М О Т И В И:                                  НОХД № 133/2019  г. на ЕлРС

 

         Подсъдимият А.С.Ю. *** е обвинен в това, че в периода м. декември 2017 г. – м. октомври 2018 г. в с. Л., общ. Велико Търново и в с. М., общ. Елена  (от м. декември 2017 г. до м. май 2018 г. в с. Л., общ. Велико Търново и от м. май 2018 г. до м. октомври 2018 г. в с. М., общ. Елена) като пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст (Н.И.И., родена на *** г., ЕГН **********, на 15 години към момента на престъплението).

         Районна прокуратура гр. Елена е квалифицирала извършеното от подсъдимия А.С.Ю. деяние като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

         Представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение в съдебно заседание. Предлага на съда да признае подсъдимия А.С.Ю. за виновен в извършване на престъплението, квалифицирано по чл. 191, ал. 1 от НК. Прокурорът счита, че са налице предпоставките на чл. 191, ал. 4 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, поради което деецът А.С.Ю. да не бъде наказан.

         Защитникът на подсъдимия А.С.Ю. – адв. М.С.Г. *** прави искане за допускане на предварително изслушване на страните с оглед провеждане съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК. Същата взема становище, че направеното от подзащитния й самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 191, ал. 4 от НК във вр. с чл. 2 от НК и подсъдимия А.С.Ю. да не бъде наказан.  

         Подсъдимият А.С.Ю. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Същият се признава за виновен. Излага, че отразеното в обвинителния акт е вярно. Подсъдимият проявява критично отношение към извършеното деяние. Моли съда да не бъде наказан, тъй като е сключил граждански брак с Н.И.И., която след брака носи фамилното име Ю..

         Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, прие за установено следното:

         Подсъдимият А.С.Ю. ***, заедно с родителите си. Същият е пълнолетен.

         Свидетелката Н.И.И. с ЕГН ********** *** Търново, заедно с родителите си.

         Подсъдимият А.Ю. и свидетелката Н.И. се запознали през 2015 г. Същите станали близки. През 2017 г. подсъдимият А.Ю. се представил на родителите на свидетелката Н.И. като неин приятел и заявил, че желае да се ожени за нея. Първоначално родителите на непълнолетната се противопоставили, но след това, към края на 2017 г., се съгласили с намеренията на А.Ю. и дъщеря им Н.И. за брак. Тогава, през м. ноември 2017 г., бил направен годеж от семействата на последните двама. При същия участвали подсъдимия Ю., Н.И., която била с булчинска рокля, и роднините на двамата.

         През м. декември 2017 г. подсъдимият Ю. заживял съпружески с ненавършилата 16 години Н.И., която била на 15 години, в дома на родителите на първия. Двамата обитавали самостоятелна стая. Н.И. се грижела за общото им домакинството – перяла, чистела и готвела. Двамата имали и полови контакти. През м. януари 2018 г. непълнолетната Ибришимова забременяла. В хода на съвместното си съжителство отношенията между Н.И. и родителите на подсъдимия се влошили. През м. май 2018 г. същата и А.Ю. без да уведомят родителите си, се преместили да живеят в с. М., общ. Елена, в което село последният имал роднини. Първоначално непълнолетната и подсъдимия живели в къща на братовчед на последния. По-късно се преместили на квартира в с. М.. На 27.07.2018 г. Н.И. направила спонтанен аборт. След изписването й от болница същата и подсъдимият Ю. продължили съвместното си съпружеско съжителство в с. М., общ. Елена. През цялото време ненавършилата 16-годишна възраст Н.И. и пълнолетният А.Ю. живели съпружески. Първата се грижела за общото им домакинство, а последният работел и осигурявал средства за издръжката на двамата като семейство. Двамата имали полови контакти.

         В началото на м. октомври 2018 г. съвместното съжителство между подсъдимия и ненавършилата 16-годишна възрастна Недежда Ибришимова било установено от службите на АСП. В резултат на действията на социалните работници непълнолетната била предадена на родителите си в с. Л., общ. Велико Търново.

         На 28.05.2019 г. подсъдимият А.С.Ю. и непълнолетната Н.И.И., вече навършила вече 16 години, сключили граждански брак в гр. Велико Търново, за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № ****/**.**.**** г. на Община Велико Търново. Последната е приела за фамилно име след брака името Ю..    

         Така описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и писмените доказателства. По същата не съществува спор между страните.

         Направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства. В този смисъл с определение от 30.10.2019 г. на осн. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия А.С.Ю., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Съдът приема за установено, че подсъдимия А.С.Ю. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 191, ал. 1 от НК. В периода м. декември 2017 г. – м. октомври 2018 г. в с. Л., общ. Велико Търново и в с. М., общ. Елена  (от м. декември 2017 г. до м. май 2018 г. в с. Л., общ. Велико Търново и от м. май 2018 г. до м. октомври 2018 г. в с. М., общ. Елена), същият, като пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст (Н.И.И., родена на *** г., ЕГН **********, на 15 години към момента на престъплението).

         Деянието е осъществено от подсъдимия А.С.Ю. при пряк умисъл на вината. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял тяхното настъпване.

         Обществената опасност на деянието не е висока. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, свързани с правилното физическо, психично и нравствено развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние се състои в заживяване съпружески от пълнолетно лице от мъжки пол с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст. В конкретния случай е налице едно фактическо съжителство между подсъдимия Ю. и Н.И.И., наподобяващи отношенията, които възникват при сключване на брак. Налице е и съдействащо поведение от страна на Н.И.И., която е участвала напълно доброволно в тези отношения.  

         Обществената опасност на подсъдимия А.С.Ю. не е завишена. Същият е с добра обществена характеристика. Подсъдимият Ю. е осъждан за престъпление от общ характер. Подсъдимият не работи. Следва да се отчете, че Ю. прави самопризнание и проявява критично отношение към извършеното деяние.   

         Съдът счита, че на подсъдимия не следва да бъде налагано наказание за извършеното от него престъпление, съгласно чл. 191, ал. 4 от НК, тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е последвал брак между него и Н.И.И.. Посочената разпоредба е била действаща към момента на извършване на престъплението и е приложима предвид правилата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК за прилагане за всяко престъпление на закона, който е бил действащ към момента на извършването му, освен ако не е последвал по-благоприятен. В случая по-благоприятният закон е този, действащ към момента на извършване на престъплението, съдържим в разпоредбата на чл. 191, ал. 4 от НК (отм. ДВ бр. 16/2019 г.), поради което и на осн. посочената разпоредба съдът не наложи на подсъдимия А.С.Ю. наказание.      

         Причини за извършване на престъплението: Ниска обща и правна култура.

         В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: