Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
гр. Плевен, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и
двадесета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 61/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – гр. Плевен, чрез Директора В.В., срещу Решение № 806/02.12.2019г.
на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2126/2019г. по описа на
съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 19-0938-002116/07.05.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането на Н.Ц.М. *** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400, затова че на 23.04.2019 г. в 10:40 часа в Община Плевен на
първокласен път І-3 (Бяла-Плевен-Ботевград) км. 101+453 с посока на движение
към гр. Плевен като водач управлява лек автомобил Рено Клио с ***, собственост
на ***, без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, валидна към датата и часа на проверката.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на закона –
касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Сочи, че
процесното НП притежава всички изискуеми от закона реквизити. Вмененото във
вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и наложеното му наказание, както и че правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето. Не споделя
извода на съда, че не е изследвано обстоятелството дали водача е собственик на
процесния автомобил. Според направената справка в АИС „Регистрация“, която
прилага и от СРМПС е видно, че като собственик е вписано друго лице. Правото на
собственост в СРМПС е определено въз основа на представен нотариално заверен
договор, в който като приобретател е вписана *** и липсват данни М. да е
собственик на МПС, поради което изискването на свидетелство за сключен
граждански брак или друг вторичен документ от страна на административния орган
при определяне на наказанието би било самоцел, тъй като не почива на нормативно
установени изисквания. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен
решение, а по същество – да се потвърди НП.
Ответникът по касация – Н.Ц.М. не изразява
становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен
дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, касационната
жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Н.Ц.М. е бил наказан на осн. чл. 638 ал.3
от Кодекса за застраховането с предвиденото в посочената разпоредба наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. в качеството си на водач, който не е собственик на
автомобила, затова че управлява МПС, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на проверката 23.04.2019г. Последното се доказва
по категоричен начин от извършената справка в информационната система на
Гаранционния фонд, приложена по преписката.
Според данните за регистрацията на
автомобила, действително като собственик и притежател на СРМПС е вписано друго
лице – ***, която в това си качество е сключила договор за застраховка ГО за
автомобила със срок на покритието от 06.10.2018г. до 05.10.2019г., но при
условията на разсрочено плащане на четири вноски.
Към датата на констатиране на нарушението
– 23.04.2019г. договорът не е бил валиден, тъй като автоматично е прекратен
според условията в него в 24:00ч. на 15-ия ден от датата на падежа т.е. в
24:00ч. на 20.04.2019г., поради неплащане на третата вноска, което е установено
чрез справка в информационната система на Гаранционния фонд. Застрахователната
полица е подновена впоследствие от 27.04.2019г.
Сочената разпоредба 638 ал.3 КЗ съдържа
както правилото за поведение, така и санкцията при неизпълнение за
водача-несобственик на автомобила, която е глоба в размер на 400 лв.
Но от приложеното по делото удостоверение
за граждански брак, сключен на 29.07.1962г. се установява, че вписаният в СРМПС
собственик на автомобила *** е съпруга на водача Н.Ц.М.. Няма данни за
прекратяването на брака.
Съобразно разпоредбата на §4 от ПЗР на действащия
Семеен кодекс, правилата на кодекса относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени
бракове. На осн. чл. 21
от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. По силата на
оборимата законова презумпция съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Презумпцията може да бъде оборена само по съдебен ред, както по
време на брака, така и след неговото прекратяване.
Това дава основание да се приеме, че
придобитата по време на брака движима вещ – МПС е собственост и на двамата
съпрузи, независимо от това, на чие име е придобит според договора и на чие име
е регистриран автомобила според свидетелството за регистрация. Касаторът не е
приобщил като доказателство договора за прехвърляне на МПС, на чието съдържание
се е позовал при регистрацията на МПС, за да впише Е.К.М.като единствен
собственик, поради което и при съвкупната преценка на всички доказателства по
делото, не може да бъде направен друг фактически и правен извод.
Поради това правилно районният съд е
приел, че поради неправилна правна квалификация на деянието М. незаконосъобразно
е санкциониран за извършено нарушение по чл. 638 ал.3 КЗ в качеството си на водач-несобственик с глоба в размер на 400
лв., вместо по чл. 638 ал.1 т.1 КЗ като собственик за неизпълнение на
задължението си по чл. 483 ал.1 т.1 КЗ за сключване на застраховка ГО, за което
е предвидено друго наказание – глоба в размер на 250 лв., което е послужило
като основание за отмяната на НП.
По изложените съображения решението на
Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 806/02.12.2019г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2126/2019г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.