РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. гр. Лом, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20221620101679 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК от „М. „ ООД с ЕИК
********* с адрес: гр.В., обл. Монтана, представлявано от управителя И. Б.
Л., чрез адв. В. В. – АК Монтана срещу „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД с ЕИК ********* с адрес на управление: гр.София, р-н Младост,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 28.08.2006г.
представляваното от него дружество било закупило недвижим имот в гр. В.
представляващ стопански двор с площ от 4 087 дка, а именно- парцел №
928015 в землището па гр. Вълчедръм с ЕКАТТЕ 12543, ведно със сградите в
него от „Център груп“ ООД гр. Монтана.
Навеждат се още твърдения, а именно, че впоследствие имота - стопански
двор бил разделен на два имота, и които два имота са отразени във Агенция
по кадастъра Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Монтана със
отделни идентификатори, като сградата за енергопроизводство от 9 кв.м.
попадала във поземлен имот с идентификатор 12543.928.23. Сградата е с
идентификатор 12543.928.23.5 /дванадесет хиляди петстотин четиридесет и
три точка деветстотин двадесет и осем точка двадесет и три точка пет/и
находяща се в гр. В., община Вълчедръм, област Монтана, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Вълчедръм одобрени със Заповед №
РД-18-167/23.01.2018г. на Изпълнителен директор на АК, и с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
сградата 12.05.2022г., адрес на сградата гр. В., сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 12543.928.23 /дванадесет хиляди петстотин
1
четиридесет и три точка деветстотин двадесет и осем точка двадесет и три/,
застроена площ - 9 /девет/ кв.м., брой етажи- 1/един/, брой самостоятелни
обекти в сградата - няма данни, предназначение сграда за
енергопроизводство, стар идентификатор -12543.928.15.5/дванадесет хиляди
петстотин четиридесет и три точка деветстотин двадесет и осем точка
петнадесет точка пет/, номер по предходен план - няма.
Навежда твърдения, че този имот също не бил включен във обхвата на
приватизационната сделка на ЧЕЗ, с която придобиват съответното
електроразпределително дружество.
Поради това има налице правен интерес за дружеството „М.” ООД от
настоящата искова претенция и искането му е съдът, да постанови решение, с
което да се счита за установено по отношение на „Електроразпределителни
мрежи Запад „ АД, че „М." ООД е собственик на процесната сграда с
идентификатор 12543.928.23.5 /дванадесет хиляди петстотин четиридесет и
три точка деветстотин двадесет и осем точка двадесет и три точка пет/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., община Вълчедръм,
област Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018г. на
Изпълнителен директор на АК и е последно изменение па кадастралната
карта и кадастралните регистри засягащо сградата - 12.05.2022г., адрес на
сградата гр.В, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
12543.928.23 /дванадесет хиляди петстотин четиридесет и три точка
деветстотин двадесет и осем точка двадесет и три/, застроена площ 9/девет/
кв.м., брой етажи - 1/един/, брой самостоятелни обекти в сградата няма
данни, предназначение сграда за енергопроизводство, стар идентификатор
12543.928.15.5/дванадесет хиляди петстотин четиридесет и при точка
деветстотин двадесет и осем точка петнадесет точка пет/, номер по предходен
план – няма.
Претендира за разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество е депозирало отговор. В
който се твърди, че се оспорва предявения иск като недопустим,
алтернативно като неоснователен. Излагат подробни съображения, по
неоснователността на иска. Като твърдят следното: „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД с предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ" АД е търговско дружество, регистрирано по реда на Търговския
закон /ТЗ/ и било получило лицензия при условията и реда па Закона за
енергетиката /ЗЕ/ за извършване на дейности по преобразуване, пренос и
разпределение на ел. енергия за територията на Западна България (Лицензия
№ Л-135-07/13.08.2004г.). вкл. на територията на община Лом. Според тях
това придавало на Дружеството правното качество на енергийно предприятие
по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, както и съответно го поставяло под
специален режим на защита собствените му имоти и вещи. посредством които
то упражнява и своята лицензионна дейност. Навеждат се и твърдения, че
качеството си на енергийно предприятие по смисъла на §1. г.24 от ДР на ЗЕ,
Дружеството е собственик и владее всички енергийни обекти, част от
електроразпределителна мрежа, на територията на община Лом, като съгласно
2
чл. 86, ат. 1 и чл. 88. an. 1 от ЗЕ ги използва за лицензионната си дейност.
Оспорват факта и навеждат твърдения, че ищеца не може да се
легитимира като собственик на процесния трафопост, подробно
аргументирайки се за това и изброявайки конкретни факти и обстоятелства.
Ангажират и доказателства в тази насока – писмени и гласни такива. Правят
искане за допускане на СЕТЕ.
При така изложеното, съдът намира за установено от фактическа
страна следното :
Видно от ангажираните от ищеца доказателства се установява по
категоричен и неоспорен от страните начина, че през 2006г. е закупил и е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Вълчедръм и представляващ
стопански двор, с площ от 4 087 дка., представляващ парцел 928015 с
ЕКАТТЕ 12543, ведно със сградите в него. Няма спор и, че в последствие
процесния имот – стопански двор бил разделен на два имота, отразени в
АККГ Монтана, с два отделни идентификатори: а/ ПИ № 12543.928.23.5 и б/
ПИ 12543.928.23. – като в този имот е процесната сграда със застроена площ
от 9 кв.м., която сграда е с предназначение – енергопроизводство. Спора
между страните е точно за процесната сграда.
От правна страна :
По въпроса дали електрическите уредби и съоръжения са могли да
бъдат придобивани в частна собственост при действието на чл.2 от Закона за
електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.), правилно е разрешението,
прието с решение № 251 /05.03.2007 г. по гр.д. № 3198 / 2005 г. на ВКС, IV
г.о., според което съгл.чл.8 Закона за електростопанството (от 1975 г., отм.
през 1999 г.) общите енергийни обекти (уредби), какъвто е трафопост, който
захранва няколко потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат
частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот -
налице е правна невъзможност за тяхното деривативно придобиване;
правилно е и разрешението, прието с Решение № 1081 / 05.11.2008 г. по гр.д.
№ 3259 /2007 г., на ВКС, III г.о., че съгласно чл.2,ал.1 ЗЕ от 1975 г.
електрическите централи за производство на електрическа енергия и
електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа
енергия са държавна собственост. Тези разрешение съответстват на
разрешението, прието с Решение №300 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 169/2009 г.
на ВКС, I г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК и задължително за
съдилищата, според което: относно собствеността на енергийните обекти
принципът, залегнал в законодателството е че те трябва да принадлежат на
лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта
на енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и § 67,
ал. 2 и 9 ПЗР от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност
и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката.
С решението е прието, че с тези разпоредби са създадени условия държавната
собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона
за електростопанството от 1975 г., да премине в собственост на енергийните
3
предприятия.
Разпоредбата на чл.2,ал.2 от Закона за електростопанството (от 1975 г.,
отм. през 1999 г.) позволява кооперативни и други обществени организации с
разрешение на Асоциация „Енергетика” да придобиват и притежават отделни
електроенергийни обекти по ал. 1 (електрически централи за производство на
електрическа енергия, електрически уредби и мрежи за пренос и
разпределение на електрическа енергия).
По силата на пар. 4 от ПЗР на закона само те (корпоративните и другите
обществени организации), които при влизането на този закон в сила
притежават енергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях.
С разпоредбата на чл. 92 от ЗС е установена презумпцията, че
собственикът на земята е собственик и на постройката и на насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. На плоскостта на
гражданскоправните сделки, изключването на приращението е по волята на
страните, поради което при прехвърляне на право на собственост върху земя,
върху която има изградена постройка, запазването на собствеността върху
постройката следва да бъде изрично заявена в прехвърлителния акт. В
противен случай се приема, че принципът за приращението не е изключен и с
придобиване на собствеността върху терена приобретателя придобива и
собствеността върху сградата, съгласно трайната практика на ВКС.
За да се установи право на собственост върху процесния имот, не може
пряко да се зачете нотариалното удостоверяване на нотариуса с договора за
покупко-продажба, тъй като приложението на правилата уреждащи
обикновената продажба в случая съгласно правните норми на ЗЗД са
неприложими за конкретната вещ. Това е така, защото изграденият трафопост
не е сграда, а техническо съоръжение, предназначено за електроснабдяване и
за него са въведени специални сервитутни правила, изключващи принципа на
приращението съгласно чл.64 от ЗЕ.
Значение за собствеността на съоръжението, представляващо открита
разпределителна уредба има чл.1132 и 1133 от наредба № 3 от 9 юни 2004
година за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии,
по силата на които разпоредби се прави извода, че не връзката с терена, а
принадлежността му към електроснабдителната система, съответно на
разпределителното предприятие или на собственика на електрозахранвания
обект, което налага прилагането на правилото за носещ трафопост.
Видно от представения договор за покупко-продажба ищецът е закупил
парцел с № 928015 с площ 4,087 дка, в землището на гр. Вълчедръм, с
ЕКАТТЕ 12543, обл. Монтана, при граници и съседни имоти: имот № 928016,
имот № 110512, пасище мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 928002, полски
път на Община Вълчедръм, имот №928010, имот № 928014, имот № 928018 и
имот № 928017, ведно с построените в него сгради-ремонтна работилница със
застроена площ 594 кв.м, сграда колиен кантар със застроена площ 45,5 кв.м.
Прехвърлителят е дружеството „Център Груп “ ООД, а това дружество
прехвърлило собствеността на парцела, в която се намира и процесния
трафопост на ищеца не може да се направи и извода, че за него е възникнало
4
право на собственост върху трафопоста, респективно, че по силата на
приращението е прехвалено чрез продажбата на ищеца.
Въз основа на твърденията за легитимация на правото на собственост по
отношение на прехвърлителя на застроения недв. имот-трафопост, както и
фактът, че не е представено като доказателство на удостоверение от страна на
ответника, който е електро-разпределително дружество за липса на претенции
към процесния имот не може да направи обоснован извод за прехвърлянето
на правото на собственост, което да поражда и правото на приращение за
застроения имот-трафопост.
Това е видно и от изготвената съдебно-електротехническа експертиза,
където е направена констатацията, че въпросният трафопост е стар тип, а
такива са изграждани преди 2000 година или това е преди придобиването на
ищеца с покупко-продажба на имота.
Сочи се в експертизата, че процесният трафопост „ТП Сушки“-гр.
Вълчедръм, е пуснат в експлоатация 2000 година, което е установено от
факта, че първият присъединен клиент към него е от тази година, за което е
представено извлечение от клиентска информационна система на
дружеството-ответник.
С експертизата се установява и че от трафопост „ТП Сушки“-гр.
Вълчедръм, намиращ се в имота на ищеца се захранват 70бр. битови и 3
броя стопански потребители.
От така направените изводи затова, че въпросният трафопост „ТП
Сушки“-гр. Вълчедръм, е изграден, пуснат в експлоатация през 2000г. следва
да се има предвид и разпоредбата на на чл.2, ал.1 ЗЕЕЕ, който е бил
приложим към тази година, че „електрическите централи за производство на
ел. енергия и ел. уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа
енергия са държавна собственост. “
Предвид тази императивна разпоредба може да се направи и извода, че
не е имало как да е собственост трафопост „ТП Сушки“-гр. Вълчедръм, на
частноправни субекти, каквото и и дружеството-прехвърлител.
Отношенията между него и собственика на мачтовия трафопост следва
да се уреждат отделно от договора за мрежова услуга, аналогично на
хипотезата на използване на подлежаща на изкупуване част от
електроснабдителна мрежа, заварена в собственост на трето лице при
въвеждането на лицензионните режими за дейността по управление на
разпределителните мрежи. В чл. 93 ал.4 от ЗЕЕЕ (в сила от 16.07.1999 г.)
