Решение по дело №738/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №260012

 

гр.ВРАЦА,26.08.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на 05 февруари 2020 год. в състав 

 

               Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                      Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА

                                                                               мл.с.  МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА   

     

при секретаря Мария Ценова, като разгледа докладваното  от съдията Досов възз. гр.дело №738/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:              

   Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №954/11.11.2019 год. по гр.дело №1490/2019 год. Районен съд-Враца е уважил предявения пред него иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, като е признал за установено по отношение на ответницата Ц.П.Б. ***, с ЕГН **********, че дължи на ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.София сумите по издадената по ч.гр. дело №391/2019 год. на РС-Враца  заповед за изпълнение №290/06.02.2019 год.,а именно : 1616.07 лв. главница,дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-14144633/07.11.2016 год.,сключен с ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания  /цесия/  от 27.07.2017 год.; 208.69 лв. договорна лихва от 20.11.2017 год. до 20.12.2018 год.; 177.93 лв. обезщетение за забава от 21.11.2017 год. до 01.02.2019 год.; законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 год. до изплащането на главницата.

Със същото решение съдът е осъдил ответницата Ц.П.Б. да заплати на ищеца "Агенция за събиране на вземания"ЕАД-гр.София 90.05 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №391/2019 год. на РС-Враца, както и 594.78 лв. деловодни разноски по гр.дело №1490/2019 год.

Решение №954/11.11.2019 год. е обжалвано изцяло  от адв.А.К. ***-особен представител на ищцата Ц.П.Б.. В жалбата се поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Навеждат се доводи, че  ответницата-въззивник  не е надлежно уведомена за извършената цесия, при което същата не е произвела действие спрямо нея. Развиват се съображения,че липсват доказателства за предсрочна изискуемост на остатъка от кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Твърди се и наличие на неравноправни и неравностойни клаузи в договора за кредит.Иска се решението да бъде отменено,а предявеният иск да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

В  депозирания отговор "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, чрез процесуалния си представител ю.к. П.Б., оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззиваемият счита, че районният съд правилно е приел за доказано наличието на надлежно уведомяване на ответницата за цесията. Изтъква, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е  изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомлението, каквито твърдения липсват в настоящето производство. Въззиваемият сочи, че въпросът дали предсрочната изискуемост е обявена на ответницата е ирелевантен, както правилно е приел и районният съд, доколкото срокът на договора за кредит е изтекъл преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Оспорва твърденията за наличие на неравноправни договорни клаузи, като сочи, че такива не са установени от районния съд. Моли за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима- подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 от ГПК срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата,  настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от  ГПК против Ц.П.Б. ***, с ЕГН ********** за сумата от 1616.07 лева - главница, за сумата от 208.69 лева - договорна лихва за периода от 20.11.2017 год.  до 20.12.2018 год., за сумата от 177.93 лева - мораторна лихва за периода от 21.11.2017 год. до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №391/2019 г. по описа на Районен съд- Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 290/06.02. 2019 г., с което заявлението е уважено изцяло.

На длъжника е изпратено съобщение с препис от заповедта, връчено в условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415,ал.1, т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с указанията е връчено на 14.03.2019 год. и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК - на 12.04.2019 год. в Районен съд-Враца е депозирана искова молба, въз основа на която е образувано гр.дело №1490/2019 год.

Както в заявлението, така и в исковата молба се сочи, че вземанията произтичат от сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД  и Ц.П.Б. на 07.11.2016 год. договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX -14144633, по силата на който дружеството е отпуснало кредит в общ размер от 2428.74 лева, представляващ сбор от следните компоненти: обща цена на стоките от 2216.00 лв.   и застрахователна премия по застраховка "Защита на плащанията" от 212.74 лв.,а кредитополучателката се е задължила да го върне  в срок до 20.12.2018 год. на 24  равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 130.34 лева, съгласно посочен в договора погасителен план , в който е посочен падежа на всяка погасителна вноска . В договора е посочена обща стойност на плащанията в размер на 3128.16 лева,при което договорната лихва е в размер на 699.42 лева. Кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на кредита, като е изплатил сумата пряко на упълномощен негов търговски партньор, за което е налице изрично съгласие на кредитополучателя.От своя страна,  ответницата-кредитополучател  не е заплатила изцяло дължимите суми по договора, като със заплатените до момента суми в общ размер от 1303.40 лева са погасени договорна лихва от 490.73 лева  и главница от 812.67 лева. Съгласно условията на договора, на длъжника е начислена и лихва за забава за периода от 21.11.2017 год. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 177.93 лева. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 20.12.2018 год. и не е обявяван за предсрочно изискуем.  

