№ 18
гр. Разград , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203300600373 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия С. П. М.
против присъда №295/30.07.2020 г. по нохд №392/2020 г. на Районен съд
Разград.
Постъпила е жалба (вх. №5260012/07.08.2020 г. на РС Разград) от С. П.
М.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Искането е да се отмени присъдата и постанови нова, с която бъде оправдан.
Няма направени доказателствени искания.
В жалбата е посочено, че ще бъдат изложени допълнителни съображения
след изготвяне на мотивите. За изготвяне на мотивите е съобщено на
жалбоподателя на 12.11.2020 г. и не са постъпили допълнителни съображения
към жалбата.
В съдебно заседание С. П. М. и защитника му адв. К. редовно призовани
не се явяват.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград за 04.09.2020 г.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.
1
В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита жалбата за
неоснователна, тъй като делото е проведено по реда на съкратено съдебно
следствие с признаване на фактите от страна на подсъдимия, а след това е дал
обяснения, в които и започнал да отрича вината си, но съдът е длъжен да се
произнесе в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие, при което
събрания доказателствен материал сочи, че подсъдимият е извършител на
деянието, за което е даден на съд. Моли съда да потвърди присъдата.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на въззивната проверка и съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК,
установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия С. П. М. за
виновен в това, че на 05 март година, в гр. Разград, в качеството на
длъжностно лице – „Младши ръководител търговска дейност“ в „Авенир
Телеков“ ЕООД София, в кръга на службата си, сам и чрез другиго – С.Й.,
съставил неистински частен документ – допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги и го употребил пред „Теленор България“ ЕАД, за
да докаже, че съществува правно отношение между А.И.М. и „Теленор
България“ ЕАД – престъпление по чл. 310, а. 1, във вр. с чл. 309, ал.1 НК и на
основание чл. 36 НК, чл. 54 НК и чл. 58а, ал.1 НК му наложил наказание
лишаване от свобода осем месеца. На основание чл. 66 НК отложил
изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава 27
НПК в условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание на 30.07.2020 г. подс. М. се е явил пред
първоинстанционния съд и е признал фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за
тези факти. Защитникът му – адв. К. в разпоредително заседание на 30.07.2020
г. е поискал делото да се разгледа по реда на особените правила – „по реда на
Глава 27 НПК с предварително изслушване на страните, съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК“.
Фактическата обстановка, с оглед реда по който е протекло съдебното
следствие и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, е следната:
Подсъдимият С. П. М. е български гражданин, роден на 17.03.1989 г., в
гр. Попово, със средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/.
В края на 2007 г. св. А.И.М. започнал работа като общ работник при св.
С.Й. Й., който осъществявал превоз на дърва за ОП „Разградлес“ - гр. Разград.
2
През лятото на 2009 г. св. Й. помолил св. М. да вземе на свое име сим карта от
мобилния оператор „Космо България Мобайл“, която да му предостави за
ползване, като го уверил, че редовно ще заплаща задълженията по договора.
Св. А.И.М. се съгласил и на 05.08.2009 г. сключил договор за мобилни услуги
№60286355 с „Космо България Мобайл“ ЕАД - гр. София за срок от 24
месеца, съгласно който получил сим карта с №0895/095466. Съгласно
предварителната уговорка той предоставил картата за ползване на св. Й.,
който започнал редовно да заплаща предоставената с договора мобилна
услуга. Впоследствие, по молба на св. Й., св. М. подписал последователно две
допълнителни споразумения по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран №0895/095466, съответно на
15.02.2012 г. и на 14.06.2013 г. С всяко от тях срокът за ползване на
посочената сим-карта се продължавал за нов срок от 12 месеца, след
изтичането на който, споразумението следвало да се превърне в безсрочно. В
края на 2013 г. св. М. напуснал работата си при св. Й..
На 08.05.2014 г. между „Авенир Телеком“ ЕООД - гр. София,
представлявано от Георги М. С., в качеството на „работодател“ и подс. С. П.
М., в качеството на „служител“, бил сключен трудов договор №086/08.05.2014
г. /л. 181/. Съгласно този договор подсъдимият бил назначен на длъжност
„Младши ръководител търговска дейност“ в един от търговските обекти на
дружеството - магазин „Интернити“, помещаващ се в магазин „Била“ на
ул.“Дунав“ № 40 в гр. Разград.
