Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 07.08.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на осемнадесети май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Веселина Х.,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 11876 по
описа на състава за 2013г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „А.2.” ООД поддържа твърдение, че по
силата на Договор за банков кредит № 113-624270/21.10.2010г. получил от ответника „П. (Б.)” ЕАД кредит в размер
на сумата от 73 000 лева, срещу предоставено от него обезпечение - особен залог
върху 100 броя говеда от породите „Монбелиард” и „Черношарена”. Въз основа на
подадено от банката- кредитор заявление за издаване на заповед за изпълнение, било
образувано ч. гр.д. № 8084/2013г. по описа на 71 състав при СРС и въз основа на
издадения Изпълнителен лист от 05.03.2013г. за
сумата от 64 112, 84 лева било образувано изпълнително дело № 20137250400663
при ЧСИ В. Г.,*** действие ОС В.Т.с per. № 725 в КЧСИ. По искане на взискателя
„П. (Б.)” ЕАД, 50 броя от заложените животни /говеда/ били иззети от стопанска
сграда в с. Сушица, община С. с Протокол от 09.05.2013г. и продадени за погасяване на дълга, но на силно
занижена обща цена от 34 883, 40 лева с ДДС. Поради това, задължението на ищеца
към ответника било намалено само със сумата от 29069, 50 лева /продажната цена
без ДДС/, вместо да бъде погасено. С писмо изх. № 4200/28.06.2013г. на
ответника до ищеца, последният бил уведомен, че остатъчният т.е. непогасеният
след принудителното изпълнение размер на кредитното
му задължението възлизал на сумата от 46 122, 75 лева. При
изложените фактически твърдения и доколкото поддържа, че надлежно извършените и съобразени с чл.37 от ЗОЗ
действия на кредитора по
принудително изпълнение върху заложените движими вещи (50 броя говеда) – биха погасили напълно
произтичащия от Договор за банков кредит № 113-
624270/21.10.2010г. паричен дълг, ищецът претендира да бъде признато по
отношение на ответника, несъществуването на
вземане за сумата от 70 141, 05 лева - като непогасен остатък от парично задължение за главница, лихви и други акцесорни вземания -
произтичащо от Договор за
банков кредит № 113- 624270/21.10.2010г. С оглед очаквания благоприятен изход
от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати
направените съдебни разноски.
Ответникът„П. (Б.)” ЕАД оспорва иска, като
поддържа становище за неговата недопустимост, а при условията на евентуалност -
поддържа становище за неговата неоснователност. Съдържанието на подадения
писмен отговор на исковата молба сочи, че ответникът не оспорва твърдението за
възникване на процесното кредитно правоотношение, както и за това, че по негова
инициатива е било реализирано принудително изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложените 50 броя говеда. При това
обаче, ответникът оспорва твърдението, че тези животни са били продадени на
занижена цена, като твърди, че конкретната продажна цена е
била пазарна и е съответствала на обективното състояние на
вещите /животните/ към момента на извършване на проданта. Поради това,
получената продажна цена в размер на сумата от сумата от 34 883, 40 лева не
била достатъчна да погаси изцяло кредитното задължение на ищеца и оспореното от
него задължение било съществуващо. Моли за отхвърляне на иска и претендира да
му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на представените
от страните и приети като доказателства, но без да бъдат оспорени преписи от следните
документи: Договор за банков кредит „Прокредит динамо“ № 113-624270/21.10.2010г.; Изпълнителен лист от 05.03.2013г.; преписи от книжа по изпълнително дело № 20137250400663 при ЧСИ В.
Г.,*** действие ОС В.Т.с per. № 725 в КЧСИ; Протокол от 09.05.2013г.
Писмо изх. № 4200/28.06.2013г. адресирано от „П. (Б.)” ЕАД до „А.2.” ООД мотивират извода, че са
били осъществени фактическите и процесуални действия, описани в
обстоятелствената част на исковата молба, които характеризират кредитното
правоотношение между страните в настоящото производство, учредяването на особен
залог върху процесните движими вещи /50 броя племенни говеда от породите
„Черношарено говедо“ и „Монбелиард“/ и последвалото принудително изпълнение по
реда на ЗОЗ, след издадена в полза на кредитора Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в производството по
ч. гр.д. №
8084/2013г. по описа на 71 състав при СРС. По настъпването на споменатите юридически факти
няма спор между страните.
