№ 4216
гр. София, 16.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20211100507045 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 18-00-59/25.05.2021 г., подадена от „С.Г.Г.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „****, чрез
адвокат Х.М., срещу определение № 688/29.04.2021 г. на съдия по вписванията при
Софийски районен съд, с което е отказано вписване по молба с вх. № 28882/29.04.2021 г. на
прехвърляне с договор за цесия от 19.12.2019 г., сключен между „Първа инвестиционна
банка“ АД - цедент и „С.Г.Г.“ ЕАД - цесионер на вземане спрямо „П.“ ООД, произтичащо
от Договор за кредит № 000CL-S-000118/29.04.2014 г., обезпечено със Залог на търговско
предприятие на „И.и.-*“ ООД съгласно Договор за залог на търговско предприятие от
29.04.2014 г.
Твърди се, че отказът на съдията по вписванията е неправилен, тъй като подаденото
заявление отговаря на всички изисквания, за да бъде извършено вторично вписване в
Имотен регистър на основание чл. 22а ПВ, вр. с чл. 21, ал. 3 ЗОЗ на прехвърлянето на
обезпеченото с договор за залог на търговско предприятие вземане, при положение, че в
търговското предприятие са включени недвижими имоти - молбата е подадена от
заинтересована страна, внесена е дължимата държавна такса. По силата на Договор за цесия
№ 1/19.12.2019 г. към Рамков договор за цесия от същата дата, ведно с Приложение № 7, с
нотариална заверка на подписите, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и
„С.Г.Г.“ ЕАД последното е придобило вземанията на банката спрямо „П.“ ООД,
произтичащи от Договор за кредит № 000CL-S-000118/29.04.2014 г., обезпечени със Залог на
търговско предприятие на „И.и.-*“ ООД съгласно Договор за залог на търговско
предприятие от 29.04.2014 г. Вземането е прехвърлено на молителя ведно с всички
привилегии и обезпечения, включително залог на търговско предприятие на „И.и.-*“ ООД с
№ на вписване в ТР 20140522113049/22.05.2014 г., подновен с вписване с №
20190508113435/08.05.2019 г., вписан в Търговския регистър (ТР) под № 001 с рег. №
20140516175102 и първоначално вписан в Имотен регистър - гр. София с вх. рег. №
23869/22.05.2014 г. том 1, акт № 23/2014 г., подновен с вписване с вх. рег. №
29133/15.05.2019 г., том XXII, акт № 42/2019 г. Излагат се твърдения, че в залога на
търговско предприятие е включен следният недвижим имот: магазин в жилищна сграда в
степен на завършеност – груб строеж, в гр. София, община Столична, район „Изгрев“, ж. к.
1
„Дианабад“, в урегулиран поземлен имот V-1960 в квартал 24, съгласно действащия план за
регулация на гр. София, местността „Дианабад“, одобрен със Заповед № РД-50-09-56/1989 г.
на главния архитект на гр. София и изменена със Заповед № РД-09-50-58/1998 г. на главния
архитект на гр. София и Заповед № РД-09-95/2004 г. на главния архитект на гр. София,
целият с площ от 1 070 кв. м., при граници: североизток – УПИ II-общ., УПИ I-295,
северозапад – УПИ IV-1956, югозапад – улица, югоизток – улица, а именно: магазин,
находящ се на партерния етаж, на кота 0,00 м., със застроена площ от 221,49 кв. м., състоящ
се от магазинно помещение и санитарен възел, при съседи: фасада към улица, стълбищна
клетка на магазин С1+офис, фасада към двор, автомобилна асансьорна клетка, помещение
на администрацията на магазин С1+офис и вход, и коридор на стълбището на сградата,
заедно с 4,39 % идеални части, равняващи се на 55,52 кв. м. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, описано по – горе. Извършването на първичното вписване
по ЗОЗ в ТР на прехвърляне на вземането, обезпечено с особения залог, е удостоверено по
реда на чл. 22а, ал. 1 ПВ чрез прилагане към заявлението за вписване на нарочно издадено от
ТР към АВ удостоверение за вписано обстоятелство, както и е приложен и самият договор за
особен залог, като според молителя посочените доказателства са достатъчни за извършване
на вписването. Освен това Търговският регистър е публичен и са публично достъпни и