функциите по определяне на място на измерване са възложени на
разпределителното предприятие.
С въвеждането на лицензионните режими (чл. 58 ЗЕЕЕ в сила от
16.07.1999 г.) дотогавашната държавна собственост на енергийните обекти е
предоставена на лицензианти, но същевременно е отчетено и че някои от
заварените съоръжения не са били държавни. Така в пар. 5 ПР ЗЕЕЕ е
предвидено изкупуването от лицензиантите на заварени средства за
търговско измерване и енергийни обекти, вече присъединени към мрежата,
5
които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на
потребителите, а при следваща нормативна реформа в пар. 4 от ЗЕ (ДВ, бр.
107 от 2003г.), задължението за изкупуване на притежавани от трети лица
електронсабдителни съоръжения е ограничено само до
обекти, представляващи елементи от съответната преносна или
разпределителна мрежа, предвидени за стопанисване изключително от
лицензианти. Тъй като към съответните моменти чл. 92 ЗЕЕЕ, а след това и
чл. 117 ал. 5 ЗЕ предвиждат електрическите уредби високо и средно
напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един
небитов клиент да не са собственост на енергийно предприятие, несъмнено те
се третират като обекти извън мрежа и не следва и да се изкупуват,
респективно собствеността им ще се определи от правоприемството по
отношение на правата върху главната вещ, която обслужват.
По настоящето дело обаче не може да се направи извода, че този
трафопост, представялата принадлежност, обслужващ главната вещ, тъй като
от експертизата се установяват, че „ТП Сушки“-гр. Вълчедръм, захранва
70бр. битови и 3 броя стопански потребители.
Предвид, че трафопостът представлява съоръжение, както вече беше
уточнено, следва да се посочи и че се прилага правилото на параграф 4, ал.1
от ЗЕ /изм. –ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, който гласи, че
„енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната
преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила
на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни
предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното
или от съответното разпределително предприятие в зависимост от
принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в
сила на този закон.“
С оглед на това, че принадлежността на процесният трафопост не е в
обслужваща роля по отношение на вещ собственост на ищеца, то
предназначението му е енергопроизводство, тъй като по см. на параграф 1,
т.41 от ДР на ЗЕ е „площадкови енергийни обекти“ , са сгради и трайно
прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без
линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по
производство, съхранение, пренос и разпределение на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси.
Дадена е легална дефиниция и на „Енергиен обект" в т.23, от пар.1, от ДР на
ЗЕ, който е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или
посредством него да се извършва производство на електрическа и/или
топлинна енергия с определена мощност, съхранение на електрическа
енергия, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и
преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и
природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните
спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна
енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и
съоръжения, без инсталациите на клиентите.
6
При изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че иска е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „М.„ ООД с ЕИК ********* с адрес: гр. В.,
обл. Монтана, представлявано от управителя И. Б. Л., чрез адв. В. В. – АК
Монтана срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с ЕИК
********* с адрес на управление: гр.София, р-н Младост, бул. Цариградско
шосе № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център с адрес на управление: гр. София,
р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк Бизнес Център“
иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на „Електроразпределителни врежи Запад“ АД с ЕИК *********,
че „М.„ ООД с ЕИК ********* е собственик на сграда с идентификатор
12543.928.23.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
обл. М., одобрени със Заповед РД-18-167/23.01.2018г. на Изпълнителния
директор на АККГ, която сграда е разположена на ПИ с идентификатор
12543.928.23 и е със застроена площ 9 кв.м. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „М.„ ООД с ЕИК ********* с адрес: гр. В., обл. Монтана,
представлявано от управителя И. Б. Л. ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределителни врежи Запад“ АД с ЕИК ********* с адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч
Марк Бизнес Център сумата от 550,00 лв./петстотин и петдесет лева/,
представляваща разноски по водене на делото, от които: 300,00 лв. за ю.к.
представителство и 250,00 лв. за СТЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7