Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.*** 24.10.2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***кият окръжен съд търговско
отделение в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Н.Б. като
разгледа докладваното от Т.Ангелова т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд
гр.*** и за да се произнесе,взе предвид следното:
С
предявения иск *** гр.*** претендира да бъде установено,че „***”АД гр.*** й дължи сумата 22 615.56 щ.д.,представляващи
неизплатена девета годишна разсрочена вноска с падеж 13.07.2010г. по сключен
договор за приватизационна продажба на 6 833 дружествени
дяла,представляващи 19.94% от капитала на „***” ООД гр.***.Твърди се в исковата
молба,че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение с изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 935/2011г. по описа на РС гр.***,като ответникът е депозирал
възражение,дало повод за предявяване на установителен
иск за съществуване на вземането.Твърди
се,че на 27.07.1998г. между Министъра на промишлеността и ответника е сключен
договор за приватизационна продажба на 27 412 дружествени дяла-80% от
капитала на „***”/”*** ***”/ООД гр.***,а на 13.07.2000г. между Министъра на икономиката
и ответника е сключен допълнителен договор за приватизационна продажба на
6 833 дружествени дяла или 19.94% от капитала на същото дружество.Посочен
е в исковата молба договореният начин на разплащане на цената по договорите на
годишни разсрочени вноски,както и начина на увеличение на цената след изтичане
на едногодишния гратисен период,като се твърди,че
ответникът не е заплатил девета разсрочена вноска в размер на 22 615.56
щ.д.с падеж 13.07.2010г.Ищецът претендира да се признае за установено по отношение
на „***”АД гр.***,че му дължи сумата 22 615.56 щ.д.,ведно със законната
лихва,считано от 02.03.2011г.до окончателното плащане,както и дължимата
държавна такса по издадената заповед от 635.88 лв.,ведно с разноските по
делото-държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по
чл.367 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно
заседание ответникът твърди,че е изплатил част от задължението по девета вноска
с непарични средства и неправилно ищецът не е приел
плащането.Сочи,че неправилно вещото лице изчислява лихва върху седма и осма
вноска по приватизационния договор,тъй като заповедта за изпълнение касаела
само девета вноска.Ответникът твърди в писмените си бележки,че е погасил
задължението изцяло като се позовава на практиката на ВКС относно плащане с
поименни компенсационни бонове по приватизационни договори,като сочи,че
кредиторът не може да откаже такова плащане.
След
преценка на представените писмени доказателства,доводите на страните и
заключението на вещото лице С.И. съдът приема за установено следното:
По
заявление от 25.02.2011 г.по чл.417 от ГПК на Агенция за приватизация и след
приватизационен контрол гр.*** ***ки районен съд с
разпореждане № 82/02.03.2011г. по ч.гр.д.№ 935/2011г. е издал заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от същата дата срещу „***”АД гр.*** за сумата
22 615.56 щ.д.главница,представляваща девета разсрочена вноска от
покупната цена по приватизационен договор от 13.07.2000г.,ведно със законна
лихва,считано от 02.03.2011г.до окончателното плащане,както и съдебно-деловодни
разноски.
В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение,поради което в указания от ДРС срок Агенцията е предявила настоящия установителен иск за установяване на вземането си срещу „***”АД
гр.***.
Безспорно е между страните по делото,че на
27.07.1998г. между Министъра на промишлеността в качеството му на орган по чл.3
ал.1т.1 от ЗППДОП/отм./ и „***”АД гр.*** е сключен договор за приватизационна
продажба на 27 412 дружествени дяла,представляващи 80% от капитала на „***”/”***
***”/ООД гр.***.На 13.07.2000г. между Министъра на икономиката в качеството му на орган по чл.3 ал.1т.1 от
ЗППДОП/отм./ и ответника е сключен договор за приватизационна продажба на
6 833 дружествени дяла,представляващи 19.94% от капитала на „***”/”*** ***”/ООД
гр.***.Общата покупна цена на дяловете по договора от
Съгл. т.5.3
от договора разсрочените вноски се
заплащат по схема за плащане като 20% са с банков превод по сметките на
продавача по т.5.1,а останалите 80% с всички възможни платежни средства за
приватизация,допустими от действащото законодателство към момента на всяко
плащане.
С
протоколно решение № 281/01.09.2010г. на Изпълнителния съвет на Агенцията за
неизпълнение на задължението за заплащане на девета разсрочена годишна вноска е
взето решение да бъде поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу купувача-ответник по делото за сумата 22 615.56 щ.д.дължима на
АПСК като девета вноска с падеж 13.07.2010г.
Видно от
заключението на вещото лице,което се базира на извършена проверка по
документите и на специални знания ,съобразено с клаузите на сключените договори
относно начина на изчисляване размера на дължимите вноски размерът на девета
разсрочена вноска е 22 615.56 щ.д.,от които основен размер 22 432.74
щ.д. плюс увеличение по т.5.4 от
приватизационния договор от 182.82 щ.д.-50% от основния лихвен процент за
съответния изтекъл период.Вещото лице посочва,че не е успяло да извърши
проверка в счетоводството на ответника относно плащанията по приватизационния
договор.В допълнителното си заключение след проверка на документите при
ответника вещото лице установява извършено плащане от ответника на девета
разсрочена вноска с депозитарна разписка от
19.03.2012г. за сумата 26 984 лв.с компенсаторни записи.Вещото лице
изчислява размер на дължима девета разсрочена вноска след извършеното плащане
от ответника по депозитарната разписка/равно на
18 087.27 щ.д. по курса на долара към 22.03.2012г./ на 4 537.28 щ.д.
Съдът
намира,че следва да се кредитира вариант втори по допълнителното заключение на
вещото лице.С писмо № 26-00-262/22.04.2012г.ответникът е изпратил на ищеца депозитарна разписка № 30460930/19.03.2012г.за сумата
26 984 лв. като го уведомява,че е в изпълнение на т.5.3.2 от договора от
2000г. за заплащане на девета разсрочена вноска.Неоснователно и необосновано
АПСК е отказала да приеме плащането с мотиви,посочени в писмо № 22-00-22-755/28.05.2012г.,че
по издадените изпълнителни листи ответникът е осъден да заплати парични суми,а
не други платежни инструменти и че вземанията са безспорно установени със сила
на присъдено нещо в щатски долари.Заповедното производство по ГПК е съдебна администрация,едностранно формално
производство и именно поради това е
дадена възможност на кредитора след възражение от длъжника да води исково
производство за установяване на вземането си.Заповедта за изпълнение не се
ползва със сила на пресъдено нещо,поради което
отказът да се приеме плащането е необоснован.Плащането е съобразено с договора
от
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на „***”АД гр.***, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***,бул.”***” № 76 ,че дължи на *** БУЛСТАТ *** гр.*** 1000,ул.”***”№ 29 сумата от 4 537.29 щатски долара/четири
хиляди петстотин тридесет и седем щ.д. и 29 ц./ представляващи неизплатена част
от девета разсрочена годишна вноска от покупната цена по приватизационен
договор от 13.07.2000г.,ведно със
законна лихва,считано от 02.03.2011г. до окончателното изплащане,като в
останалата част до 22 615.56 щ.д. ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
О С Ъ Ж Д
А „***”АД гр.***,ЕИК *** гр.***,бул.”***”№
76 да заплати на *** гр.***,ул.”***” №29 БУЛСТАТ *** съдебно-деловодни разноски
от 493.40 лв./четиристотин деветдесет и три лв.40 ст./.
О С Ъ Ж Д
А *** гр.***
1000,ул.”***” № 29 БУЛСТАТ *** да заплати на „***”АД ЕИК *** гр.***,бул.”***” №
76 съдебно-деловодни разноски от 1350 лв./хиляда триста и петдесет лева/.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия: