№ 1374
гр. Плевен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430103540 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявена искова
молба от „***“, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от
и**** срещу М. СТ. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в с. *** с правно
основание с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, сегашен
чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 709,29 лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди, които ищецът е изплатил по щета №110213/10.03.2017г.,
за увреден при ПТП, настъпило на 14.05.2016г., около 15:00ч. с. ***, лек
автомобил марка **** ЕН *** АР, собственост на Т****.
Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът М. СТ. М., който
управлявайки като неправоспособен водач мотоциклет „***“ без ДКН и
движейки се по **** по посока срещуположна на движението на автомобила,
поради своята неправоспособност не е успял да спре на време и удрил
правомерно движещия се л.а „**** ЕН *** АР, като така причинил
процесното ПТП. Излага се, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ
(отм.) сегашен чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Сочи се, че поканили ответника да възстанови изплатеното от
ГФ, но плащане не последвало. Моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.558, ал.7 от КЗ ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва от ИМ до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените деловодни
разноски.
1
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Счита, че
вредите не са елемент от фактическия състав на регресния иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита
предявения иск за вероятно основателен, но недоказан. Излага, че
представените доказателства за размера на щетата представляват изявления
на една от страните по спора. Сочи, че представената частна експертиза на
застрахователя не е обвързваща за съда. Счита, че следва да се има предвид,
че процентно размерът на вредата е твърде висок с оглед остатьчната
стойност на автомобила, която по оценката на вещото лице на застрахователя
е 2280 лв. Твърди, че размерът е около 1/3 от 2280 лв., а счита вредите за
нетолкова съществени. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника не
оспорва извършването на ПТП. Оспорва размерът на вредите, като счита
същите за недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложения по делото протокол за настъпило ПТП №
256600-1425 от 14.5.2016 г., че на същата дата около 15,00 часа е настъпило
такова между М. СТ. М., управлявал мотор *** без рег. Номера и без
задължителна застраховка ГО и Т****, управлявал ***
Видно е от представеното по делото Постановление за прекратяване на
ДП №Д 973/2016 г., че в мотивната част на същото е прието, че ответникът е
виновен за настъпилото ПТП
Установява се от приложеното по делото писмо от ОД на МВР Плевен
до на Гаранционен фонд, че ДП за процесното ПТП е прекратено
Видно е от представеното по делото Уведомление за имуществени
вреди, че пострадалият от ПТП-то Т.*** е уведомил ищеца за станалото ПТП,
за което е приложил и документи.
Приобщени като доказателства по делото са и опис на претенция,
доклад по щета за имуществени вреди, техническа експертиза и
заключителни технически експертизи по повод на образуваната щета, въз
основа на които е взето решение на пострадалия от ПТП-то да се изплати
обезщетение в размер на 709,29 лева.
Установява се от приложеното по делото преводно нареждане, че на
пострадалия от ПТП-то е преведена сума в общ размер на 709,29 лева.
Установява се от приложената по делото регресна покана с изх. № ГФ-
11-0213/10.03.2014 г., връчена на ответника, чрез неговия баща, че същият е
уведомен, че следва да заплати сумата от 746,2950 лева, представляващи
2
обезщетение за виновно пречинени имуществени вреди с л.а., управляван от
него без валидно сключена застраховка ГО.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, а и се установява от приложените
доказателства,че към датата на причиняване на ПТП водачът /ответник в
настоящото производство/ не е имал както СУМПС, така и валидно сключена
застраховка “Гражданска отговорност”. При това положение обезщетение се
изплаща на увреденото лице от Гаранционния фонд, което е сторено видно от
приложеното по делото преводно нареждане. Представените доказателства в
тази насока не са оспорени по надлежния ред, поради което съдът ги приема
като годно доказателство. По делото не е спорно и, че виновен за
настъпването на ПТП-то е ответникът по делото.
Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 288а, ал. 1, т. 1
от КЗ (отм.), тъй като е заплатил на пострадалото лице процесната сума,
представляваща обезщетение за имуществени вреди. В резултат на това, на
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); , след изплащане на обезщетението по
ал. 1 фондът е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия
причинител на вредата до размера на платеното. Поради изложеното съдът
намира, че ищецът има право да претендира обратно от виновния ответник
цялата изплатена сума.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: изплатено е
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена
застраховка “Гражданска отговорност“ и Гаранционния фонд има регресен
иск срещу лицето, причинило вредата. В този смисъл предявеният регресен
осъдителен иск за сумата от 709,29 лева, представляваща изплатено
обезщетение за вреди се явява основателен и следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 450,00 лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът
намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не
е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
3
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Воден от горното, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. СТ. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в с. ***, ул.
*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“, със седалище и адрес на управление гр.***,
представляван от ***, сумата от 709,29 лева, представляващи обезщетение
за имуществени вреди, които ищецът е изплатил по щета
№110213/10.03.2017г., за увреден при ПТП, настъпило на 14.05.2016г., около
15:00ч. с. ***, лек автомобил марка **** ЕН *** АР, собственост на Т****,
на основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./
ОСЪЖДА М. СТ. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в с. ***, ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“, със седалище и адрес на управление гр.***,
представляван от ***, направените деловодни разноски в размер на 4570,00
лева за държавна такса на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4