В исковата молба и заявлението се посочва също, че на 12.07.2018  год. е подписано Приложение  №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/  от 27.07.2017 год., по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е прехвърлило  на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД  вземанията си, произтичащи от договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX -14144633 от 07.11.2016 год. Цедентът е упълномощил ищеца, в качеството на цесионер, да уведоми длъжниците за извършената цесия, поради което по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответницата Б. е изпратено уведомително писмо за извършената цесия, което е останало непотърсено. Впоследствие е изпратени второ уведомление, което отново не е получено от длъжника. Ето защо ищецът представя с исковата молба копие от уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника и да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.

При тези обстоятелства ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяването на иск за признаване за установено по отношение на Ц.П.Б., че дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 290/06.02.2019 год.  по ч.гр.дело №391/2019 г. по описа на Районен съд- Враца а именно: 1616.07 лева - главница по договора за кредит ;208.69 лева- договорна лихва за периода от 20.11.2017 год.  до 20.12.2018 год.; 177.93 лева -  лихва за забава за периода от 21.11.2017 год. до датата на подаване на заявлението в районен съд ; законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.                                                     В съдебното производство отново е извършено връчване на исковата молба в условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание ал.6 от същата разпоредба съдът е назначил особен представител на ответницата Цветомила Б. В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от адв.А.К., в качеството й на особен представител, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Навеждат се доводи, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България не е изпълнил задължението са за уведомяване на длъжника за извършената цесия, поради което цесията не е произвела действие спрямо ответницата Б..Сочи се също, че нито цедентът, нито цесионерът  са обявили на ответника предсрочна изискуемост  на вземанията си  по договора за потребителски преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,поради което и кредитът не е станал предсрочно изискуем. Прави се и общо възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, въз основа на които с постановеното в първоинстанционното производство решение №954/11.11.2019 год. по гр.дело №1490/2019 год. Районен съд-Враца е уважил изцяло предявения  установителен иск с правно основание чл.422 ГПК.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел,че ответницата е надлежно уведомена за цесията с връчване на исковата молба на особения й  представител, а  въпросът дали е обявена предсрочна изискуемост на кредита не стои, доколкото към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  срокът на договора е бил изтекъл. Приел е също,че кредиторът е изпълнил всички свои договорни задължения,като е предоставил в заем на ответницата посочената в договора сума,а тя не е изпълнила изцяло насрещното си задължение да я върне в срок, ведно с договорените надбавки.Не е констатирал неравноправни или нищожни клаузи в договора за кредит.

Решението е валидно,допустимо и правилно,поради което и следва да бъде потвърдено, като  въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите в обжалвания съдебен акт, които споделя  и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. 

В отговор на изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд е необходимо да бъдат добавени следните съображения:

Правната квалификация на предявените установителни искове е чл.422 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.

За уважаването им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за кредит между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД  и Ц.П.Б. чрез реално предоставяне на определена парична сума на ответницата, в качеството й на заемател; поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери; сключването на валиден договор за цесия, по силата на който заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по сключения с ответницата договор за потребителски кредит. 

При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

Ищецът претендира вземане по договор, имащ правните характеристики на договор за потребителски кредит, предвид качеството на ответницата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и  § 13, т.1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни изисквания по Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

 Съгласно чл.10 ЗПК, този вид договори се сключват в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –не по-малък от 12, в два екземпляра-по един за всяка една от страните. Алинея 3 на чл. 10 изрично определя, че ал. 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от кредитора.Разпоредбата на чл.11 ЗПК урежда задължителното съдържание на договора за кредит, като съгласно т.27 от същата разпоредба договорът съдържа подписи на страните.

Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. 

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване  /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,както и чл.7, ал.3 ГПК /нова – ДВ бр.100 от 2019 г./.

При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор въззивният съд намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл.22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор. 

Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му ДВ.бр.59 от 29 юли 2016 год./  в предвидената в чл.10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно и недвусмислено постигнато съгласие относно размера на предоставения заем, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е по малък от 12, посочени са също така общият размер на плащанията /включително с посочен размер на първоначална вноска 0 /, лихвеният процент по кредита и годишният процент на разходите,  погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и компонентите от които се формира размера на месечната вноска. Изискването на т.9а на чл.11,ал.1 ЗПК в случая не намира приложение, тъй като с договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия случай.

Действителна е и клаузата от договора, касаеща размера на договорената възнаградителна лихва. Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ и съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.                                                                       Процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 от ЗПК /обн.ДВ, бр.35 от 2014 год., в сила от 23.07.2014 год./, поради което по отношение на същия е приложимо изискването на алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 25.26 %  не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е 22.73%, Следователно посочената клауза не е нищожна поради противоречие със закона - чл.19,ал.5 от ЗПК. 

Не може да се приеме, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Както бе посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити  потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите институции. В тази връзка, след като сборът на договорната лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвен процент от 21.91% кредиторът не е целял да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя.

По същите мотиви се налага изводът, че не е налице и някоя от хипотезите на чл. 143  от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите на договора не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в по – неравностойно имуществено положение.

В чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателят законната лихва за всеки ден забава.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства е установено сключването на валиден договор за кредит, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството си на кредитор, е предоставил на Ц.П.Б., в качеството й на кредитополучател, паричен заем в размер на 2428.74  лева, а ответницата се е задължила да върне заема в срок до 20.12.2018 год., да заплаща възнаградителна лихва в уговорен процент, както и обезщетение за забавено плащане.

Договорът за кредит не е обявяван за предсрочно изискуем /както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение,така и в исковата молба този факт е посочен изрично/ , срокът му е изтекъл на 20.12.2018 год. и след тази дата всички вноски по него, включващи части от главница и възнаградителна лихва, са дължими и следва да бъдат заплатени на кредитора,ведно с дължимото обезщетение за забавено плащане.

От събраните по делото доказателства е установено също, че между кредитора по договора  "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е сключен валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът е прехвърлил вземания произтичащи от сключени с физически лица договора за потребителски кредити, сред които и вземанията си, произтичащи от сключения договор с ответницата Ц.П.Б. .

Основно възражение на особения представител на ответницата пред двете съдебни инстанции е, че до длъжника не е изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит.

Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. От доказателствата по делото е видно, че цедентът, чрез изрично упълномощения от него цесионер е връчил на Ц.Б.  уведомление за извършената цесия  чрез нейния особен представител  с  исковата молба. Ответницата не е намерена на регистрирания постоянен адрес и е приета за редовно призована по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което й е назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Това се отнася и до уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането. Ето защо съдът приема, че уведомлението за извършената цесия е достигнало до длъжника  с връчване на препис от исковата молба и приложенията на особения му представител. При това положение е налице надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда. Най-сетне следва да се отбележи  и това, че след като в настоящето производство не се установи задължението на длъжника да е изцяло погасено, то получаването на уведомлението за извършена цесия лично от кредитополучателя е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомяването. В случая обаче липсват такива твърдения и не се установява претендираните с исковата молба задължения да са погасени изцяло чрез плащане.

При тези съображения и като взема предвид доказателствата за усвояване на сумата по кредита, настоящият съдебен състав намира, че ответницата дължи на ищеца изплащане на непогасената част от главницата, уговорената възнаградителна лихва за периода на действие на договора, както и обезщетение за забавено изпълнение. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 01.02.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.

Като е достигнал до изводи за основателност на тези искови претенции в посочените размери, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

 С оглед изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемия, поради което и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивницата  следва да бъде осъдена да му заплати деловодни разноски в общ размер от 470.19 лева, от които 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 370.19 лева – внесено и изплатено възнаграждение на особения представител.

Съобразно изхода на  делото и неоснователността на въззивната жалба, въззивницата Ц.Б. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца и дължимата държавна такса по жалбата в размер на 40.00 лева, която не е внесена предварително, тъй като жалбата е подадена от особения й представител /в този смисъл т.7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г., ОСГТК на ВКС/.

 Водим от горното, Врачанският окръжен съд

                                                   Р  Е  Ш  И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №954/11.11.2019 год. по гр.дело №1490/2019 год. Районен съд-Враца.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 и ал.8  ГПК Ц.П.Б. ***, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на  "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"  № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,  офис 4 направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в общ размер от 470.19 лева.

ОСЪЖДА Ц.П.Б. ***, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати  в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 40.00 лева за въззивно обжалване.

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      Ч ЛЕНОВЕ:  1.                      2.