Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001 /07.08.2020г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми
наказателен състав,
на седми август две хиляди и двадесета година,
в
публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Гроздан Грозев
секретар:
Галя Ангелова
прокурор:
АНД
№ 426 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от „Авеню-Легал"ЕООД
с ЕИК по Булстат;*********, представлявано от
управителя М.
А. Х., срещу Наказателно постановление № 504140-F529556
от 07.04.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно
управление на НАП , с което на основание чл.185,ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена административна
санкция – имуществена санкция в размер на
по 500 лева за нарушение на чл.33,ал.1от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното с нея наказателно постановление. Излагат се доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения. По тези съображения се иска от съда да отмени обжалваното наказателно
постановление в неговата цялост или да намали размера на наложената имуществена
санкция.
В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател,
редовно призовано, се представлява от управителя. Последният иска съдът да
отмени атакуваното НП.
Административно
– наказващият орган - чрез редовно упълномощения по делото представител –
юриск.Костадинова оспорва жалбата и по
същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което
е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна
следното: На 29.11.2019г. в 15:20 часа на обект,
представляващ кафе-аперитив, находящ се в Бизнес център Хасково, на **" №**,
стопанисван от „Авеню-Легал"ЕООД с ЕИК по Булстат;*********, е извършена
проверка от св.Д.Т.Д. и св.Т.В.В.. При проверката след направена контролна
покупка е констатирано, че „Авеню
-Легал" ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 /
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл.
изм. ДВ, бр. 80 от 2018 г./ на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на
същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени" суми
промяна на касовата наличност в размер на 40.00 лв. Извършена е проверка на
касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство - ЕКАФП модел Eltrade A1KL с ИН на ФУ № ED312462 и
ИН на ФП №44312462. В хода на проверката е констатирана левова разлика в размер
на 41.90 лева, представляваща разлика между наличността по документи /дневен
финансов отчет от ФУ/ в размер на 0.00 лв., служебно въведени 0,00лв., служебно
изведени 0,00лв. и фактическата наличност /в касата/ в размер на 41.90лв.
Наличното в проверявания обект фискалното устройство конструктивно притежава
възможността да се извършват операциите „служебно въведени" и „служебно изведени"
суми. Видно от дадените писмени обяснения в Декларация към „Опис на паричните
средства към момента на започване на проверката и неизползването на функцията
„служебно въведени/изведени суми", установената разлика в касата в размер
на 40.00 лв. е от оборотни средства в началото на деня, която не е регистрирана
чрез функцията "служебно въведени" суми. За горното нарушение на
жалбоподателят е съставен АУАН, като в него описаното нарушение е квалифицирано
по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Прието е, че нарушението е извършено на 29.11.2019 г. в гр. Хасково,
кафе-аперитив, намиращо се в Бизнес център Хасково, на ул."Христо
Ботев" №1. За проверката е съставен ПИП № 0024175 от 29.11.2019 г., същото
не води до неотразяване на приходи. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя
чрез управителя на дружеството.
На база този АУАН е издадено и
атакуваното НП. В него е възприета същата фактическа обстановка и извършено
нарушение, както и същата правна квалификация на нарушението. Наказателното
постановление е връчено на упълномощеното лице на 21.04.2020г. видно от
разписката в НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите по акта, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ – Чл. 33. (1) (Доп. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС - (4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
Според чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС – Чл. 185. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Следователно, деянието, за което е
наложена имуществена санкция на дружеството –жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна
санкция.
Съставеният акт
за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Описано е в
пълнота извършеното нарушение, както ифактите и обстоятелствата при които е
било извършено. Дадената правна квалификация съответства на текстовото описание
на нарушението. Посочена е дата и масто на извършване на нарушението. Не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването в приствие на упълномощено лице от дружеството -
жалбоподател. Със съставяне на АУАН на са спазени преклузивните срокове за
съставяне на АУАН. На следващо место,
обжалваното наказателно постановление е издадено в преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
от компетентен орган. Спазена е формата и редът за издаването на НП, а по
съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, както и
санкцията за нарушението. Като взе
предвид горното съдът намира, че не са на лице съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание.
От
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства,
се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Този извод обосновава
преценката за осъществяване от обективна страна признаците на състава на
административното нарушение по чл.33,ал.1, вр. с ал. 2 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, както правилно
деянието в НП, е било квалифицирано от
административнонаказващия орган към момента на издаване на същото. Безспорно по
делото от събраните писмени и гласни доказателства се доказа, че към датата на
проверката е констатирана левова разлика в размер на 41.90 лева, представляваща
разлика между наличността по документи /дневен финансов отчет от ФУ/ в размер
на 0.00 лв., служебно въведени 0,00лв., служебно изведени 0,00лв. и
фактическата наличност /в касата/ в размер на 41.90лв., като тази разлика не е
регистрирана чрез функцията "служебно въведени" суми. Ето защо и съдът
намира, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение и същото правилно е
било квалифицирано.
Съдът намира обаче, че неправилно е било
санкционирано дружеството жалбоподател, тъй като според разпоредбата на чл.185,
ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС – Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Тоест в случая няма как да има връчка на
ал.2 на чл.185, с ал.1 от чл.185 от ЗДДС. Това е така защото самата чл.185,
ал.2 от ЗДДС изключва ал.1 на същият член. В случая определената имуществена
санкция не попада в размера на наказанието превидено в чл.185, ал.2 от ЗДДС,
затова и съдът намира, че това наказание е незаконосъобразно и следва НП да се
отмени.
На следващо место даже и да се допусне, че може да има превръчка на чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС то чл.185, ал.1 от ЗДДС гласи - На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Или в случая в хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗДДС попада друго нарушение но не и това по чл.33,ал.1, вр. с ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а и от самият текст се вижда, че препратката тук е към чл. 118, ал. 1 от ЗДДС но не и към чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС каквато е правната квалификация на нарушението описано в НП.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 504140-F529556 от 07.04.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Хасково в 14-дневен
срок от съобщението.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. А.