О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….. /…...08.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на двадесет и втори август две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
Като
разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев,
в.т.д. № 1241/2018 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 45569/04.07.2018
г. на ВРС – Регистратура, подадена от С.Т.Й., чрез адв.
Мадлен Славова и въззивна жалба вх. № 46244/05.07.2018 г. на ВРС –
Регистратура, подадена от „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“ ООД, чрез адв. С. Спасов, против
решение № 2802/14.06.2018 г., постановено по гр.д. 10866/2017 г. по описа на PC
– Варна.
В жалбата на С.Т.Й. оплакванията са за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради
неправилно прилагане на материалния закон и допускане на съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че съдът е направил погрешен
извод относно валидността и действието на Договора от 09.11.2007 г. за
поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части в комплекс Джоя парк след влизането в сила на ЗУЕС. Допълнително сочи,
че доколкото се установява по делото, че комплексът не е от затворен тип, то
ответникът не следва да заплаща поддръжка на техническата и социалната
инфраструктура, след като не е собственик на земята. Излага, че решението на ЕС
от 27.10.2009 г., обективирано в Протокол № 1, т. 5 не е валидно взето поради
липсата на кворум и не може да произведе действие. Твърди, че по делото не са
събрани доказателства, които да установяват изпълнение на договорните
задължения на ищеца във връзка със сключения договор. Сочи, че собствениците на
жилища нямат възможност пълноценно да ползват общите части и да си почиват
спокойно, поради множеството клиенти на хотела. Излага, че голяма част от
приходите от заплащането на такси за поддръжка на общите части не се използват
по предназначение, а ищецът извлича печалба. Оплаква се, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл по всички негови възражения. Моли за отмяна на решението
в уважената част и присъждане на разноски.
Макар и в петитума на жалбата да се иска
отмяна изцяло на първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че е
сезиран с жалба срещу решението само в частта, с която предявения от „БАДИМЕКС
ДИМОВ И СИЕ“ ООД осъдителен иск
е уважен, тъй като за останалата, отхвърлителна част
от решението липсва правен интерес за жалбоподателя да иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“
ООД е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага доводи за правилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част и моли същото да бъде потвърдено. Допълнително сочи, че
сключения между страните договор е действителен и че ответникът не се е
противопоставил на продължаване действието му и на проведеното общо събрание на
ЕС, на което е бил протоколчик, както и преди това.
Излага, че по делото се установява, че ищецът е изпълнявал съвестно
задълженията си по поддръжка на общите части през цялата година. Твърди, че
ответникът заплаща за ползването на фитнес, сауна и джакузи, защото не са общи
части на сградата. Сочи, че твърдението, че голяма част от приходите не се
ползват за поддръжка на комплекса, е невярно.
В жалбата на „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“ ООД оплакванията
са за неправилност на решението в частта, с която е намален размера на исковата
претенция поради недействителност на клаузата от Договора, определяща условията
за изменение на размера на вноската, поради което решението се обжалва в тази
част. Жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на защита, като не му е предоставена
възможност да представи доказателства за индивидуално договаряне на клаузите по
Договора, а съдът директно се е произнесъл по тях в решението си. Излага, че
съдът неправилно е приложил разпоредбите от Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
и не е съобразил, че ответникът няма качеството потребител по смисъла на този
закон, защото използва апартамента за извършване на търговска дейност.
Допълнително твърди, че нарастването на цените на електроенергията и
водоснабдяването е общоизвестен факт, който не е бил съобразен от съда. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С.Т.Й. е
подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Твърди, че първоинстанционният съд е приел, че клаузата от Договора противоречи
на добрите нрави и не е следвало да съобщава на страните, че ще прилага
служебно потребителската закрила. Сочи, че ищецът не е посочил начина, по който
се формира увеличението на цената в зависимост от инфлацията. Оспорва
твърдението, че жилището се е ползвало за извършване на търговска дейност. Моли
за оставяне без уважение на въззивната жалба и присъждане на разноски.
Жалбите са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на
чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Въззивникът
„БАДИМЕКС
ДИМОВ И СИЕ“ ООД се е позовал на нарушение в доклада по делото, доколкото не му
е предоставена възможност да установи индивидуално договаряне на клаузата в т. III от Договора във връзка с индексирането на годишната
вноска и не му е разпределена доказателствена тежест за това. Настоящият състав
приема, че процесният договор е сключен между ищеца, от една страна, в
качеството му на собственик на земята и общата инфраструктура в комплекса, и
ответника, от друга страна, в качеството му на собственик на жилищен имот в
същия комплекс, с цел осигуряване поддръжката на общите части и
инфраструктурата на комплекса, поради което не се касае за отношения между
търговец и потребител по смисъла на ЗЗП. Първоинстанционният съд, макар и
позовавайки се на критерии свързани с неравноправност на уговорка, каквито са
предвидени в ЗЗП, е приел процесната клауза за нищожна поради противоречието
и́ с добрите нрави и не е приложил потребителска защита, поради което, при
липса на предпоставки за прилагане на такава, не са налице процесуални
нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото и основания
за въззивния съд за извършване на служебна проверка относно наличие на
неравноправни клаузи в процесния договор. Ето защо, искането на „БАДИМЕКС ДИМОВ
И СИЕ“ ООД за представяне на доказателства за индивидуално договаряне на
клаузата в т. III от Договора във
връзка с индексирането на годишната вноска следва да се остави без уважение.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане като
редовна и допустима въззивна жалба вх. № 45569/04.07.2018 г. на ВРС –
Регистратура, подадена от С.Т.Й.,
чрез адв. Мадлен Славова, против решение № 2802/14.06.2018
г., постановено по гр.д. 10866/2017 г. по описа на PC – Варна, в частта с която е прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът С.Т.Й., ЕГН **********, с адрес ***
дължи на ищеца „Бадимекс
Димов и сие” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Г.С.Раковски” №122, вх. Б, ет.3, сумата от 2155,95 лв. /две хиляди сто петдесет и пет
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща неизплатени годишни
вноски за 2016г. и 2017г., дължими по силата на сключен между страните Договор
от 09.11.2007г. за поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и
общи части в комплекс „Джоя парк“, находящ се к.к. Златни пясъци, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
13.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.06.2017г. по ч.гр.д.
№ 7846 по описа за 2017г. на ВРС.
ПРИЕМА за разглеждане като
редовна и допустима въззивна жалба вх. № 46244/05.07.2018 г. на ВРС – Регистратура,
подадена от „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“ ООД,
чрез адв. С. Спасов, против решение № 2802/14.06.2018 г., постановено по гр.д. 10866/2017
г. по описа на PC – Варна, в частта
с която е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2155,95 лв. до пълния претендиран
размер от 3555,60 лв., поради прихващане с насрещното вземане на С.Т.Й., на
надвнесените дължимите суми, представляваща годишни вноски за 2013г. - 2015г.,
дължими по силата на сключен между страните Договор от 09.11.2007г. за
поддръжка, охрана и обслужване на самостоятелни обекти и общи части в комплекс
„Джоя парк“, находящ се к.к.
Златни пясъци, в размер на 279.95 лв. за всяка година, или общо 839.85 лв.
НАСРОЧВА производството по възз. т.д. № 1241/2018
г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2018 г. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от определението и отговорите по жалбите на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.