
върху потребителя,без да се докажат виновните му действия. Още повече,че
само дружеството има достъп до измерващото устройство.
От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми не са
и част от самия договор за доставка на ел.енергия,но въпреки това са
основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по
смисъла на §1т.3Б т.27 Г от ДРЗЕ,който е и потребител на енергийни услуги
съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ. Разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ директно
противоречи на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,който въздига защитата на потребителите в
основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този
закон,нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на
ел.енергия,както и тяхното тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в
4
чл.2 ал.ІІ от ЗЕ и §1т.3Б т.27 Г вр. с §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ,като специален
закон, признава на купувачите на ел.енергия статута на потребители в
урежданите от него обществени отношения,в частност и при покупката на
ел.енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо
лице,търговец или друг субект.Този статут им гарантира и съответните
права,които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се
прилагат нормите на ЗЗП за защита на потребителя,за да може правилото на
чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага ефективно,а не да се ограничи само до
декларативно съдържание на закона.
Ето защо подзаконовите правила,обосновали
издаването на процесната фактура за коригиране на сметката за
електроенергия, нарушават равнопоставеността в рамките на договора и
накърняват сериозно правата на купувача на ел.енергия,като потребител,тъй-
като дават възможност едностранно и произволно оператора да определя
заплащането на суми от потребителя,срещу които не е доставил
ел.енергия,водят до ограничаване законовите права на потребителя спрямо
оператора при неизпълнение или неточно изпълнение на договорните
задължения,поставят изпълнението на задълженията на оператора в
зависимост само от неговата воля, създават задължение за купувача на
ел.енергия да заплати високо обезщетение,водят до възможност за налагане
на потребителя да изпълни свои задължения,дори и при неизпълнение на
съответните от страна на оператора,налага се на купувача на ел.енергия
необосновано ограничаване на средствата за доказване,както и тежест на
доказване,която съобразно действащото законодателство е за сметка на
оператора. Тези хипотези са обхванати от чл.143 от ЗЗП и съставляват при
всички случаи неравноправни клаузи за потребителя,тъй-като не отговарят на
изискването за добросъвестност, на принципа по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Поради това подобни правила,превърнати в норми за уреждане
на договорни отношения, са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП и не следва
да се прилагат,предвид и задължението на съда служебно да преценя
материята през тази призма съобразно §13А от ДРЗЗП вр. с Директива 93/13
ЕИО.
Въпросното задължение, обективирано в
приложената фактура,е резултат на извършената проверка на 19.04.2023 г. на
СТИ от дл.лица на дружеството.За тази проверка е съставен протокол по
чл.49 от ПИКЕЕ, който касае само извънсъдебните отношения между
страните и е част от тази също така извънсъдебна процедура.При налично
съдебно оспорване,независимо от съдържанието и редовността му,се
прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната
отговорност по чл.82 от ЗЗД.Още повече,че съдържанието на протокола по
чл.49 от ПИКЕЕ,като частен свидетелстващ документ, касае само
удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ към момента на
проверката,без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на
договорни задължения или увреждащи действия от страна на купувача на
ел.енергия, довели до техническа неизправност. Идентична е и
5
доказателствената стойност на експертизата по-делото.
Предвид на изложеното постановеното решение
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,поради което
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия
следва да се присъдят част от сторените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева,вместо претендираното
такова от 400 лева, приемайки за основателно заявеното от въззивника
становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.78,
ал.5 от ГПК и решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по
дело С – 438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, имащо задължителен характер съгласно чл.633 от ГПК, според
което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда.Отчитайки степента
на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че по аналогия
при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да
се приложи нормата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, според която възнаграждението за защита по дела с определен
материален интерес е от 100 лева до 360 лева.Изхождайки от изложените по-
горе съображения, отчитайки и обема за осъществената от пълномощника на
въззиваемия правна защита и съдействие, съдът счита, че размерът на
договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде намален на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл.271 и чл.280
ал.ІІ от ГПК, Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244 от 25.03.2024
г., постановено по гр.дело № 982 / 2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
ул.“Хр.Г.Данов“ № 37 да заплати на Е. Ф. Е., ЕГН ********** от гр.***,
сумата в размер на 200 /двеста/ лева – разноски по делото - възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
към Решение 283/03.07.2024
на АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, Член на състав
Приемам за безспорно установено, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия. Не се спори по въпроса, че процесното вземане представлява
начислена от доставчика-въззивник сума като преизчислена цена за реално
доставена и консумирана за минал период ел.енергия. Ищецът основава
исковата си претенция на твърдение, че за енергоразпределителното
дружество липсва законово основание да начислява корекции за минал
период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена енергия.
В случая не се касае нито за прилагане на института на безвиновната
отговорност, нито следва да се търси вината на абоната за конкретната
промяна на техническите параметри на процесното СТИ. Претендираното от
дружеството-въззивник право да получи реална цена на действително
доставена стока намира своето основание в чл. 183 ЗЗД и на приетите въз
основа на чл. 83 ал. и вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката нови
ПИКЕЕ, действащи от 04.05.2019 година.
Солидаризирам се със застъпеното в актуалната съдебна практика
становище в следния смисъл: Последните законодатели изменения изрично
възлагат на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на
количеството ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на СТИ. Въз основа на същата законова делегация, след
изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ , са приети понастоящем действащите
Правила (ПИКЕЕ ДВ бр. 35/2019 г., изм ДВ бр. 57/2021 г.) от КЕВР, които
съгласно чл. 1 на този нормативен акт регулират принципите, начините и
местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за
точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и
обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на
неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и /или ел. енергия, за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ в тази
връзка - редът и начините за преизчисляване (чл. 1, т. 7 ПИКЕЕ), а по тази
причина и правата и задълженията на страните (чл. 1, т. 5 ПИКЕЕ от 2019 г.).
7
Материализираната уредбата в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата
делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен,
включително не противоречи на общото правило, че за доставена на
потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 ЗЗД ), която
цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Регулация в
съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение
преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като
оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползвателя
(чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ). Самото подзаконово възлагане на вземането,
легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не
противоречи на нормативен акт от по- висока степен. Практиката на ВКС по
тези въпроси, през последните години е постоянна и непротиворечива – н.п.
Решение № 115/17.06.2022 година по гр.д. № 3817/2021 година на 4 г.о. на
ВКС, Решение № 61/02.06.2022 година по гр.д. № 1898/2021 година на 3 г.о.
на ВКС и много други.
Поради това приемам, че операторът нормативно е имал правото на
преизчисляване на количеството на електрическата енергия, по реда и начина,
разписани в раздел IX от новите ПИКЕЕ.
В конкретния казус операторът на съответната мрежа, към която е
присъединен процесният обект на потребление, установява наличието на
предпоставки за извършване на преизчисляване на дължимата от ищеца цена
на електроенергията, както и съответствието на корекцията на действителната
стойност на потребената от въззиваемия електроенергия. Безспорно е
установен периодът, през който доставената в обекта и потребена от абоната
електроенергия не е била отчетена. Следователно, вземането на оператора в
процесния размер съществува. Като е достигнал до противоположния извод,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено, а искът – отхвърлен.
Съдия
Анна Петкова
8