№ 683
гр. Плевен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430202066 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-004854 от 25.11.2021г. на
Началник Сектор към ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, с което на С. С. Ц. с ЕГН **********
от гр. *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 182, ал.5
вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 1500,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ и 2.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2-ро от ЗДвП – глоба в
размер на 10,00 лева за извършени на 26.09.2019г. нарушения по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП извън населено място – ПП Е-83, км. 89 - Околовръстен път-
Плевен с посока на движение гр. ***.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН чрез пълномощника си – адв. С. Х. от
САК е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явава. В депозирано по делото писмено
становище вх. № 29480/08.12.2022г. чрез адв. С. Х. от САК е взето становище, че
наказателното преследване е изтекло по давност на осн. чл. 82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН предвид
обстоятелството, че обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на
1
18.10.2022 година, т. е. след изтичане на абсолятната давност – 25.05.2022 година.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседнаие. В придружаващото
административно-наказателната преписка писмо е изразено становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважена.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С АТСС MULTARADAR SD 580 № №№209D32F66C на 26.06.2019 година около
07:02 часа извън населено място, ПП Е 83, км. 89.2-Околовръстен път – Плевен с посока на
движение *** било установено движение на лек автомобил „***“, с рег. № *** –
собственост на Б.Б.Й. 159 км/ч (след отчетен толеранс -3 км/ч.) при разрешена - 90 км/ч
(превишение на разрешената скорост от 69км/ч). Въз основа на така установеното
нарушение бил издаден Електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано
техническо средство серия К № 2918349 на ОД на МВР-Плевен срещу собственика на
моторното превозно средство Б.Б.Й., който с Декларация от 27.09.2019 година декларирал,
че на посочените дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя С. С. Ц.. На
16.10.2019г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН №4854, който е връчен на
нарушителя на 15.11.2019 година. Въз основа на така съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на С. С. Ц. с ЕГН ********** от гр. *** са
наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 182, ал.5 вр. с ал.2, т.3
от ЗДвП - глоба в размер на 1500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ и 2.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева
за извършени на 26.09.2019г. нарушения по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.1 от
ЗДвП извън населено място – ПП Е-83, км. 89 - Околовръстен път-Плевен с посока на
движение гр. ***.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се подкрепя от приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
а именно: АУАН №4854 от 16.10.2019г.; Наказателно постановление № 19-0938-004854 от
25.11.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР-Плевен; Декларация от Б.Б.Й.; Справка за
нарушител/водач; Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на МВР, както и вещественото
доказателство – снимка/клип относно регистрирано нарушение п очл. 21, ал.1 от ЗДвП с
АТСС MULTARADAR SD 580 № №№209D32F66C на 26.06.2019 година.
Настоящият съдебен състав намира, чедори да се приеме, че жалбодателят е автор на
вменените му административни нарушения, то обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено поради изтичане на предвидените в чл. 82, ал.3 вр. с чл. 82, ал. 1, б.
2
"а" и, ал. 2 на ЗАНН абсолютни давностни срокове.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Алинея втора на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В ТР № 2/12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСС на ВАС, е разяснено, че
давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска
давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на
публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи
административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно
нарушение. Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. "б. " ЗАНН,
което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.
Съгласно чл. 12 ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Ако това въздействие не бъде
осъществено в относително кратки срокове за леките нарушения, които се наказват с глоба,
постигането на заложените в закона цели става по-трудно или невъзможно, което
обезсмисля и административно-наказателната репресия. Административно-наказателната
отговорност следва да се наложи и изпълни достатъчно бързо, за да може
административното наказание да осъществи предвидените в закона цели. Доколкото глобата
е резултат на реализирането на административно-наказателната репресия, не е оправдано тя
да рефлектира върху правната сфера на административния нарушител прекалено дълго във
времето. По тази причина, законодателят е предвидил, че когато наложеното
административно наказание е глоба, същото не се изпълнява, ако са изтекли две години от
влизане в сила на акта, с който е наложено - чл. 82, ал. 1, б. "а" и, ал. 2 на ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 82, ал.3 от НК гласи, че независимо от спирането или прекъсването на
давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с ½ срока по алинея първа. В настоящата хипотеза твърдяните нарушения са
реализирани на 26.06.2019 година и към 26.06.2019 година е изтекла абсолютната
погасителна давност за административно-наказателно преследване по смисъла на чл. 82, ал.3
вр. с чл. 82, ал. 1, б. "а" и, ал. 2 на ЗАНН.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
3
акт или отказ. Видно от приложения към материалите по делото Договор за правна защита и
съдействие (стр. 7 в делото) е, че на адвокат Х. е заплатено възнаграждение за оказаната на
жалбоподателя правна помощ в размер на 300,00 лева. Заплатеното адвокатско
възнаграждение, представляващо направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка
с разглеждането на НАХД № 2066/2022 година по описа на РС - Плевен в размер на 300,00
лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът намира, че
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен следва да бъде осъдена да заплати на С. С. Ц. от
град ***, ЕГН ********** сумата от 300,00 лева, представляваща направените по НАХД №
2066/2022 година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на адвокат С. М. М.
Х. от САК.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-004854 от 25.11.2021г. на
Началник Сектор към ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, с което на С. С. Ц. с ЕГН **********
от гр. *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 182, ал.5
вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 1500,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ и 2.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2-ро от ЗДвП – глоба в
размер на 10,00 лева за извършени на 26.09.2019г. нарушения по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП извън населено място – ПП Е-83, км. 89 - Околовръстен път-
Плевен с посока на движение гр. ***.
На основание чл. 63Д, ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –
Плевен да заплати на С. С. Ц. от град ***, ЕГН ********** сумата от 300,00 лева,
представляваща направените по НАХД № 2066/2022 година по описа на РС - Плевен
разноски за възнаграждение на адвокат С. М. М. Х. от САК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4