№ 1435
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Въззивно гражданско дело №
20221100504839 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 17809 от 06.04.2022 г., подадена от СВ.
СТ. К. срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изп. дело №
20208380407480 на ЧСИ М. Б.. Жалбоподателката излага доводи за
неправилност на отказа, съдържащ се в съобщение изх. № 17009 от
16.03.2022 г., като се позовава на изтекла според нея погасителна давност и на
недействителност на исканията на взискателя „Е.М.“ ЕООД като цесионер на
вземането – предмет на изпълнение, поради неуведомяването на длъжника за
цесията от предишния кредитор.
Взискателят „Е.М.“ ЕООД оспорва жалбата.
Съдебният изпълнител в мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК излага
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Изпълнителното производство е образувано на 21.04.2020 г. при ЧСИ
Д.Я. с район на действие Окръжен съд Варна, по молба на „Е.М.“ ЕООД,
който се легитимира като взискател на основание договор за цесия, с който е
придобил вземанията на „О.Б. Б.“ АД срещу СВ. СТ. К., предмет на
изпълнителен лист от 31.08.2015 г. по ч.гр.дело № 47007/2015 г. на СРС. С
писмо от 03.11.2020 г. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ М. Б.. С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е направил
искания за извършване на действия на принудително изпълнение. Извършено
е налагане на запор върху банкови сметки и вземания на длъжницата с
постановление на ЧСИ Я. от 09.09.2020 г. Срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
от налагането на запора не е изтекъл, поради което не е налице основание за
прекратяване на изпълнителното дело.
Неотносими към предпоставките за прекратяване на изпълнителното
1
дело са доводите за погасяването на вземането по давност. Изтичането на
погасителната давност е основание за оспорване на изпълнението от
длъжника по исковия ред на чл. 439 от ГПК, но не води до прекратяване на
изпълнителното производство, основанията за което са изчерпътелно
изброени в чл. 433 ал. 1 т. 1-8 от ГПК.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателката за
„недействителност“ на исканията на взискателя за изпълнителни действия,
поради неуведомяването от предишния кредитор за цесията.
Несъобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор не води до
недължимост на вземането, а има за последица възможност на длъжника да
погаси задължението си чрез изпълнение на цедента. Освен това, по
изпълнителното дело е приложено изрично потвърждение от цедента „О.Б.
Б.“ АД за прехвърленото вземане (л. 14), което е било изпратено на
длъжницата с поканата за доброволно изпълнение (л. 21). Поради това,
исканията на взискателя „Е.М.“ ЕООД не са опорочени и имат за последица
прескъсване на перемпционния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Поради изложените съображения съдът намира, че не е налице
основание за прекратяване на изпълнителното производство, поради което
отказът на съдебния изпълнител следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава отказ, съдържащ се в съобщение изх. № 17009 от
16.03.2022 г. на съдебния изпълнител, да прекрати изп. дело №
20208380407480 на ЧСИ М. Б..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2