промените по основни данни на залога, както и номерата на първично и вторичните
вписвания към залога в Търговския регистър. Предвид изложеното се моли за отмяна на
отказа и за постановяване на поисканото вписване.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото,
намира следното:
Частната жалба е подадена от лице, което е страна в нотариалното производство, в
рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията
по вписванията по чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В случая със заявление от 29.04.2021 г. с нотариална заверка на подписите, подадено от
„С.Г.Г.“ ЕАД, чрез адвокат Х.М., е поискано вписването на прехвърляне на вземане на
„Първа инвестиционна банка“ АД спрямо „П.“ ООД, произтичащо от Договор за банков
кредит № 000CL-S-000118 от 29.04.2014 г. в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД, обезпечено със Залог на
търговско предприятие на „Изгрев интертрйдинг-2“ ООД съгласно Договор за залог на
търговско предприятие от 29.04.2014 г., вписан в Агенция по вписванията на 16.05.2014 г. и
подновен на 08.05.2019 г. Прехвърлянето на вземането е осъществено с Договор за цесия №
1 от 19.12.2019 г. към Рамков договор за цесия от същата дата, ведно с Приложение № 7, с
нотариална заверка на подписите, като горепосоченото вземане е прехвърлено ведно с
всички привилегии и обезпечения, включително залог на търговско предприятие, в което е
включен недвижим имот – магазин. Към заявлението за вписване са приложени: заверено
копие от Договор за залог на търговско предприятие от 29.04.2014 г. (със страни „Първа
инвестиционна банка“ АД и „И.и.-*“ ЕООД“, сключен за обезпечаване на изпълнението на
задълженията на „П.“ ООД (кредитополучател) и „И.и.-*“ ЕООД (съдлъжник), произтичащи
от отпуснат в полза на кредитополучателя Договор за банков кредит в размер на 185 000
евро за обезпечаване на задълженията по други отпуснати от банката кредити, с предмет на
договора: учредяване на залог върху търговското предприятие на „И.и.-*“ ЕООД като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, вкл. и недвижим имот – магазин,
и съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя, произтичащи от
сключени и/или бъдещи търговски договори), нотариално заверен препис от Договор за
цесия от 19.12.2019 г., ведно с договор № 1 към Рамков договор за цесия – 2 бр., нотариално
заверен препис от Приложение № 7 към Договор за цесия от 19.12.2019 г. към Рамков
договор за цесия от 19.12.2019 г. – 2 бр., нотариално заверено съгласие на заложния
кредитор – 1 бр. в оригинал (по силата на което „Първа инвестиционна банка“ АД е дало
2
съгласие за това „С.Г.Г.“ ЕАД да бъде вписано на мястото на банката като заложен кредитор
по залог на търговско предприятие от 29.04.2014 г., вписан под № 1 по партидата на „И.и.-
*“ ЕООД в Търговския регистър към Агенция по вписванията под първоначален №
20140516175102 и подновен под № 20190508105219), Удостоверение за вписано
обстоятелство от Търговския регистър към Агенция по вписванията – 2 бр. в оригинал (с
което Агенция по вписванията е удостоверила, че в ТР и регистъра на ЮЛНЦ по партидата
на „И.и.-*“ ЕООД в част „Вписани обстоятелства“ и част „Обявени актове“ към 13.04.2021
г. е вписан залог на търговско предприятие с номер по ред на залога: 001, със заложен
кредитор – „Първа инвестиционна банка“ АД, с основание: договор от 29.04.2014 г., с
предмет: предаване на сума пари и дата на вписване: 30.04.2019 г.), документ за платена
държавна такса, нотариално заверени пълномощни, вкл. такова, с което адвокат Манчев е
упълномощен от заявителя да извършва всички необходими действия по отбелязване на
цесията от 19.12.2019 г. и подновяване на вписванията по партидите на обезпеченията,
учредени за обезпечаване на вземанията, прехвърлени въз основа на горепосочения договор
за прехвърляне на вземания и да представлява „С.Г.Г.“ ЕАД пред всички нотариуси на
територията на Република България.