Като доказателства по
делото са приети Протокол за предаване на движими вещи от 08.05.2013г. и от
09.05.2013г. /стр. 13-18 от делото/, Ветеринарномедицинско свидетелство – 2
броя /стр. 19-20 от делото/; Договор №009/29.12.2010г.; Договор
№16/29.12.2010г.; Договор №5/29.12.2009г. /стр.25 – 32 от делото/; Опис на
животните към 25/11.2010г. /стр.36 – 37 от делото/; Приемо- предавателен
прокотол от 20.05.2013г. между „П. (Б.)” ЕАД и „А.Б.“ ООД /стр.201 от делото/; Служебна бележка /стр.234 от делото/;
Зоотехнически сертификати /235-256 от делото/; които съдържат преки и косвени
данни за вида и специфичните характеристики за заложените вещи 50 броя племенни
говеда от породите „Черношарено говедо“ и „Монбелиард“ през различни моменти от
време в периода 2009 до 2013г. С оглед необходимостта от използване на
специални знания, с които съдът не разполага, данните са предоставени за анализ
от допуснатите първоначална и повторна съдебно- техническа: зоотехническа
(оценителна) експертиза, които ще бъдат обсъдени по- долу в настоящото съдебно
решение.
В дадените пред съда /по
делегация/показания, свидетелят В.Д.К.заявява, че работи като помощник ЧСИ при
съдебен изпълнител В. Г. и е видял външния вид на процесните движими вещи
/говеда/ в деня на предаването им за принудително изпълнение. На мястото
присъствал ветеринарен лекар, но свидетелят не помни да е възприемал негово конкретно
оценъчно изявление за състоянието на животните. Свидетелят определя външното
състояние и вид на говедата като „по скоро кокалести, отколкото охранени“ и си
спомня, че сред тях имало и пет- шест телета /животни на по- млада възраст/.
В дадените пред съда /по
делегация/показания, свидетелят С.И.П.заявява, че познавала дейността на
дружеството – ищец и съобщава различни факти в тази насока. На релевантния за
установяване факт относно състоянието на процесните движими вещи /говеда/ в
деня на предаването им за принудително изпълнение през 2013г., свидетелката
заявява, че няма впечатления. Според спомените на свидетелката, животните били
здрави през 2013г., но тя не помни кога ги е възприемала лично за последен път.
В дадените пред съда /по
делегация/показания, свидетелят А. Г. А.ов заявява, че познава дейността на
дружеството – ищец и съобщава различни факти в тази насока. На релевантния за
установяване факт относно състоянието на процесните движими вещи /говеда/ в
деня на предаването им за принудително изпълнение през 2013г., свидетелката
заявява, че „добре са изглеждали животните, като за преживни животни“. Според
спомените на свидетеля, той не могъл да възприеме състоянието им през 2013г.,
защото нямал време да ги види.
В дадените пред съда
показания, свидетелят И.Г.Г.заявява, че познава дейността на дружеството – ищец
и съобщава различни факти в тази насока, тъй като работел като кредитен
инспектор при банката- ответник и пряката му дейност била свързана с процесния
договор за кредит. Свидетелят поддържа, че имал специална подготовка в областта
да агрономическия бизнес и животновъдството и могъл да възприема правилно
фактите, свързани със състоянието на процесните животни. На релевантния за
установяване факт относно състоянието на тези заложените движими вещи /говеда/
в деня на предаването им за принудително изпълнение през 2013г., свидетелят
заявява, че от негови колеги /други лица/ узнал, че състоянието на животните е
лошо. Според спомените на свидетеля, той не могъл да възприеме лично състоянието
им през 2013г., когато били предадени за принудително изпълнение.
Заключението на
първоначалната съдебно- техническа /оценителна/ експертиза, изготвена от вещо
лице И.С.Р. предлага извода, че общата пазарна
оценка на процесните движими вещи / племенни говеда от породите
„Черношарено говедо“ и „Монбелиард“/ към датата на предаването им за
изпълнение, възлиза на сумата от 47 603, 20 лева без ДДС. В
заключението си, вещото лице изрично подчертава, че за оценката се нуждае от
специфична зоотехническа информация за всяко от отделните животни, с оглед моментното му физическо състояние към
момента на предаването за принудително изпълнение. В открито заседание
вещото лице сочи, че това състояние е динамична
величина и се оценява по комплекс от фактори, а в изводите на експертното
заключение се посочва изрично ограничената
или липсваща информация за тези фактори.