Според длъжностната характеристика за длъжността „Младши
ръководител търговска дейност“ /л. 186/ цели на длъжността са да
„осъществява контрол на магазина, за който отговаря“ и да „предлага и
продава на клиенти стоките и услуги, предмет на продажба в магазини
„Интернити“ на „Авенир Телеком“ ЕООД“. Младши ръководителят търговска
дейност имал качеството и изпълнявал функцията на материално отговорно
лице, носел отговорност за коректното и вярно предлагане услугите на
„Глобул“, отговарял за процеса на обслужване на клиентите и продажбите в
магазина, като имал и множество други задължения.
До 30.06.2019 г. „Авенир Телеком“ ЕООД - гр. София и „Космо България
Мобайл“ ЕАД - гр. София били в договорни отношения, като дружеството
„Авенир Телеком“ ЕООД било търговски представител на мобилния
оператор.
На 05.03.2015 г. св. С.Й. Й. посетил магазин „Интернити“, помещаващ се
в магазин „Била“ в гр. Разград. На работа в магазин „Интернити“ били двама
служители - подс. М. и св. С.Д.С., която била назначена на длъжност
„продавач-консултант“. На посочената дата всеки от тях имал свои собствени
акаунт и парола, като нямало създаден общ акаунт за магазина. Подс. С.М.,
ползвайки индивидуалните си акаунт и парола за достъп, съставил
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер +359********* от 05.03.2015 г., с което срокът на
договора бил продължен с 2 години, до дата 05.03.2017 г. В допълнителното
3
споразумение, на трета страница, св. Й. изписал ръкописно имената на
потребителя по договора, а именно: „А.И.М.“, а неустановено в хода на
разследване по делото лице на същата страница положило на две места
подпис за „потребител“. На четвърта страница от допълнителното
споразумение подс. С.М. удостоверил, че потребителят е положил лично
подписа си пред него, в качеството му на представител на оператора, като
изписал собственоръчно трите си имена за „оператор“ и се подписал. След
като съставил, сам и чрез св. Й., посоченото допълнително споразумение,
подсъдимият го употребил, като го представил пред мобилния оператор
„Космо България Мобайл“ ЕАД - гр. София, регистрирайки го чрез
индивидуалните си акаунт и парола за достъп в електронната система на
мобилния оператор, като по този начин услугата била активирана.
Впоследствие св. А.И.М. бил известен за неплатени суми по договора, с
който му била предоставена сим-карта №0895/095466. Той посетил магазин
„Интернити“, помещаващ се в магазин „Била“ в гр. Разград и установил, че на
05.03.2015 г., без негово знание и съгласие, било сключено допълнително
споразумение към този договор, което той не е подписвал. Той подал сигнал
до РП - Разград, като междувременно заплатил дължимата във връзка със
сключеното на 05.03.2015 г. допълнително споразумение към договора
парична сума, в размер на 388,14 лева, както и съдебни разноски, в размер на
760 лева.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на
ДП съдебно-почеркова експертиза /л. 146/, се установява, че:
1. Ръкописният текст, изписан на позиция „ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ“ на трета
страница в допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран №+359*********/05.03.2015г., е изпълнен от лицето С.Й.
Й..
2. Ръкописният текст, изписан на четвърта страница в допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран №
+359*********/05.03.2015г. и на първа страница в Приложение - ценова листа
за абонаментни планове за частни лица от 05.03.2015г., е изпълнен от лицето
С. П. М..
3. Подписите, положени на позиция „МЯСТО ЗА ПОЛАГАНЕ НА
ПОДПИСА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ“ на трета страница в допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен / фиксиран №
+359*********/05.03.2015г. и на позиция „МЯСТО ЗА ПОЛАГАНЕ НА
ПОДПИСА НА АБОНАТА“ в приложение - ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 05.03.2015 г. - оригинали, не са изпълнени от
лицата С.П. М., С.Й. Й., С.Д.С. и А.И.М..
4. Подписът, положен на позиция „Подпис и печат“ на четвърта страница
в допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
мобилен/фиксиран №+359*********/05.03.2015 г., е изпълнен от лицето С. П.
4
М..
В разпоредително заседание е направено искане от защитника на
подсъдимия производството да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК.
Подсъдимият, след като са му разяснени правата по чл. 371, т.1 и т. 2 от
НПК, съгласно изискването на чл. 372 НПК, заявил че признава
обстоятелствата описани в обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тях. Съдът с определение по чл. 372, ал. 4 НПК определил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съответно съдът, на основание чл. 373, ал. 3 НПК приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
Съгласно ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, при
процедура по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният и
въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са
несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по
обвинителния акт. При проверката на първоинстанционна присъда,
постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3
НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявленията на подсъдимия по
чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на
съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата,
събрани на ДП. Обясненията му, предвид на това, че са несъвместими с
признатите фактически положения и съобразно ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС
по т. д. № 1/2008 г., ОСНК не следва да се ценят. Освен това обясненията се
опровергават от показанията на св. М. и установеното от почерковата
експертиза, че св. Й. е участвал в съставяне на допълнителното споразумение
от 2015 г. вместо св. М..
Обстоятелствата, относно сключените и регистрирани договори и
страните по тях се установяват от писмените доказателства: допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 05.03.2015 г.;
приложение - ценова листа за абонаментни планове; декларация - съгласие;
договор за мобилни услуги №60286355 от 05.08.2009 г.; допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 14.06.2013 г.;
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
15.02.2012 г.
От показанията на св. М. (л. 81 от ДП) се установява, че по молба на
С.Й., при когото работел, до напускане на работа през 2013 г. му предоставил
закупена на негово име сим-карта, която лично предоговарял през 2012 г. и
5
2013 г., но не е подписвал договор и останалите документи от 2015 г.
Показанията му се подкрепят и от съдебно-почеркова експертиза (л. 146 от
ДП).
От показанията на св. С.Й. се установява, че е получил карта от св. М..
Твърдението му, че е върнал картата на М. и не е попълвал договор за
мобилни услуги се опровергава от съдебно -почеркова експертиза (л. 146 от
ДП), съгласно която той е изписал текст в споразумението към договор от
2015 г.
От съдебно-почеркова експертиза (л. 146 от ДП) се установява, че
подсъдимият е попълнил ръкописно текст в споразумението към договора.
От показанията на св. С., св. А. и св. И. се установява реда за работа в
магазин „Интернити“.
От събраните доказателства безспорно се установява, че подс. М. е имал
качеството на длъжностно лице, по чл. 93, т. 1, б.“б“ от НК, тъй като е
изпълнявал ръководна работа и работа, свързана с пазене или управление на
чуждо имущество в юридическо лице, като е заемал длъжността „Младши
ръководител търговска дейност“ в „Авенир Телеком“ ЕООД - гр. София. В
това си качество и в кръга на службата си на 05.03.2015 г., в гр. Разград, сам и
чрез С.Й. Й. от гр. Разград съставил неистински частен документ -
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 05.03.2015 г.
и го употребил пред „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД - гр. София, за да докаже,
че съществува правно отношение между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД - гр.
София и А.И.М. от гр. Разград, като потребител, произтичащо от
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги.
С това е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 310, ал. 1 НК във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
Престъплението е извършено при пряк умисъл подсъдимият е съзнавал,
че А.И.М. не се явил и не участва при съставяне на допълнителното
споразумение. Безспорно е установено от заключението по съдебно-
почеркова експертиза, че св. Й. е попълнил текст в споразумението. В
обясненията си подсъдимият е заявил, че познава Айдън М., съответно не би
било възможно друго лице да се представи за него.
За престъплението по чл. 310, ал. 1 НК във вр. с чл. 309, ал.1 НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.
При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд е
преценил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно
приел, че няма отегчаващи отговорността обстоятелства. Като съобразил, че
не е осъждан и значителният срок изминал от извършване на престъплението
определил наказание под средния размер на предвиденото в закона – 1 година
лишаване от свобода, което на основание чл. 58а НК намалил с 1/3 и го
осъдил на 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на
6
основание чл. 66 НК за изпитателен срок от три години.
Жалбата е неоснователна. Съставът на въззивния съд намира, че са
налице предпоставките за прилагане на особената процедура по Глава 27
НПК, тъй като:
- защитникът на подсъдимия е направил искане за това в
разпоредителното заседание,
- подсъдимият, след като съдът е разяснил правата му по чл. 371 НПК, е
направил волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК – че признава обстоятелствата,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тях;
- законосъобразно съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от
доказателствата, събрани на досъдебното производство;
съответно е спазен регламентирания ред за допускане на съкратено съдебно
следствие.
Съдът, при постановяване на присъдата, в съответствие с изискванията
на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК не е провел разпит на свидетелите и вещите лица за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, определил
е наказанието при условията на чл. 58а от НК и в мотивите на присъдата
приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Съобразно ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК
въззивният съд следва да провери дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на
диференцираното производство и не разполага с процесуална възможност да
реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в
обвинителния акт.
Жалбата е неоснователна.
Поради това съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №295/30.07.2020 г. по нохд №392/2020 г. на
Районен съд Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8