С обжалваното определение от 29.04.2021 г. съдията по вписванията е отказал да впише
нотариално заверен препис от Договор за цесия от 19.12.2019 г. към Рамков договор за
цесия, ведно с Приложение № 7, със страни: „Първа инвестиционна банка“ в качеството на
„цедент“ и „С.Г.Г.“ ЕАД в качеството на „цесионер“, с който цесионерът е прехвърлил
вземането си на цедента спрямо „П.“ ООД. Съдията по вписванията е приел, че от
представеното удостоверение за наличието или липсата на вписано обстоятелство в
Търговския регистър не става ясно по безспорен начин, че прехвърлянето на вземането,
обезпечено със залог върху търговско предприятие, е вписано в Търговския регистър
съгласно изискванията на ЗОЗ, тъй като вписването в имотния регистър има характера на
вторично вписване и наличието на първично такова в Търговския регистър е абсолютна
предпоставка за вторично вписване, за което съдията по вписванията не може да дава
указания.
Към настоящата частна жалба са приложени справка от Агенция по вписванията от
04.12.2020 г. за периода 01.01.1991 г. – 04.12.2020 г. за „И.и.-*“ ЕООД, видно от която на
15.05.2019 г. е вписано в Служба по вписванията подновяване на договор за особен залог със
залогодател - „И.и.-*“ ЕООД и заложен кредитор – „Първа инвестиционна банка“ АД върху
самостоятелен обект в сграда, пл. № - 1960, с предназначение – за търговска дейност, площ –
221,490 кв. м., местност – „Дианабад“, гр. София, магазин 2 (партер), а самият особен залог е
писан на 22.05.2014 г., както и справка от Търговския регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел за „И.и.-*“ ЕООД, в която е вписан залог на търговско предприятие с
номер по ред на залога: 001, номер на заявление 20140516175102 и подновяване по номер на
заявление 20190508105219.
Въззивният съд намира така постановения отказ за неправилен.
На първо място, настоящият съдебен състав следва да отговори на въпроса какъв е
обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията при заявено искане за
вписване на определен акт. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази
разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г., постановено по
тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да се направи извод, че
проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ, включва
изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване,
дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6,
3
ал. 1, б. „а” и б. „в” ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява
наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска,
освен ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е
посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на
правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален
ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда
и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ/.
В случая заявлението за вписване е подадено от заинтересована страна – цесионер по
договора за цесия, с който е прехвърлено обезпеченото с договор за залог на търговско
предприятие вземане. Представеният за вписване акт представлява договор за прехвърляне
на вземане, сключен на 19.12.2019 г., като от неговото съдържание е видно, че вземането,
което се прехвърля е възникнало от договор за кредит от 29.04.2014 г., сключен между
„Първа инвестиционна банка” АД и „П.” ООД и е обезпечено с особен залог върху
търговско предприятие на солидарния съдлъжник „И.и.-*“ ЕООД. Такъв вид договор
подлежи на вписване, както е приел съдията по вписванията. Установява се, че договорът за
цесия, чието вписване се иска, ведно с Приложение № 7 към договора за цесия, са сключени
в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по тях. Това означава, че е
спазено и изискването на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно която на вписване подлежат само актове,
които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис, в каквато форма
е съставен представения в настоящото охранително производство договор за цесия и
Приложение № 7 към него.
Съгласно чл. 22а, ал. 1 ПВ, вписването на актовете относно залог върху търговско
предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във
всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на
удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията
за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в търговския регистър не
съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в
търговския регистър договор за залог. Според ал. 2 вписването на залога в търговския
регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени
като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти,
вписването се нанася и в помощните партиди за имотите.
Настоящият съдебен състав намира, че от приложеното към заявлението за вписване
Удостоверение изх. № 20210413150621 от 13.04.2021 г. от Агенцията по вписванията се
установява, че залогът на търговското предприятие е надлежно вписан в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партида на залогодателя – „И.и.-*“ ЕООД
/удостоверението за вписване в ТР не съдържа описание на заложеното имущество, но към
заявлението е приложен и самият Договор за залог на търговско предприятие от 29.04.2014
г., с нотариална заверка на подписите, в който подробно е индивидуализиран недвижимият
имот, включен в търговското предприятие/, от приложената Справка № 509882/04.12.2020 г.
от Агенция по вписванията по делото на залогодателя е видно, че договорът за особен залог
4
е подновен на 15.05.2019 г., а от справката в Търговския регистър по партидата на „И.и.-*“
ЕООД /който регистър е публичен/ е видно, че на 13.04.2021 г. като заложен кредитор е
вписано именно „С.Г.Г.“ ЕАД по номер на заявлението 20210413165210 по договор за цесия
от 19.12.2019 г., качеството на заложен кредитор е отразено и по партидата на „С.Г.Г.“ ЕАД,
т. е. прехвърлянето на вземането е отразено и в Търговския регистър. Липсата на
доказателства относно вписването на прехвърлянето на вземането в Търговския регистър не
може да послужи като основание за отказ от извършване на исканото вписване, а задължава
съдията по вписванията да извърши служебно справка в Търговския регистър относно това
обстоятелство. С оглед на изложеното в случая са спазени изискванията на чл. 22а ПВ.
Представеният за вписване договор за цесия, ведно с Приложение № 7 към него има
необходимото съгласно чл. 6 ПВ съдържание и форма, представени са изискуемите
приложения, внесена е и дължимата държавна такса за вписването. Ето защо частната жалба
е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде разпоредено
исканото вписване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 688/29.04.2021 г. на съдия по вписванията при Софийски районен
съд, с което е отказано вписване по молба с вх. № 28882/2021 г. на прехвърляне с договор за
цесия от 19.12.2019 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД - цедент и „С.Г.Г.“
ЕАД - цесионер на вземане спрямо „П.“ ООД, произтичащо от Договор за кредит № 000CL-
S-000118/29.04.2014 г., обезпечено със Залог на търговско предприятие на „И.и.-*“ ООД
съгласно Договор за залог на търговско предприятие от 29.04.2014 г., като вместо него
постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ в регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София
Договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г. към рамков договор за цесия от 19.12.2019 г., ведно с
Приложение № 7, неразделна част към Договор за цесия № 1, сключен между „Първа
инвестиционна банка“ АД като цедент и „С.Г.Г.“ ЕАД като цесионер, с предмет вземане,
възникнало към „П.” ООД, произтичащо от Договор за кредит № 000CL-S-000118 от
29.04.2014 г., обезпечено със залог на търговско предприятие на „И.и.-*“ ООД, съгласно
Договор за залог на търговско предприятие от 29.04.2014 г., което предприятие включва
недвижим имот: магазин в жилищна сграда в степен на завършеност – груб строеж, в гр.
София, община Столична, район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, в урегулиран поземлен имот V-
1960 в квартал 24, съгласно действащия план за регулация на гр. София, местността
„Дианабад“, одобрен със Заповед № РД-50-09-56/1989 г. на главния архитект на гр. София и
изменена със Заповед № РД-09-50-58/1998 г. на главния архитект на гр. София и Заповед №
РД-09-95/2004 г. на главния архитект на гр. София, целият с площ от 1 070 кв. м., при
граници: североизток – УПИ II-общ., УПИ I-295, северозапад – УПИ IV-1956, югозапад –
улица, югоизток – улица, а именно: магазин, находящ се на партерния етаж, на кота 0,00 м.,
със застроена площ от 221,49 кв. м., състоящ се от магазинно помещение и санитарен възел,
при съседи: фасада към улица, стълбищна клетка на магазин С1+офис, фасада към двор,
автомобилна асансьорна клетка, помещение на администрацията на магазин С1+офис и
вход, и коридор на стълбището на сградата, заедно с 4,39 % идеални части, равняващи се на
55,52 кв. м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, описано по –
горе, което искане за вписване е заявено със заявление от 29.04.2021 г., подадено от „С.Г.Г.”
5
ЕАД.
Определението не подлежи на касационно обжалване - арг. ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.
д. № 1/2001 г. описа на ОСГК на ВКС - т. 6.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6