Заключението на
повторната съдебно- техническа /оценителна/ експертиза, изготвена от вещо лице М.Г.Х.
предлага извода, че общата пазарна оценка
на процесните движими вещи /племенни говеда от породите „Черношарено говедо“ и
„Монбелиард“/ към датата на предаването им за изпълнение, възлиза на сумата от 56
367 лева с включен ДДС. В заключението си, вещото лице изрично подчертава,
че за оценката се нуждае от специфична зоотехническа информация за всяко от
отделните животни, с оглед моментното му
физическо състояние към момента на предаването за принудително изпълнение.
В открито заседание вещото лице сочи, че това състояние е динамична величина и се оценява по комплекс от фактори, а в изводите
на експертното заключение се посочва изрично ограничената или липсваща информация за тези фактори.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМ.
Този извод настоящият
съд възприема, като се съобрази със задължителните за него
указания, дадени в Определение № 920/17.04.2014г. по ч.гр.д. № 539/2014г. на I
състав при АС София, относно допустимостта на процеса и характера на иска
/определящ специфичната правна квалификация/.
Разгледан по същество - искът се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В исковата молба, ищецът е релевирал като основание
за недължимост на процесното парично вземане факта че получената в
резултат от принудителното изпълнение по реда на ЗОЗ сума за заложените вещи /племенни говеда от
породите „Черношарено говедо“ и „Монбелиард“/ към датата на предаването им за
изпълнение би била достатъчна да погаси
размера на паричното задължение. От тук ищецът извежда тезата си, че това
парично задължение не съществува.
С оглед предмета на
спора и характера на иска, в хода на настоящото производство именно ищецът носи доказателствената тежест да установи преди всичко
пазарната цена на процесните движими вещи, към момента на предаването им за
принудително изпълнение. Този факт се явява преюдициален за тезата, на която се
основава предявения иск и за преценка на неговата основателност.
Внимателният анализ на
събраните доказателства обаче, мотивира у настоящия състав на съда категоричен
извод, че ищецът не успя да установи достатъчно обективни данни, определящи по-
различна оценка на споменатите движими вещи, която да е по- различна от
получената от кредитора продажна цена за тях.
В хода на съдебното
дирене бяха допуснати всички поискани от страните и относими към споменатия по-
горе централен за предмета на доказване факт, но те се оказаха недостатъчни.
Показанията на
изслушаните свидетели не могат да дадат конкретен отговор на фактите, които
според специалистите зоотехници дават адекватна представа за състоянието на
процесните животни. Уместно е да се посочи, че фактите са специфични т.е.
възприятията изискват специални знания, а нито един от свидетелите очевидно не
е притежавал такива.
Събраните като
доказателства документи са от различни периоди, а посредством специалните
знания на зоотехниката съдът установи, че състоянието на животните, което
повлиява стойността им към определен момент е твърде динамична величина.
Ето защо съдът приема,
че изводите на приетите две /първоначална и повторна/ съдебно- технически
(оценителни) експертизи са твърде общи и се основават на произволни или напълно
условни базови данни, поради което
няма как да бъдат кредитирани.
Следователно,
предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен, поради своята
недоказаност и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за разноски;
С оглед изхода на спора
и при наличието на представен от ответника списък на разноските, съдът намира,
че последния има право да получи направените разноски, съгласно този списък. Сумата
на разноските възлиза на 2521, 42 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предавения от „А.2.” ООД с ЕИК ******** и съдебен адресат- адв. Т.С.,***, кантора № 521,
срещу „П.Б./Б./ ” АД с ЕИК ******** и с
адрес- гр. София, бул. **********иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК – с предмет да бъде признато по отношение на ответника, несъществуването на вземане за
сумата от 70
141, 05 лева - като непогасен остатък от парично задължение за главница, лихви и
други акцесорни вземания - произтичащо от Договор за банков кредит № 113-
624270/21.10.2010г.
ОСЪЖДА „А.2.” ООД с ЕИК ******** да заплати на „П.Б./Б./ ” АД с ЕИК ******** - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 2521, 42 лева (две хиляди петстотин двадесет и един лева
и четиридесет и две ст.) лева, за направени съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: