Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2020 град Варна
Варненският административен съд
Седми
касационен състав
на девети
юли година
две хиляди и двадесета
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Таня Димитрова
Стоян Колев
секретар Мая
Вълева
прокурор
Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1356
по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл.
63,ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба
от Комисия за защита на потребителите РД
за област Варна, Добрич, Шумен, Търговище и Силистра, срещу Решение № 550/09.04.2020г. по НАХД №
5309/2019 г. на Районен съд–Варна, с което се
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № В-0050469 от 03.10.2019 г. на
Директора на Регионална дирекция - за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към ГД КП при КЗП , с което за нарушение на чл.
114 г.2 от ЗТ на осн. чл.208 от ЗТ,
на “ЕЙ ЕН ДЖИ КЕЙ”ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон. Излага
твърдения свързани главно с неправилното кредитиране на показанията на
свидетеля Д, за сметка на служителите на касатора. Твърди, че по безспорен
начин е доказано, че в хотела е нямало функциониращо
завадение за хранене и развлечение, поради което са нарушени разпоредбите
посочени в НП. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение и
потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касатора редовно призован не се
представлява. Депозирано е становище с което се поддържа жалбата на сочените в
нея основания. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява.
Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който оспорва
жалбата. Пледира за законосъобразност на въззивното решение.
Представителят на ВОП изразява становище за
основателност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е
прието, че на 21 юни 2019 г. била извършена проверка в семеен хотел „Брилянс“,в град
Варна, местност „Свети Никола“, стопанисван от ЕЙ ЕН ДЖИ КЕЙ ООД.
Туристическият обект бил категория три звезди и функционирал. При проверката
служителите на КЗП преценили, че нямало
заведение за хранене и развлечение. Имало изградено помещение, но същото не
функционирало. То представлявало заведение за хранене и развлечение, с маси и
столове, но не работело. Имало бар с плот, имало хладилни витрини. Кухните не
били проверени. Извод, че не работи бил направен от това, че нищо не
работело зад бара- хладилни витрини,
кафе машини, всичко било тъмно. Нищо не светело. Нямало персонал. Имало
настанени двама или трима туристи.
При проверката присъствал св. Д, който бил сервитьор.
Той разяснил, че навън има заведение, което
е част от ресторанта. Въпросния ден имало консумация на храна и напитки
и те били отразени в касовия апарат, който бил един. Към басейна имало малък
бар с две витрини с безалкохолни, вода. Там имало и около десетина маси.
Служителите на КЗП отказали да проверят дали действително има бар до басейна,
както и да извършат проверка в кухнята на заведението. Вместо това издали АУАН,
в който като нарушение било описано, че в хотела има ЗХР, което обаче не
функционира. Проверяващите посочили, че горното не съответства на изискванията
на Приложение №2 към чл.17, ал.1 т.2 раздел ІІ, ред ХІІІ от НИМАЗХРРОНОДСДПК, с
което е нарушен чл.114, т.2 от Закона за туризма.
В издаденото въз основа на АУАН НП била възприета
горната фактическа обстановка, като АНО е посочил, че извършеното от
проверяваното дружество „ не съответства на изискванията посочени в забележки
на приложение №2 към чл.17, ал.1 т.2, раздел І /не е посочен закон или
подзаконов нормативен акт/
За
да отмени атакуваното пред него НП, въззивния съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения водещи до отмяна на акта, но самото нарушение не е
доказано. Въззивния съд е кредитирал показанията на св. Д, който е потвърдил,
че в хотела към момента на проверката е функционирал бар до басейна, от където
са били обслужвани гостите на хотела, поради което решаващия съд е приел, че
изискванията на закона са изпълнени.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Настоящият състав на съда като касационна инстанция,
намира, че решението на въззивния съд е правилно, макар и само като краен
резултат.
Не се споделя извода на въззивния съд, че от
фактическото описание на нарушението става ясно в какво се изразява то и без да
е налице цифровата му конкретизация. Очевидно е, че чл.114, т.3 от ЗТ е
бланкетна правна норма, която трябва да бъде запълнена със съответната
препратка към закон или подзаконов нормативен акт уреждащ изискванията към
съответните категоризирани обекти. В оспореното пред въззивния съд НП, АНО не
си е направил труда дори да посочи кой точно нормативен или поднормативен акт
изисква непрестанното функциониране
на ЗХР към проверявания обект. В АУАН е посочено, че хотела не съответства на
изискванията на Приложение №2 към чл.17, ал.1 т.2 раздел ІІ, ред ХІІІ от
НИМАЗХРРОНОДСДПК. Съдът не откри в дебрите на българското законотворчество акт
с подобна абревиатура. Поради липса на посочен от актосъставителя или АНО
нарушен акт, съдът сам издири, че изискванията към обектите, които подлежат на
категоризация са изведени в Наредбата за изискванията към категоризираните
места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за
определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за
гости и апартаменти за гости./Наредбата/
Съдът констатира, че нито в Наредбата, нито в ЗТ има
чл.17, ал.1 т.2. В ТЗ чл.17 има 5 алинеи, без точки и касае управлението на
туристическите райони. В Наредбата чл.17 има 4 алинеи, от които само третата
има 8 точки, но те касаят реда за определяне на категориите, а не условията на
които трябва да отговарят категоризираните обекти.
Посоченото в АУАН Приложение №2 към Наредбата, раздел
ІІ, ред ХІІІ се отнася до изискванията към изграждане, обзавеждане, оборудване,
обслужване и предлагани услуги в хостели,
а проверявания обект не е хостел.
В НП е
възприета различна квалификация на деянието, макар и тя да се позовава на
несъществуващ текст забележки на приложение №2 към чл.17, ал.1 т.2, раздел
І./без посочване на наименоването на акта/. Ако се приеме, че става дума за
забележка към приложение № 2, раздел І от Наредбата за изискванията към
категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за
реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на
стаи за гости и апартаменти за гости, съдът действително констатира, че под
този раздел е изведена забележка „Минимален брой заведения за хранене и развлечения в
семейни хотели – 1 брой“.
Както беше посочено по-горе, по
делото е безспорно установено, че в проверявания хотел е имало изградено и
оборудвано ЗХР. Самите проверяващи са вписали в доказателствата към делото в
хотела е имало оборудван ресторант, с маси, столове, хладилни витрини, бар,
кухня и т.н. Проверяващите са били обслужени от сервитьор, който очевидно
трябва да работи в ЗХР. Това, че хладилните витрини, които са били заредени с
напитки, не са светели, не означава автоматично, че ресторанта не е
функционирал. Никъде в Наредбата или в приложенията към нея, ведно със
забележките не е възведено изискването за непрестанно функциониране. Нещо
повече, нито в констативния протокол, нито в АУАН е посочено времето, в което е
била извършена проверката. По делото са представени доказателства за въведено
работно време на ресторанта в хотела. Не става ясно дали проверяващите не са
посетили обекта в извънработно време, при което е нормално ресторанта да не
работи.
Предвид изложеното съдът намира, че
в АУАН и НП нито е посочена правилната правна квалификация на нарушението, нито
са събрани доказателства да е извършено соченото в обстоятелствената част на НП
нарушение.
Предвид горното съдът намира, че не са налице
твърдените в жалбата касационни основания.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 550/09.04.2020г. по НАХД № 5309/2019 г. на
Районен съд–Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.