№ 140
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110200624 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Т. Н. с ЕГН – ********** с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление № 21- 4332- 016976 от 18.08.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР,
с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и
наказателното постановление. Сочи, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на
крайния административен акт. Отделно от това твърди, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган.
1
Въззиваемата страна - Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР - редовно призована не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените
в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GA
№443448 от 03.08.2021 г., съставен от свидетеля В. П. П. – на длъжност
мл.автоконтрольор при ОПП –СДВР е установено, че на 02.08.2021 г., около
23:39 часа в гр.София жалб.Н. Т. Н. управлявал лек автомобил „Т.“ модел
„Я.“ с рег.№ /рег. номер/ по бул. „Царица Й.“ с посока на движение от ж.к.
„Люлин“ към бул.”Тодор Александров”, като на кръстовището с ул. „Вардар“
поради неспазване на предимство - червен сигнал не пропуснал и реализирал
ПТП с движещия се от ул. „Вардар“ на зелен сигнал на светофара лек
автомобил „Т.“, модел „К.“ с рег.№ /рег. номер/. В акта е отразено, че жалб.Н.
е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното НП № 21-
4332- 016976 от 18.08.2021 г. на Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, във
вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите В. П. П. и Й. А. В., както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
2
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
В наказателното постановление като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която съдържа общо правило за поведение
и указва на участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
Посочената разпоредба е обща, бланкетна и препраща към конкретни
разпоредби на закона и подзаконови нормативни актове по прилагането му,
които определят видовете светлинни сигнали, които се използват за
регулиране движението на пътните превозни средства, както и задължението
за спазването и съобразяването със съответните светлинни сигнали.
В този смисъл е нормата на чл.7, т.1 , б.”Б” от Наредба № 17 от
23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни
сигнали, действаща към датата на нарушението, която не е посочена като
нарушена в конкретния случай.
На следващо място, съгласно действащата към момента на извършване
на нарушението санкционна разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП, който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП е предвидено наказание за този, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е
ангажирана отговорност за това, че „поради неспазване на предимство –
червен сигнал” не е пропуснал и реализирал ПТП с движещия се по
ул.”Вардар” лек автомобил. Така даденото описание на вмененото нарушение
3
е неясно и противоречиво, а от друга страна не кореспондира на посочената
за нарушена разпоредба от ЗДвП. Установеното нарушение е процесуално по
своята същност и съществено по тежест, тъй като с него се възпрепятства
възможността санкционираното лице да разбере за нарушението на коя
правна норма е наказано, за да може да организира адекватна защита.
В тази насока доводите на жалбоподателя се явяват основателни,
доколкото при това фактическо описание и дадената му правна квалификация
същият е лишен от адекватна защитата срещу вмененото му нарушение.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото от събраните по делото доказателства
не се установява по безспорен начин извършването на нарушението.
В обобщение на изложеното съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и
пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена
точна правна квалификация. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното
нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да
разбере за какво точно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има
само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление, без да
е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
4
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. С оглед изхода на делото, съобразявайки
представения договор за правна защита и съдействие от 17.12.2021 г., от
който е видно, че жалбоподателят е заплатил в брой сумата от 300,00 лв. за
процесуално представителство от адвокат Д. И. Ц. от АК - Ямбол, на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ следва да бъде осъдена да
заплати процесната сума. Възнаграждението е определено в съответствие с
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г.,
приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г. и съответства
на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 4332- 016976 от
18.08.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Н. Т. Н. с ЕГН – ********** с
адрес /адрес/ , на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.6, т.1 от
5
ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да
заплати на жалбоподателя Н. Т. Н. с ЕГН – ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева за процесуално
представителство и защита в настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6